29 декември, 2008

Този път малко се забавихме...

...но третият брой на видео блогът за дискусии "Пристрастно" вече е публикуван и можете да го гледате на страницата ни.

Това е и първото ни издание в Ре:тв, така че молим да ни извините за някои несъвършенства. Надяваме се, че те все пак няма да развалят удоволствието ви!

23 декември, 2008

"Пристрастно" отива в Ре:тв


От тази събота видео блогът за дискусии "Пристрастно" ще се излъчва по Ре:тв. Първото издание беше заснето преди няколко дни, през работната събота, така че някои от новините могат да ви се сторят неактуални.

Да изкажа и аз към благодарностите си към целия екип на Ре:тв, които ни дават възможността и ни оказват цялото съдействие, от което имаме нужда.

И така гледайте ни - Комитата, Радан и моя милост за сефте тази събота, 27 декември, от 17.30ч.

22 декември, 2008

"Идеалист" спира. Дам...


Спомням си колко изумен бях преди 1-2 месеца, когато разбрах, че издател на блога "Идеалист" (който се очакваше да се превърне в списание "Идеалист" през януари) е господин Стефан Гамизов, за който съм писал няколко пъти в блога си (тук и тук). Изненадата беше приятна, тъй като повението на Гамизов отдавна си ми намирисваше, а "Идеалист" правеше много сериозни заявки да бъде нещо различно на медийната сцена в България.

Запазих си едно на ум разбира се, тъй като още от първите изяви на експерта по всичко бях сигурен, че той играе двойна игра и не е точно това, за което се представя и за съжаление днес разбрах, че съм бил прав. Официалното съобщение от "Идеалист" е, че проектът спира поради спиране на финансирането от страна на неговия издател.

Казвам "за съжаление", защото "Идеалист" ми харесваше и го четях с удоволствие, дори не винаги да се съгласявах с позициите на авторите му. Радвам се, че в същото това съобщение има едно загатнато послание - че екипът на "Идеалист" няма да се разпадне като такъв, а че ще обмислят как да преформатират и подновят проекта.

Съдбата на проекта "Идеалист" е част от един по-голям "сценарий", който се развива пред очите ни, за съжаление често без да го забелязваме. На медийният пазар в България се случва едно доста мащабно преструктуриране и преразпределение на позициите. Ако това беше чисто и просто плод на инвестиционни и други интереси и усмотрения - няма нищо лошо (аз не съм от онези социалисти, които искат да заместват пазарната икономика с някаква по-справедлива система). Но мащабните прехвърляния на собственост на водещи телевизии и печатни издания (Нова ТВ, ТВ7, Монитор, Експрес, Телеграф) към лица с неясен произход на средствата си (Ирена Кръстева); и настъпващите промени в тях (Нова ще става женска телевизия) може би говорят, че има някаква организирана кампания, която се води някъде от някакви хора, за които ние дори не подозираме.

Разбира се при тези условия е много по-вероятно тези хора да преследват свои собствени цели и амбиции, отколкото общочовешки ценности като свободата на словото, медийният плурализъм, ясното и точно информиране на обществеността.

Дано не изляза прав...

19 декември, 2008

Триумфалното завръщане на Джон Мейнард Кейнс

От Джоузеф Стиглиц*

Не помня някога да съм копирал 1:1 чужда статия в блога си. Но тази позиция на проф. Стиглиц е фундаментална за причините за тоталния колапс на нео-либерализма и "пазарния фундаментрализъм", който доведе след себе си и най-сериозната глобална финансова криза от Голямата депресия до наши дни.

Всички станахме кейнсианци. Дори десните в САЩ се присъединиха към лагера на Кейнс с разюздан ентусиазъм и в мащаби, които доскоро никой не си е представял.

За тези от нас, които сме твърдели, че имаме нещо общо с кейнсианската традиция, това е момент на триумф, след като сме били оставени в немилост, даже избягвани повече от три десетилетия. Това, което се случва сега, е триумф на разума над идеологията и интересите.

Икономическата теория отдавна обяснява защо свободните пазари не се саморегулират и защо е нужна регулация, както и защо е важна ролята, която правителството трябва да играе в икономиката. Но много хора, особено тези, които работят на финансовите пазари, натиснаха за т. нар. пазарен фундаментализъм. Погрешните политики, до които доведоха те, налагани дори и от членове на икономическия екип на новоизбрания президент Барак Обама, по-рано струваха доста на някои развиващи се държави. Моментът на просветление дойде чак когато тези политики започнаха да струват доста на САЩ и други развити държави.

Кейнс доказва, че не само пазарите не се самокоригират, но че при сериозен спад монетарната политика е неефективна. Трябва фискална политика. Но не всички фискални политики са еднакви. Днес в Америка с надвисналите дългове на домакинствата и голямата несигурност намалението на данъците вероятно ще е неефективно, както стана в Япония през 90-те години на миналия век.

Администрацията на Буш завещава огромни дългове и САЩ трябва да бъдат сериозно мотивирани да получат най-голямата полза от всеки похарчен долар. Наследството от недостатъчни инвестиции в технологията и инфраструктурата, особено на зелено, и нарастващата пропаст между бедни и богати изисква съгласуваност между краткосрочните разходи и дългосрочните цели.

Това поставя изискване за преструктуриране както на данъчната, така и на разходната програма. Намаляването на данъците за бедните и повишаването на помощите за безработни, докато се увеличават налозите за богатите, не стимулира икономиката, нито намалява дефицита, а още по-малко - неравенството. Орязването на харчовете за войната в Ирак и увеличението на тези за образование може едновременно да повиши производството в краткосрочен и дългосрочен аспект и да намали дефицита.

Кейнс се е тревожел за ликвидния капан - неспособността на монетарните власти да предизвикат нарастване в предлагането на кредит, за да се повиши икономическата активност. Шефът на Федералния резерв Бен Бърнанке упорито работи, за да избегне обвинението върху Фед, че задълбочава кризата така, както бе изкарано виновно навремето за Голямата депресия.

Трябва да четем историята и теорията внимателно: предпазването на финансовите институции само по себе си не е край, а начало на края. Потокът на кредит е важен. А фалитът на банките по време на Голямата депресия се смята за толкова важен, защото те определяха кредитоспособността, те бяха хранилищата на информацията за поддържането на кредитните потоци.

Но американската финансова система се е променила драматично от 30-те години на миналия век. Много от големите банки се ориентираха от даване на заеми на бизнеса във въртене на бизнеса. Те се съсредоточиха върху покупката на активи с цел бъдеща препродажба, като станаха нарицателно за некомпетентност в оценката на риска и проверката на кредитоспособността. За да се запазят тези нефункционални институции, бяха похарчени стотици милиарди долари. Нищо не беше направено, за да се обърне внимание на извратените им структури за премии, които поощряваха поемане на прекомерни рискове.

С лични награди, които противоречаха на ползите за обществото, не е чудно, че преследването на личния интерес - алчността, доведе до толкова разрушителни последствия. Дори и интересите на акционерите им не бяха обслужвани добре.

Междувременно бе направено много малко, за да се помогне на банките, които си вършат работата - да дават кредити и да оценяват кредитоспособността.

Федералното правителство пое дългове и гаранции за трилиони долари. В спасяването на финансовата система, а не по-малко и във фискалната политика, трябва да се тревожим да получаваме повече за това, което плащаме. Иначе дефицитът, който за последните години се удвои, ще продължи да нараства.

През септември се говореше, че правителството може да си получи обратно парите, и то с лихва. След като спасителният план се разрасна, сега става ясно, че това е още един пример за това, как финансовите пазари са недооценили риска - както го правеха постоянно през последните години. Условията на спасителните планове Бернанке-Полсън, бяха неблагоприятни за данъкоплатците и трябва да се отбележи, че въпреки техните мащаби не направиха нищо, за да развържат кредитирането.

Неолибералният натиск за дерегулация обслужи добре някои интереси. Финансовите пазари се възползваха от либерализацията на капиталовия пазар. Даването на възможността на Америка да продава рисковите си финансови продукти и да участва в спекулации по цял свят обслужи отлично фирмите въпреки високата цена за някои други.

Днес рискът е дали новите кейнсиански доктрини няма да бъдат използвани, за да обслужат същите интереси. Дали тези, които преди десет години въведоха дерегулацията, са си научили урока? Или те просто ще налагат козметични реформи - минимумът, който е достатъчен, за да оправдае мегатрилионните доларови спасителни планове?

В контекста на времето преследването на кейнсианска политика е доста по-печелившо, отколкото следването на пазарния фундаментализъм!

Преди десет години по време на азиатската финансова криза вървеше сериозна дискусия за нуждата да се реформира глобалната финансова инфраструктура. Беше направено малко. Безапелационно е, че ние не само трябва да отговорим адекватно на сегашната криза, но и да предприемем дългосрочни реформи, които ще са необходими, ако искаме да създадем по-стабилна, по-просперираща и по-справедлива глобална икономика.

*Джоузеф Стиглиц е професор по икономика в Колумбийския университет. Носител на Нобел за икономика през 2001 г. Статията е предоставена от “Проджект синдикът”.

Оригиналът на статията е публикуван в Project Syndicate.
Преведена и публикувана на български от в-к ТРУД (да не повярваш направо).

17 декември, 2008

Долна просташка дивотия

Вижте това лице. Това е д-р ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ, Народен представител в 40-о НС от групата на Коалиция за България (БСП).

Д-р Константинов изниква като най-вероятният автор на репликата "стига с това ин витро, дай да ти направя едно in vivo".

Искам да кажа, че съм тотално отвратен от поведението на българските народни представители. Не само от това на жалкият простак, който си е позволил да се изкаже по този сексистки, тъпанарски и дебилен начин към жена, която не може да има дете, ами и от поведението на неговите колеги, които сме избрали да ни представляват, които въртят и усукват как ли не, само и само да не кажат кой точно го е казал.

Искам обаче и да изразя възхищението си от българското гражданско общество, което реагира достойно на недостойното отношение на неговите представители и не допусна за секунда дори да се толерира подобна простотия и да бъде забравена след няколко дни.

Сега остава само едно. Да помолим д-р Константинов и неговите колеги от ПГ на Коалиция за България и от НС да се извинят на всички жени и д-р Константинов да депозира оставката си като народен представител в 40-о Народно събрание на Република България.

Това е единственият начин да се изтрие петното върху върховната институция и върху Републиката като цяло.

П.П. Призовавам всички, които се интересуват от темата да не оставят нещата да потънат и да намерят своите начини да участват!

АКТУАЛИЗАЦИЯ: Група във Фейсбук

АКТУАЛИЗАЦИЯ: По някаква непонятна на мен причина съм написал, че човекът се казва Георги Константинов, всъщност името му е Емил. Извинявам се на всички Георги Константиновци...

15 декември, 2008

След нас и потоп

По стечения на обстоятелствата аз съм вече един обикновен редови член на БСП. Може би съм необикновен член на социалистическата партия предвид това, че възгледите ми се различават много от тези на средностатистическия член на ръководството на БСП. Неслучайно удебелявам горното.

Ръководството на БСП не е представително за всеки един член на партията. Такива като мен аз познавам много - хора с демократично мислене и европейски аспирации. Хора, които искат БСП да прилича на Лейбъристката партия, или на ГСДП, или на Parti Socialiste, а не такива, за които "Наша Россия" е еталон за партийно строителство.

Вярвам, че за много от нас беше допустимо да простим много и да направим много компромиси в името на това България да стане член на Европейския съюз и да извърши най-големия доброволен и позитивен обрат в геополитическата си ориентация от времето на Княз Борис-Михаил І до наши дни.

Всичко това се случи и от близо две години България е пълноправен член на най-развитата икономическа и политическа общност в света. Това събитие обаче подейства доста демотивиращо на партийните и държавните лидери, които решиха, че веднъж свършили работата, могат да отпуснат колана и да си качат краката на масата. Разбира се тая тактика много бързо беше развенчана от европейските институции, които незабавно ни показаха, че тоя номер няма да мине и че никой в България не бива да си прави илюзии, че тежкото е минало и оттук нататък можем да продължим да действаме по добре отъпканите (малко кални) навици.

Реакцията на българските политици и разбира се най-вече на българските управляващи е много притеснителна обаче. Те решиха, че е най-лесно и най-правилно от тяхна гледна точка да обвинят Европейската Комисия (ЕК) и всеки друг позволил си да ги критикува в двойни стандарти. Това ми напомня малко на обвиненията в предателство към всеки, дръзнал да изрази собственото си (различно от това на партийното ръководство) мнение в рамките на БСП. Е да, ама тоя прийом не върви в една демократична държава и в една демократична над-национална структура като Европейския съюз.

Едва ли има и 50'000 отчаяни и заблудени българи, които да смятат, че правителството ни е много добро и полага всички усилия за прогреса на България, а ЕК прилага двойни стандарти. С подобни изказвания обаче и с мъжкарско перчене пред Майкъл Лий (несъмнено политик и държавен служител с огромен опит, който може да сложи нашите печенеги в малкия си джоб - както го и стори впрочем) българските управляващи извършват един друг, неимоверно по-голям грях, който ще носи негативи на България дълги години след 2008 и дълго след като спрените пари и другите проблеми бъдат забравени.

А това е, че сегашното правителство ефективно проваля европейското членство на България и слага на страната ни етикет, който дълго ще вреди на репутацията ни, на привлекателността ни за инвестиции, на международното ни влияние и на марката "България" като цяло.

Освен това, проблемите, на които ставаме център, засилват евро-скептицизма, дават доводи на противниците на разширяването и въобще ефективно забавят процеса на евроинтеграция. И вместо България успешно да се впише в този процес и да се превърне от обект в субект - тоест от такъв, на който му казват какво да прави; в такъв, който вдъхновява другите да следват примера му; ние усилено действаме да го подкопаем и провалим. За години напред и не само за нашата държава.

И като млад европейски социалист това вече е нещо, с което аз не мога да направя компромис.

Висшите кръгове и на БСП, и на НДСВ, и на ДПС чудесно осъзнават нещата, за които говоря. Те не са глупави хора. Но удобно са заели позицията, на която е озаглавена тази публикация - "След нас и потоп". Едно много просто изречение с голям смисъл. Няма значение какво се случва след нас, важното е още малко да сме добре.

Това е лайтмотивът на 47 Конгрес, това е лайтмотивът и на правителството в края на 2008г.

Илюстрация: Сайтът на ФАБ

Пристрастно #2

Вторият брой на видеоблога за дискусии "Пристрастно" вече е онлайн!

Започва да ни става навик да се събираме с Комитата и Радан и най-важното е, че го правим с удоволствие.

Темите, които коментираме този път са - изказванията на Петър Димитров, опозицията срещу втората джамия в София (моята любима тема), "гейподобният" портрет на Левски (друга любима тема) и разбира се... гъшият дроб! :)

09 декември, 2008

Защото сме толерантни?

Вероятно вече прекалявам с манипулациите на заглавието на фундаменталния труд на Сергей Станишев, но национална гордост от традиционната българска толерантност ми напомня точно на 5-дневния памфлет по отношение на това колко се разминават заявените ценности и реалното поведение.

Как иначе да коментирам факта, че групата във Фейсбук, озаглавена "Аз съм против построяването на 5-етажна джамия в София" е събрала около 3'500 членове само за няколко дни? (Вероятно докато завърша и публикувам този текст ще са станали повече)

Не искам да заемам позицията на морален стожер, нито да заповядвам на някого как трябва да мисли, само искам да кажа, че да държиш 1/5 от населението си сегрегирано в далечни села или градски гета и същевременно да се биеш в гърдите, че формално си им дал всички права на граждани не може да бъде толерантност.

Също според мен не може да бъде толерантност да откажеш на една значителна религиозна група правото да си построят храм. Пък ако ще да е на Дарт Вейдър.

А пък цялата паника, с която се подхожда по отношение на джамията на края на града ми напомня за карикатурите на Мохамед в Дания и последвалата реакция от мюсюлманите по целия свят. Тогава много хора им се смееха колко са "цивилизовани", как ли изглеждаме ние сега?

Ако пък си мислете, че "навсякъде е така" спомнете си как изглежда следващият президент на САЩ:

05 декември, 2008

ПриСтрастно

За тези, които не четат блоговете на Комитата и Радан и все още не знаят за тази обща провокация.

По идея на Коцето решихме да си направим собствено "дискусионно студио" или видео блог както пасна по-добре и го нарекохме Пристрастно. На Продуцента е и заслугата за хубавия лозунг на предаването - Никога не е късно да станеш за резил. :)

Амбицията ни е да се събираме всяка седмица и в рамките на 10 минути да правим коментар на актуалните събития от седмицата.

А в блога на Пристрастно вече можете да гледате първия епизод от "предаването".

П.П. : Довечера съм в "Булевард България" на Ре:ТВ от 19.30ч и в ББТ от 22:20. Явно Пристрастно вече се следи от журналистическите хрътки! ;)

03 декември, 2008

Урок по правопис




Знам, че вече не е новина, обаче си пиша с един приятел, който е в САЩ и му разказвах за "Сергей, обади ми се" и трамвая, та отворих снимката да му покажа и съвсем случайно забелязах следното.

Надписът на тортата гласи: "Кучетата си лаят, трамвая си върви". То това вече си го знаем, добре.

Ама може ли и с правописна грешка бре, другари?!

Хайде да не разискваме сега подробно правилата, не че и аз не съм правил грешки обаче не може да си политик, кандидат за лидер на левицата (Киро Добрев) и да подариш на министър-председателя торта с надпис с грешка.

Къде е грешката ли? "Трамваят" трябва да е членуван с пълен член.

01 декември, 2008

1 Декември

Днес е световният ден, посветен на борбата в вируса на СПИН.

Цял ден се чудя как да почета датата на блога си и сега съвсем случайно открих следното кратко филмче. Мисля, че е доста подходящо за повода.

"Превратаджии от първо лице" от Иван Бакалов

За любителите на най-близката българска история книгата на Иван Бакалов е задължителна.

Научих за пръв път за нея, когато прочетох интервюто с Пенчо Кубадински, публикувано в е-вестник. По същество това интервю заема една глава от книгата.

Според мен гаранция за обективността на книгата е фактът, че в нея са поместени само интервюта. И то подбрани така, че да се видят различните гледни точки.

Това не е книга за тези, които обожават или ненавиждат Тодор Живков. Това е книга за тези, които искат да видят различните гледни точки и сами да си извадят поуките.

28 ноември, 2008

Джордж Сорос за глобалната финансова криза


Шпигел: Какви са вашите очаквания за слеващия Секретар на Хазната (финансовият министър на САЩ)?

Сорос: Мисля, че имаме нужда от голям стимулиращ пакет, който ще даде достатъчно средства на щатските и местните правителства да поддържат бюджетите си - (...) Общата цена ще е между 300 и 600 милиарда долара.

Шпигел: В допълнение на 700-те милиарда долара за финансовата индустрия?

Сорос: Задължително. Мисля, че това е страхотна възможност най-накрая да се преборим с глобалното затопляне и енергийната зависимост. САЩ имат нужда от система на ограничения и търговия с търгове за лицензи за право на емисии. Бих използвал приходите от тези търгове да започна нова, природосъобразна енергийна политика. Това би била още една федерална програма, която да ни помогне да преодолеем сегашната стагнация.

Шпигел: Вашето предложение би било отхвърлено на Уолстрийт като прекалено голяма правителствена намеса в икономиката. Републиканците може би биха го нарекли "социализъм" от европейски тип.

Сорос: Точно от това имаме нужда сега. Аз съм против пазарния фундаментализъм. Цялата тази пропаганда, че правителствената намеса винаги е лоша беше много успешна -- но също така и много вредна за обществото ни.

***

Шпигел: Всеки казва, че трябва да регулираме повече финансовите пазари. Звучи добре, но реалистично ли е? Могат ли пазарите наистина да бъдат опитомени?

Сорос: Между регулаторите и участниците в пазарите винаги се води игра на котка и мишка, която продължава безкрайно...

Шпигел: ...и където мишките, участниците в пазарите, често имат предимство.

Сорос: Защото имат допълнителна подкрепа от пазарните фундаменталисти. Но резултатите бяха катастрофални, както виждаме сега. Мисля, че е по-добре да имаме игра на котка и мишка където котките имат предимство, отколкото такава, в която властват мишките. Защото последното означава, че на пазарните играчи им е дадена пълна свобода. Това всъщност беше голямата грешка на нашия национален герой Роналд Рейгън, който винаги говореше за магията на пазарите.

Шпигел: Следователно Вие подкрепяте по-стриктна регулация и по-ефикасен контрол на пазарите?

Сорос: Именно. От друга страна трябва да осъзнаете, че регулациите никога няма да бъдат напълно успешни и винаги ще са пълни с "дупки". Винаги трябва да сте готови да запълвате новите дупки. Всъщност, регулациите трябва да са ограничени до минимум, но трябва да съществува някакво сътрудничество между участниците в пазарите и властта -- какъвто беше случаят в ранните следвоенни години. Банката на Англия беше много успешен регулатор благодарение на сътрудничеството си с участниците в пазарите. Този дух на сътрудничество беше разбит от пазарните фундаменталисти.

Шпигел: Не и в Германия. Ние имаме много полу-частни банки, които почти напълно доминират пазара. Политици участват в надзорните им бордове. Но те са в особено лошо състояние.

Сорос: Тези публично-частни партньорства са много, много опасни. Най-гнилата част от финансовата система в САЩ се състои от спонсорираните от правителството компании, Фани Мей и Фреди Мак. По същество те започнаха тази криза. Държавата трябва да задава правилата и да ги прилага -- но не и да се замесва като играч на пазара.

***

Шпигел: Има ли светът нужда от хедж фондове?

Сорос: Мисля, че хедж фондовете са много ефективен начин за управление на пари. Но и ясно виждам рисковете. Хедж фондовете използват кредит, а кредитът е източник на нестабилност. Заключението ми е, че транзакции, които включват кредит трябва да бъдат регулирани.

Шпигел: Сега звучите като някой, който изтичва в полицейското управление и казва на полицаите: "Моля, сложете ми белезници - опасен съм!"

Сорос: Ни най-малко. Мисля, че има нужда от подходяща регулация на финансовите пазари, но е невъзможно да бъдат предотвратени спекулациите. Има много малка разлика между спекулация и инвестиции. Единствената разлика е всъщност е, че инвестициите са успешни спекулации, тъй като ако успешно предвидите бъдещето, реализирате спекулативна печалба. Съвестта ми е напълно чиста. Горд съм, че съм успешен спекулатор.


Кой е Джордж Сорос?

София, събуди се!


Това вече на нищо не прилича! На сайта на "За да остане природа!" чета, че започнали да разриват и Витоша, за да строят нови ски писти и съоръжения.

При положение, че е абсолютно недопустимо и незаконно!

Моля ви, подпишете петицията против! И участвайте както можете!

26 ноември, 2008

Защото сме неудобни!

Преди три дни БСП гласува новия си устав. Член 45 от него предвижда създаването на нова вътрешнопартийна младежка организация, в която да членуват задължително всички членове на партията между 18 и 35 години.

Тази подмяна на досегашната младежка организация на БСП, в която членувам и на която имам честта да бъда в ръководството - Българска социалистическа младеж е напълно закономерна предвид настоящето състояние на БСП.

БСМ беше създадена като външна и независима младежка организация от БСП през 1994г. с една основна цел - да бъде мост на партията към българското общество и да я извади от вътрешната и международна изолация, в които беше изпаднала.

БСМ свърши тази си работа. Младежката организация се присъедини към съответните структури на Социалистическия интернационал и Партията на европейските социалисти години преди БСП да бъде допусната в тях като пълноправен член.

Когато на "Позитано" НАТО и ЕС бяха мръсни думи в политическите документи на БСМ пишеше, че организацията подкрепя членството на България в тях.

БСМ винаги беше демократичната, европейска и модерна левица, която БСП искаше да стане.

За съжаление с идването на Сергей Станишев на председателското място в БСП много неща се промениха. Макар БСП формално да следваше европейската си програма, реално в характера на партията беше направен обратен завой. И 47 Конгрес на БСП е символичен за този регресивен процес.

Решението за механичната подмяна на една модерна и демократична младежка организация с котило за послушковци и кариеристи (в каквото една вътрешна, изолирана и силно контролирана структура несъмнено ще се превърне) е само един пример за това. Избирането на Георги Гергов в ръководството на партията е друг пример.

Независимо от всичко БСМ постигна целите си. И ще продължи да го прави. А заедно с нея ще продължат да се борят и всички тези, които виждат в свободата, демокрацията и солидарността по-доброто бъдеще на България!

Вижте и това - Официалната позиция на БСМ

Участието ми в Нова ТВ

Тази сутрин участвах в "Здравей, България" по Нова ТВ. Темата - промяна на предложението в новия семеен кодекс, което въвежда "фактическо съжитество" само между мъж и жена. Доста пъти преди съм писал по този въпрос и за това, че подкрепям легализирането на еднополовите съжителства на блога си. След мое предложение то стана и официална позиция на БСМ.

Това явно предизвика голям интерес тъй като първо миналата седмица дадох интервю за в-к "168 часа" по този въпрос, а днес бях поканен в студиото на Нова ТВ. Прилагам видеото от участието ми:







Както беше казала Аксиния Генчева пред "168 часа": "Поне младежите на БСП са социалисти" :) Само дето вече не сме им младежи... на БСП де

24 ноември, 2008

Битката при Сома

Фалшивият „дебат” за младежкото обединение в БСП опасно прилича на едно от най-трагичните сражения в човешката история

в-к ДУМА, 20 ноември 2008г.

Този материал беше публикуван във в-к ДУМА миналият четвъртък, 20 ноември, преди да се проведе 47 Конгрес на БСП, който взе решение за създаването на т.нар. "младежко обединение"


На 1 юли 1916г. сили на британската армия започват масивна офанзива при р. Сома в Северна Франция. През първия ден британците претърпяват поражения от 58 000 души, от които 20 000 убити. До края на битката през ноември 1916г. по бойните полета на Сома жертвите ще достигнат общо около 1 000 000 души от двете страни, от които 600 000 от страна на Съюзниците – Обединеното кралство и Франция. Безпримерната храброст на британските войни и чудовищната безотговорност на командирите им ще накарат Върховния командир на немските сили ген. Макс фон Галвиц да възкликне “Никъде не съм виждал такива лъвове да бъдат водени от такива агнета!”

Не спирам да си мисля за това ключово историческо събитие, откакто преди няколко месеца започна „офанзивата” в дебата относно съдбата на бъдещото младежко обединение на БСП в новия устав на партията. Само че, нарочените за „лъвове” в случая, основни защитници на младежкото обединение, ми се сториха доста прегладнели и умърлушени. Те не говореха за силата на идеите, на младежките принципност и идеализъм, които могат да направят една организация силна и разпознаваема, а за възможността партията да “контролира процесите” в младежката си организация.

Идеите им пък са напълно в унисон с желанията на “агнетата”, застанали леко встрани от кървавия погром, които виждат в младежката дейност единствената им оставаща надежда да се утвърдят като партийни лидери. Не случайно измежду купчината “анализи”, “позиции” и “разсъждения” виждаме как изпъква другият основен и най-важен аргумент за съществуването на младежка организация – кадровото развитие и израстване.

Още веднъж се повтаря формулата, че за младите не трябва да са важни левите ценности като свобода, справедливост, толерантност, търпимост към различните идеи и разбира се смелостта тези различия да бъдат защитавани. За тях най-важна трябва да бъде позицията, заемана в йерархията на мравуняка, дори това да означава приклякане или дори прегъване пред по-силните на деня.

Както при Сома губещи са били онзи 1 милион души, независимо дали от страната на Антантата или на Централните сили, така и в тази битка губещи ще сме всички ние, които сме на страната на Левицата, независимо дали се зовем комунисти, социалисти или социалдемократи.

За да не бъда упрекван в голословност ще дам моето виждане, като участник, единица, в младежкия сектор на БСП

как трябва да бъде решен въпросът с младежката организация на партията.

БСП има младежка организация – тя се казва Българска социалистическа младеж. Създадена с решение на Конгреса на партията като единствена и външна организация, с цел да осигури мост на БСП към младите хора и обществото като цяло. От 1994г. досега БСМ успешно изпълнява тази си задача. Организацията винаги е била адекватна на времето и обществото, в които съществува. БСМ беше ориентирана и подкрепяше безусловно членството на България в НАТО и ЕС още, когато тези неща се считаха за еретични на „Позитано” 20. Но не и в съзнанието на мнозинството от българите. Днес тези неща са факт и партията ни (с основание) се гордее с факта, че България се присъедини към ЕС, ръководена от правителство с основно участие на Левицата.

БСМ помогна на собствената си партия да излезе от международната изолация и да се интегрира в структурите на международното социалистическо и социалдемократическо движение – Социалистическият интернационал (СИ) и Партията на европейските социалисти (ПЕС). Младежката организация бързо стана пълноправен член и на двете съответни младежки структури и активно се включи в тяхната работа и по този начин изгради и затвърди доверието в българските социалисти като цяло. Някои от критиците на БСМ обичат да повтарят една мантра за „екскурзиите до Брюксел” като развалени грамофони, но оценката на световните и европейските социалисти е много ясна – Вихра Димитрова беше вицепрезидент на Младежкия Социнтерн (МСИ), а Христо Христев и до момента е вицепрезидент на ЕКОСИ (младежката организация на ПЕС), избран с трети резултат на пряко гласуване в съревнование с представителите на организациите на страни като Франция, Италия, Гърция и всички др.

Въпреки всички пречки и подводни камъни, които й бяха залагани през годините, БСМ продължава да бъде жизнена, работеща и – най-важното – атрактивна организация. В нея продължават да идват млади хора, някои от които се чувстват отчуждени и разочаровани от политиката на БСП – и основната им мотивация да го направят е, че виждат в БСМ нещо различно и нещо, което има силата и амбицията да направи бъдещето на Левицата по-добро. Разбира се, не бива да придобиваме навика на партийните лидери на едно отминало време, да си заравяме главата в пясъка като щрауси и да твърдим, че всичко е светло и розово.

Аз като член на БСМ и дори част от националното й ръководство съм наясно, че организацията има не малко проблеми. Но вместо да бъде оставена на спокойствие и насърчавана да ги разрешава, тези проблеми постоянно биват раздухвани, преекспонирани, създават се нови или се манипулират стари. Не разбирам как партията има интерес от такива събития? По-скоро интересът в случая се ограничава до частни амбиции и мотиви, които разбира се не могат да бъдат в унисон с тези на цялото (БСП).

Мисля, че настоящите аргументи ще са достатъчни за непредубедения читател да осъзнае, че

Няма обективни аргументи за създаване на нова младежка организация

В условията на почти нулево финансиране от Висшия съвет на БСП, с изключение на няколко целеви субсидии за конкретни прояви, БСМ води сериозен вътрешноорганизационен живот. За просто сравнение – отделът за подготовка на кадри на ВС разполага годишно със средства от порядъка на 150 000лв. за „младежки дейности”.

Смятам, че в сегашната напрегната обстановка, да започнем ново разбъркване и преподреждане на младежкия сектор, вместо да се опрем на провереното и работещото ще е най-малкото неблагоразумно.

10 ноември, 2008

Честит празник


Честит 10 ноември. Датата в никакъв случай не е безспорна. Тоест, не са безспорни събитията, които се случиха на нея... и след това.

Едно е безспорно обаче. България днес е по-добра, отколкото преди 19 години.

Две години поред пиша за 9 септември и получавам много критика за позицията си. Няма значение. Сега обаче искам да ви кажа, че както смятам, че 9 септември трябва да бъде отбелязван като отричане на един авторитарен и назадничав режим (макар и много спорна като дата заради събитията, които започват от нея), така и 10 ноември трябва да бъде подобен символичен ден за нас. Въпреки че, това което представлява днес България, в никакъв случай не може да бъде смятано за развита демокрация.

Честит празник! Да живее свободна България!

07 ноември, 2008

За Гамизов пак

Днес отново активно се говори за Стефан Гамизов след участието му в предаването "На 4 очи с Цветанка Ризова" по Нова ТВ преди няколко и в "Тази сутрин" при Николай Бареков тази сутрин. Няколко различни човека го похвалиха пред мен за изявата му в това предаване, заради честната и правилна позиция, която е защитил в него. Лошо няма.

Притеснява ме това обаче, че Стефан Гамизов спокойно може да влезе в категорията "винтил" - знаете когато напрежението в тенджерата под налягане дойде в много парата трябва да бъде изпусната отнякъде иначе рискуваме експлозия.

Впрочем тази е много интересна категория в българската политика - на винтилите. В нея спокойно мога да причисля и "сериозни" хора като Таня Дончева, както и откровени шутове като Яне Янев, Жорж Ганчев и дори Волен Сидеров.

Хората, които седят зад кулисите и дърпат конците на куклите, участващи в представлението (за да останем в стилистиката на театралната метафора) са достатъчно интелигентни и опитни да разбират, че има голяма нужда от подобна форма на уравновесяване на налягането. Не казвам, че гореспоменатите фигури са контролирани от тях, но несъмнено в създаването и популяризирането на поне някои от тях те имат участие.
Такъв именно ми се струва и случаят на господин Гамизов. И според мен не е никак трудно човек да си направи необходимите заключения, ако погледне обективните факти. Нека започнем например с това откъде изникна Стефан Гамизов в публичното пространство. Една сутрин преди може би около година той просто се появи в "Тази сутрин" по бТВ при Николай Бареков.

Ако някога ви се е налагало да се занимавате в българските медии и то по определено политически въпроси може би знаете колко е трудно да се "пробие" в националните телевизии (а и вестници) с тези неща. Каква тогава беше логиката да се даде на Гамизов свободно екранно време в едно от най-гледаните предавания изобщо да говори по въпросите на "вселената и всичко останало" на мен поне никак не ми е ясно.
Второ, г-н Гамизов често бива представян като някакъв много пространен експерт по всякакви въпроси - икономика, енергетика и разбира се политика. Говори се за негови дейности в САЩ, фондацията му в България и пр. Само че за тази фондация българското общество не знае нищо - не съм чул примерно някъде да се афишира и да се набляга на името й и на това какво точно върши тя, нито примерно да се рекламира нейн сайт в интернет или друг източник на информация с какво се занимава тя.

Освен всичко друго преди време съм писал, че не е и много ясно с какво точно г-н Гамизов финансира дейностите си - не е точно ясно с какъв бизнес се занимава. Най-често се споменават някакви енергийни интереси, но не става ясно каква е ролята му в тях - лобиране, проектиране, осъществяване на енергийни проекти?

Още един аргумент, който откривам сам в своя полза, за това, че ролята на г-н Гамизов е да действа като "отдушник" е в това, че зад силната му и несъмнено убедителна критика на случващото се в Републиката, която чухме в предаването "На 4 очи", не стоят никакви предложения в полза промяна на статуквото. Разбира се не бива да пропускаме, че разговорът приключи с "епохалната" реплика за "Третата република", термин който Гамизов май заема от Радан Кънев*. И все пак не чухме нищо за конкретни предложения.

Не бива обаче да се подвеждаме да смятаме, че Стефан Гамизов е глупав или аналогичен на политическото статукво в България. В предването по Нова ТВ той направи няколко много добри хода. Като например това да признае, че е грешал по отношение на ДАНС и да се отдалечи от Сергей Станишев, който защитаваше допреди няколко месеца. В същото време Гамизов повтори острата си критика срещу Първанов и косвено и срещу Бойко Борисов като ги свърза в "близко приятелство" (впрочем това почти ритуално късане на всички мостове може би говори за променени амбиции и намерения - след като няма достатъчно адекватен и представителен лидер в неговите очи може би е време за нов лидер за България?)

А колкото до ДАНС - един много наболял случай, по който аз лично изпуснах няколко добри шанса да споделя впечатленията си (може би защото така и не се почуствах достатъчно компетентен) - никъде не чух Гамизов да назовава проблема с ДАНС поименно. А според мен той се изчерпва с това, че ДАНС беше "зачената в грях". За да го обясня най-накратко - контраразузнаването, финансовото разузнаване и пр. са изключително "деликатни" дейности, които от една страна са на ръба на закона, а от друга са неизбежни и се извършват от всяка една държава в света. НО, във всяка една демократична държава опасността за суверенитета и върховенството на закона, които тези дейности създават, са осъзнати и затова са положени специални усилия да има необходимият институционален и граждански контрол върху тях. Събирането им под една шапка и под едноличен контрол (независимо дали той ще се осъществява от президент или министър-председател) без наличието на необходимите гаранции за тяхното функциониране в интерес на обществото е рецепта за провал. Точно както стана през последните месец-два.

И отново не чух нищо в тази насока от г-н Гамизов. И това, че ДАНС вече не е "добра приказка" и че "Алексей Петров трябва да върне парите" са чиста проба хвърляне на прах в очите на хората, които се чувстват омърсени и отвратени от политиката в България - напълно с основание разбира се.


* Ако трябва да съм крайно нескромен самият аз съм говорил за прилагане на термина и номериране на Българските Републики преди да видя това нещо използвано другаде - но не предявявам авторство върху него - просто аналогията с френските републики е достатъчно близка и логична.

06 ноември, 2008

Срам ме е


Тази снимка може да мине и без коментар.

Аз обаче ще си позволя да си присвоя титлата "млад социалист" за малко и да кажа нещо.

Срам ме е, че допускаме хора без елементарни политически познания, без грам ценности, без бегла представа за положението на България, да се представят за "модерни млади леви".

Подлизурството никога не е било модерно, нито присъщо на младите.
Нагаждачеството никога не е било модерно, нито присъщо на младите.
Идолопоклонничеството никога не е било модерно, нито присъщо на младите.

Момичето, което се представя за автор на тази безумна идея, е дало пространно интервю за в-к ТРУД днес. Тъй като в БСМ се занимавам с връзките с медиите знам колко апатични и незаинтересувани са българските медии към всякакви комбинации между политика и младежи. Как така Звездичката получава цяла страница в ТРУД можете да запитате Тошо Тошев. Самото интервю е безумно. В него има точно три въпроса, свързани по някакъв начин с политиката и на нито един от тях не е отговорено. Момичето не е виновно, тя толкова си знае.

Но тези, които бутат напред такива хора и подменят истинските лица в младежкия сектор на левицата носят и тепърва ще понесат отговорността си за действията си.

Научете още за безумието - тук.

03 ноември, 2008

Време за прогнози

Утре са изборите в САЩ. Най-важните от много време насам. Преди няколко дни четох статия на Томас Фридман в New York Times, в която той казва, че изборите наистина имат голямо значение и кани читателите си да направят едно просто сравнение между САЩ преди 8 години и днес.

Мислех да правя формално обявяване на пристрастията си, но за тези от вас, които са чели блога ми дори само през последните няколко дни пристрастията ми навярно са ви ясни.

След толкова много информация обаче, която поех последните месеци ме сърбят ръцете да направя прогноза как ще протекат изборите да видим разбирам ли нещо. RealClearPolitics дават много добра възможност на читателите си сами да наредят картата на Електоралната колегия според очакванията им. Аз ползвам услугата да ви покажа как виждам изборите.

Натиснете картинката за по-голямо изображение

Малко разяснения. Щатите в тъмно червено/синьо са съответно щатите, които смятам, че Макейн/Обама ще спечелят със сигурност. Светлите цветове показват не пълна сигурност, но предположение кой ще е победителят.

Като изключим твърдите щати - Калифорния, Ню Йорк, Илиной за Обама и Тексас, Оклахома, Кентъки за Макейн какви прогнози залагам:

Обама твърдо ще спечели Пенсилвания, Охайо, Минесота, Уисконсин, Колорадо и Ню Мексико, Мичиган и Ню Хемпшир.

Смятам, че Обама ще спечели още Вирджиния, Флорида, Джорджия и Невада.

Макейн най-вероятно ще спечели Западна Вирджиния, Северна Каролина, Индиана, Мисури, Северна и Южна Дакота, Монтана и "домашния" си Аризона. (Всички тези щати в момента са посочени, като "toss-up" или равни в RealClearPolitics)

Според това разпредление Обама/Байдън ще спечелят 353 гласа в Електоралната колегия срещу 185 за Макейн/Пейлин. За избиране на кандидат са необходими 270 гласа. Резултат над 350 гласа се смята за разгромна победа. Както виждаме демократите са се запътили натам (и то не само в президентските избори - очаква се да имат и 60-членно мнозинство в Сената, което ще им позволи де факто да го контролират).

Ако има слабост в предположението ми, то е че залагам победи на Обама в 5 ключови "бойни полета" - Охайо, Пенсилвания, Вирджиния, Флорида и дори Джорджия. Но от проучванията, които следя в последните дни и информацията от ранно гласуване + новини от кампаниите и прочие ме навеждат на тази мисъл. Оттам нататък Обама има поле за още повече гласове - независимо дали става въпрос за Северна Каролина, Мисури или някои от съвсем малките щати като Монтана, Северна/Южна Дакота или дори Аризона.

Ще видим дали съм бил прав само след 1-2 дни... :)

Защо БСМ е различна

Националният съвет на Българска социалистическа младеж:

(...)

Се обръщаме към народните представители от 40 Народно събрание за следното:

В Народното събрание на Република България беше приет на първо четене нов Семеен кодекс, който въвежда два нови института в правото – брачен договор и фактическо съпружеско съжителство. В проекта изрично е упоменато, че фактическото съжителство може да бъде сключено само между мъж и жена. По този начин се лишават всички еднополови двойки в България от възможността да ползват правата, предвидени за двойките живеещи без брак, с изменението на семейния кодекс .

(...)

ОБРЪЩАМЕ СЕ към народните представители от 40 Народно събрание с предложение в чл. 13, ал. 1 на проекта за Семеен кодекс определението „между мъж и жена” да бъде заменено с текста „между две лица”.


Целият текст - тук.

30 октомври, 2008

Черен ПъРъ

Ще пиша още веднъж днес за президентската кампания в САЩ (така или иначе остава по-малко от седмица до края й), но винаги се стремя да представям неща, които биха могли да се съпоставят или да служат за пример и за нас в България.

От няколко месеца кампанията на Макейн се е съсредоточила върху това да "изобличи" връзките на Барак Обама в Бил Ейърс - радикал от 60-те, участвал в терористична група, която е провела няколко атентата срещу американски институции включително Пентагона, а сега преподавател в Университета на Илинойс (колега на Обама).

Разбира се голяма част от сериозните американски медии отрекоха връзката, но предизборният щаб на Макейн продължи да пуска реклами и да говори за това, че Обама е "терорист" (без никаква достоверна аргументация).

Бен Смит от блоговете на Политико си поставя въпроса дали кампанията на републиканеца е сработила. На пръв поглед може би да - както писах по-рано днес Макейн се е придвижил с около процент напред в националните проучвания през последната седмица.

Но от друга страна, ако погледнем т.нар. "Favorability ratings" - това е проучване на одобрение/неодобрение на всеки от кандидатите, в момента Обама има най-доброто нетно одобрение (това е % одобрителни минус % неодобрителни оценки) от началото на кампанията - +20,7 срещу +10.0 за Макейн.

Тоест, когато един политик е искрен и има какво да предложи като решения за проблемите на съгражданите си, няма защо да се притеснява от "очернящите" кампании на опонентите си. Може би българските политици биха могли да си извадят някоя и друга поука от това, вместо да се оправдават при всяка добра възможност...

Статистики

В последните дни на доста места слушам/чета как преднината на Обама пред Макейн се свилала. Цитират се различни източници, най-често проучването на Ройтерс/Зогби, което наистина показва "малка" преднина - от порядъка на 3-5%.

Аз следя проучванията в сайта RealClearPolitics, който поддържа много добри данни за развитието на надпреварата. Отскоро открих един още по-добър сайт/блог, поддържан от статистици, който ежедневно публикува резултатите на националните и щатските проучвания. Той се казва FiveThirtyEight.com. Публикувам тук вчерашните данни от този сайт:


И RealClearPolitics, и FiveThirtyEight мерят надпреварата в национален мащаб средностатистически от всички основни проучвания. И двата определят разликата на около 6-7% в полза на Обама. Статистиците от FiveThirtyEight признават, че има движение в полза на Макейн - който е наваксал 1% за... 6 дни. Както знаем до изборите остават горе-долу толкова. Освен това всички други фактори са в полза на Обама - ако погледнете проучванията по щати демократът води във всички "критични" щати - Охайо, Флорида, Вирджиния, Невада, Колорадо. Без Мисури, който обаче е в границите на статистическата грешка.

Ето защо FiveThirtyEight дават над 90% шанс за победа на Обама.


Препоръчвам ви да разгледате и двата сайта, ако още не сте. FiveThirtyEight има най-различни интересни разбивки.

28 октомври, 2008

Разлики

В интервю за питсбъргско радио, помолен да коментира арестуването на скинари, по подозрение, че са готвели атентат срещу него, Барак Обама заявил:

Мисля, че това, което прави особено впечатление в тази кампания е доколкото такива групи на мразещи хора бяха маргинализирани. Това не е Америка. Това не е нашето бъдеще.

Открих, че на хората не им пука какъв цвят е кожата ви. Това, което се опитват да разберат е кой може да изпълни обещаното.

Вместо да се оплаква от "омраза" Обама я "изхвърля" от дебата. На фона на расистките атаки към Обама, прикрити зад притеснения за "сигурността" на САЩ, водени от някаква малка част от консервативните американци, към които се присъединяват дори български блогове (!?), мисля че разликата между достойното поведение и истеричността, породена от страха от загуба, са много добре различими.

20 октомври, 2008

Покер вечер!


Едно време казваха за Симеон, че щяло да излезе голям политик от него, тъй като бил комарджия, а това било важно за политиците. Симеон не излезе голям политик (но си излезе голям играч де...), но пък ако приказката е вярна и аз съм готов за политик, тъй като миналия петък успешно ограбих едни приятели на Hold'Em от всичките им чипове. :)

Не играем на пари, а само за забавление, но от друга страна доброто забавление изисква добри условия, ето защо се сдобихме с комплекта, който виждате на горната снимка. Не представлява нищо особено - взехме го от един немски магазин в eBay за 12-13 евро с доставката - чиповете са пластмасови и скапани, сукното нискокачествено, картите от малко по-твърда хартия, но кутията е готина, както и идеята... :) Отвсякъде си бие на Made in China, но става за петъчните (а може би и делнични?) покер вечери.

От друга страна в магазините за подаръци из София има точно същите чипове без сукно, без карти, без книжка в може би малко по-хубави кутии на няколко пъти по-високи цени. Не знам тези хора как си мислят, че развиват бизнес, но аз постъпих напълно икономически оправадано като си поръчах комплекта от Германия. Само дето го чаках малко по-дълго...


Обмисляме да сложим някаква минимална левова равностойност на чиповете, например 1000лв. в чипове = 1 истински лев, с цел да си избием инвестицията, но още не сме се решили на такава стъпка.


Утре вечер (вторник) май пак ще играем, така че може да има нова фотосесия. Може дори да разкрия на снимка "покер физиономията си", с която блъфирам и печеля крайно рисковани залози. :)
Posted by Picasa

16 октомври, 2008

Плоският данък е опасен за БСП

Статията е публикувана в днешния брой на в-к ДУМА


На 1 Май тази година във Англия и Уелс се проведоха местни избори, които управляващата Партия на труда (Labour Party) загуби тежко и остана на трето място сред консерваторите и либералните демократи. Какви изводи бихме могли да си извадим от загубата на британските социалдемократи?

За тежкото поражение и най-ниските нива на популярност на партията откакто тя става една от двете водещи политически сили в началото на 20-те години на миналия век бяха изказани най-различни причини, сред които икономическата и ипотечна криза, започнала от фалита на банката “Northern rock” през миналата година, непопулярността на новия министър-председател Гордън Браун и др. Английският вестник “The Guardian” обаче изтъква като основна причина промените, въведени от Гордън Браун с последния му бюджет като канцлер на хазната (финансов министър), които се оказаха крайно непопулярни и почти предизвикаха бунт сред собствените му депутати в Камарата на общините.

До въвеждането на промените Британската данъчна система по отношение на доходите на физическите лица беше разделена на 3 категории: Стартова – 10%, Основна – 22% и Висока – 40%. И разбира се необлагаем годишен минимум, който варира за семейни, пенсионери и дори хора с увреждания, но започва от минимум 5 225 паунда годишно (или 435 паунда месечно). Стартовата категория данък върху дохода се прилагаше само за тези, които печелят до 2 230 паунда годишно, след като се извади необлагаемият им минимум – или най-малко 7 455 паунда годишно (621 паунда месечно). Това разбира се е доста малка част от работещите хора в Англия където минималната заплата за лицата над 22 години е 5,52 паунда на час (или около 883 паунда месечно при 40-часова работна седмица).

Гордън Браун предложи проектобюджет, който премахва стартовата категория от 10% и намалява данъка за основната от 22% на 20%. Промените бяха приети, но още тогава бяха посрещнати с несъгласие. Крайните резултати са ясни – незавидното трето място на местните избори, загуба в кметската надпревара за Лондон (традиционно червен бастион), рекордно ниски нива на доверие към министър-председателя и партията и почти бунт от редиците на собствената му парламентарна група!

По същество реформите, наложени от Браун, представляват не дотам голямо изменение на данъчното облагане и обхващат малък кръг хора (най-вероятно тези, които работят на непълен работен ден, пенсионери и други), но самата идея за изместване на баланса що се отнася до солидарното и справедливо разпределение на данъчното бреме между хората с ниски, средни и високи доходи доведе до фиаското на правителството и последващото вземане на спешни мерки от министър-председателя Браун и новия финансов министър Алистър Дарлинг за облекчаване на засегнатите от промените.

На фона на реформата в нашето данъчно облагане обаче, промените въведени от правителството на лейбъристите, изглеждат безобидни. Правителството на тройната коалиция, в което БСП играе водеща роля, предприе грандиозно намаление на Данък “Общ доход” (ДОД) от 22%/24%/26% на единна ставка от 10% върху всички доходи. За да бъде обвързан републиканския бюджет обаче, се наложи да бъде премахнат необлагаемият минимум от 200лв., върху който не се плащаха данъци.

Смисълът на данъка върху доходите на физическите лица – основният източник на средствата от държавния бюджет е финансирането на държавата и на услугите, които тя предлага. Става въпрос за администрацията, полицията, здравеопазването, образованието и всичко друго, в което държавата участва. Във всички високоразвити държави – в Западна Европа, Северна Америка, Азия и Океания, тази издръжка се осъществява на базата на солидарен и диференциран модел на данъчно облагане. Тоест – хората с по-високи доходи поемат по-голяма част от тази издръжка. В България има достатъчно хора с такива доходи. Хора, които ги използват, за да консумират (купуват) жилища, скъпи коли и други изделия на лукса. В България има много хора, които имат добри доходи, с които си осигуряват нормално съществуване – жилище, кола, образование за децата си. Но в България има огромна група от хора, които имат минимални доходи и не могат да си позволят да дадат качествено образование и здравеопазване на себе си и децата си.

По същество правителството прехвърли издръжката на държавата с всичките си позитивни (учители, лекари, полицаи, пожарникари и др.) и негативни (раздута администрация, кражба на държавни средства чрез нереални обществени поръчки) проявления върху точно тези хора с ниски доходи. Цялата тежест се измести върху тези много, които седят отдолу в обществената пирамида – по отношение на доходите си. Това са статистическите доводи. Но дори чисто човешки погледнато за този, който получава 200 лв. месечно 20 лв. са много повече от 200-те, за този със заплата 2000 лв., макар и математически бремето да е равно.

Плоският данък е несправедлив, анти-солидарен и най-вече неработещ. Неговата главна цел, изказана и от финансовия министър, и от водещи членове на кабинета, е да се изкарат “на светло” големите разлики между реално вземаните трудови възнаграждения и това, което се отчита по ведомост и се облага с данък. Но за това няма никакво основание, тъй като масовите спекулации и нередности, които се допускат в изразходването на събираните средства, допринасят за пълното недоверие на гражданите на Републиката в смисъла на това да плащат данъци – и следователно от тази „революционна” реформа няма да последват желаните резултати.

Същевременно плоският данък е толкова краен и несправедлив, че няма как да не се отрази върху популярността на правителството и най-вече на водещата сила в него – Българската социалистическа партия, която се самоопределя като представител и закрилник на хората на труда и най-вече на тези с ниски доходи. Местните избори в България отпреди точно една година бяха първият сигнал за изгубеното доверие. Дано не се окаже, че задаващите се през следващата година парламентарни избори, са по-голямо разочарование и от местните избори за Гордън Браун.

09 октомври, 2008

Проклятие: електорат

Много български "консерватори" (какво ли си кривя душата - имам предвид бивши седесари, настоящи костовисти/десебари) умират да винят някаква извънземна сила, наречена "прост български народ" (в различни вариации) за електоралното фиаско на партията им през 2001г.

Същевременно около 2/3 от тези хора днес подкрепят Джон Макейн и американските републиканци като цяло само поради факта, че те също са консерватори. В приложеното видео обаче (за съжаление само на английски) много добре можете да видите какво представлява електоратът на републиканците и консерваторите в САЩ. Може би тогава и за нашите консерватори ще е удобен повод да се замислят, че да виниш хората (или народа) за собствената си неадекватност не е добра идея.

За щастие САЩ тази година изтрезнява от 8 години пиянство под мъдрото ръкодство на (др.) Джордж Уокър Буш и изглежда все по-ясно кой ще е следващият обитател на Белия дом.

Затова на някои хора им остава само да повтарят мантрите за "терорист" и "Хюсеин". Видео:


06 октомври, 2008

Противоречат ли си лявото и икономиката?

Светослав Ставрев громи от страниците на "Дневник" неизлечимата болест на "социалната демагогия". Или поне той така си мисли.

Отдавна се каня да пиша по въпроса какво точно представлява икономическото ляво от мое гледна точка, въпрос по който много пъти съм спорил с приятели и непознати на живо или във виртуалния свят.

Не мога да обвиня никого, който отъждествява "лявото" в икономиката с псевдосоциалната политика, която се води от последните няколко правителства, но особено последното и нейната кулминация с т.нар. "почивки за пенсионери". Идея, която циркулира в общественото пространство само преди няколко седмици с летящ старт и се сгромоляса гръмко само дни по-късно.

Не мога да обвиня никого, защото хората не са длъжни да бъдат експерти по икономика и да правят сравнителен анализ на всички основни пазарни икономики в света, за да знаят какво е ляво и какво не е. Нормално е хората да си съставят мнение за дадена идея или идеология на базата на това какво се сервира от нейно име и за какво са амбициите да се бори тя.

Така, когато правителството, доминирано от БСП, въвежда "плосък данък" и го обявява за лява политика, без да се чуе глас каква е адекватната лява политика е нормално мнозинството от хората да решат, че наистина плоският данък с необлагаем минимум е лява политика. Същото важи и за харченето на парици на калпак - за пращане на пенсионери на море (с цел осигуряване на гласове на предстоящите избори) и други социални дейности.

Мога обаче да упрекна г-н Ставрев, който както се вижда е преподавател по Публична администрация в СУ, за това че поставя знак на еквивалентност между лявото и политици като Путин, Чавес, Ахмадинеджад и пр. За мен това говори само за едно - той или не знае за какво говори или нарочно се впуска в манипулация на общественото мнение.

След като за г-н Ставрев "социалната държава" е тавтология, може би самият той би могъл да ни обясни с какви точно термини се отличават държави като САЩ и Франция (или Германия например). Едната - бастион на неолиберализма и дерегулацията, и другата (или другите) - пример за държавно участие чрез регулация в икономиката и преразпределение.

Заблуди и разкрития

Въпреки голямата му заблуда по отношение на теоретичния дискурс обаче, трябва да призная, че авторът прави много добър анализ на икономическата и финансова политика на правителството ни. И очертава много добре грешките, които се допускат. И в занижаването на очакваните бюджетни приходи и в начините на харчене на бюджетните средства.

Макар и да имам идейни различия с автора (например, не смятам, че трябва да има някакъв критичен и ненарушим праг на преразпределяне на БВП - например 40%, макар и цифрата да е доста голяма) голяма част от позициите ми съвпадат с неговите, а аз се смятам за ляв човек.

Кои позиции имам предвид?

Макар да не детайлизира виждането си, г-н Ставрев говори за реформиране и инвестиране в сфери като здравеопазване, образование, инфрастуктура. За подобряване на "публичния мениджмънт", както го нарича, а не за дерегулация, приватизация и отдръпване на държавата.

Явно с него споделяме едно виждане за икономическата роля на държавата като регулатор и инвеститор, който се намесва в "деликатни" области като образование и здравеопазване където доказано частната инициатива не води до по-добри резултати, а държавната обикновено освен добро представяне разпростира услугите и върху голяма част от населението. Не знам как той нарича този вид участие на държавата в икономиката, но аз го наричам "социална държава", "регулирана пазарна икономика" или дори "трети път".

Явно въпреки стремежа си да отхвърли лявото в икономиката, авторът сам го утвърждава. А може би просто става въпрос за сгрешени понятия, наситени с българизирана идеологичност и догматичност.

Темата за икономическата теория на лявото е достатъчно дълга, аз нямам намерение или способност да я изчерпя с един материал. Но мисля, че това е добро начало на дебата.

05 октомври, 2008

Обикновена хомофобия

От блога на Сталик научавам, че проф. Огнян Герджиков, председател на миналото Народно събрание се е изказал остро против предложението в новия Семеен кодекс фактическото съжителство да бъде разпростряно и върху еднополовите двойки.

Ще ви спестя голямата част от глупавите му хомофобски бъртвежи и ще отбележа само едно като доказателство за голямата държавническа мъдрост на бившия председател на най-върховния орган на Републиката ни:
"Замисълът на фактическото съжителство са децата, родени от него, за да имат произход."
Тоест, за проф. Герджиков, всички които нямат деца или нямат намерение да имат деца нямат право на легитимно юридическо признаване от държавата.

Странно, аз мислех, че либерализмът и консерватизмът нямат общо помежду си?

Явно за либералите от НДСВ не всички български граждани имат равни права и защита пред закона, а само онези, които изпълняват някакви национално-угодни задачи - като плодене - и попадат в рамките, създадени от устоите на морала - като здравото разнополово семейство.

Не искам да задълбавам в тоталната некомпетентност на проф. Герджиков, но само за последно ще отбележа този бисер:
„Вярно,” продължава той, „няколко държави в Европа и света са признали гей връзките, но ние сме по-консервативно общество и трудно приемаме дори фактическото съжителство, какво остава за хомосексуалните бракове. Може би след 20-30, дори 50 години това може да стане, но на този етап е прекомерно екзотично.”
Няколкото държави, за които говори видният ни държавник са почти всички западноевропейски държави, в които под някаква форма са уредени еднополовите връзки. За справка вижте приложената карта:

Легенда:
  • Тъмно зелено: еднополовите двойки имат право да сключват граждански брак;
  • Зелено: еднополовите двойки могат да влизат в граждански съюз (фактическо съжителство);
  • Жълто: еднополовите двойки имат право на нерегистрирано съжителство;
  • Лилаво: в момента се води дебат по въпроса;
  • Сиво: не се признават или няма дадени права на еднополовите двойки;
  • Оранжево: има забрана върху еднополовите двойки.
Илиза, че проф. Герджиков е некомпетентен да направи едно сравнение със страните от ЕС, дори по въпрос, за който пряко отговаря.

Ако под "приемане" господинът има предвид даване право на граждански брак на еднополови двойки, наистина само няколко европейски страни са признали това право - това са такива екзотични (за да употребим езика на професора) дестинации като Белгия, Холандия (помежду другото едни от най-развитите, некорумпирани и пр. държави в света изобщо) и Испания (сама по-себе си доста по-консервативна от България католическа страна - заслугата за признаването на хомосексуалните бракове е на социалистическия премиер на страната - Хосе Луис Родригес Сапатеро).

Разбира се има и една цяла плеяда държави, сред които и такива като Германия, Франция, Великобритания, които са създали обществената институция "граждански съюз", който е де факто еквивалентен на предвиденото в новия ни Семеен кодекс "фактическо съжителство". Фактът, че проф. Герджиков говори за признаване на хомосексуални бракове в новия кодекс (нещо, за което никой и дума не казва) и не може да различи брак и фактическо съжителство е показателен за тоталната му некомпетентност по въпроса.

Но може би за проф. Герджиков мнозинството от трезвомислещите държави и общества представляват такива титани на либералната мисъл като Ирландия, Гърция, Италия. Или дори още по-големи флагмани на демокрацията и свободата като Полша и Сърбия.

И разбира се няма да съм справедлив, ако тук не спомена и други апологети на свободата и човешките права като народния представител Мартин Димитров, който гласува против законопроекта за нов Семеен кодекс именно поради предвиденото разнополово фактическо съжителство, защото то вредяло на моралните устои на българското общество.

Позицията му беше в унисон с тези на православната, католическата и протестантските църкви и главното мюфтийство. И макар да уважавам разнообразието от религии в България не смятам, че религията има място в съвременното демократично управление на страната ни. Ето защо не смятам за правилно Народното събрание или който и да е негов член, да се съобразява с тези позиции (били те под формата на някакъв традиционен морал и пр.), когато взема решение как да гласува.

Не мога да знам дали това е бил случаят с г-н Димитров (и/или парламентарната група на ОДС, която гласува против), но самият факт, че поставя някакви въображаеми морални съображения (определени от кого?) пред интересите на много голяма част от българските граждани (същителстващи или родени във фактически непризнати от закона съюзи) е показателен за разбиранията му.

04 октомври, 2008

Станишев в Харвард

Само нашите медии ли манипулират мненията?

Доста се изписа за лекцията на Станишев в Харвард и реакциите на част от българските студенти. Първото нещо, което прочетох, беше отразяването на лекцията на Станишев в университетския ветник (най-стария в Щатите) Harvard Crimson.

Направиха ми впечатление думите на една студентка, която казала, че ако е толкова добре, защо студентите не искат да се връщат в България. Още тогава това ми се стори глупав аргумент.

Излиза обаче, че дори вестник с такива традиции може да греши (или да драматизира). Защото самата Росица (както се казва тя) пише в блога си, че е обяснила на репортера, че някои от българските студенти реагират толкова крайно поради това, че не виждат възможности и път назад към родината си.

След като цяла седмица четох как прес-агенцията на МС заблуждавала медиите със съобщенията си и изкривявала истината, може би в интерес на самата нея - Св. Истина - не е лошо да обърнем внимание как го прави и другата страна.

Самата Росица пък завършва материала си със заключението, че е хубаво, че се заражда гражданско общество, но че е време да го извадим от форумите и блоговете. До такива прозрения едва ли ще стигнат голяма част от "интернет политолозите", ако ще още сто години да пишат.

Поздравления за Росица за позицията й. В крайна сметка не можем да очакваме министър-председателя да отиде в чужда страна и да оплюе собствената си държава. Г-н Костов и до ден днешен си приказва колко добре е било по негово време пък народа само дето с камъни не го изгони от Дондуков 1, а сега и дума не иска да се чуе да се връща там... :)

За блога на Росица научих от Черната станция на Николай Павлов

03 октомври, 2008

Вице президенткият дебат

След като мнозинството от проучванията дадоха победата на Обама в първия дебат, сега и партньорът му Байдън очевидно печели

Рано сутринта българско време се състоя единственият дебат между кандидатите за вицепрезиденти Байдън и Пейлин.

Голямата новина за Пейлин е, че не се провали. След последните й медийни изяви голяма част от журналистите и коментаторите очакваха грандиозно изпълнение. Не се провали обаче, тъй като "дебатът" общо взето беше рецитиране на наизустени изказвания по най-важните теми: данъци, финансова криза, здравеопазване, Ирак. Личеше си, отдалече.

Байдън от друга страна трябваше да изглежда достатъчно авторитетно без да бъде снизходителен или (недай си) сексистки настроен срещу Пейлин.

Този път журналистите са раздвоени по отношение на това кой се е представил по-добре. Някои казват, че Пейлин е изглеждала много по-свежа и човешки ориентирана, докато Байдън е заложил на твърдите факти. Други пък я хвалят за това, че не се е провалила, но отчитат, че това изобщо не е достатъчно - докато съперникът й се е държал и изглеждал вице президентски.

Отговорът отново се крие в общественото мнение, можете да видите статистиките и в долното приложено видео.

84% казват, че Пейлин се е представила по-добре отколкото са очаквали. Наистина впечатляващо.

В същото време на въпроса "Кой се справи по-добре в дебата?" 51% отговарят Байдън, а 36% Пейлин.

Особено голяма разлика 84-36. Явно рецитирането на заучени приказки не може да излъже хората за това колко некомпетентен и неподготвен си за позицията, в която се целиш.


01 октомври, 2008

Обама води в стратегически важни щати

Още нещо за президентската надпревара в САЩ.

(От Политико) Според последното проучване на Университета Кинипак в трите най-големи и най-важни "обръщащи се" щати (тоест тези, които не са твърдо републикански - като Тексас например - или демократически - като Калифорния например) - Флорида, Охайо и Пенсилвания, Барак Обама събира подкрепа от над 51% и в трите.

Нито един кандидат не е печелил избори от 1960г. насам без да спечели поне 2 от трите напомнят от сайта на университета.

Проучването на Кинипак, което се провежда периодично, показва, че Обама печели растяща подкрепа след представянето си в първия национален дебат миналия петък. Така в момента разпредлението е следното:
  • Флорида: 51-43 в полза на Обама след дебата (49-43 преди дебата);
  • Охайо: 50-42 след дебата (49-42 преди);
  • Пенсилвания: 54-39 след дебата (49-43 преди него);
Наистина впечатляващ ръст особено в случая на Пенсилвания. Какво обяснява напредъка на Обама? Политико го открива в добрата реакция на Обама по отношение на финансовата криза на Уолстрийт. За пример можем да използваме нетното отношение към ролята на Обама и на Макейн в справянето с кризата (тоест % на хората, които го удобряват минус % на тези, които не го):
  • Флорида: Обама +33%, Макейн +14%;
  • Охайо: Обама +27%, Макейн +10%;
  • Пенсилвания: Обама +36%, Макейн +4%;
Вече е ясно, че икономиката ще е най-важната тема през тази президентска кампания. Също както по времето, когато Бил Клинтън се бореше с Джордж Буш старши за Белия Дом - и спечели. Много по-голяма част от американците имат доверие на кандидата на демократите да се справи с икономическата и финансовата криза, която застрашава стабилността на най-голямата икономика отколкото на сен. Макейн. Горните цифри са още едно доказателство за това.

Разбира се статистиката и проучването на общественото мнение са опасни доказателства за едно или друго твърдение. От българския опит знаем колко лесно се лъже със статистическите данни. Така че не можем да твърдим, че изследването на Кинипек е 100% меродавно (още повече, че почти всички други източници дават преднина на Макейн във Флорида все още). Освен това има много различни начини да се проучва мнението на гражданите. Както и да е, да не задълбаваме.

Въпросът в случая е, че това проучване дава резултати за ръст на доверието в Обама след дебата в петък. Напомням, че основната тематика беше външна политика и сигурност - поле, в което Макейн би трябвало да води с голяма преднина.

25 септември, 2008

Обама с решителна преднина

Politico.com пише, че за първи път от началото на септември един от двамата кандидат в президентската надпревара изглежда да има сериозна преднина в проучванията на общественото мнение.

За целия материал можете да видите сайта, аз искам да обърна внимание само върху проучванията на т.нар. "бойни полета" - щатите, в които ще се реши надпреварата.

Както писах миналата седмица преднината на Макейн пред Обама и "обръщането на надпреварата" бяха само привидни и само 10-ина дни по-късно това се потвърждава от последните данни.

Последните проучвания на СиЕнЕн/Тайм показват следното разпредление:

Colorado: Obama 51, McCain 45 измежду регистрираните гласоподаватели. В края на Август, McCain водеше, 49 на 44. Измежду вероятните гласоподаватели, Obama води в новото проучване с 51 на 47.

Michigan: Obama 51, McCain 44 измежду регистрираните гласоподаватели. Измежду вероятните гласоподаватели, Obama води 51 на 46.

Pennsylvania: Obama 52, McCain 43 измежду регистрираните гласоподаватели. AИзмежду вероятните гласоподаватели, Obama leads 53 на 44.

Накратко, щабовете на кандидатите имат коненсус, че след конвенциите (конгресите):

Obama печели подкрепа във Florida, Virginia, Michigan, Pennsylvania, Colorado, Indiana и New Mexico.

McCain печели подкрепа в Wisconsin, Minnesota, Alaska и North Dakota.

И двата щаба заявяват напредък в Iowa.

Ohio остава несигурен (toss-up) — вероятно решителната награда, която ще определи победителя. Nevada и New Hampshire са прекалено близки, за да се определят.

За трите щата, споменати горе - преднина между 6 и 9 пункта е достатъчно сериозна - означават 47 вота в Електоралната колегия. Доста сериозна преднина. Освен това наблюдаваме напредък за Обама в основни "бойни полета" - Флорида, Вирджиния, Мичиган, Пенсилвания и дори традиционно червеният Индиана. Досега Real Clear Politics отбелязваше Флорида, Вирджиния и Индиана в червено като твърдо или клонящи към Макейн. Следствие на последните проучвания обаче те вече са в графата на "несигурните" (погледнете картата във връзката), а консервативният Северна Каролина от "твърдо" червен, минава в графата "клонящ" към Макейн - също резултат от усилията на кампанията. Намеренията на щаба на Обама да похарчи близо $40 млн. за кампанията във Флорида поставя сериозно предизвикателство пред Макейн за 27-те електорски гласа в Колегията на този щат.

Същевременно, пренебрегвайки Аляска и Северна Дакота, които общо имат 6 гласа, Макейн напредва само в Уисконсин и Минесота, които освен традиционно сини (демократически) щати, са и съседни на родния щат на сенатор Обама - Илинойс. Вероятно за кандидата на републиканците никак няма да е лесно да задържи напредъка си в тези щати.

При всички положения изборите изобщо не са решени, но както се вижда силата на Обама при набирането на средства за кампанията + кризата на Уолстрийт и некомпетентното поведение на Макейн по този въпрос (например изказването навръх "Черния понеделник", когато борсите се сринаха, че "фундаментите на икономиката ни са силни") отново изведоха кандидата на демократите напред и то със солидна преднина.


Виж още: