Автентични ли са записите на Борисов с Танов

След последната ми публикация се разрази интересна дискусия в коментарите. Освен традиционните защитници на Премиера (за които използвам нарицателното "централата на ГЕРБ") се чуха и интересни мнения.

Интересна беше и препратката към сайта "Биволъ", към материал, в който се коментира автентичността на записите и се обяснява малко за т.нар. "бип"-ове, които се използват, за да се предпазват записите от фалшификации и монтажи. Материалът е интересен и го препоръчвам.

Не знам дали някой си дава сметка колко е трудно по принцип да се монтира такъв запис от "случайни" реплики, събрани оттук там. Предполагам всички сте попадали на автоматизирани системи (например, ако сте проверявали сметката си за М-тел или Глобул по телефоните за клиенти), при които предварително записан глас съобщава някаква информация (например: Вашата сметка е... сто... двадесет... и два... лева). Знаете колко изкуствено звучат подобни записи, независимо, че са подготвени със специална цел. Представяте ли си колко е вероятно тогава от записани откъслечни реплики да се събере запис, който да звучи автентично и пълно и като интонация и на гласа на участниците и т.н.

Още повече, че някои от тях (Антоний Странджев) вече потвърдиха, че записите са 100% верни (да, онзи, в който Ваньо Танов му се обажда и му казва, че Мин.-председателят на Републиката го натиска да не проверява бизнесмени...)

Тоест, цялата история с "фалшифицираните" разговори е безумна и служи само за отклоняване на вниманието. Още повече, че г-н Борисов първо каза, че са манипулирани, после каза, че Президентът му се е обадил и е казал, че натискат шефа на баскетбола (тоест не са манипулирани, така ли, г-н Борисов?) и накрая пак реши, че са манипулирани.

При наличието на подобен разговор е задължително министър-председателят да си подаде оставката, но точно както прогнозирах, той се прави, че нищо не се е случило и продължава напред. Само че напред няма. Оттук нататък, също като г-н Станишев преди него, г-н Борисов ще е един цар с корона, но без реална власт.

Още два интересни материала по случая в e-vestnik:

1. Подслушван е премиерът, а не Танов. Такъв монтаж на запис е невъзможно да се направи
2. Кой прави и кой вади записите?

Мат или пат?

Колаж на в-к Дневник

Има ли полезен ход, с който Бойко Борисов да се измъкне от сегашната позиция и да спаси властта на ГЕРБ?

Да, но както винаги той се оказва и най-невероятният.

Ясно е, че при подобен скандал, г-н Борисов не може да остане министър-председател. Поне ако иска да запази и частица от своя и този на партията си авторитет. От друга страна едни предсрочни избори ще доведат до крайно разпокъсано Народно събрание с широко мнозинство, което трудно ще взима каквито и да е решения.

Единственото решение, което виждам в момента е Бойко Борисов да подаде оставка като министър-председател (заедно с това и на кабинета си разбира се) и ГЕРБ да опита да сформира нов кабинет. Кой би могъл да застане начело?

Има една-единствена фигура, свързана с ГЕРБ, която има необходимият авторитет – Кристалина Георгиева. (Не съм сигурен, но мисля, че за министър-председателя не се изисква уседналост 5 години, нали така?)

В един нов кабинет биха могли да се запазят по-свежите и неопетнени лица като Росен Плевнелиев, Трайчо Трайков, (с някои уговорки) Симеон Дянков, но вътрешният министър Цветан Цветанов задължително ще трябва да се прости с поста си.

И за да стане тази игра на въображението още по-дива, ще кажа, че той може да бъде заменен на поста си не от друг, а от... Ваньо Танов.

При такъв вариант Бойко Борисов навярно би успял да замаже донякъде положението до изборите и на тях да се яви като кандидат на ГЕРБ за... Президент.

Разбира се, сами разбирате колко налудничаво звучи подобна теория при сегашното положение. Навярно г-н Борисов ще успее да потуши скандала и да се измъкне (уж) невредим от него, но реално ще бъде поставен във фризера, точно както Станишев и неговото правителство – и в България, и извън нея. Не че вече не е де...

Консултантски

Идеята е на nname.org, от сайта можете да видите как сами да си направите Цветанов

Румен Петков най-накрая може да спи спокойно. Сънят му беше смутен от неспособността му да разбере как господин Цветанов е успял за 2 години да събере средства и да си закупи 6 апартамента (на цените на спанака в разцвета на имотния балон).

Сега вече знаем. Министър Цветанов обясни, че приходите му са от "консултантска дейност в сферата на националната сигурност", но ни се струваше малко необяснимо какви точно умения и знания притежава господин Цветанов.

Просто сме гледали в неправилната посока през цялото време.

Министър Цветанов не консултира фирми как се брани националната сигурност, той ги консултира как се заобикаля.

Как иначе да си обясним думите на Ваньо Танов в изтеклите телефонни разговори  с министър Дянков, в които шефът на митниците в прав текст казва, че Цветан Цветанов осигурява политическа протекция върху определени фирми, които нарушават закона и осъществяват контрабанда?

И тъй като ми писна вече да обяснявам, че това или онова проявление на любимия вътрешен министър е достойно за подаване на оставка, реших да основа Цецометъра, с който да меря абсолютния брой основания за изгонването на Цветанов (но тъй като министър-председателя едва ли ще се осмели да го направи, то той ще служи повече като стена на срама за г-н Борисов).

Измеренията на наглостта

Международният ми паспорт изтече преди година. Оттогава все отлагам, по различни причини, издаването на нов – първо чаках да влязат в сила новите паспорти с биометрични данни (съвсем отделна тема на размисъл, не ѝ е тук мястото), после започнаха истериите и простотиите с новата процедура, която уж трябваше да е евтина, бърза, ефективна и пр.

Периодично сутрин, на път за работа, започнах да минавам покрай РПУ-то си, за да видя как върви тенденцията с опашките. За съжаление, и днес пред паспортния отдел имаше точно толкова хора, колкото и в първите дни на издаване на новите документи. Дори този проблем е емблематичен за начина, по който функционира властта в България.

Отговорността е основна стойност в политиката. Хляба и солта, така да се каже. Заемането на важна длъжност преди всичко, преди държавните софри, пътуванията в чужбина и играенето на тенис с помръкнали световни звезди, е поемане на отговорност – че можеш да се справиш с проблемите, които стоят пред обществото ти. Когато не се справиш е нормално да поемеш отговорност, тоест да си теглиш ножа.

В случая издаването на новите лични документи е отговорност на Министерство на вътрешните работи. И има проблем. Дори ако приемем, че всяко начало е трудно и при въвеждането на една нова система е нормално да има засечки и проблеми, не може да се примирим с простия факт, че мина достатъчно време да се отстранят такива неизправности. Явно цялата система не е изградена както трябва, въпреки че съответните компании („Сименс”) са получили стабилно заплащане за усилията си (и най-вероятно са се отчели където е трябвало).

В такъв случай би трябвало да се поеме отговорност. И след като Републиката не може да гарантира на гражданите си нещо толкова елементарно като издаването на лични документи, отговорността трябва да е голяма.

Разбира се свещената крава Цветан Цветанов не си е и помисляла за подобно нещо, но това добавя само още един щрих в картината на тотална некомпетентност, въпиеща неграмотност и отвращаваща наглост пред избирателите, която рисува този кабинет и разбира се неговият председател Бойко Борисов. И за все повече хора в България (а и извън нея) става ясно, че срокът на годност на това правителство е сходен на този на кило нискокачествени кренвирши.

Бойковият Рубикон

Снимка: Dariknews.bg

Спомняте ли си старозагорския ремонт на министър Масларова? За реконструкцията на бившата болница в града в социален център към министерството бяха похарчени около 18 млн. лева – толкова, колкото да се бутне и построи наново сградата... два пъти. Мисля, че този проект се оказа последният, но ГОЛЯМ пирон в ковчега на едно правителство. Черешката на тортата, която се превърна в нарицателно за онова, което го характеризираше – мащабна, арогантна, безпардонна корупция.

Кажете ми, не ви ли напомня идеята за "Български Лувър" на старозагорската болница? Идеята на кабинета навярно принципно не е лоша – сегашната Национална галерия за чуждестранно изкуство и бившата сграда на МЕИ да се превърнат в модерен музеен комплекс от около 20 000 кв.м (запомнете цифрата). Сумата, определена от Министерски съвет за реконструкцията – 28 млн. лева. Или цена на квадрат – 1400 лв. (или ~ € 716).

Работещите в строителния бранш знаят, че строителството от нѝва до напълно завършена и обзаведена луксозна сграда струва някъде от порядъка на максимум € 500-600/м². Разбира се обзавеждане и луксозна предвещават огромни порядъци на цената, но говорим за пълни разходи свързани с проектиране, проучване, копаене, наливане на бетон, изграждане, настилки, довършителни работи и т.н.

А тук имаме готова сграда. Вярно порутена, но сграда.

Дали пък "Лувърът" няма да се окаже първият пирон в популярността на г-н Борисов и правителството му?

Струва ми се излишно да коментирам доколко е разумно да се харчат 12 млн. лева (заделени в бюджета!) в година, в която спорим дали бюджетният дефицит ще е 5% или 20%.

Също не ми се отбелязва как Бойко Борисов (лично) подарява на бъдещия музей картини, купени с...бюджетни (общи) пари.

Подобни въпроси не вълнуват общественото ни съзнание. Но бъркането (или съмнението за) в кацата с меда е способно скоропостижно да прати рейтинга на министър-председателя там, където той никога не би искал да го вижда. Така че Рубикон е пресечена, остава само да видим дали римляните са готови да простят...

Повод ли ви трябва, господин Борисов?

Снимка: в-к "Труд"

Водещата новина на вчерашния брой на в-к "Труд" (който май все още е най-големият ежедневник или вече...?) е, че Ахмед Доган е получил около 1,5 млн. лева хонорари за консултантски услуги по 4 енергийни проекта – станалият печално известен "Цанков камък", "Доспат", "Горна Арда" и язовир "Тунджа".

Господин Доган е нает като консултант ("мениджър на проучванията") по проекта от фирма "Минстрой холдинг", която е подизпълнител на обектите. От получените хонорари Ахмед Доган (който напомням по образование е философ) е заделил 50 хил. лева хонорари за 4 служители на "Минстрой холдинг".

За да обясня просто схемичката – има проучвания, които трябва да се направят за около 50 хил. лева – те може да се направят от служителите на фирмата директно, а тя директно да си им плати тези пари. Но има и един милион и половина, който трябва да бъде даден на "инструмента на властта" (по собствените думи на г-н Доган). Всичко това е чудесно и мисля, че е учебников материал за "конфликт на интереси".

Сега се връщаме към предизборната реторика на (тогава) неформалния лидер на ГЕРБ, а сега министър-председател на Републиката – г-н Бойко Борисов, който обещаваше справяне с корупцията и лично разследване срещу г-н Доган като, едва ли не, "олицетворител" на корупцията в България.

Явно целите и задълженията на министър-председателя обаче не съвпадат с тези на "лидера на опозицията" отпреди няколко месеца, тъй като от Юли насам сме чували твърде малко относно г-н Доган. Сегашният случай обаче е чудесно подсещане и повод г-н Борисов да се занимае и с този интересен случай.

Не мога да обърна внимание и на факта, че подобна информация излиза точно в този вестник. Вестник "Труд" е пословичен с близките си отношения с всички значими фигури от политическия, икономическия и обществения живот като цяло и не може да не си зададем въпроса защо вестникът открива толкова откровен фронт срещу фигура от ранга на Ахмед Доган. Дали акцията е съгласувана с министър-председателя? Или някой друг страничен играч има интерес да напомни на г-н Борисов за ангажиментите, които е забравил?

Предстоят ни още интересни дни...