14 юни, 2009

Ликуйте, консерватори!

България се очертава като блестящ пример за победата на консервативното дясно.

Политическият процес в страната ни все повече е белязан от една основна характеристика: намаляване на демократичността.

Нарушения и измами при провеждане на изборите. Купуване на гласове или дори принуждаване за гласуване за определени формации.

Разбира се нито една съвременна консервативна формация не би подкрепила подобни извращения, заглавието е заигравка със сантиментите на някой мои приятели и познати, които се идентифицират като консерватори.

Но по същество случващото се в България е еманация на традиционния консерватизъм - там където държавата се е оттеглила и не съществува, на нейно място идват силните люде, които пазят народа от самия него.

За консерваторите още от времето на Едмънд Бърк (който се възприема за баща на тази идеология) пример за подражание е светът преди Френската революция. Е, България днес по много неща прилича на Франция отпреди революцията или дори на Прусия от доста по-късни години. Но с избори, които да осигурят международна и вътрешна легитимност на системата.

Феодализмът, който наблюдаваме в части от българската територия, е проявление на този идеал - широките безпросветни маси имат своите естествени лидери, които да се грижат за тях. Дотолкова, че да им определят за кого да дадат гласа си. В замяна на това обгрижване масите нямат право на никаква отчетност от страна на лидерите си за това, което те вършат от тяхно име в "кралския двор".

Индустриалното крепостничество (което с модерната икономика, никак не е ограничено до индустрията) - при което работниците на определени предприятия биват заставяни да гласуват "до 10 сутринта" срещу заплахата, че ще изгубят и мизерното възнаграждение от 200лв., на което разчитат за физическото си оцеляване, също е проява на тази система. Техните началници разчитат на тяхната "вяра", а в замяна им обещават "да се погрижат за тях". Отново условието е да не им се търси отчетност.

Системата на политическо представителство е така изградена, че да осигури възпроизвеждането на един и същи "елит". Независимо от лицата, които се завъртат в публичното пространство, основните играчи (които някои наричат и с по-нелицеприятната дума "кукловоди") остават същите, тъй като тяхното влияние е гарантирано от порочната система на правене на политика и от зависимостта на видимите политическите играчи от финансите на тази ограничена и скрита прослойка, която по същество съставлява олигархията в България.

В тази обстановка навярно много хора биха посочили с пръст съгражданите ни - които продават гласа си, които гласуват на принципа на стадото, мотивирани от първосигнален страх (дали от намаляване на пенсиите или от нов "Възродителен процес") и дори тези, които се отказват доброволно от правото си да участват в политическия процес - и биха казали "Ето, народът не е готов за свободата си, не е дорасъл умствено за правото да избира сам съдбата си", точно както са твърдяли и някои от по-старите ни първенци.

И въпреки уважението ми към тези, които споделят ценностите на една традиционалистка идеология, ще кажа, че не това е пътят, който България трябва да следва днес. Страната ни днес има нужда от прогресивни реформатори, които да поставят в дневния ред на обществото проблемите и решенията, които ще го направят проспериращо и устойчиво. Ще си позволя да формулирам три от тях, които според мен са водещи:

1. Реформа на политическата система - която ще консолидира демокрацията и ще гарантира легитимността й като единствена форма на управление, способна да гарантира свободата, равенството пред закона и благоденствието на българските граждани.
2. Осъществяването на европейския социален модел - който може да позволи на обществото ни да се възстанови от ценностната и икономическата криза и който ще го направи устойчиво на всички вътрешни и външни сътресения, способно да се развива и занапред.
3. Гарантирането на човешките права - които да осигуряват достойното и пълноценно участие на всеки български гражданин в обществото, независимо от неговите социални или битови особености.

Смятам, че политическите лидери, които първи успят да формулират подобна програма с лекота биха спечелили доверието на обществото.