12 октомври, 2007

Нещо, което не можете да прочетете при Георги Ангелов

Ако се чудите кой е това - ikonomika.org или български блог за икономика, който се списва от двама млади български икономисти-неолиберали. Сложил съм Георги Ангелов в заглавието, защото по мои впечатления той е доста по-активен и с него неведнъж сме водили спорове по някои въпроси.

В случая обаче искам да насоча вниманието ви към тази публикация в FP Passport, блога на авторитетното (по-скоро либерално впрочем!) списание Foreign Policy, според която неравенството в доходите на американците достига нивата от 20-те години на миналия век!

Прочетете внимателно: най-богатият 1% от американците е "заработил" 21,2% от целия доход на нацията за 2005г. Защо пиша заработил с кавички? Ами защото малко по-надолу в статията се споменава това, че мнозинството от хората в този 1% се занимават с борсови операции. Това са хора, които не инвестират реално и не са ангажирани с някакво производство или услуга, ами просто "играят" на борсата и извършват огромни спекулации, от които печелят милиони и дори милиарди долари.

Разбира се в това няма нищо лошо, но пък в страните от Западна Европа не съществуват подобни "пропасти" между хората от различните социални слоеве. Там обаче данъците върху доходите на физическите лица и корпоративния данък са големи и прогресивни (което, казано за данък, означава противоположното на плоски) и държавата осигурява чрез преразпределянето си възможности за всичките си граждани да се развиват.

Георги Ангелов обаче е привърженик на laissez-faire, свободното развитие, при което никой не се бърка на икономиката и всички са свободни да се развиват. Твърди, че това води до по-богато общество.

Не може да се спори с него - ако обществото сме двама души (пример!) и аз печеля 999 999 лв. годишно, а Георги Ангелов печели 1 лв., то средно обществото ще печели по 500 000 лв. годишно. От друга страна, ако и двамата печелим по 5000лв. годишно обществото средно също ще печели по 5000лв. на година - много по-бедни ще сме от случай 1, но ще има ли значение след като и двамата ще имаме добър стандарт на живот?

Разбира се, ползвайки тези примери, в първия случай държавата няма да ни взима данъци за доходите или ще взима да речем плосък данък 10%. Аз ще плащам от доходите си 9999лв. годишно като данъци, а Георги 10ст. Само че представете си какво са за мен тази сума, като печеля близо милион годишно и какво са за Георги Ангелов 10ст. от мизерното му левче. Тези 9999,10лв., които държавата събира като данъци естествено ще се харчат за почти милитаризирана полиция, защото иначе трудно ще бъде удържан Георги да не дойде и да ми отреже главата, когато озверее от глад някоя вечер.

Във втория случай и аз и Георги ще платим по 20% данък примерно (понеже сме със средни доходи, ако той печелеше 10 000 лв. годишно обаче щеше да плати 50% от тях като данък). 1000лв. от 5000лв. не е малка сума, но е поносима за нашите доходи. С 2000лв. обаче държавата ще прати сина на Георги да учи в университет безплатно и след 4 години той ще се присъедини към нас двамата в изкарването на пари, с което ще увеличи богатството на обществото. Разбира се за мен няма да има значение, че сем. Ангелови изкарват 2 пъти повече от мен, защото на следващата година моят син ще бъде пратен да учи безплатно от държавата - защото той ще проявява по-добри способности от малкия син на Г. Ангелов и финансите на баща му и по-големия му брат няма да имат значение...

Омотах се в даването на примери, но мисля, че успях нагледно да ви разясня защо науката икономика не бива да се разглежда като универсална истина.

5 коментара:

  1. Това не е никаква наука, а чиста идеология. Нарича се пазарен фундаментализъм

    ОтговорИзтриване
  2. Имах предвид факта, че икономисти като Георги Ангелов се опират на чистите математически правила на икономиката, за да аргументират тезите си.

    Най-интересното е, че имам приятел, с който бяхме заедно в БСМ (всъщност аз го поканих да дойде в организацията), но той отиде да учи в американски университет в Брюксел и в момента е същински неолиберал.

    Не искам да използвам термина "промиване на мозъци", но това е силен израз за една напълно действителна практика.

    ОтговорИзтриване
  3. В описания вариант на финансиране на висшето образование държавата решава кого да "прати" да учи в университет. Не мога да приема, че някакви бюрократи ще решават кой да учи и кой да не учи в университет, и в кой точно университет. Защо самите хора да не решават този въпрос?

    Ето как:

    Който е приет в университет, а няма пари да си плаща таксите, получава кредит /от банка, от фонд, от държавата/. Когато завърши и се реализира успешно, започва да връща кредита на малки части докато го изплати. Ако не успее да се реализира веднага - не плаща. Докато не си намери добре платена работа.

    Ето система, в която всеки ще има достъп до образование - ако иска - а бюрократите няма да се бъркат много-много и да създават привилегирована класа. И данъците няма да са толкова високи. Нито пък университетите ще бъдат под тоталния контрол на чиновниците от министерството, както е сега.

    Вени може би ще е разочарована, че имам такова центристко предложение, вместо да предложа крайно фундаменталистко решение. Но, всъщност, аз никога не съм предлагал крайни решения. Дори плоския данък го предложих с необлагаем минимум /и то висок/, както може би си спомняте. Това, че БСП не иска да го реализира по този начин си е неин проблем, не може да обвинявате мен за некадърността на левите лидери.

    ОтговорИзтриване
  4. Предложеният модел е изключително опростен, с студентското кредитиране съм съгласен, и никога не ми е и хрумвало да обвинявам теб за решенията, които взима БСП (и тройната коалиция обаче...)

    Обаче има и нещо друго. Таксите на някои от най-добрите университети в Щатите надхвърлят $70 000 на година. Конкретно аз имам приятел, който прави магистратура в Джорджтаун и неговата такса за 1 година е от порядъка на $75 000. Тук не се включва наем, храна, книги и др.

    Колко човека ще вземат кредит на няколкостотин хиляди долара, за да учат там? А все пак това е много добър университет.

    В Англия Оксбридж (Оксфорд и Кембридж) са си част от националната мрежа на висшето образование и студентите плащат същите такси в тях, както и в другите университети (поне за бакалавърските степени - не искам да говоря на изуст за магистратурите). Преди време в страната се беше разразил голям скандал по повод това, че някакво момиче от работническо семейство не било прието с отлични оценки, а на нейно място приели някакъв богаташки син със средни резултати.

    Това може ли да се случи в САЩ? Не. Там просто татко му ще си плати 75-те хиляди и той ще си учи в Йеил например, а момичето ще си работи, за да се издържа в средняшкия университет, ще получи посредствено образование и никога няма да има шанс да излезе от социалната си прослойка и да премине в по-горна.

    ОтговорИзтриване
  5. А дали на синовете ви ще им се занимава въобще с учене в университет, след като така или иначе после ще вземат по 5 000 лв. годишно? :)

    ОтговорИзтриване