26 август, 2009

Brave New World от Aldous Huxley

Навярно всички читатели на този блог знаят за слабостта ми към произведенията на Джордж Оруел и особено към неговия magnum opus „1984”. Въобще анти-утопиите са жанр, към който винаги съм проявявал известна слабост. В тази връзка от дълго време се канех да се снабдя и да прочета „Прекрасеният нов свят” на Алдъс Хъксли.

В американското издание, което виждате тук, „Brave New World” е издадена заедно с едно дълго есе, наречено „Brave New World Revisited”, в което Хъксли около 20 години след издаването на оригиналната творба („Смел нов свят” е издадена за първи път през 1932г. – 17 години преди „1984”!) разглежда част от аспектите на анти-утопията си и ги сравнява с развитието, което е достигнала съвременната цивилизация до средата на 50-те години на ХХ век.

След като прочетох и си дадох малко време да осмисля двете произведения останах с впечатлението, че като цяло отношението ни към Хъксли и „Прекрасният нов свят” е доста несправедливо сравнено с това към „1984” и Оруел. Разбира се книгата има своите слабости, литературно и философски навярно „1984” е много по-издържана, но в крайна сметка анти-утопията на Хъксли, неговото мрачно предсказание, е много по-близко до съвременния ни живот, отколкото Оруел е достигнал.

В „Прекрасния нов свят” всички са щастливи и задоволени. Властва завиден сексуален промискуитет, а емоционалното обвързване е табу. Няма семейства, децата се създават по химически път в гигантски лаборатории и още с оплождането на яйцеклетката биват причислявани към една от строго ограничените касти – от алфа (най-развитите и продуктивни членове на обществото) до епсилони (слабоумни полу-човеци, които работят най-елементарната и мръсна работа). Консуматорството и безсмислените, но зрелищни забавления, са издигнати в култ, а дори след всичко това на някой все още да му липсва нещо безвредният наркотик сома, раздаван безплатно от правителството, му осигурява бягство от всяка негативна емоция.

Открихте ли паралелите? Не прилича ли земята от 7 век С.Ф. (След Форд – новото летоброене, според книгата) обезпокояващо много на нашия свят? Не ни ли осигуряват сапунените сериали, „риалити” предаванията, глупавите комедии елементарно щастие, което да ни накара да забравим за истинските проблеми, да потърсим решения и отговорност на тези, които са виновни за тях? Не ни ли карат хилядите безсмислени предмети, скъпи дрехи, бижута, коли, техника и пр. да оставим решаването на сериозните проблеми на някой друг? Не обичаме ли робството си, както твърди Хъксли?

Разбира се има много неща, които можем да посочим с пръст и да кажем „и това лошо предсказание не се е сбъднало” – макар и формално на места (като в България например), светът днес е по-демократичен от когато и да било. Главно благодарение на Интернет, но все пак, достъпът до информация беше разчупен и сега човешката цивилизация е по-информирана от всякога.

Но не е ли благодарение на такива „лъже-пророци” като Хъксли и Оруел, на емоциите, мислите и действията, които техните книги за предизвикали, че днес не живеем в техните светове?

11 коментара:

  1. Гатака беше нещо подобно.

    Антиутопиите са полезно нещо.

    ОтговорИзтриване
  2. Аз много харесвам "451 по Фаренхайт" на Бредбъри. Общо взето прекалено добре е предсказал нещата и той.
    Не чрез открита тирания, а чрез фино промиване на мозъци и възпитание на консуматорство се контролират най-добре големите маси.

    П.С.: "сега човешката цивилизация е по-информирана от всякога" е относително твърдение. Обективно информирана?

    ОтговорИзтриване
  3. Разбира се, че не е благодарение на тях. Просто част от гениалността на гениалните хора е да предвиждат резвитието на човечеството.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодарности за информацията. Дръпнах си книгата от интернет, като се върна утре от село, започвам да я чета.

    ОтговорИзтриване
  5. Иво, къде видя "обективно"? :)

    Истината е, че не мога да споря дали е или не е обективно информирана.

    Радва ме само, че каналите са информиране постоянно се разчупват, разделят, размножават, пъпкуват и прочие. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Малко уточнение: Книгата се казва "Прекрасният нов свят", а не "Смел нов свят". Ако е издадена на български с второто име, значи вероятно има сериозни проблеми с превода. Първото (или поне по-старото) издание на тази книга излезе в "Библиотека Галактика" под името "Прекрасният нов свят".
    Все пак не звучи ли така по-смислено и по-свързано със сюжета?

    ОтговорИзтриване
  7. Аз сам си го преведох, тъй като не съм попадал на изданието от "Библиотека Галактика" (макар, че впоследствие научих за него).

    Разсъжденията са логични, но в случая по-важно е да видим превода на пиесата "Бурята" на Уилям Шекспир. Името на заглавието идва от един от монолозите на Миранда, една от героините в пиесата:

    "How many goodly creatures are there here! How beauteous mankind is! O brave new world! That has such people in't!"

    Предполагам, че е "прекрасен" в българския текст, но на английски има премного думи за "прекрасен", а "brave" означава нещо съвсем точно и друго - смел.

    Защо Шекспир и впоследствие Хъксли са искали световете им да бъдат смели остава мистерия за нас. :)

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  8. Мисля, че във всеки случай трябва да се превежда според контекста.
    Според речника:
    "brave: 1. храбър, смел, безстрашен
    2. книж. възхитителен, прекрасен, славен, доблестен
    3. весел."

    В професионалния превод на "Бурята" може да е избрано и друго значение, но според горния цитат на мен като аматьор ми изглежда напълно подходящо значение: "О, прекрасен нов свят!" :)

    Като се има предвид, че книгата на Хъксли е антиутопия, която показва едно съвсем не прекрасно бъдеще, според мен иронията в заглавието би била съвсем на място.

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Книгата и есето са страхотни, изчетох ги на един дъх, преди няколко години по време на една доста скучна нощна смяна :)

    Все пак в "прекрасният нов свят" има надежда и тя колкото и прозаично да звучи се крие в любовта - любовта ще спаси света братя, нищо че звучи като изтъркан рефрен :)

    ОтговорИзтриване
  10. След 1989 антиутопията на Оруел плавно премина към тази на Хъксли.
    Иво Хр.

    ОтговорИзтриване