25 юни, 2009

Саркози на бурка ли се прави?

Тъй като тия дни явно сме на темата за толерантността и приемането на различните от нас, публикувам една статия от Пол Проуз, на която попаднах в блога на Фабианското общество, за носенето на т.нар. бурка.

Публикувам с разрешението на автора, тъй като моето лично мнение съвпада до голяма степен с неговото.


Ярко заглавие красеше първата страница на вчерашния "Дейли експрес": "Забранете бурката тук в Британия".

Носейки се на гърба на Саркози, различни групи твърдяха, че мюсюлманските жени трябва да бъдат освободени от това да бъдат "затворници зад екран".

Може би много хора ще се съгласят с френския президент.

Но няма нищо лошо, когато една религия настоява последователите й да носят нещо публично - независимо дали е бурка, роба, кучешка верижка или костюм на банан. Проблемът идва само тогава, когато подобни религиозни задължения напускат областта на свободния избор и се налагат от държавата на индивидите със сила.

Разбира се, трябва да бъдем реалисти. Дори в едно плуралистично общество, решението на много хора да носят одежди, свързани с религията, може би не е наистина тяхно в някои случаи. Огромен културен или семеен натиск може често да се крие зад решението на даден индивид да носи подобни дрехи.

От друга страна, трябва да признаем, че всички срещаме натиск да се съобразяваме с различни социални "норми". Тези норми може да се различават според културата, възрастта и произхода ни. Вярно е разбира се, че различните хора се сблъскват с различни норми, с които да се съобразяват и с различни нива на натиск. И въпреки това никой, който живее в човешкото общество не е изключен от подобни обществени очаквания. И тези очаквания може да поставят много сериозни проблеми, които често нямат лесни отговори.

В крайна сметка, най-доброто, което можем да направим, е да си подсигурим, че ще живеем в общество със законова рамка, която ни позволява - възможно най-много - да живеем животът, който си избираме. Не трябва да бъдем поставяни под законови изисквания да живеем определен живот, който някой друг е избрал за нас. Така че, ако някой иска да носи бурка, къса пола или панталони в нашето общество, трябва да е свободен да го прави.

Говорейки от чисто лично ниво, признавам, че намирам бурките за малко депресиращи.

Но от друга страна, реакцията ми е същата към хора, които носят сандалите си с чорапи.

И не скачам към заключението, че подобно облекло трябва да бъде забранено. (Е, не винаги.)

За съжаление, френската политика на laicite (приблизително - секуларизъм в държавното управление) в момента застрашава да наложи именно вида нетолерантност, която е призвана да предотврати. Независимо дали произходът й е религиозен или секуларен нетолерантността пак си е нетолерантност.

Освен това, през цялата си история, французите постоянно са се обличали в смехотворни костюми, така че едва ли са в позицията да хвърлят камъни.

Така че, читатели на "Дейли експрес", наистина ли искате общество, в което държавата решава какво можете и не можете да носите?

Актуализация:
Още един интересен анализ в Scoop44.