Скромен икономически размисъл

New York Times са публикували много изчерпателен анализ на икономическата политика на Барак Обама, който включва и доста по-всеобхватни разсъждения за настоящето положение на американската икономика, както и на политиката провеждана в сферата на финансите от администрациите от Рейгън до наши дни. Статията е дълга и на английски, но си заслужава да бъде прочетена. Аз искам да обърна внимание само върху един аргумент:

When Bill Clinton raised taxes on upper-income families in 1993, his supply-side critics insisted that he would ruin the economy. As we now know, Clinton presided over the longest economic expansion on record, the fastest income growth most workers had experienced in a generation and the disappearance of the federal-budget deficit. His successor, Bush, then did exactly what the supply-siders wanted, cutting upper-income tax rates, and the results were much worse. Economic growth wasn’t quite as strong or nearly as widespread, and the deficit returned. At the very least, Clinton’s increases did no discernible economic damage.

Когато Бил Клинтън повиши данъците на семействата с високи доходи през 1993, критиците му настояваха, че това ще разруши икономиката. Както знаем сега Клинтън беше президент по време на най-дългата икономическа експанзия, отбелязвана някога, най-високият ръст на доходите, който повечето работници са изпитвали от една генерация насам и изчезването на федералния бюджетен дефицит. Наследникът му, Буш, след това постъпи точно така, както supply-siders искаха (става въпрос за поддръжниците на теорията на "икономиката на предлагането", която подчертава важността за икономическия растеж на данъчните облекчения и поощряването на бизнеса), орязвайки данъците за домакинствата с високи доходи и резултатите бяха много по-лоши. Икономическият растеж не беше толкова висок или всеобхващащ, а дефицитът се завърна. Най-малкото Клинтъновите увеличения на данъците не нанесоха каквато и да е забележима икономическа вреда.

Споделям това, защото прекалено много хора се опитват да ни убедят, че безпринципното намаляване на данъци, въвеждането на плосък данък и пр. мерки, които се налагат в България през последните години, облагодетелстват цялото общество, докато всъщност истината е, че те не облагодетелстват никой друг освен едно малко, ограничено, оядено малцинство, което и без данъчни облекчения е достатъчно облагодетелствано.

Така че според мен е време в България да се проведе по-сериозен дебат за финансовата политика, не само от гледната точка на редистрибуция/справедливост срещу растеж, която както виждаме изобщо не е валидна, а и от тази на устойчиво развитие и гарантирана на финансовата стабилност на страната в условията на променящия се свят. Дебат без догматизма на икономическата религия, наречена неолиберализъм.