31 януари, 2010

Как оценявам вината в този блог

Тъй като отскоро реших да започна да пиша и за вино в този блог (тема, която напоследък много ме вълнува) е неизбежно да си определя някаква система за оценка на виното. Най-популярната такава система е т.нар. "100-точкова" (мисля, че е дело на вино-гуруто Робърт Паркър) където вината получават до... 100 точки.

Проблем при тази система е, че тя е много много специфична. Реално оценките, които се използват са между 70 и 95 точки (трябва метеорит да падне, за да получи някое вино по-високо или по-ниско от това) и точките, които четете не означават нищо на пръв поглед (например разликата между 83 и 88 точки е огромна).

Затова реших да ползвам по-проста система и като най-интуитивна ми се стори 6-балната българска система за оценка. Мислех да пиша обстойно кое какво значи в нея, но се оказа, че e-vestnik, които имат много приятна секция за българско вино вече са я въвели и си я ползват.

Така че, препечатвам тяхното обяснение, като правя една уговорка, че поради по-ограничения си опит и познания с виното, навярно съм склонен да съм по-великодушен.

Скала на оценките:

От 2 до 3 - вина с големи дефекти или прекалени недостатъци, не стават за пиене, не си заслужават парите.

От 3 до 3,50 - вина с недостатъци или леки дефекти, които все пак стават за пиене с някакви мезета, храни, въпрос на индивидуален вкус.

От 3,50 до 4 - вина с известни добри качества, без да са изключителни. Подходящи за пиене с определени мезета и храни, въпрос на индивидуални предпочитания.

От 4 до 4,50 - вина с достатъчно хубави качества, така че да могат да се пият и без храна или мезе, достатъчно добри сами по себе си.

От 4,50 до 5 - много добри вина, от най-хубавите, които задължително трябва да се опитат.

Над 5 - отлични вина, най-доброто на пазара.