20 юли, 2009

Коалиционни

По всичко личи, че мечтата на г-н Бойко Борисов ще се сбъдне. ГЕРБ ще състави свое самостоятелно правителство (ах, а как само преди 2-3 месеца си говорихме, че коалициите вече са неизбежни...), дори без да е събрал необходимите 121 народни представители в групата си.

Ситуацията е такава, че нито една от парламентарните групи вдясно (Атака, Синята коалиция, Ред, законност и справедливост) не може да си позволи да не подкрепи ясните победители в изборите след напълно делегитимираното управление на Тройната коалиция. По силата на тези обстоятелства Бойко Борисов може спокойно да поставя условия, да коментира, да говори за морално право и пр. Всички онези, които действително или деклартивно бяха и са против Тройната коалиция, ще го подкрепят и вече го заявиха под една или друга форма. Това ще даде стабилна подкрепа при гласуването на кабинет, което най-вероятно предстои през тази или следващата седмица – най-вероятно резултатът ще е нещо от порядъка на 160-170 гласа в подкрепа. Но това дава една измамна сигурност на бъдещия Минпред (малко Новговор).

Проблемите може и най-вероятно ще дойдат от две страни – ПГ на ГЕРБ и "коалиционните" партньори от трите по-горе изброени политически сили.

При първи сигнали за отклоняване от "новия курс", начертан от лидера на ГЕРБ, а то неминуемо ще се случи (не искам да съм лош пророк, но не мога да си кривя душата), г-н Борисов внезапно ще започне да губи от блясъка си и неминуемо ще намалее и обаяните му сред собствените му подопечни. Напълно възможно е да видим разпокъсване на групата на ГЕРБ в НС – особено, ако историите и вицовете, че Бойко Борисов щял тепърва да се запознава с депутатите на ГЕРБ се окажат верни.

При едно подобно „свиване” на ПГ, много скоро може да се окаже, че оцеляването на кабинетът зависят от поне 2 от подкрепящите политически сили. А те ще се чувстват все по-„срамежливи” да подкрепят един кабинет, който с провалите си и скандалите за корупция наподобява стария.

Още от началото обаче виждаме, че ГЕРБ явно ще разчита за подкрепа до голяма степен на втората най-голяма сила в десния (даже крайно-десния) дял на политическия спектър – Атака. Това е опасна тенденция и може да коства голяма част от европейската легитимност на партията. Обещанията на Волен Сидеров за твърда подкрепа може лесно да заблудят Бойко Борисов, че го чакат безоблачни четири години. Същото важи и за РЗС.

Съдбата на новото мнозинство отново е в ръцете на по-малки партньори, така че колкото и да ни се струва стабилно мнозинството в момента (а и на лидера на ГЕРБ май) много скоро нещата може да изглеждат по съвсем друг начин.

Снимка: в-к Капитал