Само и единствено олигархията ни прави бедни

Някои права запазени: overgraeme

Единственият недостатък на новото ми работно място е, че всяка сутрин ми отнема между 30 минути и час да стигна до офиса си. Бидейки маниак на тема запълване на всеки възможен миг с нещо полезно, се върнах към една стара практика, която съм ползвал през годините - да слушам аудио книги докато карам. Последната такава е "Защо нациите се провалят".

Книгата ми даде прекрасно обяснение за това защо България се развива толкова по-бавно от някои от другите страни, които бяха част от социалистическия блок.

Основното ми заключение е, че българската държава е така устроена, че едни вкоренени елити не изпускат хватката си върху властта. Четете повече за порочния кръг на олигархията на страницата на Прогресивния форум.

Почти колкото Тройната коалиция

Христо Комарницки, в-к "СЕГА"

Ако трябва да определим една обща и характерна черта на българската политика след 1989г. категорично и без алтернатива ще трябва да се спрем на наглостта (или още по-хубаво звучащата „дебелооочие”) като такава. Като тръгнем от някои ключови исторически реплики като тази за „вината с мезетата”, „сгрешеният чип” и др. подобни че до днес, всички нововремски български държавници някак вся идваха с нов морал и го оставяха на входа на Министерски съвет като мокър и окалян чадър.

Не прави изключение и настоящият кабинет, воден от министър-председателя Бойко Борисов, който се на*ра да се възмущава от наглостта на Тройната коалиция, когато трябваше да го избираме, но постави световен рекорд за най-бързо забравяне на моралните си ангажименти. Не сте съгласни ли? Ами как иначе да обясним продължаващото толериране на един министър (Божидар Димитров имам предвид), който вече се появява в общественото пространство само, когато има да каже някоя върховна простотия. И ако приказките за зърната и детеродните органи не правят особено голямо впечатление на притъпелия вече за простотия български народ, то откровенията за „шибан народ” са прекалено много, дори на фона на „шибаното” ни всекидневие.

Ледената упоритост на министър-председателя, който отказва да вземе каквото и да е отношение по въпроса говори за тежка форма на скъсване с действителността. Оттам нататък всички „изпълнения” в стил „парламентарна шефка гласува за дъщеря си”, милиони за Лувъри, църкви и мощи при дереилиралото и фалирало здравеопазване не бива да смущават никого. Смущаващото е, че 20 години по-късно дебелоочието и върховната наглост продължават да бъдат дефиниращ белег на властта.

Всичко това говори само за едно – никой от хората избрани и отчетни пред нас, не се чувства задължен да ни представлява и да ни се отчита. И явно не се и страхува, че от това може да има някакви последици...

По-добре отколкото да се бият

Понякога сами не си даваме представа колко напред е България. Ето вижте новият министър на здравеопазването не иска да каже нищо за здравната реформа, но иска да се УСМИХВА:

А можеше да се бие, като в Чехия:

Изводът? Надминахме чехите. Но някак си първото видео много ми напомни за второто...

Важен тест за гражданското общество

Дом или затвор?

Днес нямам почти никакво време да пиша, но от няколко дни отлагам това и държа темата като чернова в главата си, защото смятам, че е изключително важно.

Преди да сме се осъзнали България ще се е превърнала в една небалансирано развита страна в покрайнините на ЕС, която поради специфичното си географско положение и все пак някакво икономическо развитие ще започне да привлича доста хора от места, по които те нямат почти никакви шансове за житейски успех.

Имиграцията е въпрос, който тепърва предстои да ни връхлети с огромна сила и за който ние сме тотално, дори абсолютно неподготвени (то пък досега за какво ли сме били подготвени).

Опасността е цялата тази неподготвеност да избие в една ксенофобска политика, със съпътстващите я нарушения на елементарни човешки права, които не би трябвало да се отказват на нито едно човешко същество, особено пък в държава-членка.

За съжаление актуалният случай със съдбата на едно младо арменско момиче, наречено Аревик, дошло в България, за да бъде с приятеля си, и набързо прибрано в затвора в Бусманци (това нещо с друго име не може да бъде наречено), въпреки че е бременно, говори че обществото ни вече е тръгнало натам.

Ако и за вас тези въпроси са важни и конкретно съдбата на Аревик (и Давид) вижте блога на Светла Енчева, за да разберете как да помогнете и действайте!

Похвални усилия

Харесвам Левски. Не харесвам идеализирания, прекалено идеалистичен образ, който историографията ни му е съградила, главно защото този иконен образ ни пречи да взимаме пример от делата му. Смятаме, че е бил прекалено добър. А това далеч не е така, но не смятам да навлизам в тая тема в случая.

Случаят в случая е да ви информирам за една много приятна инициатива на българското издание на списанието на „Националното географско дружество на САЩ”, по-познато като „Нешънъл джиографик”.

Утре (19 февруари) на всеки половин час списанието ще пуска в туитър канала си по малко информация за пътя и делото на Васил Левски, използвайки хаштага #PSNA. Молбата на авторите на списанието е всички, които следят канала да ретуитват съобщенията и ако желаят да пускат допълнителна информация (като ползват #PSNA). За най-активните ще има награди (защото бихме ли направили нещо за без награда като Левски...)

Това е. Да обичаме и да взимаме пример от великите си сънародници, за да не остават само лумпени, които да поругават имената им.

Дързост и постоянство!

Оригиналната публикация в сайта на National Geographic България.
Туитър профилът на списанието.

Иновативна реклама

Моля маркетолозите да си водят бележки! Както се казва - какво като си учил години тия работи, някои могат да ти скрият шапката за 15 минути.

Получаваш смс от непознат номер (запазен е оригиналният правопис):

Du6ko zdravei ! Iskam da te pokanj na otpuska6t massag. Mersi !

Ти си:

• Преуспяващ бизнесмен
• Мъж на средна възраст, който все още има своите нужди
• Горд 'притежател' на няколко интимни приятелки.

Дали пък няма да провериш "коя беше тая"...

Както се казва Сет Годин репи да яде.

Внимавайте, като цитирате!

Снимка: оригинална

Татяна Дончева, в пространно интервю пред в-к "24 часа":

24: Значи Сергей Станишев правилно разчете идеята ви като ГЕРБ вляво? Дончева като Бойко Борисов в пола - явно сравнението не ви дразни.
Т.Д.: Не ме дразни, но и не е коректно. А доколкото чух, на “Позитано” казаха, че това било лявото ДСБ.

Коце, да не си почнал работа? (Ако не можете да разберете вътрешнозаводския ни хумор, ще трябва да прочетете целия постинг на Комитата.)

Завой или финт?

Министър Цветанов намекнал вчера по националната телевизия, че МВР може да направи промени в измененията на ЗЕС, които бяха гласувани на първо четени в НС и подкрепени само от ГЕРБ и Атака.

Намеците са много категорични и засягат двете най-спорни разпоредби на новото готвено изменение – пасивният достъп, т.нар. „интерфейс” и използването на събраните данни за престъпления, предвиждащи 2 или повече години лишаване от свобода.

Вместо това от МВР били готови пасивният достъп да бъде заменен с много солени глоби за доставчиците, които не предоставят данните навреме, а текстът за тежките престъпления да остане, евентуално с добавяне на престъпления, свързани с тежките, които се наказват с по-малки присъди – напр. склоняване към убийство и др. подобни.

Готовността на МВР и управляващото мнозинство да се вслуша в гражданския глас е похвален, но ни остават два въпроса – дали? и защо?

Защо МВР изведнъж изглежда много загрижено за гражданското мнение? Дали готвените протести не изплашиха изведнъж мнозинството и министър-председателят, чийто цяло обществен авторитет се гради на това, че хората го харесват? Дали пък ГЕРБ все пак не започват да се чувстват некомфортно в компанията на една крайно-дясна и крайно-популистка формация като Атака?

И вторият въпрос, който лично мен ме притеснява повече, дали изказването на г-н Цветанов не е просто ловък финт, с който да бъде туширано недоволството преди готвения за 14 януари протест, за който изглежда мобилизацията расте с всеки изминал час?

При всички положения, ние трябва да запазим активността и устремеността си. Подозирам, че ЗЕС няма да е последният повод, по който мнозинството ще ни изправи на нокти.

Снимка: reket.info

Къде, по дяволите, е Тувалу?

Дори да не знаете, скоро ще разберете.

По време на преговорите в Копенхаген, малката тихоокеанска държава Тувалу (състояща се от един по-голям и няколко по-малки острови), която се явява една от най-застрашените от измененията в климата и покачването на нивото на световния океан, е предложила нов договор, който да въведе доста по-големи ограничения на глобалните емисии на въглероден двуокис (СО2), но да включи и развиващите се държави в тези ограничения.

Това довело до разрив в лагера на развиващите се страни - и срещу позицията на Тувалу застанали гиганти като Китай, Индия и Саудитска Арабия.

Къде сме ние?

Никъде. България, както често се получава, седи в ъгъла и си мълчи. Принизяваме се, докато премине бурята, както често ни се е случвало.

Далеч съм от мисълта, че предложението на Тувалу ще мине. Склонен съм да допусна, че то е направено под давлението и насърчаването на някой по-голям и влиятелен съсед - като Австралия например.

Факт е обаче, че Тувалу не се срамува да има позиция и да заяви тази си позиция. И затова съвсем скоро повече хора ще са чували за тази малка държава, намираща се буквално на края на света, отколкото за античната България с невероятната си култура, чието най-значимо политическо постижение по отношение на климатичните промени е да се прикачи към един лагер, оглавяван от Полша, който уж брани националните ни интереси...

Простата истина за неолиберализма

Видяно при epistemic murk.

Без да съм марксист или анархо-комунист, съвсем ясно забелязвам колко опасна и наивна теория е неолиберализмът. Съвсем като комунизма преди близо два века, днес неолиберализмът ни обещава да построи рай на земята като слушаме простите му повели - а те са, че някак си магически отказването от държавата и от общите ни действия по това да осигурим по-добър живот за себе си и близките си, ще ни донесат този по-добър живот.

Все едно да подредиш купчина строителни материали, да палнеш пръчка динамит под тях и да очакваш след взрива и пушилката да намериш къща.

Едно от нещата, с които съм особено съгласен във видеото, е, че най-голям интерес от разпространяването и популяризирането на идеите на неолибералите всъщност имат големите корпорации и хората, които стоят зад тях - в крайна сметка те най-много печелят от това разкостване на държавата и намаляването на участието ѝ като регулатор.

Не обвинявам всички, които подкрепят неолибералните идеи, че стоят зад тази конспирация, но те по-скоро не разбират кого обслужват идеите им.

А защо неолиберализмът е опасен и неустойчив проект - във филмчето:

Neoliberalism As Water Balloon from Tim McCaskell on Vimeo.

"ОПА!" или заветът на дедите

Снимка: pressclub.bg

Посрещнах утрото с новината за отпадането на Кирил Добрев от Изпълнителното бюро на БСП. Сигурно ще си помислите, че ликувам заедно с всички леви хора в България? Напротив. Жал ми е за Киро и ме е яд.

Първо. Защото човекът хвърли такива средства и усилия - то не бяха "Презареждания", "Звездички", шатри в Студентски град с посетители-наети статисти и т.н.

Второ. Не е честно лицето и символът на всичко онова, което се случва в БСП да бъде отстраняван по такъв подмолен начин от полагащата му се позиция. Да не мислите, че по-лустросаните кандидати на ръководството на "лявата" БСП не споделят идеите на киродобревщината - "по-важното на мен да ми е добре, отколкото да се върши нещо"?

НО, заветът остава. Не може едно такова устойчиво идейно течение да бъде сломено просто ей така - като не избереш бащицата му в ИБ. Имам доказателства - наследниците на Киро ще продължат делото му!

Представям ви Явор Гечев - председател на младежкото обединение в БСП и член на Изпълнителното бюро на партията:

Herr Flick goes rogue

Карикатура: Великият Комарници за в-к "СЕГА"

Мони пицарчето пак се е раздвижил. Този път го дава скромно – само 20% или около 1 млрд. лева от фискалния резерв на България щели да бъдат вложени в търговски банки. На „аукционен” принцип.

След като Всемогъщ Бойко вече веднъж отряза амбициите му, не разбирам защо е поредният опит (този път заявен в интервю пред Файненшъл таймс).

Може би е редно да напомним на г-н „В топ 100 най-цитирани икономисти”, че идеята на фискалния резерв е точно да е... резерв. Тоест парите, които стоят там са натрупани на купчина, не носят голяма възвръщаемост, но просто ги има. За сигурност. Ако нещо стане.

Изнасянето им извън тази система със сигурност ще донесе по-голяма възвръщаемост, НО и по-голям риск. Което в крайна сметка е точно обратното на целта на фискалния резерв.

И въобще неадекватните и некоординирани действия и изказвания на г-н Дянков започват да ми правят много лошо впечатление. Признавам, че имах много по-големи очаквания. А засега господинът се оказва един „голям дебел провал”. Или „a big fat failure” за другия му паспорт (нарушаване на Конституцията, *хинт* *хинт*).

Обаче съм сигурен, че той няма да ми се обиди за използвания език. Все пак сам ни даде пример. Няколко пъти.

Поправка: От Министерство на финансите са изпратили опровержение на информацията - "Файненшъл таймс" цитирали стар разговор.

Само една оценка

Снимка: видяна в блога на Огнян Исаев

Днес е 10 ноември. Хиляди страници са изписани по темата и предстои да бъдат изписани. Надявам се, (макар да се съмнявам) че моето поколение ще бъде първото, което ще успее да даде точна и обективна оценка на периода от историята на България, заключен между годините ’44–’89.

Аз не мога да претендирам, че мога да дам цялостна оценка. Не искам да влизам в излишни спорове добър ли е бил периодът или лош. Разбира се, че като всичко е имал и добрите и лошите си страни.

Вярвам обаче, че независимо от ценностите, които изповядваме, от политическите си убеждения и от трудното си битие, като общество можем да се обединим само около една оценка на периода на авторитарен социализъм и последващите го 20 години.

А тя е, че въпреки дворцовия преврат, контролирания преход, лишенията, икономическите кризи, фасадната демокрация, моралния разпад, духовната пропадане, свободата не може да бъде жертвана в името на нищо, защото тя е условие за всичко – за оцеляването ни като нация и прогреса ни като общество.

Честит 10 ноември! Да живее България!

Отново за Клаус

Списание Foreign policy публикува много интересен профил на чешкия президент Вацлав Клаус, който почти съвпада с моя прочит. Материалът е провокиран (разбира се) от незаконния и недемократичен отказ на Клаус да подпише ратификацията на Лисабонския договор, но в него се разказва за почти цялата му политическа кариера.

Нямам възможност да преведа целия материал (пък и нямам право, но навярно той ще се появи и в българското издание), само ще ви предложа крайното заключение на списанието:

Човек, който някога беше виждан от много чехи като гаранция, че западните демократични стандарти ще се наложат в Чешката република, сега е възприеман от много като нарушител на същите тези процедури в името на собствените си задълбочаващо се екстремистки убеждения. Това е тъжен край за една забележителна политическа кариера.

Мерзавец! Страхливец!

Как не те е срам да подаваш оставка и да бягаш от отговорност?! И то точно, след като изгуби изборите с 31% за партията си.

Ти не знаеш ли, че един политик като се провали след мандат (или повече) управление не може да си подава оставката - това е бягане от отговорност! Трябва да остане на поста си, да си акумулира властта и да си блъска глава в стената, викайки "Беше много успешен кабинет! Беше много успешен кабинет!"

Пък дори и това да струва оцеляването на партията му като влиятелна политическа сила.

Дори не заслужаваш голяма снимка да ти сложа. Ето виж, нашият социалистически лидер заслужава:

Вие с него може да сте от различни партии, но има на какво да се научиш. Той и 20% не успя да събера за партията си (след един - да не забравяме - много успешен мандат), но нито за момент не се изкуши да избяга от отговорност - запази достойнството и честта си - остана на пост като оня пич на амбразурата! И не само това!

Закотви се твърдо в Народното събрание, заедно с онези, които имат вина за успешното управление - Ивелин Николов, Антон Кутев, Киро Добрев, Орешарски-бившия-зам-на-СДС, Румен 1 и Румен 2, Масларова, Гагузов и пр.

И накрая: Честито на гръцките ни приятели от ПАСОК - с голямата победа обаче идва и голямата отговорност. Победата на социалистите не е победа само за Гърция - тя е тест за Левицата в цяла Европа, която почти навсякъде е в криза. Ще успее ли Папандреу и колегите му да ни покажат пример за бъдещето на Лявото или след някоя и друга година приятелите ни, които симпатизират на Неа Димократиа, ще ни бъзикат както ние сега тях, само времето ще покаже.

Още няколко интерестни материала:
"Гърция след изборите - очаквания за промяна" от e-vestnik.
"All Eyes on Papandreou" в рубриката "Comment is free" на The Guardian.

Мотивирано

Чета в "Дневник", че Станишев искал "по-мотивираща" кандидатура за кмет на София от Георги Кадиев.

И аз исках по-мотивиращ кандидат за министър-председател.
И аз искам по-мотивиращ кандидат за председател на партията.
Ама слуша ли ме някой?

През 2007г. Станишев, с триста зора, успя да наложи "неговия човек" ген. Бриго Аспарухов за кандидат за кмет на БСП в София. Тогава партията постигна своеобразен рекорд - мажоритарната й кандидатура имаше по-нисък резултат от пропорционалната листа (за общински съветници).

Поредните изпълнения на г-н Станишев просто затвърждават това, което много хора вече знаят - че той и екипът му тотално са скъсали с реалността и отказват да направят каквато и да е връзка с нея. Как иначе да тълкуваме отказът му да подаде оставка, след като фактически се превърна в най-слабия лидер на Левицата в България?

Това добре, но как да обясним нежеланието/неможенето на останалите лидери и редови членове на партията да направят нещо по въпроса?

Да потърсят сметка на този, който в крайна сметка носи отговорността.

Накратко

Тази година за първи път не коментирах 9 септември. Цял ден се канех да го направя, докато не прочетох мнението на Христо, което той е публикувал в блога си. Мисля, че това е най-умереното и обмислено мнение по темата, което съм чел - самият аз винаги съм се опитвал да изкажа точно същите мисли по темата, за съжаление не с тази лекота като Христо. Препоръчвам ви неговия коментар.

За сметка на това обаче на същия ден беше публикуван и първият ми коментар на английски за блоговете на Social Europe Journal - "In The Red" ("На червено"). В него накратко съм споделил мислите си за кризата на левицата в Европа и къде аз виждам изходът от нея. Смятам в скоро време да преведа статията и да я пусна в този блог редактирана, но ако сте нетърпеливи можете да я намерите тук.

Майкъл Шийлдс - помилван?

Току що видях следната новина в "Гардиън" - футболният хулиган Майкъл Шийлдс, който беше осъден от български съд на 15 години затвор (по-късно намалена на 10 години затвор и изпратен в Обединеното кралство да я излежава) за зверския опит за убийство на българския барман Мартин Георгиев, е бил помилван от британския вътрешен министър Джак Стро и предстои да бъде освободен!

Навярно г-н Стро разчита на това, че случаят е вече забравен - единственият начин да се реагира е, ако достатъчен брой хора реагират на "новината".

Скарани с действителността

Ако още не сте разбрали за изцепката на Пловдивския митрополия Николай, можете да прочетете при Павел Николов.

Общо взето "владиката" казал, че нещастието в Охрид се случило заради концерта на Мадона и заради това, че "паството" не послушало владиците и отишло на концерта.

Изказването на отец Николай не е просто проява на лош вкус в крайно неподходящ момент.

За пореден път получаваме нагледно доказателство за това колко изостанала и скъсала с действителността е Българската православна църква. И по-точно най-висшият й клир. Учудващо е, че хора, които се славят с добрия си търговски нюх при раздаването под наем на имоти или атрактивни локации за поставяне на рекламни билбордове или други, които са най-вече известни с това, че могат да изпият по бутилка уиски на сядане на маса, се оказват толкова тесногръди и назадничави.

Разбира се, всяка една църква по света - било то християнска или мюсюлманска, е повече или по-малко догматична и консервативна. Но ръководителите на БПЦ са по-особен случай. Тяхната тотална загуба на връзка с реалността я превръща в остаряла и ненужна институция, от чието съществуване гражданите не виждат почти никаква полза. В резултат влиянието на официалните структури на БПЦ сред българското общество клони към нула, което позволява изникването и популяризирането на какви ли не вероизповедания, някои от които милеят повече за материалното благосъстояние на техните ръководители, отколкото за душевното здраве на последователите си.

Случаят с кораба на Охридското езеро и концерта на Мадона е само малък белег за пълния отказ на ръководството на БПЦ да се доближи до обикновения живот на българските граждани, да разбере какво ги вълнува и тревожи и да направи това, което е призвана да направи - да даде съвет или успокоение на тези, които го търсят.

"Оставката на Станишев е проблем на елита на БСП, не на членовете й"

Нямам навик да пускам по няколко публикации на ден, но това на което попаднах преди малко, толкова силно ме смути и възмути, че не мога да си намеря място. Росен Карадимов е един от близките съветници на вече бившия Министър-председател и най-слаб лидер на БСП Сергей Станишев. Ето какво казва демократично мислещият господин за в-к "24 часа":

Проблемът с оставката на Станишев е проблем на елита на БСП, а не на симпатизантите и членовете. В момента БСП се нуждае от много ясна консолидация.

Аз дори не мога да повярвам, че такава отвратителна арогантност и простотия е възможна. Обаче вече нищо не ме учудва. Планирам да пиша тия дни пак по въпроса, но помнете ми думата - БСП е мъртва партия.