06 октомври, 2009

Хайде, господин Демократ!



Ирландските граждани ясно изразиха мнението си по Лисабонския договор на проведения в събота втори референдум. Избирателната активност е била по-висока от миналия път и резултатите са красноречиви – 67,13% са гласувалите „За”. При тези резултати гражданите дават ясен мандат на представителите си да ратифицират спогодбата, чиято цел е да направи ЕС с 27 страни-членки по-ефективен и работещ.

Остават само две пречки – и двете личностни. Това са президентите на две от новите държави членки – на Полша – Лех Качински и на Чешката република – Вацлав Клаус. Г-н Качински вече заяви, че ще изчака резултатите от референдума в Ирландия, аргументирайки се, че не би искал да им влияе и ще подпише споразумението, ако ирландците го одобрят. Такава беше и първоначалната позиция на г-н Клаус, който обаче продължава да упорства и да отказва да подпише договора, позовавайки се на неяснота в чешкия закон.

Нека изясним положението – Лисабонският договор е одобрен и от двете камари на чешкия парламент и е поднесен на г-н Клаус за един формален подпис, с който да бъде ратифициран официално. Тоест, напълно в разрез с демократичната процедура и волята на гражданите (в крайна сметка мнозинствата, утвърдили договора, са демократично избрани) и напълно на своя глава Вацлав Клаус отказва да сложи подписа си.

За да продължа темата от предишните си публикации, притеснително е как отявлени дисиденти или анти-комунисти проявяват белезите на липса на елементарни демократични ценности. Притеснително е и колко много хора не забелязват това – за тях единственото, което има значение е, че те са били „против” някого. И това прави хора като Клаус герои, пък нищо, че той няма никакъв проблем да нарушава основни конституционни принципи.

Да не говорим за други екзотики – като например фактът, че Вацлав Клаус е един от най-гласовитите критици на теорията за причинените от човешката дейност климатични промени. Защитниците на тази теза той сравнява с комунисти и казва, че днешната най-голяма заплаха за света не са климатичните промени (то такива нямало), а заплахите срещу свободата и демокрацията (разбира се, както видяхме, той няма проблем собственоръчно да ги „заплашва”, когато така му изнася).

И както и друг път, това мнение не е основно за Вацлав Клаус – той е успял човек, който е изживял по-голямата част от живота си и сигурно е доволен от себе си. Чрез отношението ни към него обаче, можем да погледнем и разберем по-добре себе си.

Още няколко интересни връзки:
"Противници на Лисабонския договор призоваха Вацлав Клаус да отложи ратификацията" - в-к "Дневник"
"The Last Hurdle For The Lisbon Treaty: Getting Past Mr. Klaus" - в-к "The Wall Street Journal"
"Are Prague and Warsaw damaging Eastern Europe’s image?" - "Reuniting Europe"
"Czech court opens path to Lisbon treaty approval" - в-к "Ceske Noviny"
Информация и данни за първия референдум в Ирландия - статия в Уикипедия (английски)
Информация и данни за втория референдум в Ирландия - статия в Уикипедия (английски)
Статията за Вацлав Клаус в Уикипедия (английски)