Консултантски

Идеята е на nname.org, от сайта можете да видите как сами да си направите Цветанов

Румен Петков най-накрая може да спи спокойно. Сънят му беше смутен от неспособността му да разбере как господин Цветанов е успял за 2 години да събере средства и да си закупи 6 апартамента (на цените на спанака в разцвета на имотния балон).

Сега вече знаем. Министър Цветанов обясни, че приходите му са от "консултантска дейност в сферата на националната сигурност", но ни се струваше малко необяснимо какви точно умения и знания притежава господин Цветанов.

Просто сме гледали в неправилната посока през цялото време.

Министър Цветанов не консултира фирми как се брани националната сигурност, той ги консултира как се заобикаля.

Как иначе да си обясним думите на Ваньо Танов в изтеклите телефонни разговори  с министър Дянков, в които шефът на митниците в прав текст казва, че Цветан Цветанов осигурява политическа протекция върху определени фирми, които нарушават закона и осъществяват контрабанда?

И тъй като ми писна вече да обяснявам, че това или онова проявление на любимия вътрешен министър е достойно за подаване на оставка, реших да основа Цецометъра, с който да меря абсолютния брой основания за изгонването на Цветанов (но тъй като министър-председателя едва ли ще се осмели да го направи, то той ще служи повече като стена на срама за г-н Борисов).

Корпоративен блогинг

Снимката е от блога на Комитата

Винаги съм избягвал да превръщам блога си в рекламно поле, независимо дали става въпрос за публикации или просто за реклами от Гугъл (каквито нямам съвсем нарочно). Избягвал съм го и заради това, че всячески се стремя да държа "професионалния" и "политическия" си живот разделени - а това е и продължава да бъде преди всичко политически блог.

Не за пръв път получавам покана от ПИБ за тяхно събитие. Отказвал съм и съм присъствал, никога не съм "отразявал" подобно нещо в блога си поради горните причини, а и защото имам морални и политически съображения срещу собствениците на банката (и по-точно един по-известен).

Но след като в туитър и блогосферата последните два дни се разрази истински фурор срещу блогърите, осмелили се да кажат по някоя добра дума за продукт на банката, реших да не бягам повече от отговорност и да кажа какво мисля и аз.

Всъщност, ако се интересувате от продукта, най-добре да прочетете материалите, които написаха Йовко и Комитата - те дават достатъчно информация и позитивна и "негативна", така че нямам какво повече да добавя за картите на ПИБ. На мен ми се струват готини и ми харесват, но едва ли ще направя целия труд да открия нова сметка в банката само заради тази карта при ниското (за момента) проникване на технологията.

Има два "принципни" въпроса, които искам да засегна.

Първият, че блогърите са се "продали" евтино за една почерпка. Познавам Константин Павлов и Йовко Ламбрев (извинявам се на колегите, които са писали и не споменавам - просто не съм имал възможността да проследя всичко по въпроса...) достатъчно отдавна, за да знам, че не биха написали нещо, което не мислят, заради 2 питиета и малко криошоколад (който честно казано не ми хареса... съжалявам, Мария!).

Всички, които пишат поне имат достатъчно доблест да си кажат, че са били почерпени. Това е етика, която не съществува в журналистическите среди. Дори в любимите на всички хипстъри издания на... (да не споменавам имена).

Вторият е, че ПИБ освен собственици, има и служители. Съвсем обикновени хора, които продават труда си, за да осигуряват прехраната на семействата си. И когато тези служители работят добре и умно, не виждам защо усилията им не бива да бъдат възнаграждавани. Широкото отваряне на банката към блогърите и интернет потребителите като цяло е дело точно на такива хора, които действат с ум и сърце.

Не искам да се отхвърлям в генерални размисли за смисъла на живота, но в България прекалено много не ужаваме труда на другите...но за това някой друг път, като поумнея.

Пъплещият авторитаризъм

Винаги съм ви казвал: правите ли нещо за началника, никога няма да се свидите. Така че, днес искам да се чуеш с него и да ми кажеш, последно, за да го впишем в тази точка.

-- Бойко Борисов, министър-председател на Републиката

Три актуални събития от изминалите дни могат вече да убедят и най-безпристрастния наблюдател, че този кабинет със сигурна крачка се е запътил към авторитаризма, основан на демагогия и привидна демократичност.

След като миналата седмица разбрахме, че в страна, в която няма пари за наука, култура, здравеопазване, пенсии, магистрали и каквото и да е, има достатъчно пари да се правят супер-лукс манастири в такива световни туристически дестинации като с. Гигинци (една бира от мен, на който първи каже в коя област се намира въпросното населено място).

Опиянени от успеха на духовната си политика, кабинетът и мнозинството, успешно си приеха Изборен кодекс, с който орязаха успешно и малкото постигнати успехи в демократизирането на изборния процес в България (странно ми е колко бързо забравиха как хватките на Тройната коалиция накрая им се върнаха тъпкано...)

А днес пък четем как полицията гони и притиска граждани, имали смелостта да ѝ се противопоставят - изисквайки информация или подавайки жалба срещу нейни представители.

В този триъгълник от популистки харчове, ограничаване на гражданските свободи и притискане на позволяващите си да се опълчат на системата "единици" почти винаги и навсякъде по света се крие лицето на авторитаризма.

Само че на г-н Борисов малко сметката му е без кръчмар. Така както беше на всички онези през изминалите 20 години, които си мислеха, че ще могат да си подредят така системата, че България да заприлича на една китна и балканска Беларус. Само че българите не са беларуси. Нито молдовци, нито дори сърби.

Само ние сме си виновни, че страната ни днес е най-източният член на ЕС и че макар и крива, демокрацията все още я има по земите ни. А г-н Борисов съвсем скоро му предстои да го разбере това. По трудния начин:

Често ме сърби да попитам "десните" си приятели защо не се радват, че си имаме "десен" кабинет (преди да сте казали нещо ще ви напомня, че Европейската народна партия - безусловно дЕсна формация - твърдо подкрепя г-н Борисов и партията му, която е пълноправен член).

Истината е, че подобна "закачка" би била напълно излишна. България отдавна не се дели на "леви" и "десни". България се дели на 2 вида искащи - такива, които искат върховенство на закона, ясни правила за всички и нормални отношения и такива, които искат всичко това само за себе си.

А г-н Борисов се чувства спокоен и уверен в управлението си, защото липсата на алтернатива към момента замъглява съзнанието му. Нека му припомня обаче, че и неговата алтернатива не съществуваше година и половина след сформирането на Тройната коалиция.

Човек на годината 2010

Снимка: БХК

Трета награда за "Електронна граница" ни свари тотално неподготвени с Комитата. Не от излишна скромност, а защото в България има много хора, които правят много за човешките права, които никак не са на почит в страната ни. За щастие нещата бавно, но сигурно се променят.

Разбира се хубаво е, когато виждаш, че нещата които правиш, се забелязват и оценяват. Че някой намира смисъл в тях. Още по-хубаво е, когато чуеш похвали за работата си от човек като Яна-Бюрер Тавание, журналист и активист, на когото се възхищавам най-искрено.

Комитата правилно отбеляза, че единият голям отсъстващ на срещата беше Асен. Но го нямаше и главният "виновник" "Електронна граница" изобщо да съществува - Бого. Все пак номинацията за "Електронна граница" дойде, след като той се отказа от личната си номинация и я прехвърли върху цялата организация.

Все пак се надявам, че с Комитата и Григор бяхме достойни заместници на множеството формални и неформални членове и активисти на "Електронна граница".

Снимка: Комитата

Малко по-подробно по темата - тук.

Танцът на шестаците

Some rights reserved by Mukumbura

Вчера просто изтръпнах от новината, че правителството е решило да дари 160хил. лева на телевизионното предаване „Великолепната шесторка”.

То е ясно, че този кабинет така или иначе е съставен от пълни „шесторки” (в поне 2 преносни смисъла), но подобна наглост преминава всякакви граници.

Аз съм гражданин на тази страна, който си плаща данъците и за разлика от много мой сънародници не се дразня от това – склонен съм да плащам дори по-високи пропорционални данъци, стига да знам, че моите пари се използват по същество и отиват за осигуряването на смислени обществени услуги – образование, здравеопазване, грижи за децата без родители и т.н.

Не вярвам в благотворителността или по-точно казано подаянието като начин за решаване на съществуващи проблеми в обществото.

И преди съм обяснявал, че това е основна разлика между хората, които се смятат за леви и десни. Но това няма значение в случая.

Фактът, който г-н Борисов и другите шесторки около него пропускат в случая е, че „Великолепната шесторка” е комерсиално предаване на комерсиална телевизия. И макар дарените от правителството (тоест от нас) пари да са от ДДС, всъщност не се знае колко точно е спечелила БиТиВи от това предаване.

И ако ние сме длъжни да върнем събрания данък към предаването, заради това, че то се занимава с общественополезна кауза, то телевизията тогава е длъжна да дари цялата си печалба.

Актуализация: Нервната акула ми насочи вниманието към този материал в сайта Аргументи-БГ, за което ѝ благодаря. Наистина, ако събраната сума за дечицата е над 1 млн. лв. както твърдят продуцентите, как така ДДС е само 160 хил. лв.?

С каква скорост се обръща палачинката?

Помните ли времето, когато Сергей Станишев, мин.-пред., съзираше дългия и зъл пръст на българоборческата опозиция във всяко народно несъгласие, във всеки протест. Когато той и приближените му съратници с патриархален тон назидаваха всеки, дръзнал да им се изправи, да им противоречи, особено "младите", бъдещето на нацията, тези, за които те толкова много мислеха и се грижеха (толкова много, че не успяха един читав закон за младежта да приемат 4 години - който беше разписан още преди изборите 2005г.)

Би трябвало да помните, не беше толкова отдавна...

А спомняте ли си г-н Борисов и неговите приближени как ни обещаваха и се кълняха тържествено, че всичко това ще приключи, когато дойдат на власт. Че политическата арогантност ще остане в миналото, просто един неприятен спомен от времето, когато не сме имали просветен пожарникар за мин.-пред.

Но тъй като в България палачинката се обръща с рекордна скорост нека видим какво имат да ни кажат по повод 8 Декември и протестите на студенти две от нежните представителки на неформалната коалиция:

Калина Крумова (АТАКА): Студентите първо да видят как да се усъвършенстват, после да протестират

Ирена Соколова (ГЕРБ): Студентите да мислят какво искат за в бъдеще, а не да обслужват партии

Изказванията са от интервюта на двете народни представители пред агенция КРОСС. Можете да намерите целите текстове тук и тук.

А иначе... честит празник, скъпи студенти!

Леко допълнение: Депутатите, участвали в играта на "Клаус Барби" (познати още като Парламентарна група "ВЕРТУ"), са се разминали с порицание...

Паметник на българщината!