Снощи бях на представянето на "Люде, на които не им се отваря парашутът" в Журналистическия факултет на Софийския. Изобщо не съжалявам, че отидох!Ще бъда кратък, тъй като вече доста хора писаха преди и след самото събитие. Знам колко досадни могат да бъдат такива "блогърски" теми за "непосветения" читател.
Алекс Букарски ми се стори много интересен и забавен млад човек. От типа хора, които са супер сериозни без да се взимат насериозно. Които казват много без нищо да казват. Ей такъв човек... :)
Сега остава да прочета книгата..... защото още не съм. Чел съм два от разказите - Комитата ми ги беше пратил преди време да видя за какво става въпрос и бяха много забавни. Обещавам да напиша нещо, когато я изчета - да споделя впечатления така да се каже.
Снощи освен всичко друго видях готини хора, които не бях виждал отдавна и се запознах с нови такива - с които не се познавах лично, а само задочно. Въобще прекарах една много приятна вечер. Благодаря на всички, които я бяха организирали. Няма да ги изброявам поименно от страх да не изпусна някого и да го обидя. Те си знаят кои са. :)
Отвратително впечатление ми направи обаче фактът, че присъстваха много малко представители на медиите. Иначе водещите ни печатни и електронни издания се задъхват от милеене по "най-романтичната част от българската история". Сега имаше такъв повод - издаването на млад македонски автор на български, но явно 18:00ч вече е прекалено късен час за "работа"...
Обещах да бъда кратък. Ще спра дотук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар