09 декември, 2008

Защото сме толерантни?

Вероятно вече прекалявам с манипулациите на заглавието на фундаменталния труд на Сергей Станишев, но национална гордост от традиционната българска толерантност ми напомня точно на 5-дневния памфлет по отношение на това колко се разминават заявените ценности и реалното поведение.

Как иначе да коментирам факта, че групата във Фейсбук, озаглавена "Аз съм против построяването на 5-етажна джамия в София" е събрала около 3'500 членове само за няколко дни? (Вероятно докато завърша и публикувам този текст ще са станали повече)

Не искам да заемам позицията на морален стожер, нито да заповядвам на някого как трябва да мисли, само искам да кажа, че да държиш 1/5 от населението си сегрегирано в далечни села или градски гета и същевременно да се биеш в гърдите, че формално си им дал всички права на граждани не може да бъде толерантност.

Също според мен не може да бъде толерантност да откажеш на една значителна религиозна група правото да си построят храм. Пък ако ще да е на Дарт Вейдър.

А пък цялата паника, с която се подхожда по отношение на джамията на края на града ми напомня за карикатурите на Мохамед в Дания и последвалата реакция от мюсюлманите по целия свят. Тогава много хора им се смееха колко са "цивилизовани", как ли изглеждаме ние сега?

Ако пък си мислете, че "навсякъде е така" спомнете си как изглежда следващият президент на САЩ: