16 май, 2009

За какво се бори Таня Дончева?

Снимка: Дневник

Само два дни минаха, откакто Татяна Дончева взе съдбоносното решение да се "оттегли от политиката". Повод стана отпадането й от листата за изборите за европейски парламент на БСП. Времето ще покаже дали наистина г-жа Дончева възнамерява да се оттегли от политиката или само да не участва в предстоящите избори за НС. Всъщност ще видим дали дори това ще се случи, но Татяна Дончева не е позната като човек, който си сменя често мнението по такива сериозни въпроси (изборният закон не се брои за такъв ;) ).

Нямам намерение да спекулирам дали наистина ще се откаже, както и дали решението й е продиктувано от обида, че не е попаднала в листата. Комитата сподели много интересна своя теория вчера в блога си.

Не е нужно да се съсредоточаваме само върху тези действия на г-жа Дончева. Нейната юридическа и политическа кариера е достатъчно богата и говори много за ценностите й. Препоръчвам ви този анализ на в-к "Дневник".

Чудесно е, че най-накрая някой с необходимата популярност назова прямо проблемите в БСП - а именно, че решенията в партията се взимат централизирано и недемократично. Но веднага изниква въпросът - защо г-жа Дончева го направи едва сега? Тези проблеми не се появиха в партията от вчера, те не са дори от последния конгрес. От 2001г. насам, когато г-н Станишев стана председател на ВС на БСП, партията направи рязък завой в и без това неуверения си път към демократизация и европеизация и оттогава разминаването между декларативните ни цели и реалните ни действия става все по-осезаемо и дори набиващо се на очи.

Истината е, че г-жа Дончева никога не е имала последователна и цялостна позиция по отношение на тези процеси. Не случайно в коментарите от последните дни се затвърждава впечатлението, че колоритният й език най-често е служел на половинчати и загубени каузи - като например лични сблъсъци с Георги Първанов или бившия вътрешен министър Румен Петков. А нейните куриозни и критични изказвания, които радваха тълпите, почти винаги бяха много внимателно премерени и като острота и като реален момент, в който да бъдат направени и почти винаги с тях се целеше задоволяването на някакъв личен интерес.

Ето защо аз не мога да се приобщя към положителните оценки и хвалебствия към постъпката на Татяна Дончева. По-скоро във всеки един момент си спомням нейните критични интервенции, например поправката "Ванко 1", която осигури амнистия (тоест освобождаване) за един доказан от закона сутеньор (народното творчество изключително залужено я овековечи като Татянко 1) или критичните поправки в закона за конфликт на интереси, които реално го блокираха и разбира се проявената по везирски мъдрост по отношение на закона за избор на народни представители, когато за една нощ колоритната ни парламентаристка промени мнението си и гласува "за" 8% бариера и 31 мажоритарни кандидати.

Най-вероятно някъде там се крие и причината за очакването й да излезе в заслужена пенсия като европейски народен представител, както подозира и Комитата в неговия материал.

Навярно българското Народно събрание ще изгуби без ораторския потенциал на Татяна Дончева, но не вярвам, че българската политика ще изгуби като цяло от липсата на подобни хора, които нямат ясен политически дневен ред и са способни да моделират ценностите си според конюнктурата на деня. Лошото е, че на нейно място най-вероятно ще видим някого, който не притежава дори този колорит.