От доста време Царицата стоеше на нощното ми шкафче, заедно с още един куп книги, чакащи да бъдят прочетени. Една вечер, ей така за разнообразие, реших да прочета първите няколко страници да видя за какво става дума. Страниците станаха 60, а часът 2:30-3:00 докато най-накрая реших да я оставя.Книгата е завладяваща и интересна макар и на моменти човек да се губи в прекалено многото герои, които не се различават достатъчно помежду си, за да бъдат запомнени като отделни действащи лица.
Ако ви се чете шпионски роман и същевременно ви е омръзнало от бълнуванията в стил Джеймс Бонд, то Царицата е вашата книга. Още повече, че романът разказва за последният интересен период от историята на България, за който знаем прекалено малко - 80-те години и подмяната на социалистическия строй.
Особено доволен бях от безпристрастността, с която авторът разказва събитията. В книгата не срещаме нито Джеймс Бондовци, борещи се за героичното оцеляване на свободния свят, нито Авакум Заховци, които с героична жертва да спасяват постиженията на социалистическата революция. Авторът разкрива и доброто, и лошото както и в България, така и навън - независимо дали е на Люблянка в Кремъла или в Ленгли, в централата на ЦРУ.
Същевременно малко бях разочарован как всички големи глупости, сътворени от българските тайни служби, като убийството на писателя Георги Марков в Лондон или насилствената промяна на имената на българските турци бяха приписани на някой друг, на голямата конспирация - а именно на ЦРУ. Трябва да признаем на Свелозар Панов обаче правото да даде това мнение и да се аргументира, като при това аргументацията му е интересно обвита в повествованието.
Освен това книгата няма ясно очертана кулминация, развръзка и епилог, което я прави малко разочароваща накрая. Но все пак, ако се интересувате от този период и тези събития това не би трябвало да ви спре да я прочетете. Освен това разбрах, че г-н Панов готви и продължение, в което се разказва развитието на България през 90-те.
Препоръчвам ви да прочетете и тези интервюта с автора на книгата - от вестник Класа и от Money.bg.
Трябваше да почнеш с Георги Марков и преименуването – всичко се изясни за миг по край тази книга
ОтговорИзтриванеСтойчо, ти нали не си тип "АГ" - като чуеш едно нещо и отричаш всичко.
ОтговорИзтриванеНаписал съм каквото съм мислел - книгата има добри и лоши страни и всеки човек има право на мнение - ако не мислиш така.... е, те не случайно "демократичните" сили в България се разпаднаха.
Благодаря за коментара. Мисля, че е разумен. Многото герои ми трябваха по две главни причини - да се размият възможностите за бързо разкриване на шпионите и - не исках да има само главни персонажи, а и съпътстващ фон. Още в онези години не вярвах във весдесъщността на ДС и огромните успехи, които уж била имала. Събитията от 89-90 доказаха, че "онези" са били по-силни, иначе ние щяхме да ги победим. Липсата на сериозни факти, които да доказват, че нещо са сторили нашите, също ме кара да се колебая в едни или други твърдения. Завесата се повдига във втората ми книга. Надявам се скоро да е готова. Бих искал през май вече да е на пазара. Иначе "Царицата" е като живота. Има едни или други кулминации, завършаци и продължения, просто животът и събитията около героите ми продължават. Докога? Докато привличат мислещи читатели, като Вас, които дори са си направили труда да го кажат. Още веднъж благодаря и успехи!
ОтговорИзтриванеИ аз благодаря за коментара. Пак казвам, че като цяло книгата ми хареса. Нещата, които съм отбелязал според мен повече са бележки, по които може да се работи, за да бъдат следващите книги от поредицата още по-добри.
ОтговорИзтриване