Списание Foreign policy публикува много интересен профил на чешкия президент Вацлав Клаус, който почти съвпада с моя прочит. Материалът е провокиран (разбира се) от незаконния и недемократичен отказ на Клаус да подпише ратификацията на Лисабонския договор, но в него се разказва за почти цялата му политическа кариера.
Нямам възможност да преведа целия материал (пък и нямам право, но навярно той ще се появи и в българското издание), само ще ви предложа крайното заключение на списанието:
Нямам възможност да преведа целия материал (пък и нямам право, но навярно той ще се появи и в българското издание), само ще ви предложа крайното заключение на списанието:
Човек, който някога беше виждан от много чехи като гаранция, че западните демократични стандарти ще се наложат в Чешката република, сега е възприеман от много като нарушител на същите тези процедури в името на собствените си задълбочаващо се екстремистки убеждения. Това е тъжен край за една забележителна политическа кариера.
Странно, че аз ще съм първата, която ще коментира този пост.
ОтговорИзтриванеАко отказът на Клаус да парафира ратификацията беше незаконен, той вече нямаше да е президент. Или поне щеше да е в процедура за импийчмънт. Но е президент и не е в процедура на импийчмънт. Значи отказът му не е незаконен.
Дали е недемократичен, не знам. Клаус има принципи. И ги защищава. Дали защищава принципи, е въпрос спорен. И точно в това е проблемът. Но щом има спор, означава, че има аргументи както за едното, така и за другото. Би било "тъжен край" за забележителната политическа кариера на Клаус само при неопровержими доказателства, че защищава не принципи, а кариера.
Нека не бъркаме понятията.
Впрочем, много ми ще да стане чудо и още утре Клаус да подпише ратификацията. Заклевам го да го направи.
Но моето мнение е без значение.
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеЩе подпише като поп, няма къде да отиде. Но може би му е паднал медийният имидж и сега наваксва.
ОтговорИзтриване