Депресията е факт!

Започвам си текста с два конкретни повода: Комитата е излязъл с предложение за "Окончателно решение за българския въпрос" (брр....тръпки ме побиват от това наименование).

Същевременно философът Ангел Грънчаров ме подканя да отговоря на публикацията му "Европа уволни правителството на Станишев, а ние?" (и от подобни мисли ме побиват тръпки, ще обясня защо след малко).

Освен това, ще бъде бягане от отговорност ( :) ), ако не кажа и няколко думи за доклада на ЕК.

Та с тази голяма кошница амбиции тръгвам да пиша настоящия текст пък да видим къде ще му излезе краят.

Без да искам да правя безсмислена защита на правителството или министър-председателя (безсмислена, защото кой ли ще тръгне да ме слуша, ако защитавам нещо незащитимо като едно правителство) още веднъж ще потвърдя безконечното си убеждение, че не може вината за проблемите, много или малко, да бъде търсена в 1-2-20 човека. Тя и в 6 милиона не може да бъде търсена, ама не че не са се опитвали, но това е друга тема...(бррр....)

Нямам намерение да защитавам когото и да било, ясно е че те толкова си могат. Казах го много пъти и няма да спра да го повтарям. Докато в тази страна не бъде променена сегашната порочна система на политически, а оттам и на обществени отношения, не чакайте нищо добро от направление Брюксел. Просто защото евро-чиновниците не са толкова глупави, че да се мешат в собственото ни държавно устройство. Да не са луди?! Нали след това веднага ще бъдат обвинени от благодарните, че са развалили всичко хубаво.

Явно е обаче, след като миналата седмица написах, че сме на прага на дълбока депресия, че тя вече е факт. Може би е факт доста отдавна. Няма значение. Външните симптоми са материала на Комитата, който приложих по-горе и коментарите под него.

Депресията ни е обхванала дотолкова, че да мислим, че някой друг може да дойде и да ни оправи проблемите. Не веднъж съм писал, че това е крайно наивно и глупаво. Както знаете от "досието ми" съм голям защитник на европейския проект и поддръжник на задълбочаваща се интеграция и разширяващ се ЕС, но пък същевременно се смятам за достатъчно зрял, че да мисля, че нещата зависят от нас, а не от някой друг и че само ние, а не някой друг може да ги "оправи".

Ето защо ме побиват тръпки от идеята "Европа да уволни правителството". Проблемът не е в това, че имаме суверенитет, проблемът е в това, че не знаем, че го имаме. Не става въпрос за бунтове, палежи и безредици. Става въпрос да нагърбим някого със задачата да подреди обществото така, че да се развиваме правилно. Всички.

Излизането от депресията минава през осъзнаването на собствената отговорност. Всичко друго е патекряк!

"Дзифт" на Явор Гърдев

Не е хубаво да се пише за филм преди да е излязъл, но направо вече откачам с този "Дзифт" на Явор Гърдев и не знам как ще издържа до октомври, когато ще е официалната премиера на филма.

Ако още не сте се запознали със стила и творчеството на г-н Гърдев ви препоръчвам да гледате "Старицата от Калкута" в Театър 199 в София - доста вулгарно, но и уникално смешно представление, примесено разбира се с прилична порция философия за живота. Абе истинско съкровище! :) (Въпреки, че някои приятели го намериха скучно последната сряда)

А сега по темата. Ако ме накарат да опиша много накратко "Дзифт" бих го направил така (заемайки малко английски изказ): "Гепи" среща "Син сити" среща "Изпепеляване" (също интересен български филм с Параскева Джукелова, Стефан Вълдобрев и Деян Донков - разказва се за първите години след преврата '44 и налагането на тоталитарната диктатура). В едно от приложените по-долу филмчета казват, че медиите го определяли като "нео-ноар по време на ретро-соц среда". Има нещо такова.

По всичко личи обаче, че филмът няма да подлага на морален катарзис ранния социализъм. Годините на репресии са използвани като фон на една криминална и тъмна история. От "трейлъра" (по-добра дума на български?) поне аз придобивам впечатлението и че лентата ще е много зрелищна. И без през това време Явор Гърдев да се опитва да ни предаде цялостната си философо-идеологически мироглед в рамките на два часа от опасения това да не е последният му филм (както правят доста други български режисьори).

Спирам да хваля да не стане така, че накрая да се разочаровам заради големите си очаквания. Имам добро предчувствие обаче, че филмът ще се окаже дори по-добър отколкото ми се струва. Можете да погледнете следното видео:

Репортаж За Филма "Дзифт", Част 1:

Репортаж За Филма "дзифт", Част 2:

Трейлър на "Дзифт":

I pledge allegiance...

Често ни се иска българската политика да е като американската, мислейки си, че там всичко е цветя и рози.

Настоящето видео идва да покаже, че нещата не стоят точно така. То е създадено от Вашингтонската организация на Републиканската партия и е доста грозна атака срещу съпругата на кандидата за президент на САЩ Барак Обама - Мишел.

Мишел казва по повод кандидатурата на мъжа си, че за първи път се чувства горда от страната си. Дамите от G.O.P. (Grand Old Party) заявяват, че винаги са били горди от страната си и декларират I pledge allegiance to the flag... (клетва за вярност към държавата).

Да, предполагам имат доста причини да са горди от страната си винаги - от социалното разслоение, от расизма и сегрегацията, от 400 години робство, от идиотската външна политика на САЩ, неведнъж подкрепяла недемократични преврати и режими (виж Чили, Никарагуа и др.) от Виетнам и днес от Ирак.

Въобще цялостната идея е доста груба и направо грозна. Макейн е завил недвусмислено, че няма да прави атаки по културните и въпросите за различията. Затова пък Националният комитет на републиканците се е стегнал здраво...

Още по темата тук.

На прага на дълбоката депресия

Все по-интересни ми стават десетките коментари по темата „реформа на политическата система” от изключително интелигентни хора, в чиято почтеност не се съмнявам (виж Радан, Иван, Първан&Жоро и Юлиан), които се завъртат около тезите: „системата не е виновна”, „как се избират представителите е технически въпрос”, „трябва да гласуваме” или „трябват нови лица”.

Както писах и миналата седмица – не може да има по-грешно мислене. Извинявам се на гореспоменатите многоуважавани от мен блогъри, ако ги обиждам, но предпочитам да бъда искрен. Надявам се да го оцените. :)

Искам първо да дам отговори на горните въпроси:

• Системата Е виновна!
• Как се избират представителите е ОСНОВОПОЛАГАЩ, а не технически въпрос!
• ДА, ТРЯБВА да гласуваме!
• И ДА, трябват нови лица – но нека направим системата „пропусклива” за тези нови лица!

Миналата седмица мислех да пиша един пост на тема „българския народен спорт” – безцелното мрънкане. Защото всички тези коментари на тема „системата не е виновна, трябва морал” са точно това – безцелно мрънкане! Или, както бях писал преди време – патекряк!

Мрънкане са, защото за пореден път се оплакваме от „несправедливостите на живота”, а отхвърляме всяко предложение за подобряване, искайки нещо по-добро и невъзможно.

Политиката е формата на решаване на обществени проблеми, на намирането на ОБЩ консенсус по разрешаването на тези проблеми, консенсус, който да е валиден за всеки отделен индивид в това общество. Основна функция на политиката е законодателството.

Какво значи това на обикновен език. Значи, че ако сме недоволни от корупцията, непотизма, клиентелизма, манипулациите, олигархията и всичко останало в обществото ни – ТРЯБВА ДА УПРАЖНИМ ПРАВОТО СИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА, ЗА ДА СЕ СПРАВИМ С ТЯХ. Това си право НИЕ упражняваме чрез избраните си представители – пък били те и корумпирани, купени, продадени, олигарси или каквото там още се сещате.

НЯМА – искаме нови лица в политиката!

ИМА – да създадем система, която да допуска по-качествените лица в политиката!

Ако продължа нататък рискувам да се изгубя в безкрайния дебат за липсата на гражданско съзнание и гражданско общество, сбърканото в чипа и прочие теми, които няма да ни доведат до нищо ново. Аз споделих основното, което всеки от нас трябва да разбере. В противен случай рискуваме да се въртим в омагьосания кръг без изход и да се депресираме фатално.

В крайна сметка политиката е лидерство и поемане на отговорност. Какво означава това? Лицата, които сме избрали като представители (тоест по силата на това, че сме ги избрали да ни управляват) да предлагат решения, които да подобряват функционирането на обществото.

И последно. Досега не съм го казвал, за да не стане като приказката „гузен негонен бяга”, но като гледам явно доста хора си го мислят и затова искам да го кажа много точно и ясно:

Не съм свързан с Президента Първанов, нито с администрацията му по никакъв начин. Защитавам каузата и дебатирам яростно с всеки от собствени убеждения, че това е ПРАВИЛНИЯТ път за Родината ми.

Симпатизирам на Първанов и дори му правя евала, че повдигна въпроса в публичното пространство – нещо, което БСМ не успя да направи през 4-те години откакто формулира въпроса за първи път.