Битката при Сома

Фалшивият „дебат” за младежкото обединение в БСП опасно прилича на едно от най-трагичните сражения в човешката история

в-к ДУМА, 20 ноември 2008г.

Този материал беше публикуван във в-к ДУМА миналият четвъртък, 20 ноември, преди да се проведе 47 Конгрес на БСП, който взе решение за създаването на т.нар. "младежко обединение"

На 1 юли 1916г. сили на британската армия започват масивна офанзива при р. Сома в Северна Франция. През първия ден британците претърпяват поражения от 58 000 души, от които 20 000 убити. До края на битката през ноември 1916г. по бойните полета на Сома жертвите ще достигнат общо около 1 000 000 души от двете страни, от които 600 000 от страна на Съюзниците – Обединеното кралство и Франция. Безпримерната храброст на британските войни и чудовищната безотговорност на командирите им ще накарат Върховния командир на немските сили ген. Макс фон Галвиц да възкликне “Никъде не съм виждал такива лъвове да бъдат водени от такива агнета!”

Не спирам да си мисля за това ключово историческо събитие, откакто преди няколко месеца започна „офанзивата” в дебата относно съдбата на бъдещото младежко обединение на БСП в новия устав на партията. Само че, нарочените за „лъвове” в случая, основни защитници на младежкото обединение, ми се сториха доста прегладнели и умърлушени. Те не говореха за силата на идеите, на младежките принципност и идеализъм, които могат да направят една организация силна и разпознаваема, а за възможността партията да “контролира процесите” в младежката си организация.

Идеите им пък са напълно в унисон с желанията на “агнетата”, застанали леко встрани от кървавия погром, които виждат в младежката дейност единствената им оставаща надежда да се утвърдят като партийни лидери. Не случайно измежду купчината “анализи”, “позиции” и “разсъждения” виждаме как изпъква другият основен и най-важен аргумент за съществуването на младежка организация – кадровото развитие и израстване.

Още веднъж се повтаря формулата, че за младите не трябва да са важни левите ценности като свобода, справедливост, толерантност, търпимост към различните идеи и разбира се смелостта тези различия да бъдат защитавани. За тях най-важна трябва да бъде позицията, заемана в йерархията на мравуняка, дори това да означава приклякане или дори прегъване пред по-силните на деня.

Както при Сома губещи са били онзи 1 милион души, независимо дали от страната на Антантата или на Централните сили, така и в тази битка губещи ще сме всички ние, които сме на страната на Левицата, независимо дали се зовем комунисти, социалисти или социалдемократи.

За да не бъда упрекван в голословност ще дам моето виждане, като участник, единица, в младежкия сектор на БСП

как трябва да бъде решен въпросът с младежката организация на партията.

БСП има младежка организация – тя се казва Българска социалистическа младеж. Създадена с решение на Конгреса на партията като единствена и външна организация, с цел да осигури мост на БСП към младите хора и обществото като цяло. От 1994г. досега БСМ успешно изпълнява тази си задача. Организацията винаги е била адекватна на времето и обществото, в които съществува. БСМ беше ориентирана и подкрепяше безусловно членството на България в НАТО и ЕС още, когато тези неща се считаха за еретични на „Позитано” 20. Но не и в съзнанието на мнозинството от българите. Днес тези неща са факт и партията ни (с основание) се гордее с факта, че България се присъедини към ЕС, ръководена от правителство с основно участие на Левицата.

БСМ помогна на собствената си партия да излезе от международната изолация и да се интегрира в структурите на международното социалистическо и социалдемократическо движение – Социалистическият интернационал (СИ) и Партията на европейските социалисти (ПЕС). Младежката организация бързо стана пълноправен член и на двете съответни младежки структури и активно се включи в тяхната работа и по този начин изгради и затвърди доверието в българските социалисти като цяло. Някои от критиците на БСМ обичат да повтарят една мантра за „екскурзиите до Брюксел” като развалени грамофони, но оценката на световните и европейските социалисти е много ясна – Вихра Димитрова беше вицепрезидент на Младежкия Социнтерн (МСИ), а Христо Христев и до момента е вицепрезидент на ЕКОСИ (младежката организация на ПЕС), избран с трети резултат на пряко гласуване в съревнование с представителите на организациите на страни като Франция, Италия, Гърция и всички др.

Въпреки всички пречки и подводни камъни, които й бяха залагани през годините, БСМ продължава да бъде жизнена, работеща и – най-важното – атрактивна организация. В нея продължават да идват млади хора, някои от които се чувстват отчуждени и разочаровани от политиката на БСП – и основната им мотивация да го направят е, че виждат в БСМ нещо различно и нещо, което има силата и амбицията да направи бъдещето на Левицата по-добро. Разбира се, не бива да придобиваме навика на партийните лидери на едно отминало време, да си заравяме главата в пясъка като щрауси и да твърдим, че всичко е светло и розово.

Аз като член на БСМ и дори част от националното й ръководство съм наясно, че организацията има не малко проблеми. Но вместо да бъде оставена на спокойствие и насърчавана да ги разрешава, тези проблеми постоянно биват раздухвани, преекспонирани, създават се нови или се манипулират стари. Не разбирам как партията има интерес от такива събития? По-скоро интересът в случая се ограничава до частни амбиции и мотиви, които разбира се не могат да бъдат в унисон с тези на цялото (БСП).

Мисля, че настоящите аргументи ще са достатъчни за непредубедения читател да осъзнае, че

Няма обективни аргументи за създаване на нова младежка организация

В условията на почти нулево финансиране от Висшия съвет на БСП, с изключение на няколко целеви субсидии за конкретни прояви, БСМ води сериозен вътрешноорганизационен живот. За просто сравнение – отделът за подготовка на кадри на ВС разполага годишно със средства от порядъка на 150 000лв. за „младежки дейности”.

Смятам, че в сегашната напрегната обстановка, да започнем ново разбъркване и преподреждане на младежкия сектор, вместо да се опрем на провереното и работещото ще е най-малкото неблагоразумно.