31 август, 2010

Почти колкото Тройната коалиция

Христо Комарницки, в-к "СЕГА"


Ако трябва да определим една обща и характерна черта на българската политика след 1989г. категорично и без алтернатива ще трябва да се спрем на наглостта (или още по-хубаво звучащата „дебелооочие”) като такава. Като тръгнем от някои ключови исторически реплики като тази за „вината с мезетата”, „сгрешеният чип” и др. подобни че до днес, всички нововремски български държавници някак вся идваха с нов морал и го оставяха на входа на Министерски съвет като мокър и окалян чадър.

Не прави изключение и настоящият кабинет, воден от министър-председателя Бойко Борисов, който се на*ра да се възмущава от наглостта на Тройната коалиция, когато трябваше да го избираме, но постави световен рекорд за най-бързо забравяне на моралните си ангажименти. Не сте съгласни ли? Ами как иначе да обясним продължаващото толериране на един министър (Божидар Димитров имам предвид), който вече се появява в общественото пространство само, когато има да каже някоя върховна простотия. И ако приказките за зърната и детеродните органи не правят особено голямо впечатление на притъпелия вече за простотия български народ, то откровенията за „шибан народ” са прекалено много, дори на фона на „шибаното” ни всекидневие.

Ледената упоритост на министър-председателя, който отказва да вземе каквото и да е отношение по въпроса говори за тежка форма на скъсване с действителността. Оттам нататък всички „изпълнения” в стил „парламентарна шефка гласува за дъщеря си”, милиони за Лувъри, църкви и мощи при дереилиралото и фалирало здравеопазване не бива да смущават никого. Смущаващото е, че 20 години по-късно дебелоочието и върховната наглост продължават да бъдат дефиниращ белег на властта.

Всичко това говори само за едно – никой от хората избрани и отчетни пред нас, не се чувства задължен да ни представлява и да ни се отчита. И явно не се и страхува, че от това може да има някакви последици...