Foreign Policy е направило списък на "10-те най-млади световни политически лидери". Класацията е интересна комбинация между лидери като Саакашвили, Медведев и Груевски и Мсвати ІІІ (Кралят на Свазиленд), Джоузеф Кабила (президент на ДР Конго) и други.
Интересното е, че и нашият министър-председател попада сред най-младите лидери, ето текстът за него (обърнете внимание на графата How he got to the toр):
DIMITAR DILKOFF/AFP/Getty Images
Sergei Stanishev
Prime Minister of Bulgaria
Date of birth: May 5, 1966
Assumed power on: Aug. 17, 2005
How he got to the top: He politicked his way to the top of his party.
After earning a Ph.D. in history, he worked as a journalist, covering foreign policy. He became a foreign-policy advisor for the Bulgarian Socialist Party (BSP) in 1995 and was elected to Bulgaria’s National Assembly in 2001. Later that year, he became the BSP’s chairman. In June 2005, the BSP won the largest number of seats in parliament, and after two months of deadlock, the National Assembly voted him prime minister. A relative youngster, he has shown off his wild side: Referring to his longtime live-in girlfriend Elena Yoncheva, he arrived at a 2002 BSP event on a motorcycle with a sign on his back that said, “If you are reading this, Elena must have fallen off on the way.”
На снимката сме Радан Кънев (ляво) и моя милост (Илия Марков) - пием бира до Народния театър и си говорим за политика, родова памет, архитектура и не помня още какво...
Аз съм облечен по този начин не защото имам сгрешени разбирания за прекарване на свободното време в компанията на приятели, а защото до преди малко съм бил на церемонията за награждаване на "Банка на годината", където присъстваше част от измисления ни елит.
Снимкатае готина иначе нямам някаква особена причина да я публикувам. Дело е на Комитата (и той пи бира!)
Тази сутрин в споделените неща на Комитата видях интервю от е-вестник с Андрей Ковачев, препоръчвам го на всички (не само на тези, които се вълнуват от опазването на околоната среда и екология), защото информацията е наистина потресаваща:
Време е да поговорим сериозно и задълбочено за реформата на политическата система на страната ни. Много политици и блогъри вече се изказаха по темата, но за съжаление прекалено много хора имат грешни илюзии (Примерно тази статия на Иван Бедров).
Искам да започна с това, което е най-важното и което всеки би трябвало да разбере – без промяна на системата на осъществяване на обществените отношения (разбирай политиката) няма как държавата ни да работи по-ефективно! Тоест, няма как да бъде върнато доверието на гражданите в политиката като инструмент за разрешаване на проблемите, няма как да бъде намалена корупцията, няма как да се пресече изборният туризъм и купуването на гласове. Също така няма как обществени поръчки да спрат да се дават на „обръчи” от фирми, катаджиите няма да спрат да ни питат „К’во ше пра’им са?”, а телефон 111 (или 112 – дори не знам какъв точно е номерът) все ще си дава свободно като в деня на взривовете.
Това, което трябва да разберем е, че политиката (или политическата система) е най-важната и основна тема в системата на обществени отношения!
Тези два подчертани аргумента имат за цел да оборят две основни заблуди относно политическата реформа:
1)Че първо трябва да се решат другите проблеми – преди да се подходи към политиката (част от тях съм изброил отгоре); 2)Че „не системата е виновна” – че трябва да дойде някой друг, който не е „маскара”, за да оправи нещата.
Безспорен факт е, че държавата ни има прекалено много проблеми – корупция, неефективност на публичната власт, неуспешно гарантиране сигурността на гражданите и правораздаване. Прояви на тези проблеми са корумпираната система на раздаване на обществени поръчки на подставени фирми, купуването на гласове по време на избори и др. Прекалено много хора си мислят, че преди да се започне решаването на проблема с функционирането на политическата система трябва да бъдат решени тези проблеми. Истината обаче е, че тези проблеми стоят и функционират точно поради грешките в представителството и осъществяването на политиката. Един простичък пример – предизборните кампании струват ужасно скъпо, особено на фона на мизерната бюджетна субсидия за партиите. За да може да се плати предизборната кампания, партиите са принудени да вземат отнякъде допълнително много пари, които после се връщат под формата на обществени поръчки, гласуване на удобни закони или най-обикновени идиотски решения.
Ето защо на българското общество би му излязло доста по-евтино да отделя няколко десетки милиона лева субсидия за партиите, отколкото да дава малко от бюджета си и да губи много от политическа корупция.
И тук стигаме до аргумента защо именно системата е виновна – виновна е, защото не допуска различните в играта. Дори някой да иска да играе честно той не би имал никакви шансове срещу тези, които са готови да вземат пари от олигарсите. В България има много хора, които искат да направят промяна. Но помислете какъв шанс би имал човек като Радан Кънев срещу Бойко Борисов, когато вторият може да разчита на подкрепата на Краси Гергов и цялата медийна машина, която стои зад него. Тук се намесваме в темата за медиите, която е неразделна част от реформата на политическата система.
Ето защо вместо да морализаторстваме и да се обиждаме на „Гоцета” и „Командири” или „комунисти” и „седерасти” е по-добре да погледнем практично на нещата и да видим къде точно се коренят проблемите на държавата ни. Аз, като мислещ човек, не мога да не си задам въпроса защо държави като САЩ, Англия, Франция, Германия и др. имат много по-ограничени и регулирани политически системи отколкото България? Навярно отговорът се крие в това, че Българската демокрация е с вековна традиция и добре функционираща...едва ли!
В идните дни смятам да разгледам детайлно всеки един въпрос от тематиката – избирателната система, финансирането на партиите, прозрачността върху контрола и работата на медиите и пр.
Тъй като Стойчо конкретно (а и някой други, сигурен съм) напълно заслужено ме критикуваха за това, че говоря много в полза на политическата реформа без да съм се аргументирал достатъчно задълбочена защо е нужна;
А и поради факта, че все не ми остава време да напиша защо е нужна политическа реформа и как е добре да се направи:
Ви предлагам два текста от политическите документи на БСМ, в съставянето на които съм участвал активно и които според мен добре изразяват позициите ми.
Ще се опитам да потърся още един по-стар документ "Бъдеще - с ясно лице, с чисти ръце" от Конгреса на БСМ от 2004г., които макар и физически остарял е доста актуален - правете си сметка колко сме мръднали за 4 години. :)
От известно време разговарям и споря с доста хора за политическата реформа. Да, темата е много актуална в момента заради инициативата на Президента Първанов, но за мен и хората около мен тя е такава доста по-отдавна.
Едно е безспорно обаче - България има нужда от реформа в политическата си система!
Каквото и колкото да си говорим тя не работи добре и просто очакване да дойде някой по-различен, който да не е маскара няма да се случи. Време е да вземем съдбата си в собствените си ръце!
Ето защо реших да създам кауза във Facebook. Кръстих я Политическа реформа - СЕГА! Не ми се иска тя да остава инициатива на един човек или малка група хора. Надявам се повече хора да се включат и да осъзнаят потребността от тези промени - те могат да направят живота ни по-добър!
В българския бит и обществено мислене върлува едно мнение, че ние може да сме много зле, ама пак сме по-добре от някои. Например от албанците. Те са цигани, турци, простаци, наркотрафиканти, шиптери и пр. По-гадни и от хомосексуалните... :)
Но пък вчерашните събития идват много добре да покажат кой къде стои. Ако си спомняте преди няколко месеца в Албания имаше абсолютно същия случай на гръмнал склад с боеприпаси. За съжаление, тъй като нямат чудотворни икони да си съберат да ги пазят, инцидентът не се размина без жертви като в София.
Само че в Албания някой пое отговорност. Министърът на отбраната си подаде оставката. Ще поеме ли някой в България отговорност? Ще подаде ли някой оставка? Остава да чакаме.
