Ако са ви липсвали моите разсъждения на политическа тематика, можете да благодарите на Комитата, който постоянно ме провокира (най-вече по метода на дразнението) да разсъждавам и да споделям.
Вчера например, след публикацията ми в "България е наша" за побоя на неофашистите над участници в протеста пред затвора в Бусманци, същият ме поздрави, че не съм нарекъл расистите "крайно-десни". Има такъв "сегмент" в БГ блогосферата, който се опитва да отрича един отдавна установен термин. Предполагам, че те се водят от някакви свои романтични повели, според които дясното може да е само либерално и справедливо и в никакъв случай ретроградно, догматично и обслужващо корпоративни интереси. И така не само фашистите, ами и Бойко, Волен Сидеров, Хитлер и т.н. също не са десни, а "леви популисти".
Жалко само, че хиляди академични фигури ще трябва да скъсат дипломите си, понеже те на наясно с този елементарен факт, а си позволяват да определят фашизма и нацизма като "крайно-десни идеологии". (Позволете ми само за секунда да се отклоня – подобни дребни професори ще бъдат заменени от титани на политическата философия като вътрешния министър Цветан Цветанов, който написа нова глава в световната политология с определение като "крайно-десни анархисти".)
С риск и аз да си нагълтам дипломата по политология от Есекс, позволете ми да дам своето кратко становище по въпроса.
Доколкото разделението "ляво-дясно" все още съществува в модерното политическо пространство, има една основна характеристика, която го обуславя – стремежът към равенство.
За "левите" стремежът към и добродетелта на равенството – не просто като условие, а като резултат, е основна цел на политиката. Тоест, той може да аргументира необходимостта от данъчно облагане, социални услуги и т.н. и е централен. В съвременните леви течения равенството е не просто икономически въпрос, а и социален – ето защо "левите" и "либералите" (впрочем в американската политическа терминология термините са взаимозаменяеми) отдават голямо значение на неща като равенството между раси, полове, сексуална ориентаци и пр. И на необходимостта то да бъде насърчавано, когато се случва прекалено бавно.
В умереното съвременно "десничарство" равенството е само основа – база. Понякога дори номиналното равенство е достатъчно (държавата ти осигурява образование – какво като нямаш пари за обувки примерно). В крайните си варианти "дясното" изобщо отрича равенството като добродетел – за фашистите и нацистите различните хора имат вродени различия помежду си – една раса (или класа) е по-умна, по-работлива, по-добра от друга(и) и като такава е "призвана" да властва над другата(ите).
Ето това е най-краткото определение, което мога да там на това защо фашизмът си е десен отвсякъде. Има още много въпроси, които могат да бъдат разгледани – свързани с икономиката (където същите хора обичат да се позовават, когато говорят за "лявостта" на Хитлер например), но те само допринасят към това централно различие.
