Махнете колите от тротоарите!

Моя статия, публикувана днес на страницата на БСМ във в-к ДУМА.

Наближават местните избори. Винаги съм имал големи претенции за гражданската си култура и за способността си да правя добър избор, когато става въпрос за гласуване. В следващите редове искам да ви дам един пример как бих направил избора си за листа с общински съветници, за която да гласувам на предстоящите избори.

Освен примерен гражданин, аз съм и един от онези софиянци, които всеки ден се возят на колите си. Това не означава обаче, че съм един от онези шофьори, които паркират където и както им падне, без да ги интересува съдбата на бедните пешеходци, на които им се налага да се впуснат в лабиринта от препятствия по тротоарите. Много пъти ми се е случвало да търся място дълго време или да паркирам много далеч от целта си, само и само да не се хвърля върху тротоара в стил "долнопробен американски екшън".

За сметка на това винаги се изумявам на наглостта на тези, които спират колите си на 2 см от стената или които качват колата си само с предните гуми и блокират свободното преминаване. И докато аз съм млад човек, все още пъргав и мога да си позволя да се вра около (или понякога над) колите, не знам как се оправят хората, които се движат по-трудно...

Така че тази година, когато правя избора си за общински съветници, аз ще търся някой, който ще предложи решение на този проблем. А то никак не е сложно - просто трябва да се реши така, както е направено в целия "цивилизован Запад", към който се стремим - никакво паркиране върху тротоара!

Вече чувам вопъла на шофьорите: "Ама там има паркинги за всички!". Да, добре! Ще дам един пример. В Лондон един час паркинг струва около... 50 лв.! Дори с "космическите" си заплати (още една голяма заблуда) не много хора могат да си го позволят. Отделно има такса за тези, които карат в центъра на града (над 15 лв. дневно).

Понякога се изумявам на парадокса, който цари в България - "всички" да се оплакваме и да сме против комунизма, а в същото време всички да се държим като комунисти. Смятаме, че държавата (в случая общината) е длъжна да ни направи улици, паркинги, гаражи, без ние да плащаме за каквото и да е.

С това не искам да защитавам кмета - нито сегашния, нито предишните. Общината наистина може да направи много за това движението по улиците да се нормализира. Моите предложения - такса "задръстване" (по примера на Лондон, но и на Стокхолм), разширяване "синята зона" - никъде го няма този "феномен" да отидеш на работа сутрин в 9 и колата ти да виси "зарязана" на улицата 8 часа, без за това да се плати и една стотинка. В крайна сметка, ако не ти трябва през деня и ако работиш в центъра, където паркирането е трудно, има и градски транспорт. Знам, че той никак не е перфектен, но все пак няма как да се справим със задръстванията, ако не създадем пречки за хората да си ползват колите и не ги насърчим да използват повече градския транспорт - както е в Париж например.

Наистина ли мислим, че това е начинът?

Мислех си, че съм привикнал на всякакви видове "зрели" политически идеи за излизане от различните видове "кризи", в които България е изпаднала (реално или не).

Докато не прочетох идеите на dzver за реформи в сферата на образованието. Същият блогър и друг път е коментирал мои постове на стария ми блог и съм запознат с убежденията му. Но честно казано смелото твърдение "цялата образователна система трябва да се приватизира" ми дойде в повече.

Не ми е трудно да си дам сметка защо толкова много българи нямат и капка вяра в способността на държавата да създава и организира ефективно услуги за гражданите си. Само че се питам дават ли си сметка същите тези българи, че държавата не е някаква мистична структура оставена ни в наследство от онова древно племе, наречено "комунистите", ами сме всички ние: аз, dzver, Сергей, Жан и т.н., които работим, произвеждаме, решаваме как да организираме и изпълняваме. И ако образованието не работи добре, то "приватизацията" не е някаква магическа пръчица, която ще реши всички проблеми, които съществуват. Напротив, в определени сфери като образование и здравеопазване държавата не може да не участва - иначе се получават много по-груби изкривявания. Апропо, точно в случаите, в които вярвахме, че приватизацията ще реши проблемите ни, тя ни провали най-сериозно - говоря за милиардите левове държавно имущество, които буквално бяха разграбени за "жълти стотинки".

Разбира се тук всичко опира до въпроса кого поставяме на първо място - гражданите или фирмите? Ако са фирмите - да, съгласен съм. Образованието би било много по-ефективно погледнато чисто икономически, ако се управляваше като икономическо предприятие. Само че аз лично поставям на първо място интереса на гражданите. И този интерес косвено служи и на фирмите - образованието е инвестиция в най-ценния ресурс, който една държава, която и да е, притежава - хората.

Без образование, чиито достъп се обуславя от качествата и способностите на дадено лице, а не от материалния му статус и семейния произход, България никога не би могла да създаде стабилна и модерна икономика, способна да предоставя висок жизнен стандарт.

Икономиката на ХХІ век няма да се характеризира с тежките индустрии и производството, а със знанието като основен ресурс. Ако искаме да сме подготвени за този тип икономика не можем да си позволим да пуснем юздите отвсякъде и да очакваме, че "пазарът ще реши всичко" от само себе си...някога.

Резултатът от подобни неолиберални "експерименти" може да бъде видян в страните от Латинска Америка, където 5% от населението живее много добре на фона на останалите 95%, които съществуват в абсолютна мизерия. Т.нар. "комунизъм", които аз предпочитам да наричам "тоталиратен социализъм" - по това, което всъщност е бил, може да е нанесъл много вреди на общественото, политическото и икономическото развитие на България, но поне е подсигурил, че подобно нещо не се е случило - тоест в България не съществува огромно разслоение между социалните групи.

Всъщност подобно стратификиране започва да се наблюдава в последните години и в то в някои случаи започва да дава своите (негативни) резултати. Като пример мога да посоча "циганския бунт" в Красна поляна.

Гаф!

Вчера слушах интервю на Петър Волгин с кандидата за кмет на ДСБ и СДС Мартин Заимов по БНР.

Чудно ми е защо никой от т.нар. "десни" не е скочил досега да каже нещо за "дисидентското" минало на кандидата им - от това, което съм чел за него досега знам, че е ползвал от почти всички преимущества, които Партията с голямо "П" е осигурявала на верните си хора. Но не за това иде реч тук...

Вчера бях направо изумен, когато г-н Заимов, говорейки за НДСВ, нарече г-н Симеон Сакскобурготски "Негово Величество". И не бях само аз стъписан, защото г-н Волгин почти се запъна като го чу и го попита, за да се увери, че не е разбрал грешно.

Отговорът на Мартин Заумов беше, че не признава референдума от 15 септември 1946г. за легитимен. А на коментара на Петър Волгин, че в "правния мир никой не оспорва този акт (референдума)" г-н Заимов отвърна, че той не отричал Конституцията на България.

Бих искал да попитам г-н Заимов, а и всички негови симпатизанти, как точно един човек се кандидатира за кмет, когато отрича самата същност на общността, в която живее - а именно Републиката? Референдумът от '46 е исторически и правен факт, който определя развитието на България и я нарежда сред най-напредничавите държави в Европа - независимо от случващото се след това (тоталитаризма, национализацията на икономиката и т.н.)

И може ли изобщо Симеон Сакскобурготски да бъде наричан "Величество" от когото и да било, при положение, че той самият призна републиканската форма на управление на България, заклевайки се да бъде Министър-председател по Конституцията на Републиката?

Когато един човек се кандидатира за кмет, не може с първата си широка медийна изява да отрече същността на системата, в която се бори за подкрепа.

Какво означава "не приемам референдума за легитимен"? Означава ли, че г-н Заимов не приема правото на българските граждани да излъчват управниците си в местната власт? И на каква основа тогава иска подкрепата им?

Какво означава "аз не отричам Конституцията"? Член І от Конституцията гласи, че България е Република с парламентарна форма на управление.

И въобще това са прекалено големи "гафове" за едно толкова кратко и "незначително" интервю и за мен са сериозно основание да се поиска от г-н Заимов да се оттегли от кметската надпревара.

Снимката, използвана тук е от личния блог на Мартин Заимов.

Толкова ли е зле колкото твърдят всички?

Днес прочетох едно интересно мнение. Самият аз много пъти съм писал по темата "колко черногледи са българите и имат ли наистина основание да са?" (в стария си блог). Отговорът на този въпрос лично за мен винаги е бил "не", а причината да сме толкова черногледи като нация винаги съм намирал в липсата на база за сравнение - лично мое наблюдение е, че мнозинството българи, които живеят в чужбина известно време са доста разочаровани и имат доста по-добро мнение за родината си от хората, които са останали да живеят в нея. Пак повтарям, че не става въпрос за социологическо проучване, а за лични наблюдения - а съм живял в Англия 3 години, познавам хора, които живеят и на други места...

Да, съгласен съм с гореспоменатия г-н блогър, но не разбирам защо назовава постоянното оплакване от България "социалистическо мрънкане"? При положение, че обикновено тези, които се оплакват най-много обвиняват някаква тъмня световна конспирация, наречена "комунистите" за всичкото зло, сполетяло България през последното хилядолетие...въртеше се едно филмче на някакво малоумно момиче по темата в интернет пространството наскоро (ако не сте го гледали, спокойно - не сте пропуснали нищо).

Не, по-сериозно. Вечно оплакващите са в целия край на политическия спектър. Искам да ви разкажа един конкретен случай обаче - преди 10-ина дни бях на летен лагер, организиран от БСМ. Там се запознах с един обикновен, но много интересен човек на име Краси. Краси е от едно ямболско село, на което дори не запомних името (за мое съжаление и срам). Краси обработва земя и с това си изкарва прехраната. Човек, тотално потопен в ежедневните проблеми и трудности на един достатъчно труден поминък и без допълнителните усложнения, създадени от неработещи институции, банки, които се правят луд за кредит (от който имаш болезнена нужда). Интересното в Краси беше това, че той не се оплакваше и не мърмореше колко зле е положението в България. Дори не правеше сравнения колко хубаво е било "едно време" (не беше възрастен, но не беше и прекалено млад, за да не си спомня). Единственият му коментар за собственото му положение беше: "Аз гладен никога няма да остана, но ако вдигнат малко стандарта ще мога да завъртя малко повече пари в земята".

Тогава разбрах, че има смисъл човек да се надява на по-добро бъдеще. Всъщност дадох си сметка, че средностатистическия българин може би вече не се занимава с това да мрънка колко е лошо положението по блогове и на маса, ами може би се грижи за това как да се развива и как да става по-ефективен и по-добре работещ. Независимо дали живее в София или в някое малко и отдалечено село. И все пак често-повтаряната приказка "София не е България" трябва да означава нещо...

"1984"

Чета този любим мой роман за 3-и път. Не знам дали фактът, че съм роден точно през тази година има нещо общо с интереса ми към произведението на Оруел. По-скоро не.

Но от друга страна фактът, че Оруел е бил социалист (препратката е на английски) и то по време, когато това се е разбирало като революционер, който иска да построи нов обществен строй (социализъм) и е написал подобна книга сам по себе си е доста интригуващ.

Честно казано винаги, когато чета коментари за "1984" се изумявам от това колко малко хора разбират книгата по същество и колко много я използват само за това да правят сравнения със тоталитарния социализъм, наложен в България между '46-'89. И понеже ми се иска да си вярвам, че не съм арогантен ще кажа, че не бих имал нищо против хора, които правят подобно нещо, защото не могат да "вникнат" в книгата, но в случая съм твърдо против, защото подобни твърдения идват, за да се нагодят към дадено политическо виждане или идея - а именно, че българският социализм (помнете, говоря за държавното устройство '46-'89, а не за полит. движение като цяло) е много лош, че е чудовищен, че няма нищо добро в него и т.н.

Трябва да признаем, че "1984" не е лесна за четене книга. Лично аз на първи и втори прочит имах чувството, че чета съвсем различни произведения. Просто изводите, които си извадих бяха напълно различни. Затова обичам да характеризирам "1984" като многопластов роман - на първо четене човек се взира в централните постулати: "ВОЙНАТА Е МИР; СВОБОДАТА Е РОБСТВО; НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА". Но си спомням, че когато я четох за втори път и вече бях разкрил най-горния пласт, много по-силно впечатление ми направиха разсъжденията за това, как системата се възприема почти като жив организъм, който си е изградил способността да се репродуцира и да осигурява оцеляването си. Разбира се това е невъзможно дори в най-"студените" човешки общества по простата причина, че нито един човек и съответно общество не може да бъде толкова жестоко и безчувствено.

Всъщност знаем, че Оруел е бил провокиран да напише книгата от действията на Сталин в СССР. Само че дори Сталинова Русия не може да се сравни с Океания от "1984" - в това е и големият гений на автора, че е използвал реалния случай, за да развие, благодарение на фантазията си, една цялостна анти-утопия и критика на тоталитаризма.

Само че, ако човек си направи труда да прочете внимателно книгата ще види, че самият автор се отказва от твърдението, че Океания и "1984" има нещо общо с автентичния социализъм. Вижте "Книгата на Голдщай" в Част ІІ.

В действителност в книгата има много неща, които биха могли да се използват и за някои днешни високо-развити демокрации. Примерно при мен винаги е много очевиден паралелът при описанието на това как войната се използва за унищожаване на ресурси, които иначе биха могли да се ползват за повдигане жизненото и културното равнище на населението - така се избягва заплахата от това хората да станат по-разумни и независими и съответно да премахнат олигархичната власт на малцина. В този си смисъл Океания много ми прилича на САЩ - помислете какъв е бюджетът на Щатите за "отбрана" (равен на сборуваните бюджети на следващите няколко първенци в класацията - Китай, Русия и Франция!) и за какво биха могли да бъдат ползвани тези пари - образование, здравеопазване и др.

По-горе споменах, че бях много впечатлен от разсъжденията за устойчивостта на системите. Според мен те важат за почти всички днешни политически системи - разбира се с някои условия. В повечето страни политическите системи са така изградени, че да подсигуряват възпроизводството и устойчивостта си. Разбира се не можем да кажем, че това е абсолютно лошо - в крайна сметка така се гарантира политическата стабилност, която е централна за просперитета на което и да е общество. Но от друга страна доколко това е демократично? И доколко позволява актуализация и достъп на политическите идеи в управлението на обществото? И дали в тези въпроси не може да се търси отказът на обикновения гражданин от участие в политиката, тип "Всичките са маскари..."?

Това са няколко въпроса, по които си заслужава човек да помисли... :)

Блудният син се завърна!

Май още ще ви занимавам с моите блогърски проблеми...

След като изчаках някъде около седмица и реших да направя този блог оригиналното ми творение се завърна от небитието - ето го.

Няма значение - статиите, които бях писал от юни насам все пак липсват... и явно няма да се върнат. Единственият начин да ги съживя е да ги изкопирам от фейсбук профила си, където се публикуваха автоматично (да живей RSS!)

Господин И вер.2 е вече факт и така ще бъде и занапред. Само дано повече не ми се случват такива аварии, ТОЧНО когато съм решил да блогвам. :)

Местя се!

Здравейте от новия ми блог. Ако някой досега е следил писанията ми (макар и да не бяха особено чести) знае, че предишния се поддържаше на gospodin_I.bloghub.org

По едно време обаче материалите, които бях писал в продължение на повече от 2 месеца просто се изпариха, скоро след това блогът ми просто изчезна, с което тотално ме убеди, че е време за смяна на обстановката. Та ето ме тук! Все пак се надявам, че старият Господин И ще изплува от виртуалното небитие в някакъв момент и ще мога да си възстановя всички материали, които съм изписал за около 2 години откакво блогът ми съществуваше.

Съжалявам само за това, че докато блогът ми не работеше ме бяха "напушили" доста размисли (и страсти), които просто не можах да споделя с вас (не знам дали щяха да ви интересуват така или иначе, но все пак имам нещо, за което да съжалявам :) ).