Il Divo

Благодарение на Ники Павлов „Черната станция” попаднах на филма на Паоло Сорентино Il Divo (в превод „Великолепния”?), посветен на италианския политик Джулио Андреоти.

Нищо ли не ви говори? Ако трябва да ви го опиша, може би ще го сравня с приятеля на нашия възлюбен министър-председател – Силвио Берлускони. И после ще направя уговорката, че да обясняваш Андреоти с Берлускони е като да обясняваш какво е неаполитанска маргарита с аналога ѝ, който сервират в „Дон Домат” на Веслец. Не че им е лоша пицата, ама нали...

Странен филм е това. Трябваше да си дам малко време да го обмисля докато стигна накрая до заключението, че всъщност е брилянтен. Хуморът на Сорентино е изключително тънък и върви много леко покрай цялата нишка от пошлост, подлост, корумпираност, и мачкаща безкомпромисност, с която режисьорът описва италианската политика. На фона на всичко това вървят доста сцени, ала Тарантино (цитирам Ники Павлов), но без плоската и тъпа бруталност на въпросния (съжалявам, така и не станах фьен).

Играта на Тони Сервильо е просто великолепна, признавам, че идея нямам какво е представлявал истинският Андреоти (достатъчно млад съм да не го помня...другите да му мислят), но образът, който изгражда е много достоверен, макар и странен за подобна фигура (прегърбен, напълно лишен от емоция, големи рогови рамки на голяма глава, пречупени от очилата уши – гротеска!).

Олигофреничният външен вид обаче е в противоречие (и така подчертава) огромния интелект и хитрост на Андреоти. Едно от най-красивите и забавни неща във филма са лафовете, които идват изненадващо и ни оставят превити на две от смях. Любимият ми е още в началото, когато Андреоти разговаря със свещеника си в безименна римска църква. Отчето го сравнява с друг политик, който ходи на църква, но се моли на Бог, за разлика от Андреоти, който разговаря със свещениците, на което главният герой отвръща „Свещениците гласуват, Господ – не.”

Ако се опитате внимателно да следите хронологичната нишка на събитията най-вероятно ще се разочаровате. Споменават се толкова много имена и събития, че дори за италианец, добре запознат с периода най-вероятно ще е трудно да проследи действието. Но явно не това идеята. Идеята е просто да видим огромния манипулаторски и интригантски потенциал на синьор Андреоти. И да го харесаме. Наистина, ако приемем, че добрите филми ни провокират, то този е много добър. Андреоти е толкова смирен и симпатично луд, че е много трудно да не ти хареса. И все пак човекът е безскрупулен манипулатор и (навярно) повече мафиот отколкото държавник. Но разбира се това не му пречи и днес, на 90-и-няколко, да е пожизнен сенатор в Италианския парламент...

Бонус: Тони Сервильо като Джулио Андреоти (ляво) и Джулио Андреоти като... Джулио Андреоти:
Снимките: от тук