Пристрастно #15

Сигурно ще ви прозвучи нескромно, но искам да ви кажа, че аз съм все по-доволен от продукта, който изработваме заедно с Комитата и Радан в рамките на видеоблога "Пристрастно", който се излъчва всяка неделя по Ре:тв от 18.30.

Толкова съм доволен, че не мога и да пропусна да ви напомня, ако сте пропуснали, да гледате всички предавания в архива на блога ни. Там вече е и поредното 15 издание.

И тъй като няма как да не сте пропуснали (заради специалната 4-а част, която се излъчва само онлайн) - БЪРЗО ВСИЧКИ В БЛОГА! :)

Снимков материал

Когато Господин И говори и Румен Овчаров си записва :)

Снимката е от в-к "Червена точка", издание на Градския съвет на БСП-София.

Ти ли бе, Паси?!

Соломон Паси казва, че в блоговете се пишат "простотии".
Соломон Паси търси естетиката.
Соломон Паси се бори за моралното и отговорно отразяване на новините.

Соломон Паси беше част от "новия морал в политиката".
Соломон Паси щеше да ни оправи за 800 дни.
Соломон Паси ни вкара в мръсната война в Ирак. Аргументира го, като каза, че така ще си вземем заемите от Ирак. После ги опрости и ни убеждаваше, че никога не е твърдял, че ще направи нещо друго.
Соломон Паси е сигурен, че ще стане главен секретар на НАТО, но същевременно държи да е водач на листа на НДСВ за парламентарните избори.

ТИ ЛИ БЕ, ПАСИ?!

Видео в неофициалния архив на Ре:тв. Конкретният повод за тази публикация започва някъде около 4:00 минута.

АКТУАЛИЗАЦИЯ: Прилагам специалното видео, което е направил Марфи, смятам, че е много по-стойностно от оригиналното участие на Паси при Иван Бедров

Още по темата при Комитата, Пейо и в "България е наша".

Лого Обама не прави

От споделините неща в Гугъл четеца на Комитата попаднах на статията в блога на TMB за новото лого на дясното обединение (или алианс или коалиция - не знам точно).

(Уточнение - в действителност това е закачка на автора на статията с имитаторите на Обама, а не логото на десните. Извинявам се за допуснатата неточност, но останалите ми разсъждения си остават в сила.)


Логото е дори по-лесно за разгадаване от това на БСП, което се оказа, че прилича на това на един американски сайт за поздравителни картички.

Въпросът не е в плагиатстването обаче. Каня се да пиша за дясната коалиция, откакто се случи. Новината предизвика невероятни фанфари, изпълнени с надежда коментари и настроения, че най-накрая всичко е наред. А всъщност нищо не е наред.

Десните политици (включително моят приятел Радан) обичат да си спомнят за управлението на ОДС (1997-2001) като за един период на благоденствие, който просто ей така, без логични причини, е приключил незаслужено. А не е така.

Точно по времето на това правителство беше отворена кутията на Пандора за голямата корупция, за престъпната приватизация на държавното имущество, за личното облагодетелстване от публичната власт. Никой не може да отрече на правителството на Иван Костов заслугите за преориентирането на България към евроатлантическия свят (макар кандидатурата за членство в ЕС на България да беше подадена още от Жан Виденов като мин.-председател), но в крайна сметка гражданите на България дадоха оценката си за управлението на неговото правителство и ОДС и продължават да я дават и до ден днешен.

Разбирам десните си приятели и познати, които се чувстват обнадеждени от коалицията, но след първоначалната еуфория може би е по-добре да изтрезнеят и да осъзнаят, че лого Обама не прави. И коалиция доверие не връща. В последния брой на "Капитал" има много добра статия за коалицията и по-точно с кои политически сили ДСБ/СДС ще решат да се обединят за предстоящите избори. Напълно споделям мнението на "Капитал".

Но дори и без да привличат екстравагантни политически "лидери" като Сашо Праматарски, Капон, Лудото Яне и пр. коалицията межди СДС и ДСБ и така си има достатъчно проблеми, които й поставят прегради пред народното доверие и (в крайна сметка) участието в управлението.

Преди всичко е време да видим "десния" (слагам го в кавички, защото досега не съм виждал от десните партии някаква наистина дясна политика) проект за България. Най-голямата им грешка ще е да прибегнат отново до старото говорене за нереформираната (това беше любимата приказка на Надежда Михайлова, докато беше председател на СДС) БСП. Дори да го актуализират за 2009г. и управлението на Тройната коалиция, едва ли точно това ще им спечели гласовете на митичното създание, наречено "десен избирател" (и едва ли могат да се състезават с ГЕРБ и/или Атака за тези гласове).

Да критикуваш БСП is so 90's

Дори и аз го правя. Но това не ми е спечелило 4%, за да вляза в парламента, а още по-малко необходимите проценти, за да мога да управлявам страната си. Но аз го правя, защото харесвам партията си и искам да я спася от онези, които я ползват като плацдарм за собствените си амбици и интереси.

Това, което българите днес искат е истински проект за България. Проект, който ще направи България по-справедлива, просперираща, по-малко корумпирана. Политика, а не патекряк!

Барак Обама даде този проект за САЩ на американците и спечели. Но лого Обама не прави...

Блогъри по DW

Преди време бях при Антоанета Ненкова от българската редакция на Дойче веле. Малко ми беше чудно как ще успеем да направим смислен разговор за 3 минути, но спрях да мисля за това от момента, в който влязох в студиото на DW и се заговорихме с Тони.

Следващият час мина неусетно, говорихме си за блогове, политика, имоти, имоти И политика (колкото и странно да звучи) с и без микрофон. Като излязох си казах отново "Няма как от това да се получи 3-4 минутно интервю", но после като го чух и прочетох останах много приятно изненадан от резултата.

Явно в българската редакция на DW работят страхотни професионалисти и им благодаря за приятно прекараното време и страхотната продукция.

Казвам го не само, защото съм доволен от моето интервю, ами въобще цялата поредица "Блогъри по DW" е много интересна. Можете да откриете архива на предаването ето тук.

Голямото оливане

Не, не става въпрос за тържеството по случай 25-ата ми годишнина снощи (макар че и там добре се представихме).

НДСВейци представиха новия сайт на "величеството" (както помежду си наричат гражданина) Сакскобурготски. Дори не искам да коментирам тъжните им напъни да се доберат до участие в следващото Народно събрание.

Не. Това, което ме предизвика да пиша това е адресът на новия сайт - http://kingsimeon.bg/

Не знам кой либерален капацитет е мислил заглавието на сайта, но може би е трябвало да провери в Уикипедия или някоя дебела книжка и да свери, преди да изложи "величеството" си като кифладжия.

Симеон не е БИЛ никакъв king, така както цар не се превежда king на английски, а czar (има различни изписвания - tzar, csar).

Сега остава да почакаме й сайтовете на "князете", например princekiril.com, princesskalina.net и така нататък...

Господин И на 1/4 век

Да, днес ставам на 25. Годините ми не са нищо особено като житейски опит - имало е и върхове и падения, но като цяло са били щастливи години. Най-показателното е, че не съжалявам за нищо.

От друга страна, ако има нещо, с което се гордея, то е хората около мен. Родителите ми, сестра ми и мъжа й, племенницата ми, всички роднини, жената до мен, приятелите ми били те близки или малко по-далечни (но никога прекалено отдалечени), които през последните годни се увеличават с големи темпове.

Благодаря ви, че ви има! :)

Тази статия не може да става прекално дълга, тъй като не обичам да говоря толкова много за себе си. Но за да завърша подобаващо, нека ви кажа нещо забавно:

Един приятел ме попита какво искам да ми купят за рожденния ден.

"Депутатско място" отговорих.

Оказа се, че всички били изкупени.

Шегата настрана, но всяко нещо идва с времето си и с много труд разбира се. Аз съм убеден, че пред мен, както и пред всички нас предстоят най-добрите времена.

До скоро!

Baby you got my number...

Едно страхотно изпълнение, което смятам няма нужда от никакъв коментар, мен лично просто ме кара да се усмихна:

Словоблудства-1

“Големият враг на ясния език е лицемерието. Когато между истинските и заявените цели на някого има несъответствие, той инстинктивно се обръща към дългите думи и изтърканите идиоми, и като сепия плюе мастилени петна.”

Джордж Оруел

От публикацията "Сбогом на мажоритарния вот" на vsekiden.com:

“Да кажем направо – мажоритарната система облагодетелства богатите, докато пропорционалната защитава интересите на икономически по-слабите. И тъй като, за съжаление, в нашето общество богатите са много малък процент, едни мажоритарни избори няма да дадат тази представителност, която би трябвало да има в Народното събрание”

Иглика Иванова, Коалиция за България

“Време все още има, макар и малко. Но в условията на вихрещо се явление като купуването на гласове мажоритарният избор само ще изкуши и поощри още повече мераците на нарушителите”

Четин Казак, ДПС

“НДСВ не се страхува от мажоритарни избори, но предлаганият закон е концептуално сбъркан. Чрез него се хвърля прах в очите на хората, но всъщност е една мимикрия на пропорционалната система”

Камелия Касабова, зам.-председател на НДСВ (са това съм принципно съгласен, но знаем колко им дреме на НДСВ за "хората"; а иначе от приказката, че не се страхуват, разбираме колко много се страхуват всъщност...)

С грижа за здравия морал

Българските парламентаристи успях да сътворят поредното юридическо и гражданско безумие

От "Дневник" току що научавам, че по настояване на народния представител от БНД Владимир Дончев в проектозакона за лобистката дейност е включена разпоредба, която забранява лобиране, което подтиква към "нарушаване на нормите на обществения морал".

Основанието? Според г-н Дончев, в противен случай "представители на гей организации ще получат правна възможност да се регистрират и публично да лобират за узаконяване на еднополовите връзки".

Браво Владо! Браво Дончев!

Поредният недообмислен, дискриминационен и простичко казано идиотски текст от поредния мастит обществен и политически ум е точно това, от което имаме нужда. Особено интересно е, че това предложение идва от народен представител от групата на БНД, която иначе ни се представя като най-демократичната, най-европейската, най-прогресивната.

Хубавото е, че г-н Дончев е толкова некадърен и неинформиран, че не разбира сам, че предложението му с нищо няма да попречи на хората с нетрадиционна сексуална ориентация да търсят правата си. Отделно от факта, че понятието "обществен морал" е юридически нонсенс, никъде в българското законодателство не пише, че сексуалната ориентация може да противна на морала. Даже обратното - има една дузина нормативни актове, които забраняват на държавата и институциите й (четете внимателно г-н Дончев) да разделят хората на основание сексуалните им пристрастия.

Лошото е, че в Българския парламент се подвизават такива творчески величия и много често те се заблуждават и сами и се опитват да заблуждават и нас, че имат нещо общо с модерните демократични възгледи за правова държава, в която се съблюдава спазването на човешки права.

Още при:
Аксиния Генчева
Girls Gone Wise
Openly Feminist (на английски - от нея научих новината първо!)

Блогрол

Списъкът на блоговете, които следя в Гугъл четеца си постоянно се променя (напоследък повече расте), но тази динамика прекалено бавно се отразява в списъка на блоговете, публикуван тук.

В профила ми всеки може да види кои блогове следя, но не е толкова нагледно колкото тук. Ето защо реших да добавя сравнително новата приставка на Блогър, която действа горе-долу като фийд и да й позволя да показва последните публикувани неща във всички блогове, които намирам за достатъчно стойностни (да, има и такива, които следя, но не съм сложил във връзките си, тъй като не смятам, че го заслужават - така че списъкът е и вид оценка от моя страна - положителна) :)

Ако вие следите този блог, харесва ви и смятате, че в него се публикуват стойностни неща и имате свое собствено място, където публикувате, моля ви добавете връзка към него.

8 март

Преди всичко честит празник на всички жени.

Няма да се спирам на безумния аргумент, че 8 март не е празник, защото го били измислили комунистите. Нито на по-разумния "защо имаме нужда от ден, в който да се държим добре с жените около нас", с който принципно съм напълно съгласен.

Също така не искам да обсъждам как трябва да празнуваме 8 март - дали с цветя, бонбони и парфюмчета или с манифестации и протести. Мисля, че празникът може да събере всичко това в себе си и човек да го отбележи както намери за добре.

Искам обаче да използвам повода, за да поразсъждавам малко за положението на жените в българското общество и относно това дали имаме нужда от ден като 8 март.

Има един много глупав аргумент, че социализмът е свършил в България това, което до ден днешен не може да се случи в голяма част от западноевропейските страни - направил е хората от различните половете равни. Всъщност, макар да сме напред в някои отношения (най-вече като номинално участие на жените в професионалния и обществения живот), като цяло изобщо не сме довели това равенство докрай. И днес работещите жени в България получават с 15% по-ниска заплата от мъжете (това е средният процент за ЕС). Тази статистика е направена по официалните цифри, които се декларират от българските работодатели, така че изобщо не можем да твърдим, че е меродавна, но все пак е някаква отправна точка.

И все пак разликата в заплащането е много малка част от проблема с еманципацията и равните възможности в България.

Един много по-голям проблем е например домашното насилие, за което никой не води нито убедителна статистика, нито се предприемат някакви мерки. А това е един ужасен проблем, който не е просто криминален - систематичното и постоянно насилие над едно човешко същество го уврежда психически и спира развитието му.

А да не говорим за пасивните и агресивни форми на сексуален тормоз, които много голяма част от работещите български жени са длъжни да изтърпяват. Свикнали сме да се надсмиване на куриозните истории за съдебни дела, които достигат до нас от Западна Европа или зад океана, но едва ли се замисляме какво струва на колегите ни и жените около нас изобщо това.

Не искам да бъда съдник на онези жени, които са направили компромис със себе си в името на професионалното си развитие и/или житейската си задоволеност и щастие. Но за какво равенство на възможностите можем да говорим или за каква меритокрация при положение, че водещият фактор за израстване не само в политиката, но и в медиите и на други места е сексуален, а не професионален, т.е. базиран на умения.

И не знам колко хора се замислят по въпроса, че това нанася големи вреди на обществото като цяло, тъй като не позволява на най-кадърните и умели негови членове (от женски пол в случая, но това важи и за други подобни) да се развиват и да заемат водещите позиции в него.

Не е това обществото, в което аз поне искам да живея.

Актуализация: (видяно при Openly Feminist) Георги Марков има близки до моите разсъждения в задочните репортажи.

Говорене за изборна употреба

Зачетох се днес в новините от митинга на "Атака" по повод 3 март.

Обществено мероприятие, на което се събират 10'000 души в България само по себе си е новина, а когато става въпрос за политическо такова е редно да подходим с известна доза недоверие, макар и тази партия и преди да е успявала да привлече голямо внимание към мероприятията си.

Разбирайки обаче, че митингът е бил организиран и с участие на хора от страната, пристигащи с автобуси, ознаменуван с поход, воден от лидера на партията Волен Сидеров, качен върху микробус, обримчен с българския трибагреник ми става ясно, че са мероприятието са били похарчени едни сериозни пари. Откъде идват те остава висящ въпрос.

Друго обаче ми направи много силно впечатление.

През последните 2-3 години, Волен Сидеров и представляваната от него политическа сила, доста промениха говоренето и политическите си послания. От вчера обаче нео-фашистката реторика се завърна и с нея и грозните приказки за "ново иго", "мекерета", "ибрикчии" и прочие.

Явно е, че този тип послания са запазени за предизборната кампания, когато на Волен и компания им трябват колкото се може повече гласове на отчуждените и обезверени граждани на Републиката, сред които анти-етническата риторика се харчи добре. Това си вървеше добре през 2005г., когато "Атака" беше прохождаща политическа сила и тепърва набираше подкрепа, но след затишието и "нормалното" политическо поведение от тоя тип говорене лъха на фалш и лоша актьорска игра.

Поне на мен ми изглежда много скалъпено и неестествено, но да видим колко хора ще зариби този път...