По стечения на обстоятелствата аз съм вече един обикновен редови член на БСП. Може би съм необикновен член на социалистическата партия предвид това, че възгледите ми се различават много от тези на средностатистическия член на ръководството на БСП. Неслучайно удебелявам горното.Ръководството на БСП не е представително за всеки един член на партията. Такива като мен аз познавам много - хора с демократично мислене и европейски аспирации. Хора, които искат БСП да прилича на Лейбъристката партия, или на ГСДП, или на Parti Socialiste, а не такива, за които "Наша Россия" е еталон за партийно строителство.
Вярвам, че за много от нас беше допустимо да простим много и да направим много компромиси в името на това България да стане член на Европейския съюз и да извърши най-големия доброволен и позитивен обрат в геополитическата си ориентация от времето на Княз Борис-Михаил І до наши дни.
Всичко това се случи и от близо две години България е пълноправен член на най-развитата икономическа и политическа общност в света. Това събитие обаче подейства доста демотивиращо на партийните и държавните лидери, които решиха, че веднъж свършили работата, могат да отпуснат колана и да си качат краката на масата. Разбира се тая тактика много бързо беше развенчана от европейските институции, които незабавно ни показаха, че тоя номер няма да мине и че никой в България не бива да си прави илюзии, че тежкото е минало и оттук нататък можем да продължим да действаме по добре отъпканите (малко кални) навици.
Реакцията на българските политици и разбира се най-вече на българските управляващи е много притеснителна обаче. Те решиха, че е най-лесно и най-правилно от тяхна гледна точка да обвинят Европейската Комисия (ЕК) и всеки друг позволил си да ги критикува в двойни стандарти. Това ми напомня малко на обвиненията в предателство към всеки, дръзнал да изрази собственото си (различно от това на партийното ръководство) мнение в рамките на БСП. Е да, ама тоя прийом не върви в една демократична държава и в една демократична над-национална структура като Европейския съюз.
Едва ли има и 50'000 отчаяни и заблудени българи, които да смятат, че правителството ни е много добро и полага всички усилия за прогреса на България, а ЕК прилага двойни стандарти. С подобни изказвания обаче и с мъжкарско перчене пред Майкъл Лий (несъмнено политик и държавен служител с огромен опит, който може да сложи нашите печенеги в малкия си джоб - както го и стори впрочем) българските управляващи извършват един друг, неимоверно по-голям грях, който ще носи негативи на България дълги години след 2008 и дълго след като спрените пари и другите проблеми бъдат забравени.
А това е, че сегашното правителство ефективно проваля европейското членство на България и слага на страната ни етикет, който дълго ще вреди на репутацията ни, на привлекателността ни за инвестиции, на международното ни влияние и на марката "България" като цяло.
Освен това, проблемите, на които ставаме център, засилват евро-скептицизма, дават доводи на противниците на разширяването и въобще ефективно забавят процеса на евроинтеграция. И вместо България успешно да се впише в този процес и да се превърне от обект в субект - тоест от такъв, на който му казват какво да прави; в такъв, който вдъхновява другите да следват примера му; ние усилено действаме да го подкопаем и провалим. За години напред и не само за нашата държава.
И като млад европейски социалист това вече е нещо, с което аз не мога да направя компромис.
Висшите кръгове и на БСП, и на НДСВ, и на ДПС чудесно осъзнават нещата, за които говоря. Те не са глупави хора. Но удобно са заели позицията, на която е озаглавена тази публикация - "След нас и потоп". Едно много просто изречение с голям смисъл. Няма значение какво се случва след нас, важното е още малко да сме добре.
Това е лайтмотивът на 47 Конгрес, това е лайтмотивът и на правителството в края на 2008г.
Илюстрация: Сайтът на ФАБ
