Що е то корпоративен вот и има ли почва у нас?

Често споря с интелитентни и информирани българи, които смятат, че явления като купуване на гласове и т.нар. "корпоративен" или "контролиран" вот се случва само в затънтените кътчета на България и в циганските махали.

Това никак не е така. Обичам да разказвам една история от изборите през 2005г. Тогава бях наблюдател от името на "Коалиция за България" в секция в Испанската гимназия в София. За който не знае, те се намира в район "Оборище" - историческият център на Столицата.

Заедно с наблюдателя на СДС тогава хванахме, че наблюдателят на НДСВ имаше списък на хора, които отмяташе - явно госпожата гледаше кой е дошъл да гласува от купените и кой не...

И ако мислите, че това е било изолиран случай или че останася само за няколко политически сили, прочетете следната история, която ми беше разказана преди 1-2 дни:

Днес на обяд (30 юни) в 12 часа се проведе една от многото предизборни прояви в София.

Сега сигурно ще си кажете "Какво толкова – предизборна проява?".

Да, ама не на площад, в градинка или парк, на улицата или в обществена зала, а в голямата зала на най-големият фармацевтичен завод в София. Предизборна среща на Цветан Цветанов и Лъчезар Иванов от ГЕРБ със стотиците работници от един завод. Е, и нямало корпоративен вот. Що е то корпоративен вот?! Когато собствениците на един завод канят работниците на предизборна среща с представители на една партия – това не е ли агитация, не е ли подкана за корпоративен вот ?! Въпреки, че от трибуната се заявява : „Гласувайте, важното е да се гласува“, след което се добавя „Ние не казваме за кого да се гласува“. Е да, обаче от всички регистрирани в ЦИК за парламентарните избори са поканени само представители на ГЕРБ, но „ние не ви казваме за кой да гласувате“. Е да, обаче заводският стол е заключен със заповед до 13 часа, за да могат хората да присъстват на предизборната среща, но „ние не ви казваме за кой да гласувате“.

В кои времена живеем - 1979 или 2009 – да се карат хората под строй да присъстват на политическо събитие?! Това се отнася и до организаторите на срещата и до хората присъствали на нея. Що за овчедушие, щом „молбите“ на синдикалистите да се присъства, са достатъчни, за да ни накарат да присъстваме, независимо от собствените ни политически убеждения. Къде отива личното мнение и политическа позиция, гражданската позиция, достойнството на личността?! Или когато се грижим за хляба си и от стах да не го загубим, забравяме за достойнство и гражданска позиция?

Тъжна история, но докато все още влияние в обществото имат хора с изкривено от тоталитарния режим мислене, до тогава ще съществува присъствие под строй на предизборни срещи, корпоративен вот, гласуване в индийска нишка с купуване и продаване на гласове, изборен туризъм и т.н. Докато всеки отделен човек не постави на първо място достойнството и гражданската си позиция, до тогава няма да има гражданско общество и демокрация в България.

Това е кратката история. Държа да подчертая, че не публикувам тенденциозно материал против партия "ГЕРБ" - просто това чух като история, която се случва в столицата на държава-члена на ЕС през 2009г.

Най-лошото е, че дори не ми звучи толкова фрапантно. История, за която във Франция, Англия или Германия лидерите на въпросната партия веднага биха преустановили функциите си, запукани от активистите на синдикатите, тук дори не ми се струва особено порочна. Особено, знаейки какви практики имат други партии ("Гласувайте до 10 сутринта или сте уволнени!")...

Всичко това, комбинирано с вялата предизборна кампания и тоталната неспособност на българските политици да представят цялостна и модерна програма за страната ни, ме карат да мисля, че истинската политическа битка ще започне след изборите и ще се води извън сградата на площад "Народно събрание".