28 май, 2009

Ден на свобода от правителството

Явно родните ни медии вече дотолкова нямат с какво да пълнят вестниците си (то не е и лесно - при тоя постен политически и обществен живот и яката цедка да не влезе нещо нормално в официалния информационен поток), че препечатват всяко екзотично недомислие, което бълват от Института за пазарна икономика като на конвейер.

А как иначе да си обясним факта, че днес, 27 май, отвсякъде ни заливат новини за т.нар. "Ден на свобода от правителството" или иначе казано денят, в който достигаме дела БВП, който държавата преразпределя годишно, събирайки го чрез данъци и др. подобни.

Знаем, че неолибералната конспирация (наричам я така напълно шеговито) отдавна се опитва да ни убеди, че регулативната и преразпределителна функция на държавата в националната икономика е нещо лошо, дори след тоталния крах на тяхната основна идея, че "по-малко държава = по-стабилна и просперираща икономика".

Аз нямам обаче намерие да оставя някой да ме убеждава, че правителството е някаква извънземна структура, на която аз плащам васална лепта (или казано по-модерно рекет), без тя да има никакво отношение към моето собствено благоденствие и просперитет.

Както съм отбелязвал и преди - България е сред страните с ниско ниво на държавно преразпределение - между 35-40% от БВП (виж картата - по-тъмните цветове означават по-нисък дял от БВП). България е и също е една от страните с най-ниски данъчни ставки в ЕС (като изключим ДДС).

Съгласен съм, че недоверието на българите в правителството им и неговата способност да преразпределя националния продукт ефективно и безпристрастно е напълно основано, но не съм съгласен, че трябва да търсим решение на тези проблеми в простото свиване и ограничаване на държавното участие.

Истината е, че не може да има ден на свободата от правителството, защото правителството е израз на нашата изначална свобода. Решението да се откажем от нея и да влезем в регулирано от правителство общество е сложен политически и философски въпрос, на който не възнамерявам да се спирам тук.

Безумният спор, в който някои защитници на абсолютната пазарна икономика се опитват да ни вкарат, че от една страна имаме свободен пазар, който помага на амбициозните и работливите, а от другата социална държава, която подпира мързеливите и недъгавите, също не седи на дневен ред. Регулацията и социалната държава ни дават един прекрасен инструментариум, с който да осигурим устойчивостта на икономиката и обществото ни.

Именно премахването на някои регулации и пълната липса на такива в сферата на т.нар. "сенчести банки" - хедж-фондове и др. подобни институции, беше причината за финансовия крах на Уолстрийт и на някои от най-големите инвестиционни банки в света. В България няма подобни фондове, но пък търговските ни банки са силно регулирани, което е основната причина нито една от тях до момента да не е изпаднала в крайно затруднение.

В нашата икономика основна посока за спекулативните капитали се явяваше строителството, където пък регулациите, макар и съществуващи, бяха напълно погазени. В резултат имаме един сринат в момента сектор, от който зависят много хора. Почти като "Леман брадърс".

Ако това е "свободата от правителството", в която ни убеждават от ИПИ - не, мерси! :)

И докато в икономиката, частният интерес е най-силният фактор за развитие на ефикасни и устойчиви икономически предприятия, то в обществената сфера, с услуги като осигуряване, здравеопазване и образование, правителството като изразител на общия интерес е най-способно да гарантира устойчива и ефективна система. Това разбира се не означава, че докторите не трябва да имат частни практики или че не може и не трябва да има частни училища. Държавата обаче трябва да гарантира един минимален пакет от услуги за всеки член на общността.

И тук не става въпрос просто за безплатен гипс, ако счупиш крайник, или букварче за всяко първолаче. Обществените услуги не са просто социална функция на държавата, а инвестиция в потенциала на обществото и неговото развитие. Безплатното и висококачествено висше образование е способно да създаде бъдещите предприемачи, инженери, доктори, които да направят България по-благоденстваща. Висококачественото и безплатно здравеопазване ще запази българите продуктивни за по-дълго време, а инвестициите в интеграцията на малцинствата ще отключи за трудовия пазар и икономиката скрития потенциал на един огромен сегмент от българското общество.

И този модел е безкрайно по-добър от онзи, в който имащите ще дадат на нямащите 1 хляб, защото не могат сами да изядат повече от 1, както твърди Адам Смит. Но той изисква участие и солидарност от всички, а това означава данъци и държавна намеса.

Давам си сметка, че в най-добрия случай изглежда наивно, ако не и цинично, да защитавам преразпределителната роля на правителството при настоящето положение на публичната власт в България. Повсеместната корупция и мащабните злоупотреби с обществени средства (ей го кога беше - г-жа Масларова откри сграда на МТСП, ремонтирана за скромната сума от 20 млн. лева) лесно могат да ни убедят, че е по-добре да намалим тежестта на държавата в икономиката. Да, но алтернативата в никакъв случай не е по-добра. Ясно е, че човешката алчност не може да бъде превъзмогната - по-добре е да бъде поставена в някакви рамки и да й се даде възможност за изява и задоволяване. Но както видяхме от финансовата криза, алчността може да подбуди към сериозни спекулации и да застраши устоите на цялата система. Ето защо аз вярвам, че вместо да празнуваме "свободата от правителството" е по-добре да се концентрираме върху това да изкореним корупцията (доколкото може - не вярвам, че е възможно изобщо това да се случи напълно), да направим администрацията по-компетентна и да разработим необходимите програми, които да изстрелят обществото ни нагоре и да дадат шанс за просперитет на всички.