Страницата на Die Antwoord във Facebook
Снимка: в-к "Труд"Водещата новина на вчерашния брой на в-к "Труд" (който май все още е най-големият ежедневник или вече...?) е, че Ахмед Доган е получил около 1,5 млн. лева хонорари за консултантски услуги по 4 енергийни проекта – станалият печално известен "Цанков камък", "Доспат", "Горна Арда" и язовир "Тунджа".
Господин Доган е нает като консултант ("мениджър на проучванията") по проекта от фирма "Минстрой холдинг", която е подизпълнител на обектите. От получените хонорари Ахмед Доган (който напомням по образование е философ) е заделил 50 хил. лева хонорари за 4 служители на "Минстрой холдинг".
За да обясня просто схемичката – има проучвания, които трябва да се направят за около 50 хил. лева – те може да се направят от служителите на фирмата директно, а тя директно да си им плати тези пари. Но има и един милион и половина, който трябва да бъде даден на "инструмента на властта" (по собствените думи на г-н Доган). Всичко това е чудесно и мисля, че е учебников материал за "конфликт на интереси".
Сега се връщаме към предизборната реторика на (тогава) неформалния лидер на ГЕРБ, а сега министър-председател на Републиката – г-н Бойко Борисов, който обещаваше справяне с корупцията и лично разследване срещу г-н Доган като, едва ли не, "олицетворител" на корупцията в България.
Явно целите и задълженията на министър-председателя обаче не съвпадат с тези на "лидера на опозицията" отпреди няколко месеца, тъй като от Юли насам сме чували твърде малко относно г-н Доган. Сегашният случай обаче е чудесно подсещане и повод г-н Борисов да се занимае и с този интересен случай.
Не мога да обърна внимание и на факта, че подобна информация излиза точно в този вестник. Вестник "Труд" е пословичен с близките си отношения с всички значими фигури от политическия, икономическия и обществения живот като цяло и не може да не си зададем въпроса защо вестникът открива толкова откровен фронт срещу фигура от ранга на Ахмед Доган. Дали акцията е съгласувана с министър-председателя? Или някой друг страничен играч има интерес да напомни на г-н Борисов за ангажиментите, които е забравил?
Предстоят ни още интересни дни...
Аз ли не бях в настроение или просто "Вишнева градина" в посмъртния прочит на Азарян е прекалено високо изкуство за мен? Но нека започна с "ниските топки", за да градирам прочита си до този основен въпрос, от който до голяма степен зависи крайното ми разочарование (хлъц!) от постановката.
Отдавна не бях сядал на толкова заден ред в театър (бях на предпоследния ред на партера) и за първи път ми правеше впечатление толкова какви бяха реакциите на публиката. Малоумен смях в неподходящите моменти (т.е. които изобщо не са смешни) и искрен смях на тъпите шеги (май започвам да разбирам Иво Христов, който негодуваше срещу "публиката на Павлов"). Честно казано не разбирам какво налага присъствието на вторите в едно подобно сериозно представление, но явно само това продава за пред българска публика. Но пък доколкото си спомням в "Чайка" смешните моменти изобщо липсваха...
И накрая, светла му памет на проф. Азарян, но според мен тази пиеса си е за него. Както самият той казва в този прочит на "Вишневата градина" основният въпрос, основният ракурс, който го е занимавал е за преходността – "Как си мина животът, без да го усетим". Тъй че тази пиеса си е само негова. Тя много трудно ще бъде разбрана от широката публика, а може би няма и нужда да бъде разбирана...
Алехандро Аменабар за пореден път показва колко талантлив режисьор е. Ако името не ви говори нищо, може би ще си спомните един странен филм, наречен Vanilla Sky (Ванила скай), с участието на Том Круз и Пенелопе Круз (по това време точно не бяха ли и гаджета?) Точно този странен ванилен филм е американският вариант на испанския оригинал "Отвори очи" (Abre los Ojos) на Аменабар (където също играе Пенелопе!)
В родината си Испания Аменабар е много известен и то главно със странните си и често страшни филми, но доколкото ми е известно "Агора" е първият му опит с историческото кино. И какъв опит само! Не четете нататък, ако издаването на детайли за сюжета, ще ви развали удоволствието от филма!
Без съмнение "Агора" ще предизвика бурни реакции. С варварското си и вандалско изобразяване на ранните християни, които превземат "стария свят", пресъздадено в условията на египетската Александрия през 3-4 век, Аменабар със сигурност ще си навлече много врагове (Opus Dei, къде спите бе?) Само като ексцентрична подробност ще споделя, че първият коментар в "Програмата" под описанието на филма е критика към "несправедливото" анти-християнство на "гей-режисьора". Всяко зло за добро, както се казва...
На фона на религиозните брожения и сблъсъците между християни и езичници, Аменабар проследява историята, прозрението и последните дни на философката (т.е. астрономка, математичка и пр.) Хипатия (играна от Рейчъл Вайс) – един от най-блестящите умове на епохата си.
Разбира се повелите на модерното комерсиално кино са неотменими и "Агора" не е история за религия и наука, а най-вече за любов! Един от учениците на Хипатия (тя е античният аналог на професор) и бъдещ префект на Александрия е влюбен в нея и иска да я вземе за жена, предложение, което бива категорично и безсърдечно отказано. Тайно влюбен (това сигурно е университетската преподавателка с най-много обожатели в историята!) е и един от собствените ѝ роби, които по-късно, по време на погрома срещу главния езически храм и Александрийската библиотека, без малко не убива господарката си, избягва, след като тя го освобождава, и става... воинстващ монах.
До края на филма Хипатия избира да остане сама, прави най-великите за времето си открития и бива убита от същите тези воинстващи монаси, към които се присъединява бившият ѝ роб, заради безбожност, вещерство и т.н.
Не се подвеждайте по несериозния ми разказ, тъй като филмът е много добър. Аменабар някак много умело успява да смеси епичното и баналното в хомогенна емулсия, така че да не останем нито с прекалено сладникаво-помпозно, нито с глетаво-кисело усещане в устата. Искам да обърна специално внимание на заснемането на лентата – за първи път ми прави впечатление толкова символизъм в начините на снимане. Това може да означава, че е прекалено натрапчив, но в никакъв случай мен не ме подразни, напротив даже.
В крайна сметка за тези, които обичат историческото кино, дори и без грандиозни батални сцени, "Агора" ще е прекрасен избор. Аз явно спадам към тях.
Оценка (по скалата на ju): 4
Актуализация: Явно не само за аз харесвам филма - "Агора" спечели 7 награди "Гоя"
Още преди да започна да пиша тази статия знаех каква ще е основната ѝ теза – Еригон Кабарне совиньон 2004 на "Нов живот" – Брестовица е българската риоха. Да, ясно ми е, че това звучи помпозно и (пази Боже) непрофесионално, но е точно така.
Да започнем оттам, че масовото вино на пазара ни в момента е от реколтите между 2007 и 2009г. Нормално е, след като типичното вино в България не отлежава повече от няколко месеца в бъчвата си и още колкото там на рафта в магазина докато бъде купено (разбира се тук изключваме всички т.нар. 'отлежали' вина). Това е общо взето европейската и световната практика.
Не така стоят нещата в Испания обаче. Тъй като в това хубаво слънчево кралство обичат да си изпипват нещата (особено когато 'нещата' се отнасят до папкане и пийване), в категоризацията им за вино освен т.нар. контролирани и/или гарантирани наименования (Denominaciónes) има и категоризация според степента на отлежалост (в бъчви!) на виното – като съответно то се дели на Crianza (2 години), Reserva (3 години) и Gran Reserva (5 години и нагоре).
В случая с Еригон имаме вино, което е направено от грозде от реколта 2004. Нито етикетът, нито информацията която успях да открия в интернет показват виното да е отлежавало преди бутилиране. Въпреки това, вкусът му е много балансиран и хармоничен, което може да е плод и само на отлежаването в бутилката – с което много напомня на едно добро вино Crianza.
Самите ароматни и вкусови свойства на виното също доста ми напомнят на вината от Риоха (запомнете – това е 'тероар' [или регион], а не сорт грозде!) – аромат на червени горски плодове и силен баланс между ароматите на дъб и ванилия в 'носа' и на вкус (това се получава от отлежаването в дъбови бъчви).
Ценово виното също е приятна изненада – настоящата му цена е около 10лв. за бутилка, което е съвсем прилично по принцип и много добро, погледнато през призмата на съотношението цена/качество.
Оценка: 5
От "Бакхус" не са чак толкова благосклонни като мен.
Ако се чудите с какво се занимавам тия дни - организирам гей паради всякакви. Така поне ни казва сайтът "Фрог нюз", който е публикувал плакат, разлепен по софийските улици.
