Черен ПъРъ

Ще пиша още веднъж днес за президентската кампания в САЩ (така или иначе остава по-малко от седмица до края й), но винаги се стремя да представям неща, които биха могли да се съпоставят или да служат за пример и за нас в България.

От няколко месеца кампанията на Макейн се е съсредоточила върху това да "изобличи" връзките на Барак Обама в Бил Ейърс - радикал от 60-те, участвал в терористична група, която е провела няколко атентата срещу американски институции включително Пентагона, а сега преподавател в Университета на Илинойс (колега на Обама).

Разбира се голяма част от сериозните американски медии отрекоха връзката, но предизборният щаб на Макейн продължи да пуска реклами и да говори за това, че Обама е "терорист" (без никаква достоверна аргументация).

Бен Смит от блоговете на Политико си поставя въпроса дали кампанията на републиканеца е сработила. На пръв поглед може би да - както писах по-рано днес Макейн се е придвижил с около процент напред в националните проучвания през последната седмица.

Но от друга страна, ако погледнем т.нар. "Favorability ratings" - това е проучване на одобрение/неодобрение на всеки от кандидатите, в момента Обама има най-доброто нетно одобрение (това е % одобрителни минус % неодобрителни оценки) от началото на кампанията - +20,7 срещу +10.0 за Макейн.

Тоест, когато един политик е искрен и има какво да предложи като решения за проблемите на съгражданите си, няма защо да се притеснява от "очернящите" кампании на опонентите си. Може би българските политици биха могли да си извадят някоя и друга поука от това, вместо да се оправдават при всяка добра възможност...

Статистики

В последните дни на доста места слушам/чета как преднината на Обама пред Макейн се свилала. Цитират се различни източници, най-често проучването на Ройтерс/Зогби, което наистина показва "малка" преднина - от порядъка на 3-5%.

Аз следя проучванията в сайта RealClearPolitics, който поддържа много добри данни за развитието на надпреварата. Отскоро открих един още по-добър сайт/блог, поддържан от статистици, който ежедневно публикува резултатите на националните и щатските проучвания. Той се казва FiveThirtyEight.com. Публикувам тук вчерашните данни от този сайт:

И RealClearPolitics, и FiveThirtyEight мерят надпреварата в национален мащаб средностатистически от всички основни проучвания. И двата определят разликата на около 6-7% в полза на Обама. Статистиците от FiveThirtyEight признават, че има движение в полза на Макейн - който е наваксал 1% за... 6 дни. Както знаем до изборите остават горе-долу толкова. Освен това всички други фактори са в полза на Обама - ако погледнете проучванията по щати демократът води във всички "критични" щати - Охайо, Флорида, Вирджиния, Невада, Колорадо. Без Мисури, който обаче е в границите на статистическата грешка.

Ето защо FiveThirtyEight дават над 90% шанс за победа на Обама.


Препоръчвам ви да разгледате и двата сайта, ако още не сте. FiveThirtyEight има най-различни интересни разбивки.

Разлики

В интервю за питсбъргско радио, помолен да коментира арестуването на скинари, по подозрение, че са готвели атентат срещу него, Барак Обама заявил:

Мисля, че това, което прави особено впечатление в тази кампания е доколкото такива групи на мразещи хора бяха маргинализирани. Това не е Америка. Това не е нашето бъдеще.

Открих, че на хората не им пука какъв цвят е кожата ви. Това, което се опитват да разберат е кой може да изпълни обещаното.

Вместо да се оплаква от "омраза" Обама я "изхвърля" от дебата. На фона на расистките атаки към Обама, прикрити зад притеснения за "сигурността" на САЩ, водени от някаква малка част от консервативните американци, към които се присъединяват дори български блогове (!?), мисля че разликата между достойното поведение и истеричността, породена от страха от загуба, са много добре различими.

Покер вечер!

Едно време казваха за Симеон, че щяло да излезе голям политик от него, тъй като бил комарджия, а това било важно за политиците. Симеон не излезе голям политик (но си излезе голям играч де...), но пък ако приказката е вярна и аз съм готов за политик, тъй като миналия петък успешно ограбих едни приятели на Hold'Em от всичките им чипове. :)

Не играем на пари, а само за забавление, но от друга страна доброто забавление изисква добри условия, ето защо се сдобихме с комплекта, който виждате на горната снимка. Не представлява нищо особено - взехме го от един немски магазин в eBay за 12-13 евро с доставката - чиповете са пластмасови и скапани, сукното нискокачествено, картите от малко по-твърда хартия, но кутията е готина, както и идеята... :) Отвсякъде си бие на Made in China, но става за петъчните (а може би и делнични?) покер вечери.

От друга страна в магазините за подаръци из София има точно същите чипове без сукно, без карти, без книжка в може би малко по-хубави кутии на няколко пъти по-високи цени. Не знам тези хора как си мислят, че развиват бизнес, но аз постъпих напълно икономически оправадано като си поръчах комплекта от Германия. Само дето го чаках малко по-дълго...

Обмисляме да сложим някаква минимална левова равностойност на чиповете, например 1000лв. в чипове = 1 истински лев, с цел да си избием инвестицията, но още не сме се решили на такава стъпка.

Утре вечер (вторник) май пак ще играем, така че може да има нова фотосесия. Може дори да разкрия на снимка "покер физиономията си", с която блъфирам и печеля крайно рисковани залози. :)

Плоският данък е опасен за БСП

Статията е публикувана в днешния брой на в-к ДУМА

На 1 Май тази година във Англия и Уелс се проведоха местни избори, които управляващата Партия на труда (Labour Party) загуби тежко и остана на трето място сред консерваторите и либералните демократи. Какви изводи бихме могли да си извадим от загубата на британските социалдемократи?

За тежкото поражение и най-ниските нива на популярност на партията откакто тя става една от двете водещи политически сили в началото на 20-те години на миналия век бяха изказани най-различни причини, сред които икономическата и ипотечна криза, започнала от фалита на банката “Northern rock” през миналата година, непопулярността на новия министър-председател Гордън Браун и др. Английският вестник “The Guardian” обаче изтъква като основна причина промените, въведени от Гордън Браун с последния му бюджет като канцлер на хазната (финансов министър), които се оказаха крайно непопулярни и почти предизвикаха бунт сред собствените му депутати в Камарата на общините.

До въвеждането на промените Британската данъчна система по отношение на доходите на физическите лица беше разделена на 3 категории: Стартова – 10%, Основна – 22% и Висока – 40%. И разбира се необлагаем годишен минимум, който варира за семейни, пенсионери и дори хора с увреждания, но започва от минимум 5 225 паунда годишно (или 435 паунда месечно). Стартовата категория данък върху дохода се прилагаше само за тези, които печелят до 2 230 паунда годишно, след като се извади необлагаемият им минимум – или най-малко 7 455 паунда годишно (621 паунда месечно). Това разбира се е доста малка част от работещите хора в Англия където минималната заплата за лицата над 22 години е 5,52 паунда на час (или около 883 паунда месечно при 40-часова работна седмица).

Гордън Браун предложи проектобюджет, който премахва стартовата категория от 10% и намалява данъка за основната от 22% на 20%. Промените бяха приети, но още тогава бяха посрещнати с несъгласие. Крайните резултати са ясни – незавидното трето място на местните избори, загуба в кметската надпревара за Лондон (традиционно червен бастион), рекордно ниски нива на доверие към министър-председателя и партията и почти бунт от редиците на собствената му парламентарна група!

По същество реформите, наложени от Браун, представляват не дотам голямо изменение на данъчното облагане и обхващат малък кръг хора (най-вероятно тези, които работят на непълен работен ден, пенсионери и други), но самата идея за изместване на баланса що се отнася до солидарното и справедливо разпределение на данъчното бреме между хората с ниски, средни и високи доходи доведе до фиаското на правителството и последващото вземане на спешни мерки от министър-председателя Браун и новия финансов министър Алистър Дарлинг за облекчаване на засегнатите от промените.

На фона на реформата в нашето данъчно облагане обаче, промените въведени от правителството на лейбъристите, изглеждат безобидни. Правителството на тройната коалиция, в което БСП играе водеща роля, предприе грандиозно намаление на Данък “Общ доход” (ДОД) от 22%/24%/26% на единна ставка от 10% върху всички доходи. За да бъде обвързан републиканския бюджет обаче, се наложи да бъде премахнат необлагаемият минимум от 200лв., върху който не се плащаха данъци.

Смисълът на данъка върху доходите на физическите лица – основният източник на средствата от държавния бюджет е финансирането на държавата и на услугите, които тя предлага. Става въпрос за администрацията, полицията, здравеопазването, образованието и всичко друго, в което държавата участва. Във всички високоразвити държави – в Западна Европа, Северна Америка, Азия и Океания, тази издръжка се осъществява на базата на солидарен и диференциран модел на данъчно облагане. Тоест – хората с по-високи доходи поемат по-голяма част от тази издръжка. В България има достатъчно хора с такива доходи. Хора, които ги използват, за да консумират (купуват) жилища, скъпи коли и други изделия на лукса. В България има много хора, които имат добри доходи, с които си осигуряват нормално съществуване – жилище, кола, образование за децата си. Но в България има огромна група от хора, които имат минимални доходи и не могат да си позволят да дадат качествено образование и здравеопазване на себе си и децата си.

По същество правителството прехвърли издръжката на държавата с всичките си позитивни (учители, лекари, полицаи, пожарникари и др.) и негативни (раздута администрация, кражба на държавни средства чрез нереални обществени поръчки) проявления върху точно тези хора с ниски доходи. Цялата тежест се измести върху тези много, които седят отдолу в обществената пирамида – по отношение на доходите си. Това са статистическите доводи. Но дори чисто човешки погледнато за този, който получава 200 лв. месечно 20 лв. са много повече от 200-те, за този със заплата 2000 лв., макар и математически бремето да е равно.

Плоският данък е несправедлив, анти-солидарен и най-вече неработещ. Неговата главна цел, изказана и от финансовия министър, и от водещи членове на кабинета, е да се изкарат “на светло” големите разлики между реално вземаните трудови възнаграждения и това, което се отчита по ведомост и се облага с данък. Но за това няма никакво основание, тъй като масовите спекулации и нередности, които се допускат в изразходването на събираните средства, допринасят за пълното недоверие на гражданите на Републиката в смисъла на това да плащат данъци – и следователно от тази „революционна” реформа няма да последват желаните резултати.

Същевременно плоският данък е толкова краен и несправедлив, че няма как да не се отрази върху популярността на правителството и най-вече на водещата сила в него – Българската социалистическа партия, която се самоопределя като представител и закрилник на хората на труда и най-вече на тези с ниски доходи. Местните избори в България отпреди точно една година бяха първият сигнал за изгубеното доверие. Дано не се окаже, че задаващите се през следващата година парламентарни избори, са по-голямо разочарование и от местните избори за Гордън Браун.

Проклятие: електорат

Много български "консерватори" (какво ли си кривя душата - имам предвид бивши седесари, настоящи костовисти/десебари) умират да винят някаква извънземна сила, наречена "прост български народ" (в различни вариации) за електоралното фиаско на партията им през 2001г.

Същевременно около 2/3 от тези хора днес подкрепят Джон Макейн и американските републиканци като цяло само поради факта, че те също са консерватори. В приложеното видео обаче (за съжаление само на английски) много добре можете да видите какво представлява електоратът на републиканците и консерваторите в САЩ. Може би тогава и за нашите консерватори ще е удобен повод да се замислят, че да виниш хората (или народа) за собствената си неадекватност не е добра идея.

За щастие САЩ тази година изтрезнява от 8 години пиянство под мъдрото ръкодство на (др.) Джордж Уокър Буш и изглежда все по-ясно кой ще е следващият обитател на Белия дом.

Затова на някои хора им остава само да повтарят мантрите за "терорист" и "Хюсеин". Видео:

Противоречат ли си лявото и икономиката?

Светослав Ставрев громи от страниците на "Дневник" неизлечимата болест на "социалната демагогия". Или поне той така си мисли.

Отдавна се каня да пиша по въпроса какво точно представлява икономическото ляво от мое гледна точка, въпрос по който много пъти съм спорил с приятели и непознати на живо или във виртуалния свят.

Не мога да обвиня никого, който отъждествява "лявото" в икономиката с псевдосоциалната политика, която се води от последните няколко правителства, но особено последното и нейната кулминация с т.нар. "почивки за пенсионери". Идея, която циркулира в общественото пространство само преди няколко седмици с летящ старт и се сгромоляса гръмко само дни по-късно.

Не мога да обвиня никого, защото хората не са длъжни да бъдат експерти по икономика и да правят сравнителен анализ на всички основни пазарни икономики в света, за да знаят какво е ляво и какво не е. Нормално е хората да си съставят мнение за дадена идея или идеология на базата на това какво се сервира от нейно име и за какво са амбициите да се бори тя.

Така, когато правителството, доминирано от БСП, въвежда "плосък данък" и го обявява за лява политика, без да се чуе глас каква е адекватната лява политика е нормално мнозинството от хората да решат, че наистина плоският данък с необлагаем минимум е лява политика. Същото важи и за харченето на парици на калпак - за пращане на пенсионери на море (с цел осигуряване на гласове на предстоящите избори) и други социални дейности.

Мога обаче да упрекна г-н Ставрев, който както се вижда е преподавател по Публична администрация в СУ, за това че поставя знак на еквивалентност между лявото и политици като Путин, Чавес, Ахмадинеджад и пр. За мен това говори само за едно - той или не знае за какво говори или нарочно се впуска в манипулация на общественото мнение.

След като за г-н Ставрев "социалната държава" е тавтология, може би самият той би могъл да ни обясни с какви точно термини се отличават държави като САЩ и Франция (или Германия например). Едната - бастион на неолиберализма и дерегулацията, и другата (или другите) - пример за държавно участие чрез регулация в икономиката и преразпределение.

Заблуди и разкрития

Въпреки голямата му заблуда по отношение на теоретичния дискурс обаче, трябва да призная, че авторът прави много добър анализ на икономическата и финансова политика на правителството ни. И очертава много добре грешките, които се допускат. И в занижаването на очакваните бюджетни приходи и в начините на харчене на бюджетните средства.

Макар и да имам идейни различия с автора (например, не смятам, че трябва да има някакъв критичен и ненарушим праг на преразпределяне на БВП - например 40%, макар и цифрата да е доста голяма) голяма част от позициите ми съвпадат с неговите, а аз се смятам за ляв човек.

Кои позиции имам предвид?

Макар да не детайлизира виждането си, г-н Ставрев говори за реформиране и инвестиране в сфери като здравеопазване, образование, инфрастуктура. За подобряване на "публичния мениджмънт", както го нарича, а не за дерегулация, приватизация и отдръпване на държавата.

Явно с него споделяме едно виждане за икономическата роля на държавата като регулатор и инвеститор, който се намесва в "деликатни" области като образование и здравеопазване където доказано частната инициатива не води до по-добри резултати, а държавната обикновено освен добро представяне разпростира услугите и върху голяма част от населението. Не знам как той нарича този вид участие на държавата в икономиката, но аз го наричам "социална държава", "регулирана пазарна икономика" или дори "трети път".

Явно въпреки стремежа си да отхвърли лявото в икономиката, авторът сам го утвърждава. А може би просто става въпрос за сгрешени понятия, наситени с българизирана идеологичност и догматичност.

Темата за икономическата теория на лявото е достатъчно дълга, аз нямам намерение или способност да я изчерпя с един материал. Но мисля, че това е добро начало на дебата.