Геройски загинал

Снимката е от личния ми архив :)

Направо се радвам, че "В крак с времето" беше така скоропостижно заличена. Не ме разбирайте погрешно, и аз като мнозинството от коментаторите, които се изказаха по темата, смятам че произведението беше уникално в замисъла си и реакциите, които предизвика, го доказаха.

Защо тогава се радвам, че го махнаха?

Представете си какво щеше да се случи, ако го бяха оставили. Помислете си за десетките паметници, монументи и всякакви произведения на изкуството, разпръснати из София, които се намират в окаян вид.

Надрасканият паметник първо щеше да спре да бъде сензация, после щеше да се измърля, нетолковаталантливите улични "артисти" щяха да започнат да се упражняват върху него и накрая масовата посредственост, в която тънем (по собствен избор) щеше да завладее и тази искрица чист гений.

Ролята на изкуството е да предизвиква

"В крак с времето" ни предизвика поне на няколко нива. Тези от нас, които са способни на повече от елементарното "за и против съветския комунизъм" се запитаха дали авторът не е искал да ни каже, че просто заменихме фалшивото благоговение пред едни изкуствени герои с други според конюнктурата на деня (присъствието на Дядо Кока-Коледа и Роналд Макдоналд никак не е случайно).

За други пък произведението беше първи повод да осъзнаят и да заемат страна в противопоставянето, което съществува в обществото ни между "стари" и "нови" хора (без възрастта да е определящ фактор за разделението между тях).

И докато руските форуми и медии се възмущаваха в хор, няколко (десетки?) хиляди българи се изредиха да се снимат усмихнати пред украсения монумент, въобще недавайки вид да се интересуват от мнението на Големия Източен Брат и с това показаха, че най-накрая май идва поколение, което ще успее да се отскубне от психологическата зависимост към Русия (дали про- или анти-). Защото хората, които превърнаха "В крак с времето" в събитие не са тези, които ходят на бдения и участват в подписки за премахването на Паметника на Съветската армия. За тях той е просто част от декора на София, столицата ни, която е преживяла толкова много инвазии и господари и която е запазила по нещо от всеки.

Каква я мислехме, каква излезе?

Прекарах последните два дни да се надсмивам над старческите бъртвежи на Владимир Буковски и прехласването на българските интелектуалци и блогъри пред "непринудения му стил".

Смятах, че всички приказки за феминистката и педерастка конспирация за налагането на нео-Марксистки тоталитарен ред в стил "1984" са смехотворни глупости. Смятах, че изказването "Обама беше избран не защото е по-умен, а защото е негър" е бълнуване на един възрастен човек с дълбоко вкоренен и неизлечим расизъм, който смята всички хора от небялата раса за нисши същества.

А то какво излезе – "Германия ще бъде управлявана от жена и гей мъж".

Разбира се световните медии (те са част от голямата конспирация) не обръщат почти никакво внимание на този факт, а по-скоро се концентрират върху фактите, че г-жа Меркел изкара един успешен мандат в трудна коалиция, сравнително успя да запази Германия от кризата или че г-н Вестервеле е политик, който е започнал през 80-та година с основаването на младежката организация на партията си и е преминал през всички нива, бидейки доста последователен през цялото това време.

И макар бъртвежите на г-н Буковски да не ме вълнуват толкова, съм притеснен от това колко много млади, интелигентни българи с несъмнено демократични устои се понасят по течението на анти-политкоректното говорене.

Разбирам нагласите и спомените от едно време, но политическата коректност и цензурата стоят на два много далечни края на една тенденция. И когато някой се опитва да оправдае позицията си против, аргументирайки я с висшата ценност за "свободата на словото" (която впрочем идва само и единствено след "свободата на съзнанието и мисълта"), нека си припомним, че разликата между "свобода" и "сЛободия" е това, че едното предполага и отговорности.

За финал бих искал нагледно да ви разясня какво ни очаква по времето на Новия Световен Ред:

Kelis - Bossy [www.muzica4U.com]
Uploaded by costyn. - Explore more music videos.

Разголени феминизирани негърки ще газят педалските ни задници (ето, че не е толкова трудно да се пише политически некоректно).

Актуализация:


След края на футболната среща този привърженик беше арестуван и хвърлен в затвора с доживотна присъда без право на замяна, заради намацване с политически некоректни символи...

We don't wanna PutIn

Да речем, че вие сте средностатистически български интернет потребител в активна възраст.

Не обичате комунистите, презирате Путин и Русия, не знаете за кой да гласувате на Евровизия???

Не се чудете повече!

Грузия е ибрала да участва в уникална песен, в която се пее "We don't wanna put-in...", тоест "Не искаме Путин":

Е, никой не е рекъл, че руският министър-председател ще се радва само на позитивни поп-изпълнения в негова чест. Интересно обаче защо грузинците не пеят за руския президент и "символ на държавността" - г-н Медведев?

Обама или Макейн?

Надпреварата привидно се обърна. Така ли е обаче?

"Време е да залягаш над учебниците, Сара" Така завършва коментарът на Блейк Хауншел в FP Passport за първото медийно участие на Сара Пейлин, кандидат за вице-президент на САЩ от Републиканската партия. Целият текст е много остроумно написан и сравнява Пейлин със стресирана студентка, зубреща за изпит, на която накрая се пада най-лесният въпрос, който тя разбира се не е подготвила.

След няколкото дни, отдадени на историческата тематика, сега се връщам на друга любима тема - предстоящите избори за Президент на САЩ.

Макейн и щабът му изненадаха всички като предложиха почти неизвестната Сара Пейлин, губернатор на Аляска за вице-президент на страната. Разговарях с доста хора, които оцениха хода като хитър и носещ успех за Макейн. Непосредствено след избора обаче, по Пейлин се изля каква ли не помия - за 17-годишната й, бременна дъщеря; за мъжът й, който бил осъден преди 20 години за шофиране в нетрезво състояние (много ми харесва американският термин DUI - driving under the influence); за уволнения шериф или шеф на гвардията (не помня точно какъв беше), който се развел със...сестра на мъжа на Пейлин? Моето любимо е от последните дни - свързано с т.нар. "Мост за никъде" - проект за мултимилионен мост, който да свърже няколко хиляден град в Аляска с остров с население... под 100 души, който Пейлин първо подкрепяла, пък после блокирала. Класически пример за т.нар. "pork barreling", тоест склонноста на политиците да харчат милиони в определени райони, които да им гарантират избиране (да, има го и в Америка).

Щабът на Макейн-Пейлин обаче се справи много добре с всички тези атаки и дори успя да излезе доста по-силен от тях, печелейки точки по плоскостта "тя е обикновена жена, майка на 5 деца и един от вас". Но според мен републиканците съвсем скоро ще излязат от хубавия пиянски блян и ще бъдат ударени от остър махмурлук. Сигнал е първото интервю на Пейлин пред ЕйБиСи. Във видеото долу можете да видите какво е предизвикало реакцията на Хауншел, но това далеч не е единственият бисер от интервюто. Имало е също и изказвания от типа на "Атаката на Русия срещу Грузия не беше предизвикана с нищо" (твърдение, което едва ли и самият Саакашвили би защитил), "Ако Русия продължи, войната е неизбежна" и др., които показват дълбокия профанизъм и липсата на елементарни познания за света от страна на Пейлин. САЩ през 2008 обаче не е САЩ по време на Буш-баща, когато вице-президентът Дан Куейл можеше да каже, че "съжалява, че не говори латински", за да може да си говори с хората по време на посещението му в Латинска Америка.

[Видео]

[Край на видеото]

В момента Макейн-Пейлин имат малка преднина пред Обама-Байдън и това вече докара някои демократи и либерални медии отвъд океана до истерия. Ако щабът на Обама беше толкова глупав и безидеен обаче да се справи с подобна ситуация едва ли чернокожият сенатор щеше да стигне и до мястото където е в момента. Имаше много подобни "катастрофи" по време на първичните избори, но Обама на много пъти успя да излезе по-силен от тях, докато всеки следващ провал на съперницата му Хилари разклащаше лодката й все по-силно.

Още повече че, както не веднъж съм споменавал, президентът на САЩ се избира от т.нар. Електорална колегия, в която всеки щат има определен брой гласове (броят на представителите в Конгреса + сенаторите в Сената). Големите щати (Калифорния, Ню Йорк, Пенсилвания, Флорида, Тексас) имат доста повече гласове от малките такива (Монтана, Аляска, Северна Дакота). Голям брой от тези големи щати гласува типично за демократите (Калифорния и Ню Йорк). Реално тези щати определят и следващия президент тъй като правилото е, че гласовете на всеки щат се дават на победителя, а не се разпределят според процента гласове.

В момента, според Real Clear Politics, сайт който следи електоралните проучвания на основните агенции и на тази основа прави разпределение на Електоралната колегия, Барак Обама води с един глас пред Джон Макейн (217:216). Това е обаче, ако не се вземат предвид 105-те гласа на т.нар. "toss up" или "несигурни" щати. Ако те бъдат разпределени според това кой води в момента (дори с минимална преднина - те за това се смятат за несигурни) Обама ще получи 273 гласа, срещу 265 за Макейн. А за победа са нужни 270 гласа. Освен това става въпрос за щати като Пенсилвания, Охайо, Мичиган, Индиана, голяма част от които традиционно клонят към демократите.

Още повече, че колкото по-наближават изборите и битката за гласове се изостря, толкова повече Макейн-Пейлин ще трябва да радикализират позициите си, за да си осигурят "ядрото" на републиканския електорат - белите евангелисти, които държат много крайни позиции по въпроси като абортите, правото на притежаване на оръжие и пр. Това лесно ще тласне населението на по-умерени и развити щати като Пенсилвания, Мичиган и пр. към по-умерения и модерен кандидат - Барак Обама.

Така че Обама все още е лидер в състезанието с добри позиции да го спечели.


Вижте още:

• Politico.com твърди, че щабът на Джон Макейн...
• Какво мислят Обама и Макейн за базата в Гуантанамо?
• Обама с/у Макейн
• Предварителните избори приключиха.
• Може ли Барак Обама да спечели изборите за президент на САЩ?
  

Грузинска авантюра

Изпуснах малко началото на конфликта в Грузия, но бързо наваксах и то най-вече благодарение на чудесните новини, коментари и анализи в блога на Делян Делчев.

Обществото ни, в това число и блогосферата, се разделиха по традиционната линия русофили-русофоби, която трови умовете на прекалено много хора, живеещи в границите на любимата ни Република. Особено много ме изнервя фактът, че замъглените от любов или омраза умове изкривяват фактите до висоти, непознати и за нацистката пропаганда. Случайно или не, реално или имагинерно, ми се струва, че хората, които се самоопределят като „демократи”, „антикомунисти”, „идеалисти” и пр. водят в парада на лицемерието и двойните стандарти.

Познавам хора, които бяха против признаването независимостта на Косово и сега са твърдо против намесата на Русия в отношенията на Грузия със сепаратистките й области. Но познавам и такива, които припяваха оди на радостта за поредното разцепване на Сърбия и громяха „остарелия” принцип на ненамеса в суверенността на една държава, а сега сипят крокодилски сълзи за Грузия и нарушеният й държавен и демократичен суверенитет. Вярно е, че подобна е и разликата им в отношението към Путин и Саакашвили (който почерпи вдъхновение в политическите средства за спечелване на втори мандат от привидния си враг), но настоящето тържество на посредствеността и лицемерието е учудващо.

Иначе войната е гадна работа, откъдето и да я погледнеш. Както с грузинските грозотии, така и с руските изстъпления. Наслушах се на приказки за „несъразмерната” реакция на Русия. Може би е време за възрастните хора, които пишат в интернет да разберат, че в политиката и най-вече в международните отношения няма такова нещо като „несъразмерна” реакция. Войната има само една цел – с минимални усилия и ресурси да поставиш врага си на колене, така че да наложиш собственото си мнение и желани действия. Това направи Русия. Това е правила Великобритания по време на империализма, Османската империя на Балканския полуостров, САЩ в Тихия океан по време на 2СВ (кулминацията е двете ядрени бомби). Примерите не се изчерпват само с това.

Никой не може да си обясни обаче защо Саакашвили предприе толкова глупав и отчаян ход. Плод на неопитност, необузданост или откровена глупост беше решението му? Трудно е да се каже. Радан има теория, че всъщност авантюрата е била с цел Грузия да излезе „морален победител” в конфликта и с това да спечели позиции в международен план, включително покана за членство в НАТО и гарантиране сигурността на Грузия.

Моята теория се простира малко по-надалеч. Руската реакция и смазването и окупирането на Грузия е била желана от страна на САЩ. Един вид предизвикване на дивашки действия, които после да бъдат заклеймявани. По всичко личи, че постигнаха целите си – в Украйна вече се притесняват за собствената си сигурност виз-а-ви Русия, Федерацията ще има проблеми с всичките си съседи, с които се опитва да се държи като метрополия с колониите си (имам предвид бившите съветски републики), ЕС започва да се консолидира пред лицето на врага, Франция и Германия бързо смениха позицията си за членството на Грузия в НАТО и по всичко изглежда, че страната скоро ще получи план за членство. Това пък е и ще бъде голямата победа за грузинското ръководство.

Тоест американците измислят и налагат операцията срещу Южна Осетия. Саакашвили я провежда с ясното съзнание, че ще бъдат смазани. Спорно е дали наистина очаква помощ от САЩ, а американците де факто го предават, спокойни, че ще могат да му затворят после устата с наградата „членство в НАТО”; или Саакашвили е наясно, че целта е армията му да бъде смазана и страната да пострада, за да си спечели наградата след това.

Който и от вариантите да е верен обаче, едно е ясно: някои направи много гадна сделка. Разбира се изгубиха обикновените осетинци и грузинци. Дали САЩ жертваха съюзника си или Саакашвили собствената си армия и народ? Едва ли някога ще разберем, но пък можем да си направим изводите – в политиката и войната морал не съществува.

Снимка: Ройтерс

This is f*****g scary!

Чували ли сте за Младежкото демократическо антифашистко движение НАШИ - най-голямата руска младежка организация, създадена от Путин?

Предлагам ви едно фото-есе, направено за Time magazine преди вероятно повече от година, в което можете да се запознаете с ежедневието на Летния лагер на НАШИ.

Нали се сещате колко демократична и антифашистка може да бъде една подобна организация, която никога не поставя под съмнение авторитетите?

Притеснителното е, че някои другари в БСП искат да играят по същия начин с младежката организация на партията, използвайки я за своите користи цели. Именно поради този факт БСМ е страдала и страда от приятелски огън от създаването си през 1994г. до днес. И заради независимостта си, демократичността си и свободолюбието на хората, които я изградиха и запазиха.

И заради такива хора тези, които искат да осъществят личните си властови амбиции няма да успеят да превърнат младежкото пространство на Левицата в гнилоч, подобен на НАШИ.

Русофрения

"Привет" или "Вън"? В политиката по-важен от емоциите е само националният интерес

Моя статия, публикувана на 24 януари 2008г. на страницата на БСМ във в-к ДУМА

Моля ви да прочетете тази статия до края й. Тъй като освен на страница "Лъвчета" в ДУМА смятам да я публикувам и на сайта на БСМ (www.bsm.bg), както и в личния си блог (или електронен дневник) (gospodin-i.blogspot.com), тя ще стигне до много голяма аудитория от хора от най-различни социални групи. И честно казано очаквам никой да не е съгласен с нея.

Миналата седмица нацията ни се оказа толкова разделена, колкото не е била от много отдавна. Формалният повод се оказа официалното посещение на руския президент Владимир Путин в България, но той разпали една стара вражда - тази между русофили и русофоби. Наскоро един блогър (не запомних кой точно и предварително се извинявам за този пропуск на автора) написа, че противопоставянето между русофили и русофоби е единственото автентично разделение в българската политика. В първия момент отхвърлих подобно твърдени с лека ръка, но след това се замислих и си казах, че може би авторът никак не греши като твърди подобно нещо.

През последните няколко дни се нагледахме на посрещания и концерти (ОСАННА!), плакати и протести (УУУ!) за и против визитата на г-н Путин в България. Освен това се наслушахме на коментари колко хубава или колко лоша е Ру...искам да кажа тръбата за България. Не, не е печатна грешка. Зад всички привидно (гео-)политически разговори и дебати всъщност се крие един предимно емоционален въпрос - харесваме ли Русия.

По този въпрос нацията ни общо взето се дели 50:50. Всяка половина има своите доводи и ги защитава с неутолима жар. Проблемът не е в различните мнения. В крайна сметка разнопосочността в мисленето и плурализмът са основа на онази красива идея "демокрация", която през последните почти 20 години се опитваме да изкараме от кавичките и да вкараме в устройството и функционирането на древната си държава.

Проблемът е в радикалността, с която тези две "идеологии" си служат. Говоря за онази разрушителна склонност да се отречеш от всеки и всичко руско, защото в него виждаш причина за собствените си "семейни" проблеми. Или за онази притеснителна разсеяност, когато благоговееш пред "реда и законността", забравяйки че в една огромна страна убиват журналисти, само защото са повдигнали неудобни въпроси и са настояли на правото си да го правят.

Още по-лошо е обаче, когато последователите на тези "доктрини" искат те да определят външната политика на страната ни. Както споменах по-горе въпросът за Русия е емоционален. А в политиката емоцията е антоним на рационалността, която твърди, че действията трябва да се правят предвид внимателно премисленият и претеглен собствен интерес, а не според добрите/лошите чувства към дадена страна или политик.

Ако не друго, то ви моля да приеме този кратък материал като молба към вас. Да бъдете по-малко емоционални и по-разсъдливи, когато преценявате кое е най-добро за страната ни. Политиката е работа на политиците, но от нас зависи кого избираме и какво прави той от наше име.

Снимки (по реда на показването): dnevnik.bg, dsb.bg и actualno.bg.

Голям шлем. Наистина.

В английската версия на сайта си, сръбската новинарска агенция Б92 публикува дописка за подписаното в Москва споразумение между Русия и Сърбия за строеж на газопровод, част от Южен поток и продажбата на 51% от нефтопреработвателната компания НИС за 400 млн. евро - около 2 пъти по-ниско от реалната цена по пазарна стойност на дяла.

Пазарната оценка на НИС е над 2 млрд. евро, което превръща сделката в сладък спомен за приватизацията по времето на правителствата на Костов и Сакскобурготски, когато водещи български държавни компании се разпродаваха на подобни справедливи цени (примери бол: Нефтохим, БГА Балкан, БТК и пр.)

Отделно пък в договора е записани, че в бъдещата компания, която ще построи и стопанисва тръбата на сръбска територия Газпром ще има не по-малко от 51% собственост, а сръбската страна най-много 49%.

Четейки тези интересни подробности около договора между Сърбия и Русия не мога да не се запитам какви точно основания и разумни аргументи ни изтъкват критиците на Първанов? Защото в сравнение с това, което Сърбия прави ние наистина постигнахме голям шлем. Да, напълно зависими сме от Русия и това продължава да е така, но нека се запитаме дали като страна, която получава 100% от енергийните си източници от Русия имаме избор и дали има друг вариант?