13 май, 2008

Камъни и дървье

Иван Бедров е публикувал разбор на резултатите от анкета в блога си. Въпросът е "Нещата ще се оправят с:" Най-популярният отговор е "Няма да се оправят". Вторият и третият най-популярни: "Камъни" (17%) и "Чужда окупация" (16%). А само 14% вярват, че ще се оправят с избори. Аз съм измежду тях.

Излиза че 11 години след "събитията от зимата на 1997г." сме пак на същия хал. Очакваме някой друг да дойде и да ни оправи нещата. Или смятаме, че няма да се оправят.

Нещата наистина няма да се оправят, защото никой не смята, че ще се оправят.

Ние имаме нужда от нашата автентична и истинска гражданска революция - нещо като Май '68, който тези дни французите отбелязват доста грандиозно, по случай 40-та годишнина от събитията. Една "провалена революция", но една кръстопътна точка за ценностите и нормите, които ръководят едно общество.

Нашата революция няма да е преобрат на ценностите ни, защото ние нямаме такива. И то не само, че нямаме ценности, но и нямаме институции, на които да гледаме като на ценности - парламент, президент, съд, църква... дори футболът не е ценност и никой не вярва нито на отборите, нито на футболния ни съюз! Това не е проблем на политиците или на тези, "които измислят законите". Това е проблем на едно цяло общество. Едно общество, което винаги се оплаква и смята, че е "най-зле от всички на света", но никога няма да си помръдне пръста, за да промени "зле"-то и да тръгне по по-добрия път. И винаги ще чака някой друг да дойде и да го оправи. И съответно да носи отговорностите за неуспеха.

И затова - съжалявай, Иване, съжалявайте всички! Дори чужда окупация не би могла да ни помогне. Единственото ни спасение е мислене като това, което Радан Кънев демонстрира в последната си публикация, а именно:
Всичко това не е оптимизъм. Това са факти. Промяната идва, но за да бъде тя оползотворена, е нужно да бъде осмислена политически от активното малцинство граждани от новото поколение.

Но преди това трябва да седнем и добре да си направим равносметка кое е добро и кое лошо в нашето общество. Да си направим сметка какво сме постигнали и къде грешим. Да не позволяваме на една банда негодници да ни настройва едни срещу други, чрез подставени лица, да се дърляме като бездомни кучета за останките от богатата трапеза. И да спрем постоянно да тръгваме от нулата и да отричаме всичко преди нас. Светът не започва и не свършва с нас - колкото и да ни се иска.

Да престанем да вдигаме ръце и да казваме "нищо няма да се оправи". Да престанем да се държим в собствената си държава, така все едно живеем под наем и утре няма да ни има. Промяната започва от нас.

Be the change you want to see in the world!