Разсипници

Стотици знайни и незнайни коментатори и "икономисти" се скъсват да ни набият в главите догмата, че социалистите "харчат", а десните "произвеждат и спестяват". Няма по-голяма глупост от това. Мога да напиша цял труд по въпроса колко безумен и опростенчески е подобен "модел" (сдържам се да не използвам по-крайни определения). И то труд основан на статистика и факти. Като например това, че страни, в които "харчещите" социалисти управляват десетилетия наред изпреварват по стандарт на живота и (отбележете!) конкурентоспособност капиталистически икони като САЩ и Сингапур.

Но няма нужда да отиваме дотам. Нека само погледнем как се е развивал бюджетния дефицит на САЩ в зависимост от президентите, които са управлявали страната.


И за да онагледим картината съвсем да добавим още едно сечение - историческите събития, които са протекли през тези години и са оказали влияние върху дефицитите:


Президентството на един от най-прогресивните президенти, автор на това, което в САЩ минава за "социална държава" Франклин Делано Рузвелт започва със замразяване на ръста на бюджетния дефицит и дори лекото му понижаване (нека помним - в условия на Депресия и мащабни обществени инвестиции!) огромният ръст е по времето на Втората световна война (подобен има и по времето на Първата световна) и е закономерен.

Както авторите на графиката отбелязват, спадът по време на войните в Корея и Виетнам говори за това, че ръстът по време на по-късните войни може би не е свързан с тях, а с други фактори (като това, че Буш младши се скъса да намалява данъци и да харчи като през цялото време с Грийнспан "печатаха" пари - по-точно казано заемаха).

Толкова за т.нар. "фискални консерватори" (fiscal conservatives), които спестяват.

Кой плаща за кризата?

Глобалната финансова и икономическа криза явно още доста време ще е топ-тема за обсъждане и в сериозни кръгове, а и на маса. Въпреки че в никакъв случай не мога да бъда смятан за ляв радикал (а и не искам), самият аз през последните няколко дни си направих следната сметка:

Инвестиционните банки (каквито за щастие нямаше в България) правеха ОГРОМНИ пари от спекулиране и търгуване на сложни финансови инструменти. През цялото време собственици, управители и служители на тези банки, заедно с една камара "икономисти", специалисти и финансисти се надпреварваше да ни обяснява как държавата не бива да ги регулира, как те сами знаят кое е най-добро, как няма да допуснат системата да изгори, защото това означава и те да изгорят. Когато кризата започна обаче същите тези банки, сега застрашени от фалит, първи изтичаха на червеното килимче, за да бъдат спасени от същата тази държава. Нека не правим грешка обаче – през годините на бума, горният ешелон от банкери не пропуснаха дори един път да се възползва от огромните бонуси, които смятаха за свое "заработено".

Държавата се видя принудена да "извади" банките от кашата – алтернативата беше тотален крах на финансовата система и икономическа криза, подобна на тази от средата на 30-те години (впрочем също предизвикана от липса на регулация и прекалена алчност – и впоследствие превъзмогната с държавна намеса) – как ви звучи свиване на икономиката от порядъка на ¼ например? Популярен е и аргументът "Трябваше да ги оставят всичките да фалират, за да им дойде акълът", но ситуацията, която се разви след фалита само на "Лемън брадърс" е показателен какъв хаос щеше да настане, ако бяха оставени всички да фалират (което най-вероятно щеше да стане точно така, тъй като множеството "олекнали" банки щяха да повлекат и сравнително стабилните след себе си).

Правителството (първо на Обединеното кралство, последвано от САЩ, Германия, Франция и т.н.) спаси банките, но на голяма цена – огромни бюджетни дефицити, които години наред ще спъват развитието на тези страни. Всъщност тези, които бяха най-виновни за кризата – собствениците и управителите на големите финансови институции пострадаха най-малко – дори в разгара на кризата някои от тях си раздаваха бонуси за МИЛИОНИ.

Сега горещата тема е КОЙ трябва да плати сметката? Как да бъдат намалени огромните дефицити – чрез орязване на социалните програми и намаляване на разходите (тоест – голямото мнозинство от хората ли трябва да платят?) или чрез повишаване на данъците на тези групи от населението, които са с най-високи доходи. Ясно е, че няма как това влизане в рамки да се случи без орязване на държавните разходи. Но сега, след като се почувстваха малко по-сигурни, уолстрийтските банкери отново демонстрират наглостта и арогантността, които бяха емблематични през годините на "възхода" (или на балона по-скоро). Не казвам, че всеки, който работи на Уолстрийт е зъл и арогантен дебил (намиг, намиг, приятелю), но жестоката опозиция срещу всеки опит финансовата индустрия да бъде регулирана говори за намеренията на финансовия център на света. За щастие срещу тях вече не седят Джордж Буш и Алън Грийнспан, а Барак Обама, който направи реформата на регулативната рамка свой най-голям приоритет.

За нас в България остава само едно – да спрем да се уповаваме на безумните догми на "новия марксизъм-ленинизъм" неолиберализма (за огромните сходства между тези течения ще пиша отделно друг път), а да търсим разумни начини за регулиране на икономиката.

Началото на края

През почивните дни в Испания се проведе заседание на изпълнителното бюро на ЕКОСИ (млад. орг. на ПЕС). Аз не можах да присъствам, тъй като в момента се занимавам с едни други хубави работи (за които ще разказвам по-нататък, ако всичко се развие позитивно), така че вчера получих "височайше" обаждане с новини как е преминало бюрото.

Не крия, че повод за радост ми даде следната новина – Изпълнитеното бюро на ЕКОСИ напълно единодушно е отказало членство (дори като наблюдаващ член) на Младежкото "обединение" в БСП (обединение на няколко все още останали върли кариеристи в БСП). Решението е съвсем логично и закономерно. Все пак за няколкото си месеца съществуване, МО успя да се прояви най-вече с веене на байряци с лика на "Любимия Вожд" Сергей Станишев и една почистваща акция, когато отидоха да мият паметника на съветския войн с веро.

И докато подобни "политики" са любима форма на младежка активност за ръководния апарат на Двайсе'летницата (да не са посмяли повече да ми се сравняват с Дядото), то те могат да предизвикат само смях на запад от Драгоман. Всъщност излъгах – не само смях, а и малко страх. Защото сравнението между това, което ни се представяше за "гнило статукво" и това, което сега е "ново начало" се вижда и с просто око и предизвиква странни реакции.

Така че, днес ЕКОСИ, а утре може и ПЕС, кой знае? Особено след като г-н Станишев и кръжецът от мухи-лай*арки около него направиха всичко по силите си да блокират провеждането на най-голямото ежегодно социалистическо събитие в Европа в България – Летният лагер на ЕКОСИ. Защо мислите го направиха? Защото домакинството беше поверено на БСМ. Не на Сергей Станишев, не на БСП – а на БСМ.

(Още) Шамари за Сергей

В европейската и световната политическа практика е утвърдено водещата фигура да поеме отговорността за даден изборен неуспех. В горното видео можете да видите Гордън Браун, който още преди да е изгубил напълно надеждите си да остане министър-председател, вече заявява, че ако партията му остане извън властта ще подаде оставка като лидер. И то предвид факта, че Лейбър не изгубиха категорично, а консерваторите са твърде далече от мнозинството и дори от категорична победа.

Къде сме ние?

Юли 2009 - БСП току що е реализирала най-слабия резултат в историята си въобще. По-слаб (номинално И процентно) дори от този на партията след проваления кабинет на Жан Виденов. Т.нар. "лидер" на партията Сергей Станишев се изправя пред електората и членската маса и с характерната си накъсана дикция заявява:

"Ние...няма...да ви...предадем"
"Аз...няма...да бягам...от...отговорност."

Разбира се в държавата на "Големия брат" подобни изказвания в стил "войната е мир" са нещо съвсем нормално. Но нека видим докъде доведе поведението на т.нар. лидер собствената му партия.

Малко под година след като изгуби изборите, правителството на ГЕРБ се спуска стръмно надолу, но от това не следва нищо за "опозицията". БСП седи някъде между бариерата за влизане в парламента и статистическата грешка (тоест 4-5%) и само от време на време потрепва конвулсивно. Като труп, който все още бива дефибрилиран, въпреки че всякаква надежда е изгубена.

Отговорно

Всъщност истината е, че Сергей Станишев пое отговорност. Изисква се голяма смелост след като си се оа*ал напълно да си сложиш розовите очила и да останеш на първа линия (като Матросов на амбразурата - ей как обичам стари соц-клишета!) да те блъскат като боксова круша. И то да те блъска не кой да е, а човек, който е изградил целия си публичен образ около това колко е як и колко тестостерон пръска от него.

Сергей Станишев прави и друга услуга на лявото в България. Недавайки шанс за каквото и да е реформиране в рамките на БСП (не мисля, че дори без него то било възможно), която откакто той е председател само номинално може да бъде наричана лява, той отваря пътя за преобразуване на лявото, по подобие на дясното в периода между 2001-2009 (ако приемем, че този период изобщо е завършил). Лошото е, че авангарда на "реформиските" сили в момента се явяват лица като... Татяна Дончева, Румен Петков+Овчаров и Георги Първанов. Хора, които категорично не могат да бъдат идеен център за създаването на европейски социалдемократически политически субект.

Но пък за нас като същински европейци е добре да гледаме примера на утвърдените демокрации и да сравняваме. Съответно и да изискваме същото поведение от политическите си лидери.

Обединеното кралство - сега накъде?

Източник: BBC

Пълните официални резултати все още не са ясни, но вече има достатъчно информация от изборите в Обединеното кралство за първоначални заключения и прогнози.

Консерваторите като цяло печелят, но недостатъчно – и най-вероятно ще са доста далече от 326-те места, необходими им за мнозинство. Лейбъристите твърдо са втори, поне с 40 представителя по-малко в Камарата на общините. За либерал-демократите нещата изглеждат още по-тъжни. След "Клегманията" и всички приказки за разбиване на двуполюсния модел, те може да се окажат и с по-малко представители отколкото имаха в предишния Парламент. Това е странно особено на фона на получените от либерал-демократите гласове – около 6,5 млн. досега при около 8,2 за лейбъристите и малко над 10 млн. за консерваторите. При тези цифри либ-дем имат близо 5 пъти по-малко депутати от лейбъристите и почти 6 пъти по-малко от консерваторите. Ясно е, че за тях коалиция ще е невъзможна без сделка за електорална реформа.

За Дейвид Камерън ще е много трудно да се пребори с партията си, за реформиране на простата мажоритарна система и преобразуването ѝ (може би) в пропорционална. Да не кажем невъзможно. От друга страна Гордън Браун ще трябва да направи доста широка коалиция, за да може да управлява страната. Подобна коалиция ще включва не само либ-дем, а и други по-малки партии – като например местните национални движения на Уелс и Шотландия. Поради спецификата на британското конституционно устройство обаче, сега първи на ход е настоящият премиер, тъй като при липсата на опозиционно мнозинство той не е длъжен да подаде оставка и може да се опита да сформира кабинет.

Източник: BBC (натисни за по-голямо)

Още малко общи заключения от изборите:

• Консерваторите изобщо не успяха да привлекат подкрепата, на която се надяваха. Досега като цяло ръстът на подкрепата им е около 4%, което е прекалено малко за партия, която иска уверено да спечели и да управлява.
  
• Лейбъристите губят доста тежко в Англия. В национален мащаб загубата в гласове е от порядъка на малко над 6%, но в Англия това се изразява в чиста загуба от 82 депутатски места. Партията обаче остава традиционно супер-силна в Шотландия, където консерваторите имат всичко на всичко ЕДИН депутат (от 59).
  

Най-голямото събитие извън резултатите обаче е невъзможността на хиляди британци да гласуват, тъй като в 22:00ч множество секции са затворили с опашки от по 200-300 души пред секциите. Срамота, казват британските журналисти. Ядосана гласоподавателка се възмущаваше с какво право изпращат наблюдатели на изборите в Афганистан, като не могат сами да си организират техните, но пък за нас хубав пример, че дори в най-старите демокрации се случват подобни изпълнения.

Интересното в случая е, че законът е пределно ясен – всеки, който преди 22:00ч е получил бюлетина и чака да гласува, трябва да се възползва от правото си. Защо секционните комисии просто са решили да хлопнат мандалото остава да бъде изяснено.

Можете да следите всякаква информация за развоя на изборите - ето тук.