За по-малко от 18 месеца откакто е встъпил в длъжност Барак Обама дава сигнали за едно изключително амбициозно президентство. Българските му "колеги" могат да се подредят в редичка от най-високия (пост) към най-ниския и да гледат как се изпълняват поети обещания. (Не че Обама има някакъв избор де – ако започне да "забравя" какво е обещал, много бързо ще се прости с поста си).
Впечатление прави и лекотата с която Президента Обама се захваща с проблеми, които засягат вкоренените с години интереси на изключително мощни лобита – компаниите за здравно застраховане (огромни и много мощни американски корпорации), инвестиционните банкери и т.н.
Това няма как да не предизвика ответна реакция. Борбата за реформиране на здравната система отне повече от година. През това време засегнатите корпорации използваха всичко в арсенала си, за да се противопоставят на предложенията на Обама и демократите за реформи с цел разширяване на здравното покритие (в САЩ, една от най-богатите държави в света, има над 40 МИЛИОНА души, които НЯМАТ достъп до здравеопазване).
Повечето представители на републиканците, които както всяка уважаваща себе си дясна партия по света, се интересуват повече от защитата на корпоративните интереси на големите си спонсори, както винаги изиграха ролята на принципна опозиция. С подкрепата на професионалните лобисти и гласовитите медийни лакеи на ФОКС (колоритни фигури като Глен Бек, на които представата за света накратко може да бъде обрисувана от лозунги като "Обама = социалист + комунист") и с хвърляне на огромни средства, за да бъде организирана "спонтанна народна реакция" против "социалистическите" предложения на демократите, корпорациите се надяваха, че и този път ще успят да блокират промяната и да защитят интересите си (които е ясно какви са – да прибират повече пари срещу по-малко и по-некачествени услуги). За тяхно голямо учудване този път номерът им не мина.
Въпреки наистина сериозното обществено противопоставяне, и залагайки рисково в началото на изборна година да прокарат непопулярно решение (кой казваше, че само десните партии прилагали непопулярните решения?), Обама и демократите прокараха предложенията си, дори след доста компромиси и с голямо забавяне.
Това се случи не без помощта на "Organizing for America" – организация, която наследи предизборният щаб на Барак Обама и която се води от бившия шеф на същия предизборен щаб – Дейвид Плъф. Нейните активисти събраха подписите на над 1 милион американци, които подкрепят реформата и организираха множество и най-различни дейности из цялата страна, за да популяризират предложенията на демократите.
И само броени седмици, след като реформата най-накрая стана факт, Барак Обама захваща нова не по-малко тежка и не по-малко опасна (политически) задача – да реформира финансовия сектор. Ако погледнете видеото, което съм прикачил тук, сигурно ще ви направи впечатление колко безкомпромисен изглежда Обама в него – много нетипично предвид досегашния му дипломатичен и приятелски тон. Разбира се, не липсват знаците за протегната ръка към всички, но посланието е "Ако искате да направите нещо добро за страната си, заповядайте, ако ли не – ще се справим и без вас". Републиканците отново се подготвят за сериозна битка. Всичко, което могат да направят, за да блокират реформите ще е добре дошло за техните мащабни спонсори от Уолстрийт. Но актуалният скандал с измамите на "Голдман Сакс" (напомням, че банката беше една от най-стабилните по време на финансовата буря през 2008г.) дава силен аргумент в полза на демократите.
Въпреки цялата финансова каша, в която точно тези огромни банки забъркаха целия свят и последвалите разкрития за грандиозни злоупотреби, същите тези банкери продължават да твърдят, че държавата "не трябва да им се меси" и че "не трябва да ги регулира". Защо? Защото те самите си знаят най-добре. Държа да напомня, че същите тези, които не искат сега да им се меси държавата, първи изтичаха на държавното килимче да искат помощ, защото са "прекалено големи, за да се провалят" (too big to fail). Когато получаваха милиарди долари държавна помощ нямаха против държавата да им се меси с парите си.
В същото видео, което е прикачено тук, Обама ясно заявява – няма да има компромис по отношение регулацията на пазара на деривативи (средство за мащабни спекулации и основен виновник за финансовата криза, с която започна глобалната такава). Остава да видим способен ли е да издържи.
Хубава статия, но...
ОтговорИзтриванеНе става въпрос за 40 милиона без достъп до здравеопазване, а за 40 милиона без здравни застраховки. Има разлика. И това не са 40 милиона, които не могат да си позволят застраховки. В тази цифра влизат хора, които могат, но не са си купили застраховка. Тук влизат и нелегалните имигранти и т.н. Освен това планът на Обама пак ще остави няколко милиона без застраховки.
Глен Бек наистина е колоритна фигура(много точно определение), но като човек, който от известно време следи изявите му, не мога да се съглася, че неговата представа за света се изчерпва със споменатия лозунг.
"спонтанна народна реакция" може и да е организирана, но може и да не е. Не е справедливо да съдим за характера на едно движение само по репортажите в медиите.
Демократите до колкото знам има абсолютно мнозинство и републиканците не представляват проблем за тях. За каква сериозна битка става въпрос? Освен това мисля, че е малко е наивно да говорим за смелия Обама и лошите републиканци, които взимат пари от Уолстрийт.
Обама е някаква бледа версия на Блеър. Ноу пън интендед. Човекът прокара един важен закон - защото 40 милиона без здравна застраховка наистина е безобразие, но го прекара с цената на голям компромис. Здравният план сега е безобразно скъп, а глобите за нарушителите- малки и т.н. Във външнополитически план Обама се прави на миролюбив, но е избил повече цивилно население в Пакистан от Буш. С две думи - като за толкова интелигентен тип, Обама разочарова.
ОтговорИзтриванеНиколай, постингът ми беше написал в характерния стил на Глен Бек и нему-подобните - всичко е bad vs. evil, светлина с/у тъмника :)
ОтговорИзтриванеНо за мен лично тест за добре свършена работа от политик е когато десните го обвиняват, че е комунист, а левите, че не е достатъчно ляв.
Точно както чичо Тони (пън интендид, Никодиле)!