По-добре отколкото да се бият

Понякога сами не си даваме представа колко напред е България. Ето вижте новият министър на здравеопазването не иска да каже нищо за здравната реформа, но иска да се УСМИХВА:

А можеше да се бие, като в Чехия:

Изводът? Надминахме чехите. Но някак си първото видео много ми напомни за второто...

Обединеното кралство – все по-близо до първата си коалиция... и до парламентарна реформа

На чия глава ще сложи короната Ник Клег? :: снимка The Independent

Всички основни проучвания на общественото мнение показват де факто равенство между основните политически сили. Например днешното (22 април) проучване на YouGov за в-к "Сън" (който изявено подкрепя консерваторите) дава следните резултати:

Консерватори - 33 процента (нагоре 2%)

Либерал-демократи - 31 процента (надолу 3%)

Лейбъристи - 27 процента (нагоре 1%)

Други - 9 процента (без промяна)

Оригинален материал

Въпреки предимството на консерваторите обаче, ако това разпредление се възпроизведе и на изборите на 6 май, най-голямата парламентарна група в Парламента ще са... лейбъристите. Това е резултат на чистата мажоритарна система, която използва Обединеното кралство. Консерваторите ще са втори с <10 депутата разлика, а либерал-демократите далечни трети. Нито лейбъристите, нито консерваторите ще имат достатъчно депутати за мнозинство.

Едва ли нещо ще се промени сериозно в идните дни, напротив – последните анализи на МВФ например засилват позицията на лейбъристите, защото показват, че страната излиза от рецесия и през 2010г. и 2011г. се очаква икономически растеж.

Така че, следизборната коалиция изглежда 90% сигурна. А възможността Гордън Браун да запази премиер-министърското си място също е значителна.

В интервю за днешния брой на "Гардиън", лидерът на либерал-демократите Ник Клег заявява, че партията му няма да отстъпи от искането си за избирателна реформа и преминаване към пропорционална избирателна система. Темата е централна за партията му, тъй като буквално от години либерал-демократите биват "прецаквани" от мажоритарната избирателна система.

Интересно е, че консерваторите като цяло и председателят им Дейвид Камерън в частност, са против реформирането на избирателната система, което прави трудно коалирането на торите с Либ-дем (това е нарицателното име на либерал-демократите). Клег коментира, че ако лейбъристите останат най-голяма група и запазят министър-председателя си с трети резултат на изборите, би било лудост да се отрича необходимостта от реформа.

От друга страна лидерът на либерал-демократите не крие антипатията си към Гордън Браун, когото смята за човек "от системата", неспособен и/или незаинтересован да я ремонтира така, че да бъде по-открита и справедлива.

Все по-очевидно е, че либерал-демократите и Ник Клег ще "поставят короната" след изборите. Ако се запазят тези тенденции, моята прогноза е правителство на Лейбъристите, подкрепено от Либ-демократите, с премиер-министър Гордън Браун.

Важен тест за гражданското общество

Дом или затвор?

Днес нямам почти никакво време да пиша, но от няколко дни отлагам това и държа темата като чернова в главата си, защото смятам, че е изключително важно.

Преди да сме се осъзнали България ще се е превърнала в една небалансирано развита страна в покрайнините на ЕС, която поради специфичното си географско положение и все пак някакво икономическо развитие ще започне да привлича доста хора от места, по които те нямат почти никакви шансове за житейски успех.

Имиграцията е въпрос, който тепърва предстои да ни връхлети с огромна сила и за който ние сме тотално, дори абсолютно неподготвени (то пък досега за какво ли сме били подготвени).

Опасността е цялата тази неподготвеност да избие в една ксенофобска политика, със съпътстващите я нарушения на елементарни човешки права, които не би трябвало да се отказват на нито едно човешко същество, особено пък в държава-членка.

За съжаление актуалният случай със съдбата на едно младо арменско момиче, наречено Аревик, дошло в България, за да бъде с приятеля си, и набързо прибрано в затвора в Бусманци (това нещо с друго име не може да бъде наречено), въпреки че е бременно, говори че обществото ни вече е тръгнало натам.

Ако и за вас тези въпроси са важни и конкретно съдбата на Аревик (и Давид) вижте блога на Светла Енчева, за да разберете как да помогнете и действайте!

Как изглежда Промяната?

Снимка: whitehouse.gov

За по-малко от 18 месеца откакто е встъпил в длъжност Барак Обама дава сигнали за едно изключително амбициозно президентство. Българските му "колеги" могат да се подредят в редичка от най-високия (пост) към най-ниския и да гледат как се изпълняват поети обещания. (Не че Обама има някакъв избор де – ако започне да "забравя" какво е обещал, много бързо ще се прости с поста си).

Впечатление прави и лекотата с която Президента Обама се захваща с проблеми, които засягат вкоренените с години интереси на изключително мощни лобита – компаниите за здравно застраховане (огромни и много мощни американски корпорации), инвестиционните банкери и т.н.

Това няма как да не предизвика ответна реакция. Борбата за реформиране на здравната система отне повече от година. През това време засегнатите корпорации използваха всичко в арсенала си, за да се противопоставят на предложенията на Обама и демократите за реформи с цел разширяване на здравното покритие (в САЩ, една от най-богатите държави в света, има над 40 МИЛИОНА души, които НЯМАТ достъп до здравеопазване).

Повечето представители на републиканците, които както всяка уважаваща себе си дясна партия по света, се интересуват повече от защитата на корпоративните интереси на големите си спонсори, както винаги изиграха ролята на принципна опозиция. С подкрепата на професионалните лобисти и гласовитите медийни лакеи на ФОКС (колоритни фигури като Глен Бек, на които представата за света накратко може да бъде обрисувана от лозунги като "Обама = социалист + комунист") и с хвърляне на огромни средства, за да бъде организирана "спонтанна народна реакция" против "социалистическите" предложения на демократите, корпорациите се надяваха, че и този път ще успят да блокират промяната и да защитят интересите си (които е ясно какви са – да прибират повече пари срещу по-малко и по-некачествени услуги). За тяхно голямо учудване този път номерът им не мина.

Въпреки наистина сериозното обществено противопоставяне, и залагайки рисково в началото на изборна година да прокарат непопулярно решение (кой казваше, че само десните партии прилагали непопулярните решения?), Обама и демократите прокараха предложенията си, дори след доста компромиси и с голямо забавяне.

Това се случи не без помощта на "Organizing for America" – организация, която наследи предизборният щаб на Барак Обама и която се води от бившия шеф на същия предизборен щаб – Дейвид Плъф. Нейните активисти събраха подписите на над 1 милион американци, които подкрепят реформата и организираха множество и най-различни дейности из цялата страна, за да популяризират предложенията на демократите.

И само броени седмици, след като реформата най-накрая стана факт, Барак Обама захваща нова не по-малко тежка и не по-малко опасна (политически) задача – да реформира финансовия сектор. Ако погледнете видеото, което съм прикачил тук, сигурно ще ви направи впечатление колко безкомпромисен изглежда Обама в него – много нетипично предвид досегашния му дипломатичен и приятелски тон. Разбира се, не липсват знаците за протегната ръка към всички, но посланието е "Ако искате да направите нещо добро за страната си, заповядайте, ако ли не – ще се справим и без вас". Републиканците отново се подготвят за сериозна битка. Всичко, което могат да направят, за да блокират реформите ще е добре дошло за техните мащабни спонсори от Уолстрийт. Но актуалният скандал с измамите на "Голдман Сакс" (напомням, че банката беше една от най-стабилните по време на финансовата буря през 2008г.) дава силен аргумент в полза на демократите.

Въпреки цялата финансова каша, в която точно тези огромни банки забъркаха целия свят и последвалите разкрития за грандиозни злоупотреби, същите тези банкери продължават да твърдят, че държавата "не трябва да им се меси" и че "не трябва да ги регулира". Защо? Защото те самите си знаят най-добре. Държа да напомня, че същите тези, които не искат сега да им се меси държавата, първи изтичаха на държавното килимче да искат помощ, защото са "прекалено големи, за да се провалят" (too big to fail). Когато получаваха милиарди долари държавна помощ нямаха против държавата да им се меси с парите си.

В същото видео, което е прикачено тук, Обама ясно заявява – няма да има компромис по отношение регулацията на пазара на деривативи (средство за мащабни спекулации и основен виновник за финансовата криза, с която започна глобалната такава). Остава да видим способен ли е да издържи.

Вярваш ли, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов наистина искат да променят страната и да я направят истинска европейска държава, където закон

Мисля, че искат. Сигурно колкото са искали и Сергей Станишев, Симеон Сакскобурготски, Иван Костов и т.н.

Това, което нито един от тези хора не иска да приеме обаче е идеята, че ще трябва да жертват доста от личния си рахат, за да го направят. А те не са склонни...

Питай ме ВСИЧКО!

След като обичаш реформите, според теб какви са условията за прокарване на реформи? С въпроса и ще отговоря. Идеалогията е най-добрия реформ

Не ми излиза целият въпрос, но според мен идеологията е рамката, която мотивира и дефинира ремормите, които правиш от принципна гледна точка.

Питай ме ВСИЧКО!

„Моделът „Станишев” ПУТИНИЗАЦИЯТА на България” от Евгений Дайнов

Без бой си признавам, че подходих много скептично настроен към тази книга. Независимо от скептицизма си обаче, аз съм от хората, които смятат, че трябва да се интересуват от всички гледни точки – дори от тези, които потенциално не приемат.

Случаят с книгата на Евгений Дайнов обаче не е точно такъв.

Редно е да направим уговорката, която и Комитата споменава, че книгата е публицистика, а не "научен труд". Но някак си ми е трудно да приема, че една книга, която има подобно "научно" заглавие – тоест предлага се теоретична рамка (доктрина, идеология, както искате го наречете), която в рамките на книгата ще бъде аргументирана и консолидирана – може да си позволи да звучи толкова профански.

Не е като да мога да отрека фактите и дори цялостната теория на Евгений Дайнов. Но от друга страна съм тотално разочарован от партизанския патос на автора. Книгата ми звучи повече като вестникарски материал, публикуван в "Демокрация" в средата на 90-те, отколкото на сериозно социално изследване на обществото. Може би това си е била и целта на автора, но от мен за подобно отношение няма да получи признание.

Съвсем отделен въпрос е колко политизирана е цялата книга. Това не е изследване на обществото, не е дори публицистика, а даване на морална оценка. Любимата ми част е тази, в която г-н Дайнов утвърждава монархията и обяснява, че Симеон Сакскобурготски всъщност е "цар", защото референдумът не бил "много признат". (Какво означава "не много признат"?!) Като разбира се в патоса си той пропуска да цитира източник, на който основава това си твърдение.

В заключение – "Моделът "Станишев" – ПУТИНИЗАЦИЯТА на България" на Евгений Дайнов е книга с интересна и достоверна теза, но ѝ липсват дълбочина и изследователски ракурс, които щяха да я направят наистина ценна. Вместо това авторът ѝ се отдава на разобличаване на основните пропоненти на модела "Станишев", което лично за мен избива в безцелно политиканстване.