04 януари, 2010

Наивни размисли

Обикновено избягвам да коментирам разсъжденията и коментарите на други блогъри, но в случая малко случайно попаднах на това в „полетът на костенурката” и меко казано ме сърбят ръцете. Не искам да обиждам авторката на блога, но разсъжденията ѝ са безкрайно наивни и тъй като прекалено често се сблъсквам с подобна наивност по отношение на политическото протипоставяне ляво-дясно (която в някои случаи граничи с дебилизъм – няма да споменавам имена), реших да поразмишлявам по темата.

Ще започна с безумната, но наложила се трайно в съзнанието ни дуалистична представа за света, който се дели на „защитници на свободния пазар” и „демонизиращи капитализма”. Тоест, ако не си от едните, то тогава си от другите. Е, аз не съм от защитниците на напълно свободния пазар – пазарната икономика е безспорно най-добрият модел за стопанското развитие на едно общество, но оставена да се саморегулира, тя съвсем лесно се саморазрушава. Видяхме го прекрасно в последно време, след като оставихме една паралелна система (на инвестиционните мега-банки и хедж-фондове) да събори почти цялата световна икономика. Ролята на държавата като регулатор, доставчик на услуги от обществено значение (образование, здравеопазване и подобни) и ограничен участник в икономическата активност (като инвеститор и изпълнител на инфраструктурни обекти и подобни) е безалтернативно.

Вторият въпрос, върху който искам да се съсредоточа е този за „даването”. Слагам го в кавички, защото има много нюанси и детайли в това кой и какво „дава”. А както знаем, дяволът е в детайлите. Въпросът за „даването” е основен в разделението ляво-дясно. За класическите либерали и неолибералите, както и за консерваторите и специално за християн-демократите благотворителността е единственият и основен механизъм за подпомагане на онези, които са „наистина онеправдани”. В по-изтънчения си вариант, назован с красивия термин „филантропия”, системата на подпомагане и благотворителност донякъде успешно замества появата и реализирането на т.нар. „социална държава” от европейски тип в САЩ.

Важно обаче е да изтъкнем едно – всяка форма на подпомагане, независимо дали става дума за милиони или за жълтите ви стотинки е подаяние. Замислете се дали бихте раздали на бедните 1/3 или половината от заплатата си? Същото не правят и най-големите предприемачи.

В едно солидарно общество, което разчита на общите си усилия, за да се справи с трудностите, пред които се изправя, подпомагането и инвестирането в потенциала на обществото не зависи от милостинята, която най-богатите членове на обществото са готови да дадат, а от принципното и съразмерно носене на отговорност за преодоляването на проблемите. Това означава тези, които получават най-големи облаги от обществото, да носят и най-голяма финансова отговорност към него – оттук и произхода на прогресивното данъчно облагане, което се практикува в целия развит свят (включително САЩ).

Противниците на подобен подход, освен всички аргументи, често изтъкват и раздутата и неефективна бюрокрация като пречка пред осъществяването на тази солидарност. Само че те забравят или нарочно пропускат факта, че зад цялата фасада на „милосърдие” и „човещина” се крие една огромна и мощна машина от НПО-та, лидери, организации, до момченцата и момиченцата, които ви бутат картички в ръцете по „Витошка”, които веднага си дърпат част от „дарението” ви, много преди то да е стигнало до „клетите създания”, за които ви го взимат.

Както и не взимат под внимание факта, че разпределението на средствата, събрани по този „човеколюбив” начин не зависи от реалната необходимост, която има едно човешко същество, а от това колко добре ще се впише в тази квази-бюрократична мрежа и как ще се „маркетира”.

Така че аз не давам милостиня, защото не вярвам в нея. Вярвам в разумните, принципни и координирани усилия, прилагани от институциите на държавата, като представители на цялото общество и като агент на „общото благо”. И всички усилия, които полагаме трябва да са насочени не към разпускане на тези институции и техните програми, а към подобряване на тяхната работа.

7 коментара:

  1. Е, ти най-добре си описал психологическото обяснение, което спестих в оригиналната публикация ;-)

    ОтговорИзтриване
  2. Най-голямото разделение ляво-дясно всъщност може да се обобщи в това как разбираме фразата: "тези, които получават най-големи облаги от обществото". Лявото, почти по дефиниция обяснява успеха на най-заможните предимно с това, че те получават на облаги от обществото, а не с това, че притежават и развиват някакви качества необходими за успех.

    ОтговорИзтриване
  3. Не само за света, ама и за всичко съществуващо на този свят, драги ми Марков, "представите" ни
    са "дуалистични". В мисленето движението неизбежно е чрез сблъскване на антитези, на алтернативи, просто нема друг начин, както се изрозяват из Шопско. И това е така не заради "дебилизма" на ония, които не мислят като теб, а е по простата причина че ние, хората, сме различни, ерго, няма как да мислим еднакво, сиреч, по твоята терминология, "монологично".

    Тъй че когато се захванеш с дейността "поразмишляване", както в случая, не е зле преди това да си свършил някои други необходими за целта работи, примерно, да си попрочел нещо, включително и някои по-дебели философски книги...

    ОтговорИзтриване
  4. Абе тоя Ангел Грънчаров няма ли си работа, ами само философства?

    ОтговорИзтриване
  5. "подпомагането и инвестирането в потенциала на обществото" - ех, Марков :)
    Какво инвестиране в обществото? Инвестира се в хора, индивиди. Точно опрделени, по някакви критерии.

    "съразмерно носене на отговорност за преодоляването на проблемите" ще рече - способните да носят товара на всички.

    "тези, които получават най-големи облаги от обществото, да носят и най-голяма финансова отговорност към него" - най-големи облаги от обществото получават тези, които не са работили, ама взимат пари - например безработните и другите групи на социална издръжка. Ако не получаваха пари от обществото, би им се наложило да работят, за да оцелеят. Какъв е капацитетът им да носят най-голяма финансова отговорност? :)

    ОтговорИзтриване
  6. Бе Радо, защо се правиш на ЕЛЕМЕНТАРЕН. Значи, най-големи облаги от обществото получават безработните и групите на социална издръжка. Все хора, който по една или друга причина не могат да се трудят нормално. Поради това, че са болни или съкратени от работа, или поради липса на такава. А за предприемачите бизнесмени и играчите на борсите, с техните печалби от 100-ци милиони за сметка и на гърба, на труда на обществото, не са ОБЛАГИ, а заслужени печлби извоювани с денонощен труд и кървав пот. Че те плащайки прогресивен данък печалба, достигащ в някои от най-развитите и проспериращи страни като Швеция, холандия, Германия и тн. често над 50%, правят подаяния на обществото. А не внасят в държавната хазна това, което е на обществото по право и закон, а не изконно тяхно, както някои се опитват да преставят нещата тук.

    ОтговорИзтриване
  7. Здравейте, Господин И

    Предпочитам да ми оставяте коментари, тъй като за мен всяко мнение е ценно.

    Мисля, че поляризирането на лявото и дясното никак не е типично за мен. Каня Ви да прочетете този текст и да проследите връзките след него http://lydblog.wordpress.com/2010/01/12/grozdovete-na-gneva/ Може да Ви бъде интересно.

    Ако в едно общество има хора, които не искат да споделят отговорността с цялото общество, а предпочитат да се справят сами или в малка група, как бихме могли да наречем включването им в общонационална система за социално подпомагане или каквото и да е "солидарна"? На мен ми изглежда като принудителна :)

    Нежеланието Ви сега лично да помогнете на един отделен човек (както казвате, "да дадете милостиня"), как ще се трансформира в готовност да помагате на всички български граждани ако държавата беше социална? Но всъщност вие не вярвате май в личния принос на отделния човек, а в "координирани усилия, прилагани от институциите на държавата, като представители на цялото общество и като агент на „общото благо”.

    Според Вас възможно ли е институциите на държавата да представляват цялото общество ако гражданите в него имат право да гласуват за наистина различни партии?

    ОтговорИзтриване