Вие сте на ход!

Всички усилия, които хора като Богомил Шопов, Константин Павлов, Пейо Попов правят, за да защитят индивидуалните ни права на потребители на глобалната мрежа, не струват и стотинка, ако всички ние, като граждани не отделяме по няколко минути от времето си, за да се борим за тях.

Ето защо ви призовавам да се включите в акцията на Бого - "Обади му се". Повече за методите и целите на кампанията - тук.

Много е важно да осъзнаем, че народните представители са нищо повече от наши представители и са длъжни от закона да се съобразяват с нашето мнение.

Казвам това, защото някои може да изпитват притеснение да позвънят на представителите си или да смятат, че им губят времето или че ги затормозяват с това, че искат да говорят с тях по определен въпрос.

Народните представители работят и получават заплата да ни представляват - да изслушват желанията и позициите ни и да ги представляват във всички органи на властта.

Кой напира за следенето в интернет?

Дискусия за следенето в интернет
Uploaded by Gospodin_I. - News videos hot off the press.

Тази сутрин бях гост на сутрешния блок на Нова ТВ "Здравей, България!" Защитавах позицията на "Електронна граница" срещу представителя на ГЕРБ - г-н Красимир Ципов, който освен народен представител, е и заместник-председател на една от най-важните комисии в Народното събрание - по вътрешна сигурност и обществен ред. Можете да видите запис на цялото участие отгоре.

Позициите на "Електронна граница" са широко известни. Гордея се, че съм част от организацията и съм подкрепял и защитавал позициите ѝ, откакто е учредена. Не мога обаче да не отбележа непоследователното отношение не ПП ГЕРБ по този въпрос.

Отчетливо си спомням как представителите на ГЕРБ се противопоставяха на предложенията, които се внасяха от МВР и подкрепяха от БСП и ДПС в края на мандата на миналото НС. Сега, ГЕРБ ни слага на масата в пъти по-вмирисано ястие и се опитва да ни убеди колко вкусна гозба са ни сготвили.

Притеснително също е тоталната липса на смислена опозиция на управлението на ГЕРБ - нито тези, които би трябвало да са официална такава, нито другите, които искат да се държат като де факто такава, разполагат с необходимия обществен авторитет, за да се противопоставят открито на исканията на МВР и ГЕРБ.

Самият факт обаче, че ГЕРБ, абсолютно независимо и въпреки противопоставянето си на всичко, свързано с БСП и ДПС и тяхното управление (с любезното съдействие на НДСВ до край - да не забравяме), отново предлага подобно изменение на ЗЕС, говори за това, че явно има доста по-дълбоко скрити и силно влияещи интереси тези изменения да бъдат прокарани.

Най-логично е тези влияния и натиск да идват от Министерството на вътрешните работи, но до колко и кои точно държавни служители влияят на законодателния процес и в името на какви интереси го правят (институционални, частни или корпоративни?) аз лично не мога да преценя.

Ще завърша с нещо, което г-н Ципов ми каза на излизане от студиото - "В крайна сметка, ако гражданите искат някаква сигурност, ще трябва да се откажат от част от правата си".

Едва ли бих могъл да бъда по-несъгласен с подобно твърдение. Въпросните "права", които явно се оказват основна пречка пред всички правозащитни органи са работата на полицията - да ги защитава, оттам идва и думите Право, правораздаване, правозащитни и пр. :)

И ако ще да се скъсат, няма да ме убедят как невършейки част от работата си, ще си свършат работата.

Къде, по дяволите, е Тувалу?

Дори да не знаете, скоро ще разберете.

По време на преговорите в Копенхаген, малката тихоокеанска държава Тувалу (състояща се от един по-голям и няколко по-малки острови), която се явява една от най-застрашените от измененията в климата и покачването на нивото на световния океан, е предложила нов договор, който да въведе доста по-големи ограничения на глобалните емисии на въглероден двуокис (СО2), но да включи и развиващите се държави в тези ограничения.

Това довело до разрив в лагера на развиващите се страни - и срещу позицията на Тувалу застанали гиганти като Китай, Индия и Саудитска Арабия.

Къде сме ние?

Никъде. България, както често се получава, седи в ъгъла и си мълчи. Принизяваме се, докато премине бурята, както често ни се е случвало.

Далеч съм от мисълта, че предложението на Тувалу ще мине. Склонен съм да допусна, че то е направено под давлението и насърчаването на някой по-голям и влиятелен съсед - като Австралия например.

Факт е обаче, че Тувалу не се срамува да има позиция и да заяви тази си позиция. И затова съвсем скоро повече хора ще са чували за тази малка държава, намираща се буквално на края на света, отколкото за античната България с невероятната си култура, чието най-значимо политическо постижение по отношение на климатичните промени е да се прикачи към един лагер, оглавяван от Полша, който уж брани националните ни интереси...

Отново Гордън Браун за TED

Преди време бях пуснал едно видео с презентация на Гордън Браун пред TED в Оксфорд, Обединеното кралство. Днес попаднах на още едно интересно интервю с Браун, което пускам тук.

Тези записи ме накараха да се замисля за Браун и неговата малко трагична съдба. Като втори след Тони Блеър, Браун имаше фикс-идея да изпълни споразумението Granita, постигнато между двамата някъде през '94, в едно малко лондонско ресторантче, носещо същото име, според което Блеър ще отстъпи мястото си на Браун след определен период от време, ако бъде избран за лидер на Лейбър и за министър-председател.

Едно от ключовите идеи в споразумението е, че Лейбъристите при Блеър ще следват идеите на програмата на крилото на Браун, а самият той ще получи силно влияние върху вътрешната политика.

Дори да нямаш такова конкретно споразумение между двамата, едва ли би имало по-логичен избор за идейното и политическото лидерство на "Новия лейбър" (New Labour). Ако Тони Блеър беше харизматичното лице на обновената социалдемократическа британска партия, то Гордън Браун беше мозъкът зад него. За съжаление, както често излиза, интелектуалният потенциал, не винаги ти осигуряват реалното уважение в политиката, където личното излъчване тежи поне толкова, колкото и мисловният капацитет.

Ето защо Браун е малко трагична личност. До голяма степен той има водеща заслуга за идейното обновление на лейбъристите, което ги докара до властта през 1997г. Но след 2007, когато стана Мин.-председател, популярността му постоянно върви надолу, въпреки многото успешни решения (например, действайки бързо и почти национализирайки всички основни английски банки, целият сектор беше спасен от колапс и фалит). И макар да се очаква пред следващата година партията му да изгуби изборите катастрофално, всеки път щом го чуя да говори, изпитвам респект пред дълбочината на анализа, която с лекота демонстрира. Нещо, което се отдава на малко други съвременни политици.

Простата истина за неолиберализма

Видяно при epistemic murk.

Без да съм марксист или анархо-комунист, съвсем ясно забелязвам колко опасна и наивна теория е неолиберализмът. Съвсем като комунизма преди близо два века, днес неолиберализмът ни обещава да построи рай на земята като слушаме простите му повели - а те са, че някак си магически отказването от държавата и от общите ни действия по това да осигурим по-добър живот за себе си и близките си, ще ни донесат този по-добър живот.

Все едно да подредиш купчина строителни материали, да палнеш пръчка динамит под тях и да очакваш след взрива и пушилката да намериш къща.

Едно от нещата, с които съм особено съгласен във видеото, е, че най-голям интерес от разпространяването и популяризирането на идеите на неолибералите всъщност имат големите корпорации и хората, които стоят зад тях - в крайна сметка те най-много печелят от това разкостване на държавата и намаляването на участието ѝ като регулатор.

Не обвинявам всички, които подкрепят неолибералните идеи, че стоят зад тази конспирация, но те по-скоро не разбират кого обслужват идеите им.

А защо неолиберализмът е опасен и неустойчив проект - във филмчето:

Neoliberalism As Water Balloon from Tim McCaskell on Vimeo.

"ОПА!" или заветът на дедите

Снимка: pressclub.bg

Посрещнах утрото с новината за отпадането на Кирил Добрев от Изпълнителното бюро на БСП. Сигурно ще си помислите, че ликувам заедно с всички леви хора в България? Напротив. Жал ми е за Киро и ме е яд.

Първо. Защото човекът хвърли такива средства и усилия - то не бяха "Презареждания", "Звездички", шатри в Студентски град с посетители-наети статисти и т.н.

Второ. Не е честно лицето и символът на всичко онова, което се случва в БСП да бъде отстраняван по такъв подмолен начин от полагащата му се позиция. Да не мислите, че по-лустросаните кандидати на ръководството на "лявата" БСП не споделят идеите на киродобревщината - "по-важното на мен да ми е добре, отколкото да се върши нещо"?

НО, заветът остава. Не може едно такова устойчиво идейно течение да бъде сломено просто ей така - като не избереш бащицата му в ИБ. Имам доказателства - наследниците на Киро ще продължат делото му!

Представям ви Явор Гечев - председател на младежкото обединение в БСП и член на Изпълнителното бюро на партията:

Herr Flick goes rogue

Карикатура: Великият Комарници за в-к "СЕГА"

Мони пицарчето пак се е раздвижил. Този път го дава скромно – само 20% или около 1 млрд. лева от фискалния резерв на България щели да бъдат вложени в търговски банки. На „аукционен” принцип.

След като Всемогъщ Бойко вече веднъж отряза амбициите му, не разбирам защо е поредният опит (този път заявен в интервю пред Файненшъл таймс).

Може би е редно да напомним на г-н „В топ 100 най-цитирани икономисти”, че идеята на фискалния резерв е точно да е... резерв. Тоест парите, които стоят там са натрупани на купчина, не носят голяма възвръщаемост, но просто ги има. За сигурност. Ако нещо стане.

Изнасянето им извън тази система със сигурност ще донесе по-голяма възвръщаемост, НО и по-голям риск. Което в крайна сметка е точно обратното на целта на фискалния резерв.

И въобще неадекватните и некоординирани действия и изказвания на г-н Дянков започват да ми правят много лошо впечатление. Признавам, че имах много по-големи очаквания. А засега господинът се оказва един „голям дебел провал”. Или „a big fat failure” за другия му паспорт (нарушаване на Конституцията, *хинт* *хинт*).

Обаче съм сигурен, че той няма да ми се обиди за използвания език. Все пак сам ни даде пример. Няколко пъти.

Поправка: От Министерство на финансите са изпратили опровержение на информацията - "Файненшъл таймс" цитирали стар разговор.

Само една оценка

Снимка: видяна в блога на Огнян Исаев

Днес е 10 ноември. Хиляди страници са изписани по темата и предстои да бъдат изписани. Надявам се, (макар да се съмнявам) че моето поколение ще бъде първото, което ще успее да даде точна и обективна оценка на периода от историята на България, заключен между годините ’44–’89.

Аз не мога да претендирам, че мога да дам цялостна оценка. Не искам да влизам в излишни спорове добър ли е бил периодът или лош. Разбира се, че като всичко е имал и добрите и лошите си страни.

Вярвам обаче, че независимо от ценностите, които изповядваме, от политическите си убеждения и от трудното си битие, като общество можем да се обединим само около една оценка на периода на авторитарен социализъм и последващите го 20 години.

А тя е, че въпреки дворцовия преврат, контролирания преход, лишенията, икономическите кризи, фасадната демокрация, моралния разпад, духовната пропадане, свободата не може да бъде жертвана в името на нищо, защото тя е условие за всичко – за оцеляването ни като нация и прогреса ни като общество.

Честит 10 ноември! Да живее България!

Нова порция дерибейство

МВР пак иска да ни следи. Улеснено, напълно и по ефективна процедура.

Под предлог, че мобилните оператори и доставчиците на интернет подават надлежно заявена информация прекалено бавно, използвайки искане за записване на 8-часов срок за предаване на информацията, МВР отново иска изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Вчера сутринта бях в студиото на "Кой говори" по ДАРИК, заедно с Минчо Спасов от НДСВ и представителите на МВР - комисар Стойчев и Благородна Макева - юрист и преподавател (предполагам в школата на МВР). В края на публикацията можете да чуете запис на разговора ни, но аз искам преди това накратко да кажа някои от нещата, които не успях да изложа добре в студиото.

По едно време, разговорът съвсем естествено се завъртя около т.нар. "доклади" на ДАНС, които изтекоха в публичното пространство преди около 2 седмици и оттогава тресат държавата и за които обстойно писах в предишните си публикации в блога.

В справките се говори за огромен обем информация, събрана със СРС, която сочи към извършване на особено сериозни престъпления срещу националната сигурност - конспирация, нелегитимно овладяване на държавни структури и пр. Ако МВР иска да ни убеди, че може да борави с деликатна информация и да я използва само и единствено, за да разкрива престъпления нека вземат който и да от докладите и по информацията и данните от СРС, споменати там да осъдят някое от лицата, споменати в справките.

Иначе за пореден път ще се убедим, че информация в България се събира ей така, за да бъде ползвана от някого за лични цели, а не за разкриване на престъпления.

Другата основна точка, по която влязохме в полемика с представителите на МВР беше обхватът на престъпленията, за които да може да бъдат използвани данните от трафичната ни активност. С новото предложения за изменения, ако то бъде внесено в НС в сегашния си вид, всичките данни за телефонните ни разговори, с кой сме говорили в Скайп, на кого сме писали е-писма и т.н. за една година назад ще могат да се използват за разкриване на всички престъпления, за които се прилага наказание 2 или повече години лишаване от свобода + престъпления по глава еди коя си от НПК (става въпрос за т.нар. "компютърни престъпления").

С госпожа Макева влязохме в много остър дебат по отношение логиката на Директивата на ЕС, по която се въвежда следенето на трафичните ни данни. Ясната позиция е, че текстът на директивата (който сам по себе си е компромис между търсенето на сигурност и гаранциите за човешките ни права) предвижда тези данни да се използват само за престъпления, които представляват особено тежка заплаха за обществото - тероризъм, престъпления срещу националната сигурност (апропо, действията на кръга на Стефан Гамизов, описани в доклада на ДАНС, ако са верни, биха попаднали точно тук) и други подобни.

Директивата говори за "сериозни" престъпления. В нашето законодателство липсва такава формулировка, но пък има т.нар. "тежки престъпления" - такива за които се предвижда от 5 години лишаване от свобода нагоре. Мисля, че връзката между двете и най-вече между логиката на директивата и юридическото понятие "тежки престъпления" е очевидна.

По отношение на "компютърните престъпления", колкото и да се опитвам да остана непредубеден по отношение чистосърдечното и непредубедено отношение на МВР, тук прозира неумело скритата намеса на лобистки интереси от страна на всички онези компании, които се стремят всячески да ограничат обмена на информация в интернет чрез торент-тракери и други.

Записът е отдолу.

Първа част:

Click to play!

Втора част:

Click to play

Имаме будители

Снимка: actualno.com

Много обичам националните ни празници, но начинът, по който ги отбелязваме е изключително мухлясъл и скучен. В резултат, дори най-значимите ни празници се отбелязват от малък брой хора, без усещането за общност и споделеност, което е присъщо на подобни празници в други държави (например 4 юли в САЩ или 14 юли във Франция).

Хубав пример в това отношение е 1 ноември – празникът на народните будители. Отбелязваме го като ден на някакви стари умрели хора, които са били много умни. Ама с какво точно са били умни и как това се отнася до нас – не се знае.

Не че имам нещо против историческата ни интелигенция – напротив, изпитвам най-дълбоко преклонение и почит към нея, но наистина е много трудно да я съотнесем към съвремието ни. И затова днес искам да се опитам да поема по малко по-различен път, когато ви поздравявам за тазгодишния празник на българските будители. Искам да ви представя един будител от 2009г.

Представям ви Павел Борисов Николов. Един обикновен нормален българин. Един от тези, които не виждаме по телевизиите да правят простотии, от които не се възмущаваме, когато ни засекат на улицата или не ни дадат предимство на пешеходна пътека. И които са невидимото мнозинство в България. Всъщност с интелекта си и силата на духа си Павел Николов не е обикновен, той е специален. Обикновеното е в това, че всеки от нас може да бъде като него.

Ако се чудите какво толкова е направил, можете да разгледате виртуалната му библиотека. Павел Николов прави преводи на разкази, поезия, дори превежда „История на западната философия” на Бертранд Ръсел без да очаква заплащане, признание, без дори потупване по рамото. Само за себе си и за тези, на които може да им потрябва.

И това не е всичко.

Павел Николов преподава български език и литература в основното училище в село Вакарел, Ихтиманско (което аз добре познавам, тъй като едната ми баба и целият й род е от това село). Много хора може би биха сметнали това за задънена и неблагодарна работа. Истината обаче е, че това, което виждам от разказите на Павел в блога му за работата на него и колегите му, ме кара да „завиждам” на тези деца за това, че имат такива учители.

И тук стигаме до смисъла на празника на будителите. Примерът на Павел, и на такива като него, е че когато не ни достигат средства (независимо дали пари или нещо друго), разчитайки на силата на духа си, можем да постигнем много.

Честит празник!

ДАНС 101

Или за какво всъщност се отнасят прословутите доклади

Вчера набързо коментирах, т.нар. „справки” на ДАНС, които бяха публикувани на различни места в Интернет и предизвикаха поредната „буря в чаша вода” в държавата, върху която известни дейци на журналистическия труд у нас като Николай Бареков и Милен Цветков да циклят една седмица.

Оказва се обаче, че много малко хора от тези, които реално плащат заплатите на министри, шефове на агенции и полицаи (използвам думата свободно) разбират за какво става въпрос в случая. Пиша това с едничката цел да се опитам кратко и ясно да напиша какъв е скандалът.

Какви са справките?

Първата справка е малко по-стара, отнася се изключително до Стефан Гамизов и е озаглавена „Относно: Проблеми, свързани с рехабилитацията и изграждането на СОИ на блокове 1-4 и модернизацията на блокове 5 и 6 в ТЕЦ „Марица изток 2” ЕАД”.

Министър Милко Ковачев, снимка "Стандарт"

Интересно заглавие, за което се крие обширен разказ как по времето на министър Милко Ковачев (2004г.), началникът на кабинета му Костадин Сирлещов (запомнете името – среща се доста нататък в комбинация с това на Гамизов, а негова снимка в мрежата няма!) провежда преговори с японската корпорация „Мицуи”, вследствие на които се сключват неизгодни за държава сделки по модернизацията на „Марица изток 2”. Заключението на доклада е, че това е направено с цел лично облагодетелстване. Тук се появява и името на Стефан Гамизов. Сирлещов, който поддържа близки контакти в него, го вкарва в целия проект, като фирмата на Стефан Гамизов „Ес Джи Инженеринг” става главен консултант на „Мицуи” по проекта. По-нататък в документа са изнесени интересни факти как всички във фирмата на Гамизов работят на минимална работна заплата, част от назначените са „криминално проявени лица от ромски произход” и пр.

Стефан Гамизов, снимка: "Всеки ден"

Документът е от 15 страници (личи от самото сканирано копие), като в Интернет са публикувани само 13 от тях.

Втората справка (реалният повод за скандала) е споменатия от мин.-пред. Бойко Борисов в събота доклад от 30 страници. В Интернет са публикувани само 26, а заглавието е „Относно: действия на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация”. Справката по стил, в който е написана, може да си съперничи с цялата жълта преса, взета заедно, а по интрига и с най-добрите романи за Джеймс Бонд и Авакум Захов.

Справката е условно разделена на три части, които се концентрират върху три основни групи/лица: Стефан Гамизов, Алексей Петров и Татяна Дончева.

наГамизване

Според справката първоначалният възход на г-н Гамизов се свързва със Стефан Софиянски и (цитирам справката!) „Любомир Павлов (Любо Пъпката)”. И в тази справка се споменава фактът, че включването на г-н Гамизов като консултант по проекта „Марица изток 2” става благодарение на Костадин Сирлещов. Справката обаче твърди, че г-н Гамизов е в тясна връзка с Христо Ковачки (енергийният магнат, създателят на партия ЛИДЕР и пр.) и че въпросният бизнесмен „финансира медийните изяви и ПР кампанията на Стефан Гамизов, което е потвърдено при експлоатацията на СРС” (стр.6). В справката също се твърди, че Гамизов, заедно с доверения служител на Ковачки Борислав Георгиев (който по-късно е намерен убит в апартамента си в София!) е пътувал до Сърбия във връзка с бизнес-интереси на Христо Ковачки там – в справката се твърди, че Христо Ковачки служи за прикритие на интересите на сръбския мафиотски бос Сретен Йосич.

Петко Сертов, снимка "Стандарт"

Но не това е най-интересното от частта за Стефан Гамизов! В документът обширно е изложено, заедно с цитати от разпечатки на разговори, придобити със СРС, как Стефан Гамизов, заедно с Костадин Сирлещов ръководят план за реализиране на проект на американската компания „Джи Ар Ес” (от Вашингтон – това е всичко, което се знае за нея), който проект е свързан с ДАНС. За удобство в справката никъде не се споменава за какво се отнася въпросният проект. За да постигнат целта си Гамизов и Сирлещов поддържат контакт и си съдействат заедно с премиерските (на С. Станишев) съветници – Ценка Атанасова, Драгомир Стойнев, Росен Карадимов, служителката от МС Ирена Борисова и председателя на ДАНС – Петко Сертов! Заключението на доклада е, че Гамизов и Сирлещов „В хода на разговорите те разпореждат и изискват от премиерските съветници да предприемат определени действия, включително и да въздействат върху мнението и поведението на Министър-председателя”.

Има и още една част, в която се разглеждат връзките на Стефан Гамизов с гл. редактор на „Фрог нюз” Огнян Стефанов, за който беше разкрито, че седи и зад сайта „Опасните новини” и който беше зверски пребит с чукове преди близо 2 години.

Новият ЛЕВски и връзката с Татяна Дончева

Алексей Петров, снимка "Дневник"

През това време Петко Сертов и приближените му си блъскат главите откъде и как от ДАНС изтича информация, която се появява в сайтове като „Опасните новини” и в други печатни и електронни издания. Председателят на ДАНС възлага на съветника си Алексей Петров да разследва случая напълно в разрез със закона за ДАНС (съветниците на председателя не са оперативни работници и нямат права да разследват).

Според справката Алексей Петров, в напълно типичен стил започва да търси къртицата, раздавайки обвинения наляво и надясно и заплашвайки служители на ДАНС на работните им места в агенцията.

Иван Драшков, снимка news.bg

Прави впечатление, че основната линия на разделение вътре в агенцията е по оста Алексей Петров – Иван Драшков и всеки повод се използва за злепоставяне на противната страна и вземане на надмощие в управлението и операциите на агенцията. Конфликтът между двата „клана” достига такива мащаби, че почти цялата работа на агенцията бива блокирана.

Големият трън в очите на Петров-Сертов е сайтът „Опасните”. Всячески се търси откъде изтича класифицирана информация към сайта и кой стой зад него. В хода на „оперативната работа” се установява, че народният представител Татяна Дончева е близка с журналиста Огнян Стефанов. По нареждане на Сертов започва специална проверка дали Дончева и Румен Овчаров (неговото име е замесено като потенциално имащ интерес от злепоставяне на Първанов и Станишев преди конгреса на БСП) имат отношение към изнасянето на класифицирана информация от ДАНС. Следва подробна информация колко разговора са проведени от и помежду следните лица: Татяна Дончева, Цвятко Цветков, Стефан Гамизов, Огнян Стефанов, ген. Иван Чобанов и др.

Обобщение

Внушенията, които прави въпросния доклад са, че един кръг от фигури (основно Гамизов, Петров и Дончева), заедно или поотделно, организират конспирации, чрез които се опитват да атакуват ръководството на ДАНС, да овладеят контрола върху структурата и чрез нея върху правителството на Сергей Станишев и на страната.

Тези констатации са страшни и най-вероятно са верни. Без да претендирам за юридическа грамотност, ми се струва, че подобни действия биха могли да бъдат отнесени към „Държавна измяна”.

Остава обаче въпросът кой и защо е написал доклада и защо „изтича” (а по-точно го пускат) сега. Най-вероятно справките са съставени от или под влиянието на Иван Драшков (бивш зам.-председател на ДАНС).

Истината е, че целият грандиозен скандал едва ли засяга само и единствено интересите на Алексей Петров, Гамизов и Иван Драшков. Зад целия сценарий се крият доста по-големи структури, които водят по-мащабна битка.

Наддумване

От "Дневник" (голямото приказване започна):


А добрата новина? По информация пак от същия материал на "Дневник":

Този скандал е само началото. Бивши служители на ДАНС са изнесли 500 страници доклади и справки, част от които със сигурност ще бъдат извадени до края на годината. Това прогнозира пред "Дневник" пожелал анонимност политик, познаващ отблизо нравите в спецслужбите.

Прозрачност и повече прозрачност.

Ченгесарстан

Точно, когато си мислиш, че нищо в тази страна не може да те изненада, се случва нещо като изтичането на доклада на ДАНС (официално заглавие „Справка относно действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация”).

Днес, освен с този 26-страничен епохален труд (по данни на Медиапул от него липсват последните 4 страници, тъй като Бойко Борисов е споменал на пресконференцията в събота, че целият доклад се състои от 30 стр.), се запознах и с една малко по-стара справка на ДАНС относно „Проблеми, свързани с рехабилитацията и изграждането на СОИ на блокове 1-4 и модернизацията на блокове 5 и 6 в ТЕЦ „Марица изток 2” ЕАД”, която се отнася почти изцяло до лицето Стефан Гамизов (което съм писал поне 4-5 пъти в блога си в последните 2 години).

Тук можете да изтеглите и двата доклада.

Основните неща, които правят впечатление в двата доклада са няколко:

• В ДАНС пишат отлични доклади във вестникарско-клюкарски стил, които обаче имат нищожна юридическа стойност.
• Бившият председател на ДАНС – Петко Сертов – се е държал като малко дебеличко и нескопосано момченце, които всички да думкали като боксова круша наляво-надясно. В това отношение той малко ми напомня на бившия си началник – Сергей Станишев.
• Вездесъщият експерт по всичкология Стефан Гамизов е ползвал парите, крадени с две шепи като „консултант” на японската корпорация Мицуи по модернизирането на ТЕЦ „Марица Изток 2” да финансира скъпите си „демократични” и „национално-отговорни” дейности, свързано с организацията му Референдум.бг, „Гражданска лига”, появите му по национални телевизии (сега разбирате ли откъде са парите за скъпите костюмчета на Цветанка Ризова и лъскавите часовници на Николай Бареков?)
• Агенцията, призована да пази националната сигурност, се занимава с дребни клюки и мащабни интриги и е надупчена като сирене ементал. Шефовете й вместо да работят по предназначение са се хванали за главата и се чудят откъде постоянно изтича информация и как да запушат дупките.
• Народни представители се изживяват като модерни джеймсбондовци, работят под прикритие, организират сенчести информационни мрежи и използват наученото за частен интерес (на кой точно – не се знае).

Аз си правя няколко основни изводи до какво ще доведат тези разкрития:

1. Стефан Гамизов е унищожен като обществена личност. Нито една от изявите му вече няма да хваща дикиш.
2. Сергей Станишев ще бъде разгембен, след като започне да бъде викан през ден да дава обяснения, как е получил доклада, как така е изчезнал, срещал ли се е с Гамизов, какви решения са прокарвали личните му съветници в МС и пр.
3. ДАНС е напълно компрометирана структура – най-вероятно Бойко Борисов и кабинетът му ще преминат към разпускането й (което звучи най-логично в случая).

Актуализация: Кой какво каза? (от действащите лица)

Интересен коментар и на Карбовски за "Стандарт", публикуван в Кафенето

Конгрес на победилия дебилизъм

Снимка: в-к Дневник

Валят забавни лафове – „Остани шеф”, „в НДК се случи едно Станищо” и пр.

Оценките са еднозначни. И в Позитания (страната на неограничените безумия) оценките са еднозначни – управлението беше успешно, правителството беше успешно, партията се ръководи успешно.

За човек, който винаги се опитва да погледне непредубедено към мненията на другите хора, сегашното положение ми представя трудно изпитание – или трябва да повярвам, че тези хора са сериозни, че вярват в това, което говорят и защитават; или трябва да приема, че страдат от някаква рядка форма на МАСОВА шизофрения.

Хубаво е, че г-н (др.) Станишев си призна някои вини – виновен бил, че вярвал на другите. Виновен бил, че се съобразявал с решенията на другите, виновен бил за лошото време и за хубавото време. И след вината пое и мезетата. Даде оставка и сам пак си се кандидатира и прие избора с апломб. Заслужен избор.

Всъщност недейте да бъркате. Аз съм много доволен от този избор. Много много доволен. Представете си, че някой друг „реформатор” беше победил. Татяна Дончева например. С лекотата, с която доста хора забравиха поправките „Татянко 1”, „не мога да си купя пуловер”, „не мога да се омъжа” и пр., може би също толкова хора щяха да решат, че с подобен избор БСП скъсва с един (лош) период.

Сега г-н Станишев ще има пълното право и отговорност да свърши с партията. От избирането му за лидер през 2001 в БСП тече един закономерен процес – партията се лишава от нормалните си, активни и прогресивни активисти и симпатизанти. Отвратени от случващото се – от решенията, които се налагат, от хората, които се развиват; тези нормални хора предпочитат да останат извън паралелната реалност на Позитания и да живеят нормален живот извън нея. Одухотворени от „успехите” си „лидерите” на БСП продължаваха да налагат подобен подход (припомнете си материала ми от преди няколко месеца – „А сметката кой ще плати?”). Закономерното се случи – БСП „изгърмя” на изборите през юли и обратно на очакванията на много хора оздравяване НЯМА ДА ИМА.

Това не е лошо – то дава реален шанс в лявото политическо пространство да се появи нещо ново и автентично. Левица, която взима пример от това, което се счита за „модерно” и „европейско”. Разбира се, има я и другата опасност. От шрапнелите на Големия взрив да започнат да изникват всякакви бледи подобия на това, за което говорим – със съответния набор от нови „лидери”, разбира се.

Способни ли сме да повторим успехите на основателите на Лявото в България или ни предстои период на дълго лутане, подобно на Десницата след 2001г., зависи само от това дали ние, които се считаме за истински леви, ще бъдем на висотата на предизвикателството, което стои пред нас.

Отново за Клаус

Списание Foreign policy публикува много интересен профил на чешкия президент Вацлав Клаус, който почти съвпада с моя прочит. Материалът е провокиран (разбира се) от незаконния и недемократичен отказ на Клаус да подпише ратификацията на Лисабонския договор, но в него се разказва за почти цялата му политическа кариера.

Нямам възможност да преведа целия материал (пък и нямам право, но навярно той ще се появи и в българското издание), само ще ви предложа крайното заключение на списанието:

Човек, който някога беше виждан от много чехи като гаранция, че западните демократични стандарти ще се наложат в Чешката република, сега е възприеман от много като нарушител на същите тези процедури в името на собствените си задълбочаващо се екстремистки убеждения. Това е тъжен край за една забележителна политическа кариера.

Напред, младежи, на борба!

Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa, Bandiera rossa.
Avanti o popolo, alla riscossa,
Bandiera rossa trionferà.

- Bandiera rossa е известна италианска социалистическа и комунистическа песен

След по-малко от 24 часа БСП най-накрая ще удари дъното на пост-комунистическото си развитие (изразът само по себе си е еретичен, при положение, че партията уж се отрече от този си период и се „прероди”, заменяйки К-то в съкращението със С).

Над 10 и 11 октомври в хотел „Дедеман” в София, ще бъде учредено т.нар. „Младежко обединение” в БСП. Решението за създаването му е залегнало в новия устав на БСП, който беше приет преди близо година от 47-ия Конгрес (ноемрви 2008г.)

Младежкото обединение беше проект, замислен от Ивелин Николов, подпомаган от Антон Кутев, трайно подкрепян от Сергей Станишев и впоследствие прегърнат и от Кирил Добрев, чийто политическо късогледство и неграмотност започват да се набиват в очите на дори най-незапознатите наблюдатели. Тъмните амбиции на „Сивия кардинал” Николов обаче не са предмет на това мнение. Стремежът му да абсорбира все повече власт и влияние в рамките на партията, овладявайки младежкия сектор, са стара негова амбиция.

Истинският въпрос е защо всички авторитети, лобита и лидери в рамките на социалистическата партия с лекота жертваха БСМ в името на по-прозаични и прагматични (свои) интереси. Разбира се, не крия, че съм пристрастен в случая. Но има защо.

БСМ беше създадена през 1994г. като ново начало на младежкото социалистическо движение в България. Съвсем ново и съвсем необвързано с тъмното минало на казиоността на ДКМС и др. подобни структури. Нарочно или не, архитектите на БСМ (сред които Жан Виденов и... Николай Добрев) заложиха такава структура на организацията, която позволи през годините БСМ да се превърне в нещо по-различно. Едно ново начало не просто за младежите, а за Левицата като цяло. Примерите не са малко и съм ги споменавал неведнъж, няма да се позовавам на тях отново.

Разбира се всичко това представляваше голяма заплаха за статуквото и това бързо превърна БСМ в трън в очите на много от пред- и задкулисните играчи. Интригите и ударите не закъсняха. И така до 2008г. Но винаги дотогава се намираше някой – дали от „силните на деня”, понякога дори най-неочаквания човек, който да удари едно рамо и да помогне на организацията. Ако не друго, то поне да се съхрани. До ноември 2008г. аз вярвах, че въпросните хора го правят, защото осъзнават нуждата, между милионите интриги и далавери, да се съхрани капката разум, на която партията да може да стъпи в труден момент. Е, оказа се, че съм грешал.

В момент, в който всички крила и фракции се борят за надмощие в рамките на партията, а официалните им лидери и/или говорители бълнуват за „спасяване на Левицата” (като че ли Левицата може да съществува само между стените на „Позитано” 20), всички водещи фигури упорито продължават да мълчат за истинските грешки на това ръководство.

Учредяването на нова младежка структура по командно-административен начин, спуснато от „Позитано” 20 е външния символ на един процес, който започна да набира сила през 2001г., след избирането на Сергей Станишев за председател на Висшия (тогава) съвет на партията – а именно процесът на обратна централизация и де-демократизация на взимането на решения в БСП. Въпреки че изборът на председател на структурата е оставен за неделя, аз още отсега мога да ви кажа кой ще бъде този председател – един от малкото народни представители от БСП в младежка възраст, избран от губернията на Кирил Добрев – София-област.

Разбира се, след като се мотаха близо година с учредяването на новата структура, сега, седмица преди заседание на конгреса, което се очертава да бъде батално и кърваво – особено за лидера на БСП, е изключително важно да се подготви стройна структура от млади хора, които да веят червените байряци и да възхваляват достиженията и успехите на Любимия Вожд. Няма лошо, нека свикват, тъй като така или иначе занапред това ще е основната и единствена роля на младите синове и дъщери на партията.

Всички ходове и знаци, пускани от съответните ръководители на партията, сочат от каква младежка организация има нужда това ръководство на БСП – казионна, послушна, безгласна. Всяко от мероприятията на г-н Добрев, провеждани досега, бяха организирани по този калъп, всички изказвания и мярки бяха с това предвид.

Единственото, което остава да погледнем е едно число. 500. Това е броят на делегатите, които ще присъстват на въпросното учредително събрание. Интересното тук е, че до скоро числата винаги съдържаха 2. Преди 2-3 години Антон Кутев говореше за едни 20’000 млади хора, които били в структурите на БСП, но страняли от БСМ и не искали да участват в нея (вярно – по едно време намаляха до 15’000). После, когато Кирил Добрев се захвана със същата дейност и започна да прави добре украсени, но напълно изпразнени от съдържание срещи, бройката намаля до 2’000. Сега, младите леви, ще бъдат представлявани от 500 души. И ако съдя по досегашния си досег с младите хора, останали в левицата, това ще е най-безразборната пасмина от кариеристи, интиганти и „леки” мъже и жени, които България познава. С много малки изключения.

Но това е закономерно – когато сееш вятър, жънеш бури.

По информация на Агенция "Фокус"

Хайде, господин Демократ!

Ирландските граждани ясно изразиха мнението си по Лисабонския договор на проведения в събота втори референдум. Избирателната активност е била по-висока от миналия път и резултатите са красноречиви – 67,13% са гласувалите „За”. При тези резултати гражданите дават ясен мандат на представителите си да ратифицират спогодбата, чиято цел е да направи ЕС с 27 страни-членки по-ефективен и работещ.

Остават само две пречки – и двете личностни. Това са президентите на две от новите държави членки – на Полша – Лех Качински и на Чешката република – Вацлав Клаус. Г-н Качински вече заяви, че ще изчака резултатите от референдума в Ирландия, аргументирайки се, че не би искал да им влияе и ще подпише споразумението, ако ирландците го одобрят. Такава беше и първоначалната позиция на г-н Клаус, който обаче продължава да упорства и да отказва да подпише договора, позовавайки се на неяснота в чешкия закон.

Нека изясним положението – Лисабонският договор е одобрен и от двете камари на чешкия парламент и е поднесен на г-н Клаус за един формален подпис, с който да бъде ратифициран официално. Тоест, напълно в разрез с демократичната процедура и волята на гражданите (в крайна сметка мнозинствата, утвърдили договора, са демократично избрани) и напълно на своя глава Вацлав Клаус отказва да сложи подписа си.

За да продължа темата от предишните си публикации, притеснително е как отявлени дисиденти или анти-комунисти проявяват белезите на липса на елементарни демократични ценности. Притеснително е и колко много хора не забелязват това – за тях единственото, което има значение е, че те са били „против” някого. И това прави хора като Клаус герои, пък нищо, че той няма никакъв проблем да нарушава основни конституционни принципи.

Да не говорим за други екзотики – като например фактът, че Вацлав Клаус е един от най-гласовитите критици на теорията за причинените от човешката дейност климатични промени. Защитниците на тази теза той сравнява с комунисти и казва, че днешната най-голяма заплаха за света не са климатичните промени (то такива нямало), а заплахите срещу свободата и демокрацията (разбира се, както видяхме, той няма проблем собственоръчно да ги „заплашва”, когато така му изнася).

И както и друг път, това мнение не е основно за Вацлав Клаус – той е успял човек, който е изживял по-голямата част от живота си и сигурно е доволен от себе си. Чрез отношението ни към него обаче, можем да погледнем и разберем по-добре себе си.

Още няколко интересни връзки:
"Противници на Лисабонския договор призоваха Вацлав Клаус да отложи ратификацията" - в-к "Дневник"
"The Last Hurdle For The Lisbon Treaty: Getting Past Mr. Klaus" - в-к "The Wall Street Journal"
"Are Prague and Warsaw damaging Eastern Europe’s image?" - "Reuniting Europe"
"Czech court opens path to Lisbon treaty approval" - в-к "Ceske Noviny"
Информация и данни за първия референдум в Ирландия - статия в Уикипедия (английски)
Информация и данни за втория референдум в Ирландия - статия в Уикипедия (английски)
Статията за Вацлав Клаус в Уикипедия (английски)

Мерзавец! Страхливец!

Как не те е срам да подаваш оставка и да бягаш от отговорност?! И то точно, след като изгуби изборите с 31% за партията си.

Ти не знаеш ли, че един политик като се провали след мандат (или повече) управление не може да си подава оставката - това е бягане от отговорност! Трябва да остане на поста си, да си акумулира властта и да си блъска глава в стената, викайки "Беше много успешен кабинет! Беше много успешен кабинет!"

Пък дори и това да струва оцеляването на партията му като влиятелна политическа сила.

Дори не заслужаваш голяма снимка да ти сложа. Ето виж, нашият социалистически лидер заслужава:

Вие с него може да сте от различни партии, но има на какво да се научиш. Той и 20% не успя да събера за партията си (след един - да не забравяме - много успешен мандат), но нито за момент не се изкуши да избяга от отговорност - запази достойнството и честта си - остана на пост като оня пич на амбразурата! И не само това!

Закотви се твърдо в Народното събрание, заедно с онези, които имат вина за успешното управление - Ивелин Николов, Антон Кутев, Киро Добрев, Орешарски-бившия-зам-на-СДС, Румен 1 и Румен 2, Масларова, Гагузов и пр.

И накрая: Честито на гръцките ни приятели от ПАСОК - с голямата победа обаче идва и голямата отговорност. Победата на социалистите не е победа само за Гърция - тя е тест за Левицата в цяла Европа, която почти навсякъде е в криза. Ще успее ли Папандреу и колегите му да ни покажат пример за бъдещето на Лявото или след някоя и друга година приятелите ни, които симпатизират на Неа Димократиа, ще ни бъзикат както ние сега тях, само времето ще покаже.

Още няколко интерестни материала:
"Гърция след изборите - очаквания за промяна" от e-vestnik.
"All Eyes on Papandreou" в рубриката "Comment is free" на The Guardian.

"Атлас изправи рамене" от Айн Ранд

По повод издаването на "великия труд" на Айн Ранд мисля, че всякакъв коментар е излишен при положение, че имаме мнението на Стивън Колбер.

Следният пасаж е особено описателен:

"Мисля, че говоря от името на всички, когато защитавам съветът от един 50-годишен роман, базиран в Америка, която никога не е съществувала, че когато милиони губят работата си, домовете си и надеждата си, няма нищо по-важно от това да мислиш само за себе си."

The Colbert Report	Mon - Thurs 11:30pm / 10:30c
The Word - Rand Illusion
www.colbertnation.com
Colbert Report Full Episodes Political Humor Michael Moore

Почитателите на идеологическата екзотика и утопизъм на "Обективизма" няма да спрат да ни мъчат с пламенната си отдаденост (то е и тяхно право), но нищо не ни кара да им вярваме.

В крайна сметка дясната утопия с нищо не е по-добра и по-работеща от лявата.

Каква я мислехме, каква излезе?

Прекарах последните два дни да се надсмивам над старческите бъртвежи на Владимир Буковски и прехласването на българските интелектуалци и блогъри пред "непринудения му стил".

Смятах, че всички приказки за феминистката и педерастка конспирация за налагането на нео-Марксистки тоталитарен ред в стил "1984" са смехотворни глупости. Смятах, че изказването "Обама беше избран не защото е по-умен, а защото е негър" е бълнуване на един възрастен човек с дълбоко вкоренен и неизлечим расизъм, който смята всички хора от небялата раса за нисши същества.

А то какво излезе – "Германия ще бъде управлявана от жена и гей мъж".

Разбира се световните медии (те са част от голямата конспирация) не обръщат почти никакво внимание на този факт, а по-скоро се концентрират върху фактите, че г-жа Меркел изкара един успешен мандат в трудна коалиция, сравнително успя да запази Германия от кризата или че г-н Вестервеле е политик, който е започнал през 80-та година с основаването на младежката организация на партията си и е преминал през всички нива, бидейки доста последователен през цялото това време.

И макар бъртвежите на г-н Буковски да не ме вълнуват толкова, съм притеснен от това колко много млади, интелигентни българи с несъмнено демократични устои се понасят по течението на анти-политкоректното говорене.

Разбирам нагласите и спомените от едно време, но политическата коректност и цензурата стоят на два много далечни края на една тенденция. И когато някой се опитва да оправдае позицията си против, аргументирайки я с висшата ценност за "свободата на словото" (която впрочем идва само и единствено след "свободата на съзнанието и мисълта"), нека си припомним, че разликата между "свобода" и "сЛободия" е това, че едното предполага и отговорности.

За финал бих искал нагледно да ви разясня какво ни очаква по времето на Новия Световен Ред:

Kelis - Bossy [www.muzica4U.com]
Uploaded by costyn. - Explore more music videos.

Разголени феминизирани негърки ще газят педалските ни задници (ето, че не е толкова трудно да се пише политически некоректно).

Актуализация:


След края на футболната среща този привърженик беше арестуван и хвърлен в затвора с доживотна присъда без право на замяна, заради намацване с политически некоректни символи...

Business as usual

Снимка: Красимир Юскеселиев за "Дневник"

"В МВР засега не е постъпвал сигнал срещу групировката ТИМ. Ако постъпи, ще го проверим", каза министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Така той коментира призива на германския журналист Юрген Рот към премиера Бойко Борисов да предприеме разследване срещу варненската групировка.

Няма как да нарека това изказване на вътрешния ни министър, освен първи голям знак.

Преди малко повече от два месеца българските граждани гласуваха за обща и всеобхватна промяна - в начина, по който работи страната ни, по който се прилагат законите, по който се печелят и изпълняват обществените поръчки. В начина, по който се прави политика в България.

ГЕРБ дойде като вестител на тази голяма промяна. А само два месеца по-късно ни дава първите сигнали, че всичко ще си бъде като по старому.

Показателно е отношението, което за пореден път "държавниците" ни проявяват към собствения си електорат - може би не за всички е ясно какво точно представлява ТИМ, но и децата разбират, че няма как 22 дка на пъпа на Варна да се продават на цените на мокета в големите магазини.

При това положение да се опитваш да излизаш с простичкото "няма сигнал, ако има ще проверим" е арогантно и нагло.

За съжаление за пореден път след 2001г. и 2005г. ще се окаже, че в желанието си да изгоним едно алчно и самозабравило се управление сме си навлекли също толкова безскрупулно такова.

Въпросът е как да излезем от този омагьосан кръг?

Хубав коментар и при Радан по темата.

Мотивирано

Чета в "Дневник", че Станишев искал "по-мотивираща" кандидатура за кмет на София от Георги Кадиев.

И аз исках по-мотивиращ кандидат за министър-председател.
И аз искам по-мотивиращ кандидат за председател на партията.
Ама слуша ли ме някой?

През 2007г. Станишев, с триста зора, успя да наложи "неговия човек" ген. Бриго Аспарухов за кандидат за кмет на БСП в София. Тогава партията постигна своеобразен рекорд - мажоритарната й кандидатура имаше по-нисък резултат от пропорционалната листа (за общински съветници).

Поредните изпълнения на г-н Станишев просто затвърждават това, което много хора вече знаят - че той и екипът му тотално са скъсали с реалността и отказват да направят каквато и да е връзка с нея. Как иначе да тълкуваме отказът му да подаде оставка, след като фактически се превърна в най-слабия лидер на Левицата в България?

Това добре, но как да обясним нежеланието/неможенето на останалите лидери и редови членове на партията да направят нещо по въпроса?

Да потърсят сметка на този, който в крайна сметка носи отговорността.

Накратко

Тази година за първи път не коментирах 9 септември. Цял ден се канех да го направя, докато не прочетох мнението на Христо, което той е публикувал в блога си. Мисля, че това е най-умереното и обмислено мнение по темата, което съм чел - самият аз винаги съм се опитвал да изкажа точно същите мисли по темата, за съжаление не с тази лекота като Христо. Препоръчвам ви неговия коментар.

За сметка на това обаче на същия ден беше публикуван и първият ми коментар на английски за блоговете на Social Europe Journal - "In The Red" ("На червено"). В него накратко съм споделил мислите си за кризата на левицата в Европа и къде аз виждам изходът от нея. Смятам в скоро време да преведа статията и да я пусна в този блог редактирана, но ако сте нетърпеливи можете да я намерите тук.

Майкъл Шийлдс - помилван?

Току що видях следната новина в "Гардиън" - футболният хулиган Майкъл Шийлдс, който беше осъден от български съд на 15 години затвор (по-късно намалена на 10 години затвор и изпратен в Обединеното кралство да я излежава) за зверския опит за убийство на българския барман Мартин Георгиев, е бил помилван от британския вътрешен министър Джак Стро и предстои да бъде освободен!

Навярно г-н Стро разчита на това, че случаят е вече забравен - единственият начин да се реагира е, ако достатъчен брой хора реагират на "новината".

Скарани с действителността

Ако още не сте разбрали за изцепката на Пловдивския митрополия Николай, можете да прочетете при Павел Николов.

Общо взето "владиката" казал, че нещастието в Охрид се случило заради концерта на Мадона и заради това, че "паството" не послушало владиците и отишло на концерта.

Изказването на отец Николай не е просто проява на лош вкус в крайно неподходящ момент.

За пореден път получаваме нагледно доказателство за това колко изостанала и скъсала с действителността е Българската православна църква. И по-точно най-висшият й клир. Учудващо е, че хора, които се славят с добрия си търговски нюх при раздаването под наем на имоти или атрактивни локации за поставяне на рекламни билбордове или други, които са най-вече известни с това, че могат да изпият по бутилка уиски на сядане на маса, се оказват толкова тесногръди и назадничави.

Разбира се, всяка една църква по света - било то християнска или мюсюлманска, е повече или по-малко догматична и консервативна. Но ръководителите на БПЦ са по-особен случай. Тяхната тотална загуба на връзка с реалността я превръща в остаряла и ненужна институция, от чието съществуване гражданите не виждат почти никаква полза. В резултат влиянието на официалните структури на БПЦ сред българското общество клони към нула, което позволява изникването и популяризирането на какви ли не вероизповедания, някои от които милеят повече за материалното благосъстояние на техните ръководители, отколкото за душевното здраве на последователите си.

Случаят с кораба на Охридското езеро и концерта на Мадона е само малък белег за пълния отказ на ръководството на БПЦ да се доближи до обикновения живот на българските граждани, да разбере какво ги вълнува и тревожи и да направи това, което е призвана да направи - да даде съвет или успокоение на тези, които го търсят.

Спекулативно

Всеки път като чуя готината песен на тумбата емси-та и Рут Колева надувам радиото. Забелязах и нещо по-интересно обаче, върху което искам да спекулирам. В третия куплет на песента се пее:

Пряко предаване, в което пристрастно представяме фактите
и честно казано отчасти успяваме

Дали пък изпълнителите на ILLmate не са почитатели на "Пристрастно"? :)

Предаването, в което заедно с Комитата и Радан, коментираме все по-добрите и добри новини, които ни заливат всяка седмица се връща на екран на 13 септември!

Виновен до доказване на противното

По "Дневник":

Преподавателят Петкан Илиев е бил уволнен от ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Борислав Борисов.

"Аз като ректор считам, че е недопустимо той да провежда и участва повече в изпитната сесия и въобще в учебния процес и обучението на студенти в УНСС", е посочил Борисов. Той е готов да преразгледа позицията си, ако съдът оправдае Петкан Илиев.

Не че се съмнявам особено много във вината на г-н Петкан Илиев. Но се надявах, че в територията, наречена България, все още властват някакви правила и закони. Че вината се установява от съда и че всеки е невинен, докато съд не го намери за виновен.

Явно тези предпоставки обаче не важат за проф. Борисов и неговия екип. Няколко седмици след като проверка, назначена от ректора на УНСС, откри, че в университета няма корупция (нали всички знаете как няма...), един преподавател е уволнен ей така. Проф. Борисов не може да допусне той да участва в изпитната сесия. Ами тогава може да го отстрани например - до изясняване на виновността.

Разбира се отстраняването не е толкова ефективен ПъРъ механизъм като звучното пляскане на уволнения.

Да, може би всички очакваме скалпа, на хванатия в корупция преподавател. Но замисляме ли се, че утре по същия начин може да пострада някой от нас, от нашето семейство, близък приятел или колега. И то без да се е провинил, просто заради конфликт с началника си (например).

В съвсем кратък текст засегнахме две огромни и силно болезнени теми за обществото ни - образованието и закрилата на трудовите права. За съжаление не виждаме нито една политическа сила, способна да предложи стойностни и работещи решения по тях.

Brave New World от Aldous Huxley

Навярно всички читатели на този блог знаят за слабостта ми към произведенията на Джордж Оруел и особено към неговия magnum opus „1984”. Въобще анти-утопиите са жанр, към който винаги съм проявявал известна слабост. В тази връзка от дълго време се канех да се снабдя и да прочета „Прекрасеният нов свят” на Алдъс Хъксли.

В американското издание, което виждате тук, „Brave New World” е издадена заедно с едно дълго есе, наречено „Brave New World Revisited”, в което Хъксли около 20 години след издаването на оригиналната творба („Смел нов свят” е издадена за първи път през 1932г. – 17 години преди „1984”!) разглежда част от аспектите на анти-утопията си и ги сравнява с развитието, което е достигнала съвременната цивилизация до средата на 50-те години на ХХ век.

След като прочетох и си дадох малко време да осмисля двете произведения останах с впечатлението, че като цяло отношението ни към Хъксли и „Прекрасният нов свят” е доста несправедливо сравнено с това към „1984” и Оруел. Разбира се книгата има своите слабости, литературно и философски навярно „1984” е много по-издържана, но в крайна сметка анти-утопията на Хъксли, неговото мрачно предсказание, е много по-близко до съвременния ни живот, отколкото Оруел е достигнал.

В „Прекрасния нов свят” всички са щастливи и задоволени. Властва завиден сексуален промискуитет, а емоционалното обвързване е табу. Няма семейства, децата се създават по химически път в гигантски лаборатории и още с оплождането на яйцеклетката биват причислявани към една от строго ограничените касти – от алфа (най-развитите и продуктивни членове на обществото) до епсилони (слабоумни полу-човеци, които работят най-елементарната и мръсна работа). Консуматорството и безсмислените, но зрелищни забавления, са издигнати в култ, а дори след всичко това на някой все още да му липсва нещо безвредният наркотик сома, раздаван безплатно от правителството, му осигурява бягство от всяка негативна емоция.

Открихте ли паралелите? Не прилича ли земята от 7 век С.Ф. (След Форд – новото летоброене, според книгата) обезпокояващо много на нашия свят? Не ни ли осигуряват сапунените сериали, „риалити” предаванията, глупавите комедии елементарно щастие, което да ни накара да забравим за истинските проблеми, да потърсим решения и отговорност на тези, които са виновни за тях? Не ни ли карат хилядите безсмислени предмети, скъпи дрехи, бижута, коли, техника и пр. да оставим решаването на сериозните проблеми на някой друг? Не обичаме ли робството си, както твърди Хъксли?

Разбира се има много неща, които можем да посочим с пръст и да кажем „и това лошо предсказание не се е сбъднало” – макар и формално на места (като в България например), светът днес е по-демократичен от когато и да било. Главно благодарение на Интернет, но все пак, достъпът до информация беше разчупен и сега човешката цивилизация е по-информирана от всякога.

Но не е ли благодарение на такива „лъже-пророци” като Хъксли и Оруел, на емоциите, мислите и действията, които техните книги за предизвикали, че днес не живеем в техните светове?

Новини на турски

Не знам защо 10-минутката новини на турски изведнъж се превърна в обществена тема от най-високо значение.

Кулминацията на този публичен 'дебат' беше участието в сутрешното студио на Нова ТВ "Челюсти" на един от журналистите, които четат новините на турски и... самият Боян Расате.

Не мога да разбера защо Нова ТВ умират да канят за коментатор на теми, които засягат основни човешки права, човек, осъден за расизъм и насаждане на нетолерантност, но това си е "политика на телевизията" както се казва.

Искам съвсем накратко да обясня защо аз съм ЗА това по БНТ да има новини на турски език. Преди всичко трябва да си дадем сметка, че България не е хомогенна държава. Българската нация се състои както от хора, произхождащи от славянско-прабългарския етнос с различните примеси на куманска и прочие кръв, така и от роми, тюрки и прочие. Освен това нацията ни не е хомогенна нито по религиозния си признак, нито дори по езиковия. Опитвайки се да отречем това и да наложим някакъв хомогенен и универсален състав на нацията с нищо не спомага за сплотяването й, а точно обратното.

Правейки се на ударени и криейки се зад вечната реплика "официалният език в България е българският" с нищо не променя факта, че куцащата образователна система произвежда полу-грамотни хора дори сред славянския етнос, за който българският е "майчин", а да не говорим за тези, които го научават като втори. Разбира се с това не искам да оправдая невладеенето на българския - то обрича жертвите си на вечна маргинализация и ефективно изключване от обществото. Но едва ли 10-минутните новини на турски ще откажат някой, който наистина иска, да научи българския език - независимо дали му е роден или не.

И най-накрая, повече от всичко на света, бих искал българите от турски произход да се информират и да формират мнението си по важните за всекидневието ни неща от Българската национална телевизия, а не от Atv или някой друг турски канал.

Има и още една причина, поради която не разбирам воят срещу новините на турски - тази година турските сапунени опери са най-популярните предавания по националните ни телевизии. Всеки уважаващ себе си канал предава най-малко по 2 сериала, от които турският бит и култура се леят свободно на талази. И явно много се харесват.

Така че всички онези, които громят турцизацията на България, а вечер в 20:00 сядат да гледат "Перла" могат най-малкото да се замислят колко лицемерен е шовинизмът им.

Дневният ред на България

Тази моя статия беше публикувана във вестник СЕДЕМ на 5 юли 2009г.

Всички знаем кои са големите проблеми, пред които е изправено обществото ни. Корупцията, хаосът, неспособността да се гарантира елементарна справедливост и сигурност на хората. Големият провал на т.нар. „политически елит” на България не е неосъзнаването им, напротив – българските политици все по-добре съумяват да посочат и да направят (или да симулират, че правят) нещо по въпросите, които най-много дразнят съгражданите им. Последен чудесен пример в това отношение е решението на новия министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов, който изпрати 14 патрулки, които да дежурят по пътя Сливен – Карнобат където традиционно през лятото се получават най-големи задръствания.

Истинският проблем на политиката в България е липсата на лидерство. Тук бързам да уточня, че смисълът, в който използвам думата няма нищо общо с идеята за т.нар. „твърда ръка”. Това, което в случая имам предвид под лидерство е способността да се „отделят” основните предизвикателства и нужди, като посочения по-горе пример, и да се създаде и защити дневен ред на обществото, който да му помогне да се справи с тези проблеми.

И за да не звучи прекалено теоретично и комплексиран аргументът ми нека се опитам накратко да предложа своя възглед за дневния ред на българското общество, който би ни спомогнал да се изправим срещу дълбоката криза, в която сме изпаднали и на която 20-левките рушвет за пътните полицаи и всички други ежедневни тъпотии са само проявление.

Дневен ред от 4 точки

Преди всичко бих искал да фокусирам вниманието на читателя върху основополагащото си убеждение, че българското общество трябва и (по-важното) може да се справи само с предизвикателствата, които стоят пред него. Предложените по-долу решения ще му дадат необходимите средства и инструменти, с които да реши проблемите си. Целта ми е не подробно да разчертавам програмата за изпълнение във всяка една от точките, а максимално концентрирано да акцентирам върху значението на всяка от тях и необходимостта й да присъства в този „дневен ред”.

Демократизация

Преди всичко една толкова амбициозна програма за реформиране на целия обществен порядък не би могла да бъде постигната без реформиране на начина, по който функционира българската политическа система. Голямата цел на тази програма е утвърждаването и заздравяването на българската демокрация – като единствено легитимната и справедлива форма на управление, способна да гарантира свободата, равенството пред закона и благоденствието на всички български граждани.

Радостно е, че през последните 1-2 години тази тема навлезе във вниманието на обществото, но по традиция всяка добра новина е гарнирана с поне няколко лоши – това, което ни беше представено за политическа реформа от старото мнозинство и заявките на новото, които включват екзотики като „президентска република” и „намаляване броя на народните представители”, с нищо не могат да гарантират, че промяната ще е позитивна.

Преди всичко на гражданите трябва да бъдат дадени повече възможности да участват във вземането на решения и повече сила да избират кой да ги представлява. Чистият мажоритарен избор, колкото и изкусително да звучи, е неподходящ за страната ни. Вместо това, много по-добре би било да се съсредоточим върху това как да вкараме реално работещ мажоритарен елемент в рамките на пропорционалната система. Подходяща стъпка в тази посока би било разширяване на преференциалния вот, но разбира се да отпадне необосновано високата бариера от 15%, която бе въведена само с една цел – да го направи неработещ.

Въвеждането на мажоритарен елемент трябва да бъде комбинирано с реално възможности гражданите да участват във вземането на политически решения – чрез улесняване на процедурата за свикване на референдум и въвеждането на гражданска законодателна инициатива.

Един от най-важните критерии, по които ще бъде мерен успехът на политическата реформа, е справянето с политическата корупция. Едно от основните решения в тази насока е осезаемото увеличаване на публичното финансиране за политическите партии и обединения. Може би звучи цинично, но простата сметка показва, че няколко десетки милиона лева бюджетни средства годишно биха излизали доста по-евтино на обществото, отколкото 1,5 млрд. изгубени в дълбоките джобове на корупцията.

Не на последно място реформа в политическата система не би могла да бъде осъществена без реформа в собствеността и начина на действие на средствата за масово осведомяване. Без яснота и прозрачност върху собствеността и без гарантиран плурализъм и отразяване на всички мнения е невъзможно да постигнем реално работеща демокрация.

Човешки права

Може би както в първата част с честото наблягане на думата „демокрация” и тук споменаването на човешките права ще прозвучи малко наивно и далеч от реалната проблематика. В крайна сметка обществото ни „има много по-сериозни проблеми за решаване” – гарантирането на правото на живот, достоинство и собственост на гражданите, предпазването от посегателства и т.н. Но какво са всичко това, ако не основни човешки права?

Разбира се, не можем да пренебрегнем и други групи в обществото, които имат нужда от защита на правата си – например етническите, религиозни или сексуални малцинства, хората с увреждания и други.

Инвестицията на пари и усилия в тази насока може да се възвърне многократно в следващите години. Най-малкото по-високо образованите и интегрирани в обществото негови членове са по-неподатливи на изкушенията на престъпността, наркотичните вещества и/или радикалните идеологии и религии.

Социална държава

И докато все още сме на темата за „инвестирането” в човешкия потенциал на обществото ни, бих искал да засегна и темата за осъществяването на европейския социален модел в страната ни. Прекалено силното въздействие на неолиберализма над българското общество кара много от съгражданите ни да мислят, че социална държава значи помощи за хората, които не искат да работят и/или „взимане от тия, които имат пари, за да се дадат на тия, които нямат”. Разбира се, това не може да бъде по-далече от истината.

Социалната държава е най-просто казано набор от обществени услуги, които трябва да бъдат достъпни за всеки, независимо от социалния или финансовия му статус. Такива са ефективното и висококачествено образование, работещото здравеопазване, грижите за децата. Всяка от тези услуги, освен признак за високо развитие на дадена държава, представляват и де факто „инвестиция” в хората й – очевидно е как образованите и физически здрави хора спомагат за развитието и просперитета на дадено общество.

Среда на живот

Последен, но не и по значение, фактор за бъдещето развитие на страната ни е грижата за опазването на природата и средата на живот в България. Проблемът тук произтича от пълната убеденост на гражданите, че държавата не е безпристрасният посредник и съдник, който по дефиниция би трябвало да бъде. Така всеки, който по някакъв начин бива ограничаван или ощетяван от държавната политика по отношение на опазването на средата счита, че в правото си, когато се съпротивлява против ограниченията, които се отнасят до него.

Отделно от очевидните биологични и морални доводи за опазване на природата и запазване на биоразнообразието, въпросът за средата на живот е важен и по множество икономически и социални въпроси. Град Банско и черноморската ваканционна агломерация, която започва с комплекса Св. Влас и завършва със село Равда са чудесни (и не единствени) примери за абсолютно неустойчивия подход за развитие на туризма. А София е чудесен пример за град с неравномерно развитие и западащи функции заради ужасното си управление, белязано от липса на елементарен поглед в бъдещето.

Преминавайки от локалния към глобалния аспект, трябва да обърнем внимание и на промените в климата, които вече доминират в дневния ред и на Европейския съюз, и на ООН. От последовател и дори понякога противник на мерките в тази сфера, България трябва да се превърне в техен двигател и проповедник. Мисленето в перспектива за тези проблеми ще ни позволят да се подготвим за предизвикателствата на идните години.

Една сбъдната мечта

От Освобождението насам българското общество винаги се е мотивирало и сплотявало около една обща цел, която представлява по същество най-дълготрайният консенсус, съществувал някога сред нацията ни – догонващото развитие. Понякога сме напредвали уверено по този път, друг път сме се връщали назад. Днес обаче имаме възможността и най-благоприятните условия да съставим програма за действие, с която да постигнем този „дълъг скок”. Трябва сами пред себе си да признаем, че той е труден, но не и невъзможен. Че изисква сериозен анализ на способностите и слабостите ни и мотивация за дълга и трудна работа. Първата крачка, която трябва да предприемем е малка, но сериозна – да повярваме, че можем.

Снимка: vsekiden.com