За учителските стачки

Съвсем кратък коментар от моя страна за учителските стачки.

Много хора се изредиха (и продължават) да ни обясняват, че за да се повишат заплатите на учителите първо трябвало да се увеличи качеството на преподаваното образование.

Интересното е, че тези хора уж са хора с икономическо мислене, които сами би трябвало да се досетят, че за да "жънеш" първо трябва да "посееш". Да искаш високо качество без първо да имаш справедливо заплащане в сектора е все едно да искаш да печелиш от една фирма преди да си инвестирал в нея. Е, не става!

Как след 18 години мизерия очакваме да има добри учители, които да предоставят добро образование на децата на България също не става ясно. Може ли един нормален човек без да краде и държейки се почтено да оцелява в София с 350лв.?

Фанатизмът в днешна България

В блога си Иван Бедров днес е захапал много здраво неонацистите/скинарите - ето тук и тук. Чест му прави.

Лично аз съм заклет анти-нацист, фашист и расист. Според мен няма по-глупави и човеконенавистни идеологии от тези. И безполезни.

Но пък от друга страна съм склонен да проявя известно разбиране тези млади момчета и момичета, които са се подали на изкушението да търсят вината за всички проблеми в някой извън нас. И да търсят чудодейни и сурови решения на проблемите си.

В България днес на мода е фанатизмът. Левият фанатизъм тип "едно време всичко беше чудесно, аз съм за съветска власт" или десният фанатизъм тип "долу комунистите, долу държавата, да приватизираме всичко и шъ съ опраим" или най-опасният от всички видове фанатизъм - крайно-десният.

На България днес й е нужно едно спокойно и постепенно развитие, което да може да осигури успешното изграждане устоите на съвременната ни държава - Втората република.
Знам че звучи цинично на фона на мизерията и проблемите, с които се сблъсква ежедневно обикновеният българин, но за съжаление няма магически формули за коренното преобразяване на едно икономически и социално изостанало общество в добре смазана стопанска и политическа машина.

Минаха 18 години - колкото и да ни убеждават някои, те не са достатъчни - трябва ни още време, но аз смятам, че сме на прав път!

Казвал съм и преди - сега е времето да направим своя избор. Дали искаме да се развиваме като неолиберална държава където икономическата ефективност и търговския интерес взимат превес над обществения или искаме да градим солидарно общество, основано на вярата, че никой не бива да бъде изхвърлян зад борда и че всеки може да се справи и да успее, ако му бъде подадена ръка.

Това е рационален избор, който не е основан на фанатизма, но е и съществен такъв, който ще определи каква ще бъде България занапред.

Доктрината на шока

Едно интересно филмче, което намерих благодарение на един от любимите си блогове FR Passport.

Оставям го без коментар:

Още за образованието (и Италианския лицей)

В блогосферата много сериозно се завъртя въпросът за състоянието на Италианския лицей и характера му на учебно заведение, в което учат децата на политическия и стопанския "елит" на нацията.

Понеже не можах да проследя целия материал по въпроса, прочетох мнението на Комитата по въпроса за лицея. И от него искам да направя няколко генерални заключения:

• Присъединявам се към призива на Комитата "ВСИЧКО НА СВЕТЛО". Начинът на подбор на учениците, възможност за самоуправление на същите тези ученици и т.н.
• Прекратяване практиката на частните уроци - само наивните си мислят, че "надарените, но бедни деца", ако много учат имат възможност да попаднат в добро училище/университет. По "някакви" изчисления в системата на частните уроци се завъртат около 1 млрд. лева - горе-долу колкото държавата дава за образование като цяло. Ако тези пари се инвестираха целенасочено от държавата нещата щяха да седят образованието ни щеше да има много по-голям успех. Но цялата система е изградена така, че успехът в даден изпит да зависи от частните уроци и зазубрянето, а не от мисленето.
• Което ме довежда и до третата ми точка: "реформата" в образованието трябва да мине през промяна на основния характер на учебния процес - трябва да учим младите хора КАК да мислят, а не КАКВО да мислят.

Коментари?

Европейците са рационални - работят по-умно, а не повече

Георги Ангелов пак се опитва да ни убеждава, че всички злини и проблеми на българската икономика идват от мистичната формула "високи данъци".

Всъщност ми харесва сравнението, което използва: ЕС с/у САЩ. Преди няколко месеца същото списание "Икономистът" беше публикувало една много хубава графика, в която се онагледяваше, че за час работа няколко европейски страни произвеждат повече отколкото прехвалената американска икономика. И, забележете, между тези изпреварващи беше дори "болният човек на Европа" Франция! Много съжалявам само, че вече няма как да намеря графиката и да я приложа като доказателство...

Така че прав е г-н Ангелов, че европейците са рационални - работят по-умно, а не повече.

Освен това да гледаш само икономическите показатели и да вадиш изводи на тяхна основа е присъщо на икономически анализатор, но не може да се превръща в основоположно правило за политически напътствия (каквито са призивите за намаляване на осигурителната тежест). Общественият живот е обвързан и с много други фактори като образованието на населението, здравето, сигурността/престъпността и цялостният стандарт на живот.

Махнете колите от тротоарите!

Моя статия, публикувана днес на страницата на БСМ във в-к ДУМА.

Наближават местните избори. Винаги съм имал големи претенции за гражданската си култура и за способността си да правя добър избор, когато става въпрос за гласуване. В следващите редове искам да ви дам един пример как бих направил избора си за листа с общински съветници, за която да гласувам на предстоящите избори.

Освен примерен гражданин, аз съм и един от онези софиянци, които всеки ден се возят на колите си. Това не означава обаче, че съм един от онези шофьори, които паркират където и както им падне, без да ги интересува съдбата на бедните пешеходци, на които им се налага да се впуснат в лабиринта от препятствия по тротоарите. Много пъти ми се е случвало да търся място дълго време или да паркирам много далеч от целта си, само и само да не се хвърля върху тротоара в стил "долнопробен американски екшън".

За сметка на това винаги се изумявам на наглостта на тези, които спират колите си на 2 см от стената или които качват колата си само с предните гуми и блокират свободното преминаване. И докато аз съм млад човек, все още пъргав и мога да си позволя да се вра около (или понякога над) колите, не знам как се оправят хората, които се движат по-трудно...

Така че тази година, когато правя избора си за общински съветници, аз ще търся някой, който ще предложи решение на този проблем. А то никак не е сложно - просто трябва да се реши така, както е направено в целия "цивилизован Запад", към който се стремим - никакво паркиране върху тротоара!

Вече чувам вопъла на шофьорите: "Ама там има паркинги за всички!". Да, добре! Ще дам един пример. В Лондон един час паркинг струва около... 50 лв.! Дори с "космическите" си заплати (още една голяма заблуда) не много хора могат да си го позволят. Отделно има такса за тези, които карат в центъра на града (над 15 лв. дневно).

Понякога се изумявам на парадокса, който цари в България - "всички" да се оплакваме и да сме против комунизма, а в същото време всички да се държим като комунисти. Смятаме, че държавата (в случая общината) е длъжна да ни направи улици, паркинги, гаражи, без ние да плащаме за каквото и да е.

С това не искам да защитавам кмета - нито сегашния, нито предишните. Общината наистина може да направи много за това движението по улиците да се нормализира. Моите предложения - такса "задръстване" (по примера на Лондон, но и на Стокхолм), разширяване "синята зона" - никъде го няма този "феномен" да отидеш на работа сутрин в 9 и колата ти да виси "зарязана" на улицата 8 часа, без за това да се плати и една стотинка. В крайна сметка, ако не ти трябва през деня и ако работиш в центъра, където паркирането е трудно, има и градски транспорт. Знам, че той никак не е перфектен, но все пак няма как да се справим със задръстванията, ако не създадем пречки за хората да си ползват колите и не ги насърчим да използват повече градския транспорт - както е в Париж например.

Наистина ли мислим, че това е начинът?

Мислех си, че съм привикнал на всякакви видове "зрели" политически идеи за излизане от различните видове "кризи", в които България е изпаднала (реално или не).

Докато не прочетох идеите на dzver за реформи в сферата на образованието. Същият блогър и друг път е коментирал мои постове на стария ми блог и съм запознат с убежденията му. Но честно казано смелото твърдение "цялата образователна система трябва да се приватизира" ми дойде в повече.

Не ми е трудно да си дам сметка защо толкова много българи нямат и капка вяра в способността на държавата да създава и организира ефективно услуги за гражданите си. Само че се питам дават ли си сметка същите тези българи, че държавата не е някаква мистична структура оставена ни в наследство от онова древно племе, наречено "комунистите", ами сме всички ние: аз, dzver, Сергей, Жан и т.н., които работим, произвеждаме, решаваме как да организираме и изпълняваме. И ако образованието не работи добре, то "приватизацията" не е някаква магическа пръчица, която ще реши всички проблеми, които съществуват. Напротив, в определени сфери като образование и здравеопазване държавата не може да не участва - иначе се получават много по-груби изкривявания. Апропо, точно в случаите, в които вярвахме, че приватизацията ще реши проблемите ни, тя ни провали най-сериозно - говоря за милиардите левове държавно имущество, които буквално бяха разграбени за "жълти стотинки".

Разбира се тук всичко опира до въпроса кого поставяме на първо място - гражданите или фирмите? Ако са фирмите - да, съгласен съм. Образованието би било много по-ефективно погледнато чисто икономически, ако се управляваше като икономическо предприятие. Само че аз лично поставям на първо място интереса на гражданите. И този интерес косвено служи и на фирмите - образованието е инвестиция в най-ценния ресурс, който една държава, която и да е, притежава - хората.

Без образование, чиито достъп се обуславя от качествата и способностите на дадено лице, а не от материалния му статус и семейния произход, България никога не би могла да създаде стабилна и модерна икономика, способна да предоставя висок жизнен стандарт.

Икономиката на ХХІ век няма да се характеризира с тежките индустрии и производството, а със знанието като основен ресурс. Ако искаме да сме подготвени за този тип икономика не можем да си позволим да пуснем юздите отвсякъде и да очакваме, че "пазарът ще реши всичко" от само себе си...някога.

Резултатът от подобни неолиберални "експерименти" може да бъде видян в страните от Латинска Америка, където 5% от населението живее много добре на фона на останалите 95%, които съществуват в абсолютна мизерия. Т.нар. "комунизъм", които аз предпочитам да наричам "тоталиратен социализъм" - по това, което всъщност е бил, може да е нанесъл много вреди на общественото, политическото и икономическото развитие на България, но поне е подсигурил, че подобно нещо не се е случило - тоест в България не съществува огромно разслоение между социалните групи.

Всъщност подобно стратификиране започва да се наблюдава в последните години и в то в някои случаи започва да дава своите (негативни) резултати. Като пример мога да посоча "циганския бунт" в Красна поляна.