23 юни, 2009

Сезонът на парадите

И аз като Радан се чувствам натъжен, че след година отново трябва да водим същите спорове и да си говорим същите неща по отношение на т.нар. "гей-парад". От друга страна обаче през тази година имах различни поводи да се занимавам с т.нар. "ЛГБТ проблематика" и забелязах нотки на промяна на обществените настроения. Разбира се промяната не може да бъде постигната за една нощ, нито дори за една година, но поне аз смятам, че дори само говорейки открито по темата, се движим в правилната посока.

Преди всичко искам да изразя подкрепата си към шествието и целите му. БСМ вече направи това и се гордея, че това е единствената политическа организация, заедно с ПП "Зелените", която има смелостта да застане публично срещу истеричното крякане и прикритото недоверие.

Под "истерично крякане" имам предвид изявите на нео-фашисти като Боян "Расате" Станков и на студентите-богослови, които, с благословията на БПЦ, проведоха анти-шествие по улиците на София.

Не ме разбирайте погрешно, изобщо не смятам да отнемам правото на дадена група хора да защитава или протестира дадени събития.

НО - това трябва да се случва в рамките на закона.

А изказванията, че хомосексуалността е: содомия, перверзия, извращение или ДОРИ ненормална са незаконни по силата на няколко основни нормативни акта, които се прилагат в тази страна:

1. Конституцията на Република България
2. Европейската харта за правата на човека
3. Договорът за Европейски съюз

Според които в хомосексуалността НЯМА НИЩО НЕНОРМАЛНО и че към тези хора не може да бъдат прилагани каквито и да е различни стандарти.

И след като:
Религиозните общности в България
Държавните институции
Еколозите
Миньорите
Царските офицери и пр.

Могат да провеждат свои собствени публични събития (няма значените дали протести или празненства), няма причина хората с различна от доминантната сексуална ориентация да не могат да го правят.

Съгласен съм с Радан, че не става въпрос просто за ЛГБТ-хората, а за толерантността към различните като цяло. Но това е битка, която трябва да се води всеки ден и по всеки удобен повод и чест прави на ЛГБТ-хората, че са готови да излязат на улицата и да се борят за изконните си права.

И преди съм казвал, че толерантността на означава да сегрегираш/скриеш някъде различните, а да признаеш, че дори малцинството има правото на същите права и свободи, каквито и ти.

Цивилизационен избор

Другото голямо нещо, което ми направи впечатление в истерията около шествието през последните дни беше делението на реакциите.

От едната страна (анти), както вече казах, са БПЦ, силно-вярващите християни и нео-фашистите (не поставям знак за равенство между тях!)

От другата страна посолствата на 10 държави като: САЩ, Германия, Франция, Норвегия, Белгия, Нидерландите и пр. Общо все държави, в които обществото е толкова недоразвито и зациклило, че няма накъде повече...

Няма как да не изведем заключението, че отношението ни към различните не е просто вътрешен или някакъв дребен частен въпрос. То определя по-широкият избор, който трябва да направим.

Аз съм направил този избор и точно заради това ще участвам в Парада на гордостта.

Тъй като не искам тази публикация да става прекалено дълга няма да коментирам друг основен аргумент "Нямам нищо против гейовете, ама да не се афишират". Петя има отлична статия по темата.