Някои разсъждения за промяната

Снощи бях на среща в Софийския университет с хора, които изявяват желание да станат членове на БСМ. Отдавна не бях попадал на толкова отговорни, интелигентни и приятни млади хора. Ясно ми е, че СУ е доста подбрана аудитория и все пак бях много приятно изненадан... Получи се много интересен и забавен разговор - главно на политически теми разбира се.

Поговорихме си и за задължителното гласуване. Темата изникна някак естествено - аз използвах възможността да рекламирам малко идеите си за задължително гласуване с празен глас, за което писах наскоро. Коментарите бяха разнопосочни - нормално.

Срещата ми снощи обаче ме накара да се замисля. Без хора като тези, с които се запознах вчера, Лявото в България е обречено. Без нови лица, без ново мислене, нови идеи то, рано или късно, ще се изчерпа. Ще последва това, което се случи със СДС. Не си мислете, че искам да злорадствам - не, напротив.

Наскоро ме попитаха на какво се крепи БСП - как все още не се е разпаднала. Казах, че е на традиция. Да, до момента наистина е на това - един век и повече е много време. Но през всички тези години социалистическото движение е имало още един голям извор, от който е черпело сила - способността му да се променя и да отговаря на ценностите на хората. Затова го има и до днес.

А днес сме заплашени точно от това. От изчезването на този дух, на това желание за промяна. БСП днес в много отношения не е прогресивна партия, а консервативна - това е унищожително за левицата.

Самият факт, че тези хора ги има - с младежкия дух и оптимизъм, е показателен, че нещата не могат още дълго да продължат така. Още повече, че моите наблюдения ми подсказват, че дори най-закостенелите "глави" разбират, че нещата не отиват на добре и че без реформиране сме тръгнали за едно място където се ходи с духов оркестър. Само че тези хора не могат да извършат необходимите промени. Просто не им стига потенциал. Съжалявам, ако звучи обидно, но е така. Могат обаче да го направят хора като тези, с които се запознах снощи.

Силата на БСМ винаги е била точно в тази способност да генерира идеите за промяна. И да обединява такива хора, които да предлагат такива идеи. Макар и много да сме патили от това, макар и не винаги да ни се е чувал гласът. Още от създаването си през '94 БСМ винаги твърдо е била ЗА членството ни в ЕС и НАТО. Заради тези си позиции съвсем скоро след основаването си организацията е призната в международен мащаб - БСП стана член на Социнтерна 7 години след собствената си младежка организация. Показателно е. Както казах, заради тези си позиции, организацията е яла доста шамари. Но може ли днес някой в БСП да се обяви против членството на България в ЕС?

Пак доста се отдалечих от темата си. Исках да говоря за новите бсм-ци от СУ. От снощи съм малко повече оптимист, защото знам че БСМ, лявото и България никога няма да останат без свестни хора. Каквото и да се опитват да правят другите.

Движим ли се в правилна посока?

Смятах тази вечер да си почина от компютри и писане, но има интересни неща, които не мога да отмина с лека ръка. В крайна сметка май ще ми станат 3 публикациите за вечерта - няма значение, надявам се да са ви интересни.

Второто "нещо", което пиша, започвам с позитивни чувства. Различни информационни източници съобщават, че за убийството на Ангел Димитров - Чората, известен (недоказан) бандит, пребит до смърт от полицаи в Благоевград, отговорните лица са получили общо 91 години затвор - тоест доста тежки присъди. Няма да резюмирам случката от преди около 2 години - всеки знае как се използва Гугъл, можете да намерите много информация.

Защо съм позитивен? Нека си сложим честно ръката на сърцето и да си признаем, че дори най-фанатизираните противници на мин. Петков, управлението на БСП и тройната коалиция тотално бяха забравили за този случай. Никъде в общественото пространство не се пишеше и не се говореше за това. И въпреки всичко случаят не потъна тихо вдън гори тилилейски, ами завърши и то с осъдителна присъда.

Не съм бил на мястото в онази нощ. Даже бях доста далече оттам, на другия край на континента ни. Оттогава досега винаги съм подкрепял теорията, че убийците трябва да си получат заслуженото...ако го заслужават. Оставих на българския съд да реши кой е прав - както би трябвало да бъде и ето че има решение. Може би занапред ще трябва повече да се доверявам(е)...

За мен това е добрата новина от деня...

За или против смъртното наказание?

(графика)

Олеле... Мислех, не... надявах се, че този дебат сме го забравили, че не е актуален. А то какво...?

Отварям си аз тази вечер един хубав бг торент тракер, ей така, да не ми изтече сесията и веднага мервам интересна анкета. Гласувам и с нетърпение искам да видя резултатите. А то какво излезе...

50 000 гласа са огромна статистическа извадка. И тук отгоре на всичкото говорим за доста подбрана аудитория - интернет потребители. 50% от потребителите на този мега популярен бг сайт подкрепят напълно или поне донякъде смъртното наказание...

Прочетох малко и от коментарите на анкетата...нямам думи. За какво изобщо си говорим за ляво, дясно, евроинтеграция, купуване на гласове, плосък данък и всички тия отвеяни работи, след като още сме в първи клас и смятаме, че смъртното наказание е въздаване на справедливост или още по-малко ефективна мярка за борба с престъпността?

И после са ни виновни "политиците". Може би трябва да направим още една анкета:

Какво е това политик?
а) Това са лошите извънземни от планетата Политикия, които дойдоха на Земята, превзеха България и само заради тях (и никой друг) сега всичко е мн зле, мн лошо и пр.
б) Това са хора, които ние избираме, за да ни представляват и които имаме право да държим отговорни за това как си вършат работата и да сменяме, когато сметнем, че не се справят с нея.

Страхувам се какъв ще е резултатът...

Специално се разходих до другия край на стаята да си взема Алеко, за да го цитирам точно:

Европейци сме ний, ама все не сме дотам!... Прощавай! Не е за чудо пак да се срещнем.

И после кой може да твърди, че няма пророци...

Подкрепете гладната стачка в Columbia University!

Кой каза, че в САЩ няма ляво-мислещи хора? Особено сред младите политическата дейност и то радикалната такава е особено популярна. И не случайно ги наричат "lefties", защото обикновено исканията, които поставят са абсолютно леви по характер. Ето какво получих днес като съобщение във Facebook от една от групите, на които съм член:

Support the Columbia U. hunger strike!!

Sign the online petition:
http://www.petitiononline.com/kwzchen/petition.html

Join the Facebook group:
http://columbia.facebook.com/group.php?gid=6117544021

Check out our blog:
http://cu-strike.blogspot.com/

Over the past weeks, large groups of students have come together in outrage over the university's conduct on a number of fronts.

We demand a Core Curriculum that is inclusive not only of the canon of Western European thought, but that seeks to build a deep understanding of the multicultural society that we live in and the power relations that constitute it.

We demand a sustainable expansion that does not displace 5,000 people and bulldoze a neighborhood in Harlem, one of the most important communities in the United States.

We demand an administration that is responsive to institutional racism, supports its students, and proactively works to create a climate in which nooses and swastikas are not the order of the day.

We demand support and autonomy for the Ethnic Studies program, which is crucial to a critical intellectual experience in a progressive university.

Until now, our demands have been ignored. Now we strike. Students are launching a HUNGER STRIKE to transform our university. We need YOU to make this a success.

Браво на младите американци, можем само да ги поздравим. Анти-расизъм, равни възможности, устойчиво развитие - социализмът на ХХІ век!

Мисля да навестя всички тези сайтове.

Задължително гласуване 2.0

Или как можем да направим правото и задължение
без да раним смъртно демокрацията

Темата за задължителното гласуване може да не е нова и дори да се счита за изчерпана и недемократична, но аз ви насърчавам да четете надолу, защото смятам, че това което имам да предложа като идея за него може да промени качествено характера му.

От много време се каня да напиша този материал. Отдавна бях наясно с разсъжденията си по въпроса. Публикувам го сега, защото исках да намеря най-добрия начин да го поднеса, така че да бъде разбираем, без да звучи несериозно.

Едва ли има нужда да коментираме настоящето състояние на политическата ни система. Колкото и да се правят на ударени дебелооките ни политици 40-и-няколко % избирателна активност е катастрофално за политическата система, на която и да е страна. В София - град с около 2 милиона жители, има 1 млн. регистрирани избиратели и според последните местни избори около 300 000 гласуващи или 30% - едно ограничено малцинство избира управлението на града.

Каквото и да говорят симпатизантите на отделните политически партии истината е, че 70% от хората нямат доверие в никоя партия. Приказките „няма избор” и „всичките са маскари” вече са знаменателни за политиката в България. Но дали това отразява истинското положение на нещата?

Досега темата „задължително гласуване” беше запазена територия на дясното, което в неспособността си да оцелее на политическата сцена и да накара хората да му дадат доверие намираше в този принцип някаква утеха за забравеното си „славно” минало. Факт е обаче, че хората спряха да гласуват в "дясно" заради тоталното изчерпване откъм идеи и лица и заради пълното затъване в партизанщина. Даже имаше един политик, който стигна дотам в падението си, че да се разсърди (!) на собствената си нация... Резултатите днес са налице – „цели” 18% електорална подкрепа в бившия вече син бастион София - може би за някой са дори успех.

Но да не се отклоняваме от темата. Неведнъж съм казвал, че в политиката няма леви и десни решения, а има работещи и неработещи. Затова още отсега мога да кажа, че аз съм „ЗА” въвеждането на задължително гласуване - смятам, че българската демокрация трябва да се направи така, че да е работеща - в Конституцията ни е заложен един доста добър модел, който за съжаление има своите недостатъци, които се проявяват особено много в последните години.

На всички избори мнозина социолози, политолози и други „-ози” се състезават в упражнения по словесна акробатика в намиране на обяснения защо хората не гласуват. „Ходенето за гъби” е само един пример за колорита на речника, натрупан след последните няколко избори. Истината е, че негласуващите правят услуга на политическата класа като цяло – те просто никъде не се броят и никъде не участва при разпределението на мандати, министерства и други интересни позиции. Трудно бихме могли да определим колко от тези близо 60%, които не се разходиха до урните дори на първия тур на местните избори го направиха от това, че са отвратени и нямат алтернатива и колко просто ги домързя или никога не ги е интересувала политиката. Няма да е лошо да напомним на тези вторите, че демокрацията, макар и възвишено звучаща, все пак предполага някакво ниво на ангажираност и отговорност към управлението на собствената ти държава. Измъкването с „всичките са маскари, за какво да им гласувам?” е прекалено лесно и безотговорно и, честно казано, спомага за доомаскаряването.

Всички фанатизирани защитници на политиката и гласуването трябва обаче да признаем, че голяма част от хората наистина не разпознават нито един субект, за който могат с чиста съвест да дадат гласа си. Отделен въпрос е, че по-скоро разпознават в много от тях потенциални субекти на разследвания от прокуратурата, но това е друг (деликатен) въпрос. Нашият проблем е да открием формулата, по която да накараме хората да излязат от къщите си и да изразят мнението си. Ето това е.

Като първокурсник по политология в братската (империалистическа) Англия не бях никак учуден, че в университета се провеждаха съвсем реални, честни и сериозни избори за управителните органи на студентския съвет. Интересното беше, когато за първи път отидох да гласувам и на малкото парче хартия под имената на кандидатите открих позиция „Никой от изброените”. След изборите разпитах и прочетох малко и разбрах, че ако мнозинството от гласувалите бяха отбелязали тази позиция щяха да се проведат нови избори. Това е начинът да изразиш, че нито една от предложените кандидатури не ти допада и че искаш различен избор. За трите ми години това не се случи нито веднъж, но възможността е там.

Представете си сега какво означава за политическата класа в България 60% потенциални гласоподаватели за „Никой от изброените”. Огромна опасност, ето какво. Опасност за големите и тромави партии, които се надяват на „твърд електорат” при ниска избирателна активност, но също така и за новите популистки партийки, чиято тенденция стана особено популярна от 2001г. насам. Опасност също така за всички етнически и други партии, както и за „бизнесмени”, които се научиха освен да се обличат добре и да купуват също толкова добре гласове за партиите си тип ЕООД.

Този тип гласуване съществува и в момента, но колко от нас знаят, че пускането на празен плик или непопълнена бюлетина не се брои като невалидно даден глас, а като изразяване на някаква сериозна политическа позиция?

В настоящия момент българската политическа система е докарана до състояние на истерия, в което отвращението поражда отказ от гласуване, а той на свой ред още отвращение заради корупцията и покупко-продажбата на гласове (които имат значение, тъй като никой не гласува и могат да се купят достатъчно, за да се промени даден вот). Както казах и в началото на разсъжденията си в политиката няма леви и десни решения – има работещи и неработещи. Изправени пред един толкова сериозен по мащабите си проблем, макар и шеговито предаден от мен, ние заедно – като общество – сме длъжни да намерим решение за него. Иначе рискуваме много по-сериозни последици.

Материалът е публикуван на ежеседмичната страница на БСМ във в-к "Дума", озаглвена "Лъвчета" на 8 ноември 2007г.

Нощна София

Благодарение на поредицата на "Дневник" - "Икономическото досие на комунизма", темата за "комунистическото" (икономическо) наследство става отново доста популярна (и това е само началото - убеден съм!) Ето например един от първите коментари по въпроса - на Комитата. Само че докато ние в "блогосферата" си циклим над едни и същи въпроси и през седмицата, и петък вечер, и събота-и-неделя, повечето нормални хора в края на седмицата разпускат. А аз снощи по стечение на обстоятелствата попаднах в едно уникално заведение, което не съм и предполагал, че съществува в София. Вижте за какво става въпрос (снимка):

Огромен бюст на Ленин, знаме на СССР, трио певци, изпълняващи целия репертоар на бившия Съюз. И пълна зала. И то не с червени бабички, ами с млади хора. Това последното много ме изненада.

Не знам защо, но винаги съм отъждествявал младите хора с тези, които са денем и нощем в интернет да громят "комунизма" и всичко, което дори малко им прилича на него... :) Явно обаче има и други хора. Не е речено, че те задължително трябва да са някакви отчаяни "нео-комунисти", ами просто хора, на които това им е интересно и се забавляват по този начин и тези символи не им действат както на останалите няколко фанатизирани, забити до гушата в партизанщина, "анти-комунисти" или "демократи", които дори май не знаят за какво се борят...

Аз в това заведение сигурно няма да се върна - не ми е по вкуса - но се радвам, че в България са останали и нормални хора. А не само червени или сини бабички.

Няма да разкрия къде и как се казва ресторантът, за да не правя реклама никому. Ако някой иска да знае пишете ми коментар към тази статия с е-пощата си и ще ви отговоря.

Извинявам се за качеството на снимките, но разполагах само с телефона си.

Големият (изборен) алъш-вериш

Още от неделя се каня да пиша за местните избори. Общо взето всичките ми мисли се въртят около това, че: ние (гражданите, избирателите) изгубихме; купуването на гласове вече има смисъл, и т.н.

Много се изписа за тази нова политическа мода, наречена пазаруване на гласове. Някои (политици) видяха голям прогрес в това, че обществото проявявало нетърпимост към това явление - какъв прогрес е това на мен поне не ми става ясно... В живота обикновено се гледат резултатите, а не добрите намерения...

Може би пък някои проповедници на неолиберализма и свободния пазар, които се надпреварват да предлагат теориите си в интернет пространството, няма да открият нищо притеснително в този феномен - щом има търсене, има и предлагане - да живее "свободният пазар"!

Сложих термина алъж-вериш в заглавието на тази статия, за да ви припомня как започна всичко - отначало ДПС, турците, поробителите ни бяха виновни за всичко. През 2007г. обаче всички пазаруват. Както турското словосъчетание алъш-вериш навлезе в езика ни, така и практиката на купуване на гласове и манипулиране на гласуване с автобуси и пр. излезе от турската политическа практика и си беше съвсем качествено усвоена от българските политически субекти...и то от всички - без разлика от цвят и идеология, от заявки и претенции, Всичките са маскари, казваше ни любимият ни национален герой, когото се опитваме да мразим, пък всъщност трябва да обичаме...

Ще спра дотук, защото не искам да ставам многословен. Няма и нужда - преди няколко дни исках да напиша много точно по тези проблеми, но междувременно намерих два отлични материала, които разглеждат проблема много качествено:

Единият е на Делян Делчев - Размисли и страсти за изборите и гласовете
Другият е на Здравко Бешенджиев, мой приятел и "другар" от БСМ и е публикуван на страницата на организацията - Колко струва един глас? Зависи от магазина, в който го търсиш

Така аз съм много блажен, защото ще ми остане време да си помисля и да напиша по една друга тема, по която имам по-особено и конкретно мнение - а именно задължителното гласуване.

До нови срещи!