Снимка: actualno.comМного обичам националните ни празници, но начинът, по който ги отбелязваме е изключително мухлясъл и скучен. В резултат, дори най-значимите ни празници се отбелязват от малък брой хора, без усещането за общност и споделеност, което е присъщо на подобни празници в други държави (например 4 юли в САЩ или 14 юли във Франция).
Хубав пример в това отношение е 1 ноември – празникът на народните будители. Отбелязваме го като ден на някакви стари умрели хора, които са били много умни. Ама с какво точно са били умни и как това се отнася до нас – не се знае.
Не че имам нещо против историческата ни интелигенция – напротив, изпитвам най-дълбоко преклонение и почит към нея, но наистина е много трудно да я съотнесем към съвремието ни. И затова днес искам да се опитам да поема по малко по-различен път, когато ви поздравявам за тазгодишния празник на българските будители. Искам да ви представя един будител от 2009г.
Представям ви Павел Борисов Николов. Един обикновен нормален българин. Един от тези, които не виждаме по телевизиите да правят простотии, от които не се възмущаваме, когато ни засекат на улицата или не ни дадат предимство на пешеходна пътека. И които са невидимото мнозинство в България. Всъщност с интелекта си и силата на духа си Павел Николов не е обикновен, той е специален. Обикновеното е в това, че всеки от нас може да бъде като него.
Ако се чудите какво толкова е направил, можете да разгледате виртуалната му библиотека. Павел Николов прави преводи на разкази, поезия, дори превежда „История на западната философия” на Бертранд Ръсел без да очаква заплащане, признание, без дори потупване по рамото. Само за себе си и за тези, на които може да им потрябва.
И това не е всичко.
Павел Николов преподава български език и литература в основното училище в село Вакарел, Ихтиманско (което аз добре познавам, тъй като едната ми баба и целият й род е от това село). Много хора може би биха сметнали това за задънена и неблагодарна работа. Истината обаче е, че това, което виждам от разказите на Павел в блога му за работата на него и колегите му, ме кара да „завиждам” на тези деца за това, че имат такива учители.
И тук стигаме до смисъла на празника на будителите. Примерът на Павел, и на такива като него, е че когато не ни достигат средства (независимо дали пари или нещо друго), разчитайки на силата на духа си, можем да постигнем много.
Честит празник!
Хубав пример в това отношение е 1 ноември – празникът на народните будители. Отбелязваме го като ден на някакви стари умрели хора, които са били много умни. Ама с какво точно са били умни и как това се отнася до нас – не се знае.
Не че имам нещо против историческата ни интелигенция – напротив, изпитвам най-дълбоко преклонение и почит към нея, но наистина е много трудно да я съотнесем към съвремието ни. И затова днес искам да се опитам да поема по малко по-различен път, когато ви поздравявам за тазгодишния празник на българските будители. Искам да ви представя един будител от 2009г.
Представям ви Павел Борисов Николов. Един обикновен нормален българин. Един от тези, които не виждаме по телевизиите да правят простотии, от които не се възмущаваме, когато ни засекат на улицата или не ни дадат предимство на пешеходна пътека. И които са невидимото мнозинство в България. Всъщност с интелекта си и силата на духа си Павел Николов не е обикновен, той е специален. Обикновеното е в това, че всеки от нас може да бъде като него.
Ако се чудите какво толкова е направил, можете да разгледате виртуалната му библиотека. Павел Николов прави преводи на разкази, поезия, дори превежда „История на западната философия” на Бертранд Ръсел без да очаква заплащане, признание, без дори потупване по рамото. Само за себе си и за тези, на които може да им потрябва.
И това не е всичко.
Павел Николов преподава български език и литература в основното училище в село Вакарел, Ихтиманско (което аз добре познавам, тъй като едната ми баба и целият й род е от това село). Много хора може би биха сметнали това за задънена и неблагодарна работа. Истината обаче е, че това, което виждам от разказите на Павел в блога му за работата на него и колегите му, ме кара да „завиждам” на тези деца за това, че имат такива учители.
И тук стигаме до смисъла на празника на будителите. Примерът на Павел, и на такива като него, е че когато не ни достигат средства (независимо дали пари или нещо друго), разчитайки на силата на духа си, можем да постигнем много.
Честит празник!
Браво, Илия! Отлично си го казал! Поздрави за теб и за Павел Николов разбира се :)
ОтговорИзтриване+1
ОтговорИзтриванеНапълно съгласен! Шестица и от мен на двама ви!
ОтговорИзтриванеСтранното е, че наричаме нашите интелектуалци "будители", т.е. народът спи и му трябва будилник. А французите пък наричат родните си философи Lumières - "просветители" (или в буквален превод - "светлини"), т.е. народът е буден, но е на тъмно и трябва някой да му покаже пътя...
Дали и на нас ще ни трябват "просветители", след като "будителите" ни събудят?
Съжалявам, че не съм имал учител като Павел. Дано децата ми случат на подобен човек.
ОтговорИзтриванеИлия, браво :-) А за Павел си го казал по-добре от всички :-)
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Илия, за добрите думи. Благодаря за добрите думи и на коментиращите. Макар че - честно казано - никак не се виждам до ония, истинските будители. Сериозно го казвам, не от някаква лицемерна скромност. А иначе написаното по-горе ме задължава да вдигна летвата, че напоследък яко съм се отпуснал - ега ти и мързеливия будител!.. :-)
ОтговорИзтриванеЕгати смешната нация щом такива като Павел са й "будители" :-)
ОтговорИзтриванеНе може да се мине без плюещ анонимен, ей тва е. :Р
ОтговорИзтриванеЧудесен пост. :) Прекрасно е, че има такива хора. :)
Анонимен, за тебе не съм Павел, а господин Николов, ако държиш да да не си показваш простотията. А иначе - изобщо нямам чувството да съм будител, просто върша това, което смятам, че трябва да върша. Това е.
ОтговорИзтриване