26 август, 2010

Идеологически спорове :)

С Никодил изпаднахме в задочен спор на страницата ми във Фейсбук (между другото, ако не я следите ви предлагам да го направите, защото там съм доста по-активен, отколкото тук). Поводът беше една статия на Пол Кругман в „Ню Йорк Таймс”, в която той критикува идеята намаленията на данъците, вкарани от администрацията на Буш през 2000, които изтичат на края на тази година, да бъдат направени постоянни за всички, включително за 1% най-богати американци.

Но спорът ни с Никодил не е за американските подоходни данъци, а за дълбоко сгрешената (според мен) идея, че облагането на доходите с данък е някакъв вид кражба, отнемане от държавата на нещо, което си е изконно твое. Тази идея произхожда от неолибералната идея, че богатството се създава от индивида и от нищото и си е негово по право. Всъщност дори най-брилянтният индивид, който може сам да измисли и предлага продукт или услуга има нужда от пазар, за да „създаде” богатството си. Този пазар са всъщност хора или общество. Дори Стив Джобс да измисли най-невероятния компютър или таблет, едва ли ще може да натрупа каквото и да е, ако пазарът му са ескимоси, които не могат да четат и да пишат. Друг е въпросът, че човек с пазарния усет на Джобс, най-вероятно би се занимавал с търговия с кожи на Северния полюс. :)

Връзката между индивид и общество е сложна и затова аз не съм склонен да прескачам в нито една крайност относно това кой е по-важен и кой всъщност движи обществото напред. Но при всички случаи в обществата, които наричаме „развити” съществува консенсус относно това, че най-богатите (съответно най-облагодетелствани от средата, в която живеят) индивиди, трябва да носят най-голяма солидарна отговорност към издръжката и развитието на това общество. И точно затова никъде в „развития свят” няма да видите плосък данък.