15 март, 2010

Agora :: „Агора”


Алехандро Аменабар за пореден път показва колко талантлив режисьор е. Ако името не ви говори нищо, може би ще си спомните един странен филм, наречен Vanilla Sky (Ванила скай), с участието на Том Круз и Пенелопе Круз (по това време точно не бяха ли и гаджета?) Точно този странен ванилен филм е американският вариант на испанския оригинал "Отвори очи" (Abre los Ojos) на Аменабар (където също играе Пенелопе!)

В родината си Испания Аменабар е много известен и то главно със странните си и често страшни филми, но доколкото ми е известно "Агора" е първият му опит с историческото кино. И какъв опит само! Не четете нататък, ако издаването на детайли за сюжета, ще ви развали удоволствието от филма!

Без съмнение "Агора" ще предизвика бурни реакции. С варварското си и вандалско изобразяване на ранните християни, които превземат "стария свят", пресъздадено в условията на египетската Александрия през 3-4 век, Аменабар със сигурност ще си навлече много врагове (Opus Dei, къде спите бе?) Само като ексцентрична подробност ще споделя, че първият коментар в "Програмата" под описанието на филма е критика към "несправедливото" анти-християнство на "гей-режисьора". Всяко зло за добро, както се казва...

На фона на религиозните брожения и сблъсъците между християни и езичници, Аменабар проследява историята, прозрението и последните дни на философката (т.е. астрономка, математичка и пр.) Хипатия (играна от Рейчъл Вайс) – един от най-блестящите умове на епохата си.

Разбира се повелите на модерното комерсиално кино са неотменими и "Агора" не е история за религия и наука, а най-вече за любов! Един от учениците на Хипатия (тя е античният аналог на професор) и бъдещ префект на Александрия е влюбен в нея и иска да я вземе за жена, предложение, което бива категорично и безсърдечно отказано. Тайно влюбен (това сигурно е университетската преподавателка с най-много обожатели в историята!) е и един от собствените ѝ роби, които по-късно, по време на погрома срещу главния езически храм и Александрийската библиотека, без малко не убива господарката си, избягва, след като тя го освобождава, и става... воинстващ монах.

До края на филма Хипатия избира да остане сама, прави най-великите за времето си открития и бива убита от същите тези воинстващи монаси, към които се присъединява бившият ѝ роб, заради безбожност, вещерство и т.н.

Не се подвеждайте по несериозния ми разказ, тъй като филмът е много добър. Аменабар някак много умело успява да смеси епичното и баналното в хомогенна емулсия, така че да не останем нито с прекалено сладникаво-помпозно, нито с глетаво-кисело усещане в устата. Искам да обърна специално внимание на заснемането на лентата – за първи път ми прави впечатление толкова символизъм в начините на снимане. Това може да означава, че е прекалено натрапчив, но в никакъв случай мен не ме подразни, напротив даже.

В крайна сметка за тези, които обичат историческото кино, дори и без грандиозни батални сцени, "Агора" ще е прекрасен избор. Аз явно спадам към тях.

Оценка (по скалата на ju): 4

Актуализация: Явно не само за аз харесвам филма - "Агора" спечели 7 награди "Гоя"