14 юни, 2009

Ликуйте, консерватори!

България се очертава като блестящ пример за победата на консервативното дясно.

Политическият процес в страната ни все повече е белязан от една основна характеристика: намаляване на демократичността.

Нарушения и измами при провеждане на изборите. Купуване на гласове или дори принуждаване за гласуване за определени формации.

Разбира се нито една съвременна консервативна формация не би подкрепила подобни извращения, заглавието е заигравка със сантиментите на някой мои приятели и познати, които се идентифицират като консерватори.

Но по същество случващото се в България е еманация на традиционния консерватизъм - там където държавата се е оттеглила и не съществува, на нейно място идват силните люде, които пазят народа от самия него.

За консерваторите още от времето на Едмънд Бърк (който се възприема за баща на тази идеология) пример за подражание е светът преди Френската революция. Е, България днес по много неща прилича на Франция отпреди революцията или дори на Прусия от доста по-късни години. Но с избори, които да осигурят международна и вътрешна легитимност на системата.

Феодализмът, който наблюдаваме в части от българската територия, е проявление на този идеал - широките безпросветни маси имат своите естествени лидери, които да се грижат за тях. Дотолкова, че да им определят за кого да дадат гласа си. В замяна на това обгрижване масите нямат право на никаква отчетност от страна на лидерите си за това, което те вършат от тяхно име в "кралския двор".

Индустриалното крепостничество (което с модерната икономика, никак не е ограничено до индустрията) - при което работниците на определени предприятия биват заставяни да гласуват "до 10 сутринта" срещу заплахата, че ще изгубят и мизерното възнаграждение от 200лв., на което разчитат за физическото си оцеляване, също е проява на тази система. Техните началници разчитат на тяхната "вяра", а в замяна им обещават "да се погрижат за тях". Отново условието е да не им се търси отчетност.

Системата на политическо представителство е така изградена, че да осигури възпроизвеждането на един и същи "елит". Независимо от лицата, които се завъртат в публичното пространство, основните играчи (които някои наричат и с по-нелицеприятната дума "кукловоди") остават същите, тъй като тяхното влияние е гарантирано от порочната система на правене на политика и от зависимостта на видимите политическите играчи от финансите на тази ограничена и скрита прослойка, която по същество съставлява олигархията в България.

В тази обстановка навярно много хора биха посочили с пръст съгражданите ни - които продават гласа си, които гласуват на принципа на стадото, мотивирани от първосигнален страх (дали от намаляване на пенсиите или от нов "Възродителен процес") и дори тези, които се отказват доброволно от правото си да участват в политическия процес - и биха казали "Ето, народът не е готов за свободата си, не е дорасъл умствено за правото да избира сам съдбата си", точно както са твърдяли и някои от по-старите ни първенци.

И въпреки уважението ми към тези, които споделят ценностите на една традиционалистка идеология, ще кажа, че не това е пътят, който България трябва да следва днес. Страната ни днес има нужда от прогресивни реформатори, които да поставят в дневния ред на обществото проблемите и решенията, които ще го направят проспериращо и устойчиво. Ще си позволя да формулирам три от тях, които според мен са водещи:

1. Реформа на политическата система - която ще консолидира демокрацията и ще гарантира легитимността й като единствена форма на управление, способна да гарантира свободата, равенството пред закона и благоденствието на българските граждани.
2. Осъществяването на европейския социален модел - който може да позволи на обществото ни да се възстанови от ценностната и икономическата криза и който ще го направи устойчиво на всички вътрешни и външни сътресения, способно да се развива и занапред.
3. Гарантирането на човешките права - които да осигуряват достойното и пълноценно участие на всеки български гражданин в обществото, независимо от неговите социални или битови особености.

Смятам, че политическите лидери, които първи успят да формулират подобна програма с лекота биха спечелили доверието на обществото.

15 коментара:

  1. Боже, Боже: няма ли кой да ти помогне да се избавиш от обърквациите си бе, момче?! Всяко твое изречение е паралогизъм или пък това, което твърдиш, е директно наопаки в реалността, в реалния свят; всичко си се постарал да изопачиш по добре познатия ляв маниер. В такъв случай съветвам читателите ти дето са с по-реалистичво съзнание и им е мила истината, да обръщат смисъла на всяко изречение - и тогава ще се доближат до това как наистина стоят нещата :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Пропуснах нещо важно: текстът е образец за лява еклектика, в този смисъл е полезен да се използва при обучението на студентите по журналистика: та да разберат как не следва, как не бива да се пише...

    ОтговорИзтриване
  3. Тебе пък толкова ли вече няма кой да те чете, че трябва да обясняваш на читателите ми какво да мислят като четат? :)

    ОтговорИзтриване
  4. Много добре си го написал Илия, поздравления, но си пропуснал нещо, което всеки обявяващ се за ляв не бива да пропуска - модерния класов конфликт.

    Усещам как всички "антикомунисти от късните дни" ще настръхнат при думата, но нека сме честни и давам пример - А.Г. еднакви права и възможности ли има, една и съща класа ли е като кой да е от "елита" ни (Гергов да кажем, или Чомаков)?

    ОтговорИзтриване
  5. Ех този неолиберален консерватизъм, Марков. Превзе и не пуска жална България ;-)

    ОтговорИзтриване
  6. Леле, с Марков вече е толкова трудно да се разговаря откак туй момче стана медийна знаменитост! Обижда без да му мигне окото. Навирило е носле и даже не зачита възрастни хора като мен :-) Дай на нашенеца достъп до някоя медия и стой па му гледай сеира :-)

    ОтговорИзтриване
  7. Ех, Грънчаров... и на тебе не ти е лесно.

    И.Е.Станков: Нарочно избягвам да говоря за "класов конфликт". Според мен терминът "класа" поставя много строги ограничения върху начина ни на мислене и предпоставя разделение на хората в едни тесни групи - за които трябва да се изпълняват строго определени условия, в които да попаднеш и между отделните групи не може да съществува никакво сътрудничество.

    В действителност доколкото има някакво разделение в обществото то между един много ограничен елит, който притежава голяма част от ФИНАНСОВАТА власт и следователно големи части от политическата и информационната и всички останали.

    Според мен това не са класи, донякъде е естествено това разделение на обществото (както твърди и Маркс) - и групите нито са строгонаследствени, нито чак толкова непревзимаеми (в смисъл - има минаване от една в друга и обратно).

    ОтговорИзтриване
  8. Този проблем, за който говориш, Илия, има много просто решение. И ако Зелените не успеят да се организират да го предложат, ще дойде някой друг. Въпрос на време.

    От момента, в който някой го направи, на другите партии ще им се наложи да започнат да отпускат примката.

    То е като на пазара - когато излезе играч с превъзходна нова технология, другите или постепенно я въприемат, или отмират.

    ОтговорИзтриване
  9. Радо, напълно съм съгласен.

    И затова е и голямата борба да се запази системата непокътната - за да не започне тази конкуренция, която неминуемо ще доведе до по-способни хора в управлението.

    В момента "Зелените" мн добре го изпитват на гърба си - нямат никакъв шанс да се появят в общественото пространство заради непреодолимия финансов праг.

    ОтговорИзтриване
  10. Ами щом "Зелените" нямат финанси, какво пречи тогава на традиционно богата и свръхбогата лява партия като БСП, ояла се след туй управление като въшка в овчарник да прелей малко финансов ресурс на своите зелени леви братя?! Все пак са все леви, требе да се подкрепят, нали така, г-н Марков: солидарността стои над всичко друго. Малък съвет: "модерномислещите леви" като г-н марков нека да станат трансмисия за потичане на финансови потоци от свърхбогатата лява партия, каквато е БСП, към свръхбедните си леви роднини от ПП "Зелените"; сиреч, червените да прелеят парички на зелените, та и те да позамажат косъма?! Или този финансов поток вече тече?!

    ОтговорИзтриване
  11. ...Иии разбира се вечната тема за комунистическата конспирация, която винаги пречи на сините да спечелят повече от 200х. гласа! :)

    ОтговорИзтриване
  12. "В действителност доколкото има някакво разделение в обществото то между един много ограничен елит, който притежава голяма част от ФИНАНСОВАТА власт и следователно големи части от политическата и информационната и всички останали."

    И кой е този "елит" Илия ? Във висшия съвет на коя партия членуват дебелите и оядени негови по-стари представители, а синовете и дъщерите им в младежките и структури???

    ОтговорИзтриване
  13. В никоя.

    Но държат (почти) всички чрез верни хора.

    :)

    Разбира се генезисът на тези хора е в БКП и по-специално в бившите тайни служби на режима.

    ОтговорИзтриване
  14. Виждам, че тук взе да прилича на дом за душевно болни, което го отдавам навеличайшето филосоВско присъствие.

    Мисълта ми е, че не е нужно да има "държачи" или други подобни, които да дърпат конците на някоя партия. Не е нужно, защото е достатъчно някой лудак да не си изпие хаповете и да започнат да му се явяват червени привидения. А червените привидения са, като всички останали - не е нужно да съществуват - който иска си ги вижда по всяко време, нали ;)

    Истината е, че нещата са доста по-прозаични.
    Партиите си имат собствени интереси, техните тартори си имат собствени интереси, тези които наливат пари си имат интереси и така нататък.

    ОтговорИзтриване