16 декември, 2010

Корпоративен блогинг

Снимката е от блога на Комитата


Винаги съм избягвал да превръщам блога си в рекламно поле, независимо дали става въпрос за публикации или просто за реклами от Гугъл (каквито нямам съвсем нарочно). Избягвал съм го и заради това, че всячески се стремя да държа "професионалния" и "политическия" си живот разделени - а това е и продължава да бъде преди всичко политически блог.

Не за пръв път получавам покана от ПИБ за тяхно събитие. Отказвал съм и съм присъствал, никога не съм "отразявал" подобно нещо в блога си поради горните причини, а и защото имам морални и политически съображения срещу собствениците на банката (и по-точно един по-известен).

Но след като в туитър и блогосферата последните два дни се разрази истински фурор срещу блогърите, осмелили се да кажат по някоя добра дума за продукт на банката, реших да не бягам повече от отговорност и да кажа какво мисля и аз.

Всъщност, ако се интересувате от продукта, най-добре да прочетете материалите, които написаха Йовко и Комитата - те дават достатъчно информация и позитивна и "негативна", така че нямам какво повече да добавя за картите на ПИБ. На мен ми се струват готини и ми харесват, но едва ли ще направя целия труд да открия нова сметка в банката само заради тази карта при ниското (за момента) проникване на технологията.

Има два "принципни" въпроса, които искам да засегна.

Първият, че блогърите са се "продали" евтино за една почерпка. Познавам Константин Павлов и Йовко Ламбрев (извинявам се на колегите, които са писали и не споменавам - просто не съм имал възможността да проследя всичко по въпроса...) достатъчно отдавна, за да знам, че не биха написали нещо, което не мислят, заради 2 питиета и малко криошоколад (който честно казано не ми хареса... съжалявам, Мария!).

Всички, които пишат поне имат достатъчно доблест да си кажат, че са били почерпени. Това е етика, която не съществува в журналистическите среди. Дори в любимите на всички хипстъри издания на... (да не споменавам имена).

Вторият е, че ПИБ освен собственици, има и служители. Съвсем обикновени хора, които продават труда си, за да осигуряват прехраната на семействата си. И когато тези служители работят добре и умно, не виждам защо усилията им не бива да бъдат възнаграждавани. Широкото отваряне на банката към блогърите и интернет потребителите като цяло е дело точно на такива хора, които действат с ум и сърце.

Не искам да се отхвърлям в генерални размисли за смисъла на живота, но в България прекалено много не ужаваме труда на другите...но за това някой друг път, като поумнея.