03 юни, 2009

Франция = солидарност


Николай Павлов п.о.к. "Черна станция" ме включи в блог-играта на асоциации - коя е първата дума, която свързвам с Франция.

Макар за Франция да може да се напишат прекалено много неща - като започнеш от по-прозаичните вино, сирене и стигнеш до фундаменталните - секуларна държава, върховенство на закона, социализъм - все неща, заченати или развити в някаква степен в тази страна. За мен обаче това, което в най-голяма степен характеризира тази държава и което я прави толкова велика, е солидарността между нейните граждани. И не само между отделните граждани във френското общество, а и между него като цяло и останалия свят.

Може би от повече от година искам да напиша нещо по повод липсата на солидарност в обществото ни. Причината да не съм го направил все още е това, че не се чувствам подготвен да пиша по тази тема. Франция обаче ми дава много добро сравнение, с което да дам пример.

Много се впечатлявам как в това общество хората са готови да жертват собственото си време, собствения си рахатлък, така да се каже, за да се борят за кауза, която може да не ги засяга дори най-бегло. Спомням си колко хора протестираха срещу либерализацията на трудовото законодателство по отношение на младите - хора от всички възрасти, такива със сигурна работа и такива, които изобщо не ги засяга тази законова промяна. Или протестите в Париж за хората без дом или тези за нелегалните имигранти без никакви лични документи.

И макар френската национална политика често да е белязана от духа на реализма и лицемерието, малко са страните от този калибър, които с готовност жертват част от суверенитета си, за да развиват един противоречив и понякога колеблив проект като Европейския съюз.

Разбира се тази солидарност съществува под някаква форма във всички общества с развити демокрация и гражданско общество, но това чувство за общност е особено изразено и е една от най-различимите черти на френския национален дух.

Далеч от наивността, смятам че тези хора са осъзнали нещо много важно, което ние тепърва ще откриваме. Това, че е много по-лесно да намерим решение на личните си проблеми заедно с всички заобикалящи ни, отколкото да се мъчим сами да излизаме от всяка ситуация и да бъдем глухи и слепи за тегобите на тези около нас.

Какви са условията на играта:
1. Отговаряте на този, който ви е задал въпроса.
2. Избирате си двама блогъри. Избирате страна на всеки от тях.
3. Предавате щафетата.

Аз избирам Христо Христев и Мария Ненова. Ще питам Христо каква е първата му асоциация с Обединеното кралство, а за Мария съм избрал Кралство Швеция.