Agora :: „Агора”

Алехандро Аменабар за пореден път показва колко талантлив режисьор е. Ако името не ви говори нищо, може би ще си спомните един странен филм, наречен Vanilla Sky (Ванила скай), с участието на Том Круз и Пенелопе Круз (по това време точно не бяха ли и гаджета?) Точно този странен ванилен филм е американският вариант на испанския оригинал "Отвори очи" (Abre los Ojos) на Аменабар (където също играе Пенелопе!)

В родината си Испания Аменабар е много известен и то главно със странните си и често страшни филми, но доколкото ми е известно "Агора" е първият му опит с историческото кино. И какъв опит само! Не четете нататък, ако издаването на детайли за сюжета, ще ви развали удоволствието от филма!

Без съмнение "Агора" ще предизвика бурни реакции. С варварското си и вандалско изобразяване на ранните християни, които превземат "стария свят", пресъздадено в условията на египетската Александрия през 3-4 век, Аменабар със сигурност ще си навлече много врагове (Opus Dei, къде спите бе?) Само като ексцентрична подробност ще споделя, че първият коментар в "Програмата" под описанието на филма е критика към "несправедливото" анти-християнство на "гей-режисьора". Всяко зло за добро, както се казва...

На фона на религиозните брожения и сблъсъците между християни и езичници, Аменабар проследява историята, прозрението и последните дни на философката (т.е. астрономка, математичка и пр.) Хипатия (играна от Рейчъл Вайс) – един от най-блестящите умове на епохата си.

Разбира се повелите на модерното комерсиално кино са неотменими и "Агора" не е история за религия и наука, а най-вече за любов! Един от учениците на Хипатия (тя е античният аналог на професор) и бъдещ префект на Александрия е влюбен в нея и иска да я вземе за жена, предложение, което бива категорично и безсърдечно отказано. Тайно влюбен (това сигурно е университетската преподавателка с най-много обожатели в историята!) е и един от собствените ѝ роби, които по-късно, по време на погрома срещу главния езически храм и Александрийската библиотека, без малко не убива господарката си, избягва, след като тя го освобождава, и става... воинстващ монах.

До края на филма Хипатия избира да остане сама, прави най-великите за времето си открития и бива убита от същите тези воинстващи монаси, към които се присъединява бившият ѝ роб, заради безбожност, вещерство и т.н.

Не се подвеждайте по несериозния ми разказ, тъй като филмът е много добър. Аменабар някак много умело успява да смеси епичното и баналното в хомогенна емулсия, така че да не останем нито с прекалено сладникаво-помпозно, нито с глетаво-кисело усещане в устата. Искам да обърна специално внимание на заснемането на лентата – за първи път ми прави впечатление толкова символизъм в начините на снимане. Това може да означава, че е прекалено натрапчив, но в никакъв случай мен не ме подразни, напротив даже.

В крайна сметка за тези, които обичат историческото кино, дори и без грандиозни батални сцени, "Агора" ще е прекрасен избор. Аз явно спадам към тях.

Оценка (по скалата на ju): 4

Актуализация: Явно не само за аз харесвам филма - "Агора" спечели 7 награди "Гоя"

Erigone Cabernet Sauvignon 2004

Още преди да започна да пиша тази статия знаех каква ще е основната ѝ теза – Еригон Кабарне совиньон 2004 на "Нов живот" – Брестовица е българската риоха. Да, ясно ми е, че това звучи помпозно и (пази Боже) непрофесионално, но е точно така.

Да започнем оттам, че масовото вино на пазара ни в момента е от реколтите между 2007 и 2009г. Нормално е, след като типичното вино в България не отлежава повече от няколко месеца в бъчвата си и още колкото там на рафта в магазина докато бъде купено (разбира се тук изключваме всички т.нар. 'отлежали' вина). Това е общо взето европейската и световната практика.

Не така стоят нещата в Испания обаче. Тъй като в това хубаво слънчево кралство обичат да си изпипват нещата (особено когато 'нещата' се отнасят до папкане и пийване), в категоризацията им за вино освен т.нар. контролирани и/или гарантирани наименования (Denominaciónes) има и категоризация според степента на отлежалост (в бъчви!) на виното – като съответно то се дели на Crianza (2 години), Reserva (3 години) и Gran Reserva (5 години и нагоре).

В случая с Еригон имаме вино, което е направено от грозде от реколта 2004. Нито етикетът, нито информацията която успях да открия в интернет показват виното да е отлежавало преди бутилиране. Въпреки това, вкусът му е много балансиран и хармоничен, което може да е плод и само на отлежаването в бутилката – с което много напомня на едно добро вино Crianza.

Самите ароматни и вкусови свойства на виното също доста ми напомнят на вината от Риоха (запомнете – това е 'тероар' [или регион], а не сорт грозде!) – аромат на червени горски плодове и силен баланс между ароматите на дъб и ванилия в 'носа' и на вкус (това се получава от отлежаването в дъбови бъчви).

Ценово виното също е приятна изненада – настоящата му цена е около 10лв. за бутилка, което е съвсем прилично по принцип и много добро, погледнато през призмата на съотношението цена/качество.

Оценка: 5

От "Бакхус" не са чак толкова благосклонни като мен.

Накратко: жени и гейове

Обичам да пиша за 8 март, разликата е, че тази година мнението ми беше публикувано в новия сайт на Форума за социални алтернативи, който ви представих преди време. Често се случва да споря с ортодоксални либерали, че демокрацията не бива да бъде пречупвана през квоти и политически коректно поведение (аз по-скоро твърдя, че демокрацията изчезва, смазана под диктата на мнозинството) и тази година за 8 март реших да направя "дисекция" на т.нар. "женска вълна" в българската политика.

Ако ви е интересно, четете тук: Паритетно?
___________________________________

Ако се чудите с какво се занимавам тия дни - организирам гей паради всякакви. Така поне ни казва сайтът "Фрог нюз", който е публикувал плакат, разлепен по софийските улици.

От него разбираме, че БСМ, Клуб "Спартакус" (има ли го изобщо още тоя клуб?) и РЗС организират "Гей парад" (сиреч - забранено за лесбийски и всякакви други подобни...да не казвам) със специалното участие на Сергей, Азис и Яне.

Супер. Ясно е, че прости хора с много свободно време има много, но защо такъв флагман на демокрацията и свободното слово като "Фрог нюз" им обръща внимание?

От друга страна се радвам, че прогресивната позиция на БСМ по отношение хората с нетрадиционна сексуална ориентация се отбелязва от широки обществени маси.

12 медала за български вина от Vinalies Internationales 2010

"Винали Ентернасионал" е едно от най-престижните международни винени състезания, организирано от съюза на френските енолози (сами разбирате за какво става въпрос).

Български вина спечелиха 4 златни и 8 сребърни медала от конкурса. Впечатление прави, че 2 от златните медали са за вина от сорта Сира, родина на който е именно Франция - на Катаржина Question Mark 2007 и Minkov Brothers Сира 2008, а още един за розе от сира на "Вила Любимец" (реколта 2009).

С най-добро представяне са избите "Катаржина" с 4 медала (3 сребърни, 1 златен) и Minkov Brothers с 3 медала (2 златни, 1 сребърен).

Заслужава да се отбележи и сребърният медал за "Мерул" Мерло резерва 2008 на изба "Румелия", което е записано в ценовата категория "под 5 €".

Представянето на вината ни е силно и за пореден път доказва, че качественото, направено с желание, българско вино по нищо не отстъпва на класическите представители от големите вино-нации.

Пълен списък на наградените вина (натисни за по-голямо и четливо копие):

The Wolfman :: „Човекът-вълк”

Официален постер: impawards.com

Режисьор: Джо Джонстън
С: Бенисио дел Торо, Антъни Хопкинс, Емили Блънт, Хюго Уийвинг

Май отдавна не ми се беше случвало искрено да съжаля, че съм дал пари за кино. Не, не – всъщност повече съжалявам, че се подлъгах по ефектен трейлър и гръмки имена в актьорския състав. Все пак някак си все ми се струваше невъзможно да видя Бенисио дел Торо редом до Антъни Хопкинс във филм, който няма никакъв смисъл!

За съжаление обаче „Човекът-вълк” се оказа точно това – доста милиони пръснати за пръснати черва, кръв и други ефекти и твърде малко драма, която да ни задържи в напрежение. Непреодолимо беше желанието да си погледна часовника твърде често.

Жалко, защото закалката на филма никак не е лоша. Викторианска Великобритания, огромно старо имение в провинцията, Лондон и цигани (тази година явно фиксацията ще е върху ромското население по света). Но ако искате да получите истинска атмосфера, по-добре се насочете към „Шерлок Холмс”, отколкото към това творение.

Антъни Хопкинс явно вече е решил да се погрижи за старините си и се е отдал на часпром в каквото му падне и където плащат най-добре. Бенисио дел Торо явно също не иска да рискува „в условията на икономическа криза”, но поне се раздава с всичко, на което е способен. Хюго Уийвинг заслужава отбелязване, защото успява да изиграе инспектора от Скотланд Ярд с почти същата убедителност, с която играеше и Агент Смит в „Матрицата”... и почти по същия начин. Искам да обърна малко внимание на Емили Блънт – тя го заслужава най-малкото поради факта, че успява да докара автентичен британски акцент – единствена от 4-ата изпълняващи основните роли във филма (и двама от които британски перове по сценарий).

За съжаление режисьорът на филма с нищо не успява да ни накара да се страхуваме. Филмът е кървав, прекалено кървав – навсякъде летят крайници, глави, кръв и черва, но това може в най-добрия случай да ни отврати. Винаги има нещо съмнително, когато с ефекти и кръв се компенсира нещо друго липсващо.

Това е. Като цяло „Човекът-вълк” е скучен, постен, прекалено кървав и разочароващ. Не препоръчвам.

Оценка по скалата на ju: 1

Заветът на Левски в неговите думи

Вчера ви се оплаках от нереалистичната представа, която сме си изградили за Васил Левски, която ни спира да взимаме пример от него. След това обаче се замислих колко малко аз самият следвам неговата основна черта - "не се оплаквай, действай" - и реших, че трябва да направя нещо, за да поправя това.

Най-лесното, което ми дойде, беше да ви представя ценностите на Апостола, в неговите собствени думи.

И ако искате да благодарите на някой, най-добре ще е да го направите на Светла от Favit, чиято реално е заслугата за тези плакати.

Похвални усилия

Харесвам Левски. Не харесвам идеализирания, прекалено идеалистичен образ, който историографията ни му е съградила, главно защото този иконен образ ни пречи да взимаме пример от делата му. Смятаме, че е бил прекалено добър. А това далеч не е така, но не смятам да навлизам в тая тема в случая.

Случаят в случая е да ви информирам за една много приятна инициатива на българското издание на списанието на „Националното географско дружество на САЩ”, по-познато като „Нешънъл джиографик”.

Утре (19 февруари) на всеки половин час списанието ще пуска в туитър канала си по малко информация за пътя и делото на Васил Левски, използвайки хаштага #PSNA. Молбата на авторите на списанието е всички, които следят канала да ретуитват съобщенията и ако желаят да пускат допълнителна информация (като ползват #PSNA). За най-активните ще има награди (защото бихме ли направили нещо за без награда като Левски...)

Това е. Да обичаме и да взимаме пример от великите си сънародници, за да не остават само лумпени, които да поругават имената им.

Дързост и постоянство!

Оригиналната публикация в сайта на National Geographic България.
Туитър профилът на списанието.