Труден занаят

Понякога британските консерватори ме изумяват почти колкото българските партии с неспособността си да предложат реални политически решения и още повече да ги обвържат в подходяща рамка, за да ги предложат на обществото. Много често дори същите изпадат в жалки употреби на популизъм - жалки, защото това се оказва типът популизъм, който не донася никакви ползи, а напротив - само вреди. Горният плакат е чудесен пример за това.

Откакто Дейвид Камерън е председател на партията обаче се наблюдава друга тенденция - отчаяни опити да се превърне партията в модерна, за да може да привлича подкрепата на модерните активни британци. След доста тежък старт в момента Торите имат успех, който обаче се дължи най-вече на проблемите в Лейбъристката (Трудовашката) партия, продиктувани от смяната на Тони Блеър с Гордън Браун. Резултатът:

Защо ви разказвам всичко това? Ами защото според мен могат да се направят доста аналогии с неспособността на българската политическа система да се доближи до проблемите и стремежите на гражданите си.

Снимките са от Westmonster.

Да живее 9 септември!

Понеже ме мързи да правя връзки към други материали по темата и пр. направо пиша по въпроса. Достатъчно се изговори, ако още не знаете се разровете и ще намерите авторитетните изказвания на анализаторите.

9 септември е символ на разгрома над една диктатура - авторитарна, а не тоталитарна, която ни свърза с фашизма и нацистите и доведе България до една от поредните й катастрофи.

9 септември е символ за победата на народа и демократичните сили над един назадничав авторитарен строй, осъществяван от един монарх.

Това, което се е случило след тази дата - и репресиите, и диктатурата, и икономическото развитие и последваща тотална разруха са резултат от други действия, нямащи нищо общо с датата 9 септември.

Да виниш 9-и за авторитарния социализъм и все едно да виниш 10 ноември за мутрите, олигархията, разграбването и всичко останало лошо, което ни се случи през последните 18 години.

И 9 септември, и 10 ноеври са светли дати, които българското общество трябва да почита и да празнува.

Рила ни е мила!

Ако все още не знаете:

От сдружението За да остане природа организират онлайн петиция за Рила - връзка

Ако все още не сте го направили ви моля да отделите малко време и да посетите сайта, за да подпишете петицията - отнема не повече от минута, а дори само един (вашият) глас може да ни помогне да запазим седемте рилси езера от унищожителните сили на алчността.

Може ли Барак Обама да спечели изборите за Президент на САЩ?

Напоследък споря с много хора дали Барак Обама има шанс да бъде следващият президент на Съединените американски щати. Най-честият аргумент против, който получавам е, "Смяташ ли, че американците ще гласуват за черен?" Смятам и ще обясня защо.

1. САЩ не е България. Да, в Щатите има расизъм и много хора навярно са расисти, но това не е същият неприкрит расизъм, от типа "Какви роми бе, те са си мангали!", който в България намираме за напълно приемлив. Все пак САЩ са извървяли много дълъг път от сегрегацията и борбата за равноправие и ако расизмът не е изкоренен, то той поне е изтласкан в една сенчеста и неособено приятна част от обществените настроения. Така че за средностатистическия сравнително нормален американец не е табу да гласува за чернокож.
   
2. Барак Обама е съвсем реален претендент за кандидатурата на Демократите, а оттам и за президентството. Той вече спечели огромна подкрепа из цяла Америка без това да е само от малцинствата. Вярно, чернокожите гласуват масово за него, но по същия начин жените гласуват за основния му претендент - Хилъри Клинтън. В същото време обаче сред младите гласоподаватели Обама печели подкрепа 3:1 в сравнение с г-жа Клинтън, а откакто Джон Едуардс се оттегли от надпреварата и сред, забележете, белите мъже. Освен това Обама вече традиционно печели подкрепата на високообразованите гласоподаватели на демократите, както и на хората от средната и по-високата класи. Докато Хилъри освен при жените е популярна и сред възрастните и членовете на работническата класа. Освен това географски погледнато Обама спечели много повече щати, а това има значение тъй като президентът на САЩ се избира не от гражданите, а от т.нар. Електорален колеж (Electoral college връзка в Уикипедия на английски), в който всеки щат има определен брой гласове като някой щати ги разпределят пропорционално на база вотът в съответния щат, а други дават всички на победителя.
   
3. Кампанията му набира скорост. След Супер Вторника Обама събира все повече средства за кампанията си, все повече подкрепа и все повече победи (последната събото-неделя се проведоха избори в четири щати - резултат 4:0 в негова полза + отвъдморската територия Вирджиниеви острови, общо 5:0). В същото време Хилъри изпитва затруднения в кампанията си и дори прибегна до това да смени шефката на предизборния си щаб, което много хора, може би разумно, оцениха като паника.
   
4. Обама ще бъде по-избираем кандидат от Хилъри срещу този на Републиканците (Макейн?) Последните проучвания на общественото мнение показват, че при хипотетична ситуация Макейн с/у Хилъри първият печели с около 3 процента, а при битка Макейн с/у Обама кандидатът на демократите ще спечели също с толкова! Освен това се наблюдава склонност сред гласоподавателите на републиканците да подкрепят Обама пред Хилъри! (The New York Times бяха цитирали анкета от някакво списание, в която на въпроса "За кого би гласувал Исус?" Обама излязъл на първо място!)
5. Последно и може би най-важно - Барак Обама е забележителен политик! Завършил Колумбийския университет и Право в Харвард - може би най-добрите училища в САЩ, Обама започва кариерата си като организатор в обществен център в Илинойс - тоест тръгва от най-ниското стъпало. В момента е единственият чернокож сенатор.

Още много може да бъде написано по въпроса, но не искам материалът ми да става прекалено дълъг и отегчителен. Това, което прикова мен лично към кампанията за избиране на кандидати за президенти на двете основни партии, е ентусиазмът и ангажираността, която показват американските избиратели. Както и политиците им.

Каквото и да се случи тази кампания е необикновена. Необикновена, защото за първи път за президентския пост (почти сигурно) се борят жена и чернокож. Необикновена, защото привлича рекордни нива на участие в предварителните избори. Необикновена, защото, който и да спечели, некон(серватор)ите ще бъдат изхвърлени от играта.

Но дотогава... Давай Обама!

Да, ние можем!

Много интересно видео. Will.I.am и още 20-ина актьори, певци и др. пеят върху речта на Обама след поражението му в Ню Хемпшир.

Песента е много вдъхновяваща и е тотално показно по политически ПъРъ.

Понякога ми се иска да можем и в България да си говорим какво можем да постигнем, а не да се сочим само с пръст и да се делим на комунисти и седесари, защото комунистите и седесарите го използват вече 18 години, за да издевателстват на наш гръб.

Офицери и пешки

Интересен филм, но не мога да му дам повече от това и не съм сигурен защо точно. Не че съм очаквал нещо голямо от сравнително лигав американски филм за войната и героичните им мъже и жени в униформа.

Цялата история се върти около новият брилянтен план на един млад американски сенатор от Републиканската партия (Том Круз) за окончателна победа в Афганистан, разбира се воден от амбициите си да бъде следващият кандидат за президент на партията си (действието се развива 2007 в реално време), стара изпечена и разбира се честна журналистка (Мерил Стрийп), на която той първи спуска информацията за новата стратегия, готин преподавател по политология от калифорнийски университет (Робърт Редфорд - също режисьор на филма), който привиква при себе си клишираният вече образ на брилянтния-но-мързелив-студент-който-пропилява-таланта-си, за да се опита да го вкара в правия път, разказвайки му историята за двамата отлични студенти от малцинствата (черен и латино), които се записват в армията и биват пратени в Афганистан. В същото време виждаме как тези двамата участват при пускането в ход на новата стратегия, но в развоя на събитията биват изоставени ранени във вражеска територия. И докато ръководещият операцията се опитва да ги спаси те си играят на котка и мишка с настъпващите талибани, които се опитват да ги хванат живи. Накрая разбира се двете момчета загиват (героично) и не успяват да се върнат от войната и да изпълнят мисията си да променят нещата (двамата мотивират пред преподавателя записването си в армията с това, че то ще им помогне да започнат сериозна политическа кариера).

Заглавието (на английски Lions for Lambs) идва от цитат на преподавателя на немски офицер от ІСВ, който сравнява храбростта на британските пехотинци с некомпетентността на командирите им: Никъде не съм виждал такива лъвове да бъдат водени от такива агнета.

Май около това се завърта и цялата история на филма - храбрите мъже и жени, които се бият в Ирак, Афганистан и други горещи точки за свободата и победата във войната срещу тероризма и за некомпетентните им началници и най-вече политиците, които ги предават гледайки повече собствения си интерес и гонейки амбициите си (младият сенатор). Което е особено популярна тема и в България - добрата нация и лошите политици (като че ли някой друг, а не ние си избираме лидерите)

Като прегледах и анализите на филма видях, че като цяло оценките са били доста критични. Такова е и моето чувство - просто отначало филмът започва много обещаващо, но по някое време разбираме, че това не отива на никъде и нещата започват да се въртят в кръг, като само се набива главната идея, която споменах горе - героичните войници, предадени (най-вече) от политиците-командири.

Все пак по-скоро бих казал, че филмът си заслужава да бъде гледан. Искам да завърша позитивно и затова ще цитирам единият от студентите-войници, които загиват - Хората, които водят са тези, които вършат работата, когато има работа, която трябва да се свърши.

Упражнения в приказване

От тройната коалиция дали заявка за втори мандат. Е вие какво очаквахте? Да свалят гащите без бой ли?

Да не би Костов преди 7 (ще станат скоро) години да не даде зявки за втори мандат? След тотално опорочената приватизация, масово неуспешните реформи и т.н.

Или Сакскобурготски преди 3 с връщането на собствените имоти, шашмата да не им плаща данъци, БТК и пр.?

Работата на правителствата е да управляват и да ни убедят, че са сторили най-доброто, което ситуацията е позволявала. Ако го направят ще си изпълнят амбициите за втори мандат.

Позитивното в случая е, че след около година българските граждани отново сами ще имат правото да определят дали амбициите на партиите от тройната коалиция са реални и да дадат право на този, който намират за най-достоен, да ни управлява. Това е голямото постижение на осемнадесетте години преход.

Снимка: actualno.com

Има ли място вярата в българското училище?

Не.

Дневник пише, че БПЦ, главното мюфтийство и католическата църква са се обединили в позицията си против предложеното от МОН обучение по Религия в българските училища. Духовенството иска в училищата да се преподава Вероучение, по избор на коя точно религия, а не както предлагат от министерството обучението да преминава през исторически преглед на развитието и влиянието, които всяка от религите са преминали и оказали.

Не съм голям почитател на мин. Вълчев, но трябва да го похваля за отговорната и правилна позиция, която е заел в защита на светския характер на българското образование. И преди съм писал, че религията няма място в модерната държава и по никакъв начин не бива двете да се смесват. Най-малкото в обществените училища, които са на цялата нация. Поне аз бих искал в тях да се култивират мислещи, а не вярващи хора.

Българската православна църква не е институция на българската държава и като такава не може и не би трябвало да получава каквито и да е преференции от държавата и да бъде налагана де-факто като официална държавна религия! Може би Светия Синод по-скоро би направил едно добро дело като помисли за собствената си некомпетентност и неадекватност, които го превърнаха в една много странична институция без никакъв реален обществен авторитет, която се занимава предимно с управление на апетитни имоти, отколкото с духовните нужди на паството си.

Разбира се не можем да отречем съществуването и влиянието, което религията оказва на света дори през ХХІ век. Но едно гражданско и светско обучение по религия трябва да въплътява преди всичко, ако не и само, ценностите на толерантността, на събарянето на изкуствените прегради пред хората, една от които е религията, и да ни учи да разбираме другите и да им позволяваме да са различни. А не да ни втълпява, че космическо зомби-евреин, който си е сам баща, може да ти помогне да живееш вечно, ако символично ядеш плътта му и телепатично го приемеш за свой господар, така че той да може да премахне зла сила от душата ти, която се е вселила в човечеството, защото жена-ребро е била убедена от говореща змия да яде от магическо дърво… (Юруков на живо).


Ако пък духовниците толкова са се изтормозили за моралните и граждански качества на българските ученици по-добре да предложат на министъра да въведе предмет гражданско образование, за да спрем да култивираме лесно манипулируеми хора, които разсъждават и => гласуват първосигнално без да имат дори бледа представа как функционира собствената им държава и без да съзнават гражданския си дълг и без да разбират, че само от тях зависи демокрацията да работи.

"Царицата" на Светлозар Панов

От доста време Царицата стоеше на нощното ми шкафче, заедно с още един куп книги, чакащи да бъдят прочетени. Една вечер, ей така за разнообразие, реших да прочета първите няколко страници да видя за какво става дума. Страниците станаха 60, а часът 2:30-3:00 докато най-накрая реших да я оставя.

Книгата е завладяваща и интересна макар и на моменти човек да се губи в прекалено многото герои, които не се различават достатъчно помежду си, за да бъдат запомнени като отделни действащи лица.

Ако ви се чете шпионски роман и същевременно ви е омръзнало от бълнуванията в стил Джеймс Бонд, то Царицата е вашата книга. Още повече, че романът разказва за последният интересен период от историята на България, за който знаем прекалено малко - 80-те години и подмяната на социалистическия строй.

Особено доволен бях от безпристрастността, с която авторът разказва събитията. В книгата не срещаме нито Джеймс Бондовци, борещи се за героичното оцеляване на свободния свят, нито Авакум Заховци, които с героична жертва да спасяват постиженията на социалистическата революция. Авторът разкрива и доброто, и лошото както и в България, така и навън - независимо дали е на Люблянка в Кремъла или в Ленгли, в централата на ЦРУ.

Същевременно малко бях разочарован как всички големи глупости, сътворени от българските тайни служби, като убийството на писателя Георги Марков в Лондон или насилствената промяна на имената на българските турци бяха приписани на някой друг, на голямата конспирация - а именно на ЦРУ. Трябва да признаем на Свелозар Панов обаче правото да даде това мнение и да се аргументира, като при това аргументацията му е интересно обвита в повествованието.

Освен това книгата няма ясно очертана кулминация, развръзка и епилог, което я прави малко разочароваща накрая. Но все пак, ако се интересувате от този период и тези събития това не би трябвало да ви спре да я прочетете. Освен това разбрах, че г-н Панов готви и продължение, в което се разказва развитието на България през 90-те.

Препоръчвам ви да прочетете и тези интервюта с автора на книгата - от вестник Класа и от Money.bg.

Най-важното тази сутрин: Тадич печели в Сърбия; Новото време ЗА мажоритарно гласуване и още...

Борис Тадич печели изборите за президент на Република Сърбия с преднина от около 100 000 гласа или близо 2 % пред опонента си от Сръбската радикална партия - Томислав Николич. Добрата новина - 67,6 % от сърбите са дали гласа си, а Николич признава поражението си още преди Тадич да се обяви за победител. Лошата - управляващата коалиция в Сърбия се разклаща все повече, а противоречията между партньорите се изострят.

Сутринта Емил Кушлуков от Новото време и Илия Божинов от Лявото крило в БСП спориха при Коритаров в НоваТВ за предложените от Първанов промени в избирателната система и в частност за въвеждането на мажоритарен вот. Г-н Кушлуков се обяви против него по принцип, но Всеки ден пък пише, че Новото време и БСП се обединили около мажоритарния вот.

Родители от Националното обединение на родителите Антидрога (НОРА) пък протестират срещу присъдата на Димитър Желязков (ПОК Митьо Очите). Не била достатъчна. Не става ясно дали предпочитат Желязков да остане на свобода или да се влачи по съдилищата още няколко години без ясна гаранция за краен успех на делото.

Широко рекламираната електронна система за кандидастване в софийските детски градини тръгна с голяма засечка. Сайтът на няколко пъти отказа работа. От фирмата, разработила сайта, прехвърлиха вината върху хакерски атаки.


Снимки и изображения: Reuters, Дневник и Уикипедия