16 февруари, 2009

Сценарий, режисура... съдържание?

А как иначе да коментираме провелата се тази събота "младежка среща на БСП" в НДК под надслов "Епизод 2: Запознай ме с вашите... приоритети"?


Какво разбрахме за приоритетите от срещата в НДК?

Преди всичко, от проведената анкета, става ясно, че приоритетите са изключителни и несъвместими - тоест българската държава трябва ИЛИ да строи магистрали ИЛИ да се бори с мутрите и корупцията ИЛИ да развива образованието и здравеопазването. Това ясно личи и от сайта на инициативата www.planbg09.com където има анкета, в която може да се гласува само за един от приоритетите.

Вече достатъчно хора отбелязаха, че посланията от срещата щяха да са напълно логични, ако БСП тепърва се готвеше да спечели мнозинство и да управлява, а не го правеше от 4 години, така че не смятам да се спирам подробно върху това.

Освен това на "Позитано" 20 явно вече съвсем са се отказали от социологическата агенция на Юрий Асланов (която непосредствено преди избори '05 ни убеждаваше, че БСП е на прага на пълното мнозинство в НС...) и са решили да минат тънко като използват младите хора да им вършат проучванията на общественото мнение - всеки участвал в мероприятието си е заминал с пионерската задача да проведе проучване сред приятелите си за най-важните им приоритети (които както знаем са изключителни и несъвместими).

Най-отчетливото впечатление от срещата в НДК обаче остава това колко куха и изпразнена от сериозно политическо съдържание беше тя. Отстрани (а и от вътре, както става ясно от разказите на участници) освен ясно изразените (изключителни и несъвместими) приоритети, не се вижда какви ще са способите и политиките, с които ще се работи по тези приоритети. Това е стара болежка на ръководството на партията, жалко е, че сега преминава и при младежите.

Няма как обаче да бъде иначе при положение, че младите хора, които участваха в това мероприятие бяха там, за да служат като част от декора – „Елате хиляди младежи”. Освен опростената анкета (прекалено опростена дори) мнението на „бъдещето на партията” не е било поискано нито веднъж. Посланията от срещата са били подготвени предварително, заедно с тези, които ще ги представят (като свои).

Това е много показателно за манталитета на хора като Кирил Добрев, Антон Кутев и... неизбежно Сергей Станишев (с чиято пълна подкрепа разполагат гореизброените). Явно ръководството на БСП си представя младежката дейност като театър – предварително подготвено и проведено по сценарий действие, в което младите под строй прегръщат свелите идеи на лидерите си. Погледнато по този начин не е трудно да си обясним защо БСМ се оказа неподходяща за младежка организация на „Левицата”.

За да не звучи така, сякаш омаловажавам усилията и капацитета на гореспоменатите политици, ще кажа, че разглеждам целия този конфликт изцяло като класически политически сблъсък на две идеи. Едната – която смята, че младежката организация идейно и кадрово трябва да е подчинена на интересите на (ръководството на) партията й; и другата – според която независимостта и самостоятелното развитие са неизменни за една младежка организация и гаранция за устойчивостта и силното развитие и на партията-майка.

Точно този сблъсък на идеи има предвид и Кирил Добрев (макар и може би да не го осъзнава...), когато казва, че от тук до изборите няма време за мързел, капризи и болни амбиции. Точно така, аз съм капризен и имам една болна амбиция (пък и съм мързелив, ако съдим по това откога не съм публикувал нищо в блога си). Б(Д)олната ми амбиция е България да има силна, демократична и европейска левица, а не пост-тоталитарна мимикрия, която, кичейки се с идеите за „социална справедливост” и „европейска интеграция”, да обслужва интересите на една малка клика.