04 март, 2009

Говорене за изборна употреба

Зачетох се днес в новините от митинга на "Атака" по повод 3 март.

Обществено мероприятие, на което се събират 10'000 души в България само по себе си е новина, а когато става въпрос за политическо такова е редно да подходим с известна доза недоверие, макар и тази партия и преди да е успявала да привлече голямо внимание към мероприятията си.

Разбирайки обаче, че митингът е бил организиран и с участие на хора от страната, пристигащи с автобуси, ознаменуван с поход, воден от лидера на партията Волен Сидеров, качен върху микробус, обримчен с българския трибагреник ми става ясно, че са мероприятието са били похарчени едни сериозни пари. Откъде идват те остава висящ въпрос.

Друго обаче ми направи много силно впечатление.

През последните 2-3 години, Волен Сидеров и представляваната от него политическа сила, доста промениха говоренето и политическите си послания. От вчера обаче нео-фашистката реторика се завърна и с нея и грозните приказки за "ново иго", "мекерета", "ибрикчии" и прочие.

Явно е, че този тип послания са запазени за предизборната кампания, когато на Волен и компания им трябват колкото се може повече гласове на отчуждените и обезверени граждани на Републиката, сред които анти-етническата риторика се харчи добре. Това си вървеше добре през 2005г., когато "Атака" беше прохождаща политическа сила и тепърва набираше подкрепа, но след затишието и "нормалното" политическо поведение от тоя тип говорене лъха на фалш и лоша актьорска игра.

Поне на мен ми изглежда много скалъпено и неестествено, но да видим колко хора ще зариби този път...