Има ли ЧЕПове?

Днес цял ден се каня да пиша за невероятната Татяна Дончева, на която всички демократи и опозиционери много бързо забравиха прегрешенията, само заради това, че каза 2 лоши думи за БСП няколко седмици преди изборите.

Дневник имат страхотен коментар (или по-скоро припомняне) по случая "Татяна Дончева".

Реших обаче преди това да обърна внимание не нещо, което отдаване ме дразни и по което отдавна съм намислил да пиша. Нещо, за което вина нямат нито Сергей Станишев, нито Иван Костов, нито дори световната конспирация.

Става въпрос за един термин, който се прокрадва плахо, но с все по-уверени стъпки в българското общество и съзнания - а именно терминът ЧЕП или член на европейския парламент. Трябва да призная, че ЧЕПът ми бърка в здравето не заради нецензурните асоциации, които са напълно логични (веселото е, че това никога не е спирало политическите ни лидери - спомнете си как се казваше СЕМ преди време - НСРТ [несерете - поставете си сами разделението между думите]), ами заради това, че е чужд термин, преведен на български.

Ако има нещо, което винаги много да ме е дразнело в българския бит и душевност, то винаги това е бил стремежът към чуждозвученето (това е измислена дума). Не става въпрос само за безумните чуждици като мол, брокер, мини-маркет и прочие, а и за много по-големи и сложни концепции и идеи, за които чисто и просто отказваме да намерим собствени думи и начини на изразяване и приобщаваме чуждите. Може би това е нормално за една малка нация, която не е успяла да оформи собствена култура и цивилизация. От приятели знам, че на политиците в Нидерландите им се случва понякога да вкарват цели изречение на английски в изказванията си, това нашето нищо не е (представете си какво би се случило, ако на Бойко Борисов му се случи да вмъкне в някое изказване "With my brothas from the EPP we shall turn this land into a prosperous country" - представете си какви сайтове ще са и как Бойко ще стане я Рейгън, я Нелсън Мандела).

Но в случая не мога да приема да превеждаме по най-грубия възможен начин един важен политически и юридически термин, при положение, че имаме подходящ пример и практика. Терминът ЧЕП е дословен превод на английския термин MEP или Member of the European Parliament. Добре, ама в Обединеното кралство този термин произлиза от названието на парламентаристите - Member of Parliament.

На български терминът за парламентарист е народен представител. Ако имаме нужда да различаваме между тези народни представители, които ни представляват в национален мащаб, от тези в европейски, можем да наречем вторите европейски народни представители - ЕНП. Прегледах сайта на ЕП на различните езици и навсякъде си ползват съответния езиков термин - MEPs, diputados, députés и т.н.

Впрочем ще си позволя да отворя втора голяма тема и да аргументирам със същите доводи сгрешеното ни (според мен) отношение към българското Народно събрание. Това и народен представител са единствените правилни официални термини, които би трябвало да се използват по отношение на институцията и нейните представители. Така както германския парламент се казва винаги само и единствено Бундестаг, а френската Национална асамблея никога не се превръща в Парламента, така и нашият върховен национален орган може да се нарича само и единствено Народно събрание.

Ако съвсем сте задълбали и сте политически гийкове ;) като мен можете да погледнете как се казват и парламентите на скандинавските държави (Фолктинг, Алтинг), на Израел (Кнесет), на Турция (това сигурно всички го знаят) и т.н.

Някой сигурно ще каже "Абе какво значение има?"

Има.

Липсата на елементарно себеуважение е една от главните причини, поне за мен, държавността ни да се намира в такова плачевно състояние. Законовият нихилизъм, липсата на елементарна солидарност, деградацията на общността и на общото са само проявления на това, че не можем да направим елементарна преценка за това какво сме постигнали реално и за какво още трябва да работим.

Поставянето на един даден кръг от институции над злободневието и просташките ни всекидневни отношения и издигането им до обект на национална гордост могат да гарантират националноотговорната им роля. Ето защо никога не бих си позволил публично да нарека Президента на Републиката Гоце или Пепи Коня. Не защото харесвам личностите, които заемат или са заемали позицията, а защото смятам, че по този начин се разрушава авторитета й и заедно с това се подкопават устоите на държавността.

Малко хора се замислят по тези теми. Много по-лесно е да напсуваш всички и всичко - никой не може да те упрекне. Но замисляли ли сте се защо американците се държаха с необходимото уважение дори в последните дни на Джордж У. Буш? И защо цялата символика на държавното им републиканско устойство наподобява квази-империя?

Ами как защо - само при такава система и такова отношение можеш да имаш Върховен съд, който е неприкосновен и безпристрастен. Алтернативата е Конституционен съд, който не намира нищо противконституционно в това един народен представител в София да представлява 400'000 души и същия в Ямбол да представлява 40'000.